[MSL]

За или против самоубийствата

честни философски размисли

 
  Забележете, че го озаглавих това произведение в множествено число (не "самоубийството", а "самоубийствата"). Това е с цел да се подчертае, че всяко самоубийство е индивидуално, малко или повече, различно от всички останали. Искам да кажа, че да се гледа на самоубийствата по един и същи начин, т. е. да се възприемат като едно и също явление с една и съща същност, е погрешно. Веднага пояснявам с пример - нима е едно и също, ако Мария се самоубие, защото е шизофреничка, която чува гласове, които я карат да се самоубива и ако Володя се самоубие, защото Путин го мобилизира насилствено да ходи да се сражава в Украйна, а Володя е пацифист и/или украинофил и предпочита да умре, но не и да убива украинци?
 Ето защо, още навремето, когато на упражнение по риторика (реторика) трябваше да изберем група за дискусия: а) "За самоубийството" или б) "Против самоубийството", аз създадох самоволно в) "Зависи от самоубийството"  , което накара преподавателката леко да се подразни, че нашата (най-малката група, между другото) разваляла изначалната идея за противопоставяне "А-Б" ("За-Против"). Уви, понякога нещата наистина са "Зависи". И в този случай е така. Ето ви и по-прост пример: Николайчо иска да се самоубие, защото майка му не му купила последната марка мобифон! Ли иска да се самоубие, защото ще го пращат затвора за критика на монархоподобния режим в неговата страна, а там най-вероятно, също ще умре или и да не умре, ще излезне непълноценен и инвалидизиран умствено и/или физически? В кой случай едното е по-оправдано (или по-разбираемо)?
 Аз, по принцип, нямам религиозни разбирания и не споделям религиозни схващания за самоубийството като "грях". Въпреки това, смятам че, винаги когато може да има шанс, човек трябва да не прибягва до самоубийство. Това е много, много крайна мярка. Някой ще попита дали аз самият спазвам това правило. И ще отговоря с "да". Преди доста години, понеже напуснах страната ден преди РБ да се присъедини към НАТО (като човек, който тогава имаше твърдо анти-НАТОвска позиция и който твърдо беше на страната на КНР), не си довърших алтернативната военна служба и, доколкото бях информиран от баща си, някакъв прокурор беше поискал да не ми издават нов задграничен паспорт, за да може да се върна в РБ, да бъда съден за отклонение от военната служба и пр. ЗА ГОЛЯМ КЪСМЕТ малко след това имаше амнистия за (доколкото помня) няколко хиляди като мен младежи също отклонили се от военна служба (по техни си причини, не казвам, че всеки е бил на анти-НАТОвски и про-КНРски позиции, естествено), та всичко се оправи, получих си новия задграничен паспорт (макар и китайците да ми наложиха огромна глоба от 5000 юана за закъснелия паспорт)  , но тогава беше моментът, когато бях предпочел да си сложа край на живота, вместо да влизам в затвора. Става дума за 2007-ма година, ако правилно се сещам. Ето и конкретно писмо, което бях пратил на някои хора:

"Правим всичко възможно, за да се сдобия с гражданство - ползваме всякакви връзки покрай реални познати и Интернет-другари. Паралелно с това, разбира се, поставяме въпроса и за политическо убежище. Да, но не е ясно дали ще се получат нещата. Ако не се получат, мисля да не рискувам с България. Стигне ли се до затвор, после никакви шансове за реализация в чужбина, че даже и в Бг. Да не говорим за "екстри" като манафи, СПИНове и пр. зарази там. На принципа на "По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.", съм се договорил с Нела да си сложа край на живота с някоя ефективна "билка", тя, разбира се, е съгласна да помогне, което ме устройва перфектно. Каквото наследство имам, вземам решение да го завещая не на хора, които:

-харесвам - не харесвам
-обичам - не обичам
-роднини - не роднини и пр., а на хора, които най-много са ЗАСЛУЖИЛИ спрямо мен.  Така че, каквото не се полага по закон на вдовицата ми, нека бъде наследено от К. И. с ЕГН......................., живущ в .........., когото посочвам за мой основен и единствен наследник.

  Желая още на баба ми да се каже, че съм на сигурно място в манастир, в красива планина, където си имам телевизия, радио, ядене, пиене и добра компания, само че не мога да говоря с нея, за да не си издавам местонахождението. Мисля, че една такава версия е много добра, спестявайки ненужни плачове, вайкания и стрес, като цяло. Ако има възможност, да се намери по-нататък момче със сходен на моя глас, който да се обади и да каже, че е добре, но не може да говори дълго, за да се поддържа версията, че съм "налице"."
 Ако е важно, искам да подчертая за сетен път, че след рашизирането на Русия и нападението й над Украйна, както и безотговорната империалистическа риторика на Путин както и след императоризирането на КНР и все по-засилващата се несвобода и ксенофобия, НАТО започна да ми се струва не чак толкова излишно и макар да си остава пацифист, вече не мога да кажа, че съм анти-НАТОвски настроен както преди, колкото и да съм със социално-демократични (социалистически, фабианистични) убеждения.
 Като сме започнали конкретно, а и в тази връзка, искам да споделя и за втория сериозен път, когато ми беше дотегнало и исках да се самоубия - този път беше не заради НАТО, Запада и пр., както в по-горния пример, а точно заради любимата ми КНР - след като се получи голямата простотия с КОВИД-19 тук и дългия многомесечен локдаун (с единствено обезщетение една диня, тук, през цялото време), понеже нямаше работа (всички учебни заведения и много други бяха затворени) и се видя истинското лице на императороподобния "президент" (вж. Най-кратката е-книга.), а и дотогава (досега), никой от приятели, колеги, роднини, съученици, състуденти не искаше и/или не можеше да помогне за развитието на бизнес... просто реших, че не се ли промени нещо до месец, просто няма смисъл да живея така, умирайки бавно. Е, пак, в последния момент нещата се оправиха, но за кратко (имам предвид, че КНР вече не е това, което беше - все повече заприличва на нещо като днешната рашизирана путинизирана Русия и на де факто монархичната Северна Корея), та нямам намерение да оставам тук, но и вече не мисля за самоубийство.
 С тези конкретни примери показах, че много зависи от ситуацията - когато има смисъл и няма надежда, дадено самоубийство би било оправдано или поне разбираемо, но в противен случай, не трябва да се толерира и въобще не трябва да се мисли за такова нещо. В това число се включва и евтаназията (която също е нещо като самоубийство).