При мен ситуацията наистина е "изначално простичка и без много елементи". По-точно от това няма как да се каже: приятелите, които ми останаха, се броят на пръстите на едната ръка (всичко останало са познати, роднини, колеги, съученици, но не и приятели); от тези малко хора няма никой, който да е в състояние да помогне за бизнеса (
на времена се плаша не само за своето, но и за тяхното бъдеще, защото така карат нещата в живота си, че не виждам много светло бъдеще за тях - нито забогатяват, нито се развиват кой знае колко, а някои дори деградират (влошават се като способности и възможности в сравнение с по-рано).) Сещаш се, че тези хора дали са на брега и казват нещо от рода на "Не знам как да ти помогна!", "Иди да работиш нещо за много пари!" и пр. или се давят във водата повече от мен, или вече даже ги е захапала я акулата, я някоя друга риба, ТО С НИЩО НЯМА ДА ПРОМЕНЯТ КАРТИНКАТА. (Искам да вметна нещо ВАЖНО - за някои хора писането със "заглавки", т. е. с големи/главни букви, било нещо като "крещене", но аз не влагам такъв смисъл - използвам го за подчертаване на смисъл по същия начин по който бих го сторил, ако ползвам
болднат текст,
италик или
подчертан такъв. Просто ми е по-удобно да натисна "шифт"-а или "капслок"-а, отколкото да се отделям от клавиатурата, за да кликвам с мишката на
B,
I или
U.
Това го пиша специално за тук, защото по други форуми, едно време, много пъти е ставало дума, но тук май досега не се е налагало да с споделям виждането, че за мен големият шрифт не се асоциира с "викане", "крещене", "ниско възпитание", "агресия" задължително. Естествено, може да се ползва и с такъв смисъл, но АКО го ползвам така, то се разбира от контекста. В случая, ясно е, че не "крещя". То даже не ми се и крещи, защото ми е едно такова "равно" - равнодушно, неемоционално, "убито" и, явно, хиподепресивно.)
Ооо! Не бях прочел - ето и ти казваш "Броят се на пръстите на едната ми ръка онези, които съм допуснала до това да ги определя като приятели." СЪЩАТА РАБОТА ПРИ МЕН! Преди много години имах доста приятели (в един момент може да са наброявали и над 30 човека и доста години са варирали определено на ниво "20+"), но по-късно започна "да ми писва" и да се отказвам от приятелствата с тях (с някои стана по абсолютно обективни причини - там намаше начин да се продължава приятелството, а и никой сигурно на белия свят нямаше да го продължи, а с останалите - просто проявих ПО-ВИСОКА ВЗИСКАТЕЛНОСТ). Та, заради тази "по-висока взискателност" останах почти без приятели. (
Не се оплаквам, защото не търся количество, но предупреждавам всеки, на който са му потребни повече хора, че колкото повече си взискателен човек, толкова по-малко ще можеш да намираш такива, които да ти отговарят на изискванията. А и да намериш, пък, никак не е задължително, че ти ще отговориш на техните.)
Е точно по този мотив -
Както аз се раздавам на макс за приятелите ми, така и те трябва да са в състояние да се раздават на макс за мен. Ако не, просто излизат от тази графа и попадат в някоя от другите две графи.
аз отсвирих един от най-близките си приятели (а по-късно и сестра му), защото нещата се развиха точно така - от една страна аз с часове може да стоя, да обмислям проблемите им, да пиша пак с часове предложения, идеи, подкрепа - правил съм неща, които никой друг, никога не е могъл да направи за тях - примерно "Напиши ми стихотворение за една мадама, че ги пишеш много добре." - пиша. "Олеле, помагай че се скарах с гаджето!" - цяла нощ не спя, мисля стратегии, пиша мейли, накрая ги сдобрявам. "Бившия иска да ме бие, страх ме е." - стоя с часове онлайн да успокоявам, да съм нащрек да се обаждаме на полиции, ако трябва, да давам съвети как да реагира... Мога да изброявам до утре, ама има ли смисъл?! Когато на мен ми се наложи аз да споделя нещо - ами то 3 пъти пращам, онзи НЕ чете, гледа си спортовете (спортна мания), няма време за мен... и после, след месеци, ми пише дали не съм се бил разсърдил нещо или така му се струвало... Ами правилно му се струваше! А с нея беше даже трагикомично - аз пиша текст, в който се оплаквах от любовна мъка и накрая слагам даже 3 емотикона с плач -
и онази женица ми отвръща "Виждам, че си добре!"... (Не само не прочела, ами даже и не забелязала накрая, че има сълзи...) Та, айде и с нея край. Можеше ли да не слагам край? Можеше, ама за какво при такива не просто НЕРЕЦИПРОЧНИ, а МНОГО НЕРЕЦИПРОЧНИ отношения?!
Няма как, ако вдигнеш летвата високо, да си пълен с приятели. В същото време, убедил съм се, че и 20-30 да имаш, това не ти гарантира, че някой ще ти помогне за по-съществените нужди и потребности в живота.