[MSL]

Интервю с китайския бизнесмен Цън Цон

  От 2004 година живея в КНР*, защото това ми беше детска мечта. През 2008 година, когато още бяхме весели младежи, един приятел каза, че се е запознал с китайско момче**, което било интересно с това, че си е чистокръвно китайско и родом от Китай, обаче не само живеело в България, не само говорило много добър български, но и, като си разговаряш с него, имаш чувството че си говориш с българин. Свързах се с момчето (по онова време - в Скайпа) и си початихме на най-различни темички - от това дали има проблеми с расисти и шовинисти в Европа до това аз къде живея в Китай (включително и по по-високи тематики разговаряхме, от рода на геополитиката - от източен ЕС до Западен Китай), та се убедих, че като за младо момче, то си е един много начетен, осведомен и мислещ човек. Няма да забравя и как при един превод, който правех по онова време от китайски на руски и от китайски на английски, човекът много ми помогна, чрез майка си, защото названието на една гъба ме беше измъчило цели 3 дена (и тогава реших, че преводачеството определено не е за мен )!
 Времето минава неусетно. Ето ни вече по-зрели хора - той - 30-годишен младеж, а аз, да речем - "младеж старша възраст" . Наскоро отново се засякохме с този интересен български китаец онлайн, покрай същия общ приятел (Камен Иванов), който беше споделил едно интервю с него. Видя се, че за тези години, докато някои са си седели на село полубездействайки безработни и униващи като една моя колежка (философ), докато други са залягали над ученето като Камен и докато трети са се трудили онлайн и офлайн неуморно, но си остават на ниво "работещи бедни" (като мен), то господин Цън е преминал отдавна в категорията, която някои наричат "успял мъж" - не само е завършил висше образование, но и вече движи бизнес, който за някои може да е "среден", но за повечето от споменатите нас (безработни, учащи и работещи бедни) Цън Цон е с голям бизнес, който за нас може да бъде, в най-добрия случай, далечна мечта.
 Като човек с малко опит в журналистиката (работил в 2 български вестника и издавал за кратко свой малък вестник) и като човек със съвсем малко опит в интервютата***, реших да взема едно интервю с китайския бизнесмен Цън Цон :


- Здравей, Цън Цон! Разкажи накратко за себе си - нещо като кратка автобиография за тези, които за първи път ще прочетат за теб.

Цън Цон: - Здравей! Накратко – роден съм в Чънду, провинция Съчуан, Китай. Живях там до 4-годишна възраст и след това, заедно с родителите ми, дойдохме в България. Те и двамата са китайци, и на много хора им е странно защо точно в България решиха да дойдат, но много неща стават съвсем случайно.
 Започнах от детска градина и стигнах до университет. Първо влезнах в НСА с „Футбол“, но още след първата година започнах да работя и нямах нито време, нито желание вече да продължа. Прекъснах и няколко години по-късно се записах бакалавър „Политически науки“ в Нов български университет. Срещнах добри колеги и приятели, с които днес поддържаме контакти или работим заедно.

- Сигурно вече си си давал сметка, че за хората в България, ти ще бъдеш определян не само в категориите "мъж", "китаец", "висшист", но вече и като "бизнесмен", "успял човек" и др. Затова нека започнем интервюто в тези ракурси. Първо да попитаме мъжа Цън: "Какви жени харесваш по принцип?" и "Ако вземем един обобщен образ на днешната българска гражданка - кои нейни качества харесваш и кои нейни качества те отблъскват?"

Цън Цон: - Аз не знам дали хората ги интересуват този въпроси. Харесвам силни, целенасочени, почтени и скромни хора, независимо дали са мъже или жени. Хора, които, слизайки от Ролс-Ройс, не им пречи да се качат на трамвай.

- Всеки човек е индивидуален и в чужда страна може да намери културни различия (и предизвикателства), които не са същите като тези за неговите сънародници. Ето защо не искам да те ангажирам да говориш за "всички китайци", но моля, кажи за теб лично, какви са най-големите, фрапантни и отличителни разлики межди днешна България и днешен Китай, и какво лично при теб и семейството ти беше най-интересно и/или най-различно/най-трудно в България в началото?

Цън Цон: - Като цяло има някои разлики в манталитета на повечето китайци и българи. Прави ми впечатление, че в България животът е много по-спокоен, хората са по-спокойни, докато в Китай, особено в големите градове, хората буквално тичат. Това е разбираемо, тъй като конкуренцията в Китай е по-голяма и човек трябва да полага много повече усилия, за да постигне своите цели и мечти.
 На нас с родителите ми най-трудно, в началото, ни беше да намерим приятели и да се ориентираме в обстановката като цяло. Но това преживяване го има всеки един чужденец, така че не е нещо специфично за китайци в България или обратното.

- Статистики за китайците в България има много и всеки може да намери, дори онлайн, но какво е твоето лично впечатление - китайците в България увеличават ли се, намаляват ли или са константна бройка?

Цън Цон: - Броят на китайците в България през последните години със сигурност намалява, тъй като много от тях са отишли в други страни да се развиват или са се прибрали в Китай и виждат там повече възможности, отколкото в България. Мисля, че към 2017 е имало 2000-3000 китайци максимум, докато 10 години по-рано е имало поне 6000-7000.

- У много некитайци (не само у българи) битува един стереотип, че всеки китаец е "роден бизнесмен" и, че бизнесът е едва ли не нещо "генетично заложено" у китайците. Това, разбира се, гарантирам като човек живял почти 15 години в Китай, че не е вярно (иначе всеки китаец щеше да е бизнесмен и нямаше да е толкова трудно човек да си намери съдружници дори за малък бизнес наоколо), но ти лично си от доказалите се китайци-бизнесмени. Ето затова сега нека поговорим за тези неща: "Кои са най-важните качества за успех в бизнеса?" и "Кои са най-важните външни фактори за успеха в бизнеса?"

Цън Цон: - Разбира се, че никой не е роден бизнесмен, музикант, футболист и т.н. Може да имаш повече усет към определена професия, но усилията и жертвите, които всеки ден даваш, решават дали в крайна сметка ще успееш или не.
 Първо бих искал да уточня какво за мен значи „успех в бизнес“. За мен успех в бизнеса не значи да спечелиш 1 или 100 млн. долара. Аз лично се опитвам да обръщам внимание на няколко показатели: от колко години този бизнес е на пазара; развива ли се устойчиво, т.е. има ли ръст на оборота и печалбата всяка година; освен финансова печалба, този бизнес и ръководството му, допринася ли за социалната обстановка в локален или глобален мащаб и т.н.
 За да успее един човек, е нужно да има няколко основни качества, но и да има малко късмет. Някои от тези качества са:

• Да има правилната психическа нагласа – да е наясно, че при предприемачеството, той, като собственик на фирма, може би ще се нареди на 4-то място в йерархията във фирмата. Имам предвид, че когато фирмата реализира приходи, в края на месеца първо получават служителите, после са банките, след това са данъчните и накрая, ако остане нещо, е за него.
• Да умее да преценява хора и различни ситуации – това е голяма философия и се изискват много наблюдения и опит, за да успее един човек, за много кратко време, да преценява друг човек или ситуация. Да си дава сметка, че трябва да работи с точния човек, а не с най-добрия или този, който на него му харесва. Да знае кога, къде и с кого се прави едно нещо, и кога трябва да настоява, и кога да отстъпва. Това са все решения, които никак не са лесни и приятни.
• Да има търпение – който знае китайски език, знае как се пише йероглифът „търпение“ (отгоре е „нож“, а под него „сърце“)****. Който иска да се занимава със собствен бизнес и да успее, трябва постоянно да си напомня, че трябва да търпи и издържи на всичко, което останалите не могат или не искат.
• Да не спира да се учи – да знае, че трябва да има много богата обща култура и да има логическо и критично мислене. Трябва да се интересува от всякакви неща, дори и такива, които не са изобщо свързани с неговата професия и дейност. Да си дава сметка, че трябва да разбира много от една или две сфери, но да има понятие и наблюдения върху десетки други. Това ще му помогне във взимането на решения.
• Постоянство – да знае, че една армия се създава с хиляди дни, а се използва само за 1 миг – това е един много древен израз в Китай. Никога да не си помислим, че каквито усилия полагаме днес или каквото научим днес, от утре ще ни потрябва. Може би каквото направим днес, ще ни се отрази след 3-4 години и трябва да го приемем за нормално.

(Разбира се, всичко това трябва да се комбинира и да се добави и малко късмет, който, рано или късно, идва. Когато човек е подготвен, ще успее да хване възможността. Иначе ще бъде като милиони други, които само ще се оплакват, че друг е успял да хване възможността, а не той.

- Дай ни своята "визитка" за тези, които не те познават - с какъв точно бизнес се занимаваш, какви бъдещи планове за развитие имате, в какво би бил полезен като фирма за сътрудничество и всичко, което прецениш, че е важно да се знае.

Цън Цон: - Ние имаме няколко направления:

- Земеделие – имаме около 5000 дка лозя около Лом и още толкова ниви. Засаждаме нови лозя на мястото на стари там, където са ни ударили градушки преди години.

- Търговия с розово масло и пробиотици – над 10 години изнасяме за Европа и Китай розово масло и пробиотици. Годишно реализираме 30-50 кг. розово масло.

- ИТ  – имаме софтуерна компания, която развива приложения за мобилни телефони и таблети.
Постоянно се оглеждаме за други бизнеси, които са развити и търсят свеж капитал за разширяване на дейността си или просто имат желание да продават дяловете си.
 
 Отделно, аз съм председател на Съвета за икономически и дипломатически отношения – НПО, което засега предимно оперира в България и Китай, и правим всичко възможно да съдействаме на нашите партньори от двете страни от каквото имат нужда.
 Скоро станах съветник в Дипломатическия институт към МВнР по въпроси, свързани с инициативите „Пътя на коприната“ и „16+1“.

- Защо, според теб, повечето хора са бедни?

Цън Цон: - Това е хем лесен, хем сложен въпрос. Лесният отговор би бил „защото просто такъв е устроен светът и няма достатъчно ресурси за всеки един от нас да бъде богат, защото ако всеки един е богат, вече няма кой да работи“. Ако обърнете внимание, мнозинството в една държава могат да бъдат богати, само когато държавата е малка на площ или населението е малко. В противен случай няма да има готвачи, чистачи, майстори и такива професии, които са ниско платени или не толкова престижни.

- Когато имаш време да се отпуснеш и да се отдадеш на интелектуални занимания, кои знания най-много те привличат? Например аз обичам да реклаксирам с астрономия напоследък, както и да си поддържам философията. Ти какви книги четеш, какви предавания гледаш, какви сайтове следиш?

Цън Цон: - Новини чета всеки ден, а когато имам възможност да се отпусна, гледам исторически сериали или чета такива книги. Гледам няколко китайски предавания, които пак са свързани с история или икономика.
 Филми гледам много рядко, трябва да имам поне 3-4 почивни дни, за да се съглася да гледам филм в един от дните. Просто така съм свикнал.

- Каква ти беше детската мечта? А сега каква мечта имаш за бъдещето си?

Цън Цон: - Детската ми мечта беше да стана футболист, а сега не мога да кажа точно каква ми е мечтата. Искам животът ми да има смисъл и да успея да създам определени неща – материални или не, които ще останат и след мен.

- Имаш ли си някакви "идоли"? Любими певци, актьори, мислители, известни личности?

Цън Цон: - Разбира се. Идоли са ми някои императори в китайската история. Някои творби на Макиавели ми харесват, на Сун Дзъ и т.н. Впрочем съм твърдо „за“ твърдението, че каквито идоли има един човек, до голяма степен това ще определи и той какъв ще бъде. Нямам предвид като краен резултат, а по-скоро като твоето отношение към работата или живота. В един семинар-лекция в УНСС на завършващи магистри и докторанти по специалност „Предприемачество“ именно това им споделих. Че един човек трудно ще стане Бил Гейтс, ако неговият идол е Митьо Пищова. Сам по себе си, няма правилен или грешен избор в този случай. Грешката идва, когато искам да стана като единия, а постоянно подражавам на другия.

- Аз от малък се сблъсквах с присмех и критики от страна на съученици, съседи и дори роднини, че мисля че "бъдещето е в Китай". Когато пристигнах в Китай през 2004 дори тук имаше много китайци, които не вярваха, че мога да избера Китай пред Запада. Напоследък, обаче, все повече хора - и китайци, и некитайци - започват да осъзнават, че Китай има голям потенциал, че Китай не е толкова зле, колкото са го мислили; че Китай се превръща в суперсила. Най-сетне някои оцениха далновидността ми в това отношение! Ти, лично, как виждаш бъдещето на Китай и на света в близките десетилетия, каква е твоята лична прогноза като на политолог и като на човек израстнал в мултикултурна среда?

Цън Цон: - Китай през последните 50 години успя да постигне неща, които много други силни държави или империи са постигали за 100 или 200 години. Истината е, че Китай има предимството, че има голямо население и територия, има много дълга история и много стари традиции, които му помагат и в древността, и днес.
 Китайците имат едно много силно и уникално разбиране – че всичко може да бъде научено и подобрено, стига да полагаш достатъчно усилия. Историята ги е научила, че нищо не е подарено и всичко в твоя живот зависи единствено от теб.
 Аз лично мисля, че Китай има възможността и реалния шанс да стане най-силната икономика в света, както и да бъде „центъра“ на света в много аспекти: изкуствен интелект, ИТ, земеделие, онлайн търговия и плащания, зелена енергия, умен транспорт и т.н.
 Много хора твърдят, че 19-ти век е „векът на Великобритания“, 20-ти - на САЩ, а 21-ви принадлежи на Китай. Аз лично, наблюдавайки развитието на Китай и другите страни, мисля, че това е напълно възможно.

- А прогнозата ти за ЕС и за Република България по-конкретно?

Цън Цон: - Аз лично нямам песимистични прогнози за ЕС, както и България. ЕС е организация, която съществува от десетилетия и макар да има разногласия в своята история, както и сега, не мисля, че ще стане нещо катастрофално. Евроскептицизъм и еврооптимизъм винаги е имало и винаги ще има. Всеки за себе си е прав и много неща са „на вълни“. Днес едната група надделява, утре - другите и така до безкрай.
 България, също мисля, че има добро бъдеще. Голям проблем на страната са увеличаващата се неграмотност и мързел сред младото поколение, което сега все още не е голям проблем, но след 20 години ще стане. Въпреки това често виждам добри примери – работливи, амбициозни и целенасочени млади хора, които постигат завидни постижения.

- За много хора най-важно е здравето. Ти имаш вид на здрав и хармоничен човек. Какви здравословни съвети би дал на народа?

Цън Цон: - Аз никакви здравословни съвети не мога да дам на хората, защото аз самият не живея много здравословно. Пия често кола и бира и обичам да ям пържоли. Но се опитвам да спя достатъчно всеки ден.

- И в заключение - твоя любима мисъл или кредо в живота, в което силно вярваш?

Цън Цон: - “天无绝人之路”*****- което в превод значи, че в живота на един човек няма задънена улица и никога да не губим вяра. Вярвам, че човек, когато е добре, трябва да мисли за най-лошото, а когато е зле – да се надява на най-доброто.
_____
 Бележки (обяснения) под линия:
* КНР - Китайска Народна Република (中华人民共和国).
** Става дума за интервюирания господин Цън Цон.
*** Едно друго мое интервю - интервю с писателката Гери Йо.
**** 忍 [rěn] (Повече за него: https://en.wiktionary.org/wiki/忍).
***** Приблизително изговаряне: "Тиен у джюе жън джъ лу" (на пинин: tiān wú jué rén zhī lù).

[Nadia]

Митьо Пищова и Бил Гейтс. Трудно ми е да си избера. И двамата са еднакво добри, красиви и богати!

[Dimitroff]

За много неща е прав, г-н Цън. Бизнес с такъв профил изглежда обещаващ. Не знам за вас, но аз си извадих най-важния извод от интервюто като такъв: Много са важни собствените ти качества на предприемач (преценки, енергичност, идеи, управление на риска, ученолюбие, търпение и други), но и СТАРТЪТ е много важен. Ако Цоновите родители не бяха почнали бизнеса, а си бяха останали на някакви работи на заплати, можеше и да не може той да порастне толкова (защото едно е, ако си син на търговци, друго е ако си син на шивачка и чистач или медсестра и учител). Хората с нисък старт в живота обикновено си остават ниско в него.

[MSL]

 Примерът с Митьо Пищова (https://bg.wikipedia.org/wiki/Митьо_Пищова) и Бил Гейтс (https://bg.wikipedia.org/wiki/Бил_Гейтс) е добре избран, защото показва два различни типа хора като произход, националност, занимания, манталитет. Е, разбира се, че ако се постави въпросът само откъм пари, както вече съм казвал пред роднини и приятели, човек дори само на нивото на Митьо Пищова да е, пак никак не е малко (повечето хора и за 1000 години не могат да постигнат такова състояние/богатство)!
 На Цън Цон можем (повечето от нас) само да му "дишаме праха" (това е идиоматичен израз и означава, че някой има толкова преднина пред теб, че и да решиш да го догонваш, като тичаш, най-много да си зад него и да дишаш праха, който оставя след себе си - по аналогия с прашните пътища, когато примерно някоя талига оставя прах след себе си.) Както вече отбелязах, докато някои си стоят безработни и в полубездействие, докато други учат по институти, а трети бачкат нон-стоп онлайн и офлайн за малко пари, то човекът прави пари, а както се знае "Пари при пари отиват и то не многото при малкото, а малкото при многото."
 О, да! Много важен фактор са родителите - не е никак едно и също дали родителите ти ще са някакви безработни алкохолици, работещи бедни или бизнесмени! Човек като е беден дори трудно (или невъзможно) може да вземе заем от банка! Едно е да тръгнеш с приличен начален капитал, а друго е да си само с 1000 лева (някои и толкова не могат да спестят). Стартът е много важен!!! То и със здравето е така - вярно е, че много зависи от теб (да си чист, да спортуваш, да се храниш правилно, да избягваш вредни неща като твърд алкохол, цигари, наркотици, радиация и пр.), но ако генетично имаш по-сериозни заболявания, тогава нещата не са същите, както при здравите хора.

[И.]

Такива са му наблюденията и разбиранията.