Малко за
Прудон (мисля, че и преди е ставало дума за
прудонизма) и неговото отношение към мястото на жените в обществото.
Някои си мислят, че само, например, в Исляма има консерватизъм към жените. Уви, не е така.
Прудон (философ-мутуалист, анархист, политик автор на "Философия на нищетата", критикувана от Маркс в "Нищета на философията") е бил предизвикателно консервативен по феминистките въпроси; според него, жената може да има истинско достойнство само в семейството и женският труд в производството извън семейството трябва решително да се осъжда, като водещ до израждане на човечеството. Освен като антисемит, Прудон бива определян и като сексист.
На конгреса на Интернационала в Женева
прудонистите са казвали, че предаността на общественото дело и увлечението по колективните интереси са достояние на мъжете и отклониние от нормата за жените.
Прудон е бил доста популярен преди, а и до днес си има привърженици. Беше ме впечатлило едно изречение, че недостатъчната политическа грамотност е довела за популярността на Прудон.
Прудонизмът, казват някои социалисти/комунисти е утопичен (защото учи, че не трябва борба, а примирение на работниците и буржуазията, виждайки задачата си в разтварянето на върховете и низините в средната класа (дребната буржуазия).), само че, ако нещата така вървят в световен мащаб, човечеството няма да може да построи и комунизъм, така че, на практика, ще се окаже, че и комунизмът е утопичен.