[MSL]

Андрей Е. Стоев
"Из "Теория на дейността" за всекиго по нещо"

Живея!  - Това е един глагол, едно "всичко" или едно "нищо"!

Плодове на съждения, четени, нека породят съждения!
                                                                           Авторът.
 
 Авторитет. Принцът дължи своя авторитет на народа, той трябва да пази тоя на народа.

 Амбиция. Нищо амбициозно не би трябвало да съществува, а всичко да бъде плод на едно здраво обмисляне, защото амбицията със своята мигновеност не ни довежда до нищо друго, освен да негодуваме от онова, което сме най-много желали.

[MSL]

 Бдя. Ние сме кормчии на своето "аз" и от нашето бдение върху него зависи да го оставим да заседне в скалистата действителност на живота или да го изкараме на брега на "удоволствието да живеем".

 Бездна. Бездна е мястото, към което ни водят пътя на лековерието, оня на разточителността и тоя на леността.

 Битки. Общите битки са действия на моментите и нямат никакво влияние върху поколенията.

 Блясък. Ако ние държахме, щото другите да ни ценят според нашия ум, трябва да избягваме блясъка на вънкашността (външността), защото именно тоя външен блясък прави зле да се мисли за нашата разумност.

 Бедност. Ако бедността беше наложителна, предпочитайте да бъдете бедни материално, защото в такива случаи разумът, който ще имате несъмнено по-богат, ще закрие материалната бедност пред вашите очи и пред очите на другите.

 Буйност. Буйността е често признак на безсилие; бъдете спокоен и вие ще ни убедите в своето могъщество.

 Благоволение. Недейте използва никога изцяло благоволението, което другите слагат на ваше разположение; защото в такъв случай вие постъпвате като хора, които гледат на това благоволение като на цел и по такъв начин се унижавате пред другите.

 Благоразумие. Благоразумието е критериум (критерий) на всичко, което е свойствено на човека.
 
 Ако можехме да поставим благоразумието в основата на нашите мисли, всичко което би произлязло от тях, би било свободно от нехайство и страст.

 Благотворителност. Не правете никакво зло, това е основа на благотворителността; помогнете на другите да не правят това зло - ето и самата благотворителност.

 Блаженствувам. (Блаженствам.) Блажени са не тия, които със скръстени ръце тук на земята чакат продължение на своята леност и горе на небето, но ония, които с пот на чело работят да овековечат своето временно съществуване.

 Бедствие. Бедствието е летен дъжд, които ни сварва по един дълъг път - пътя на живота; по тоя път ние се измокряме, по него ние съхнеме.

 Бедствието - нищо сломяюще (сломяващо) в него няма, при желанието да му отстоим.

 Бедствието е плод на нашата незаинтересованост или малка заинтересованост.

 Бъдеще. Тоя, който мисли за бъдещето, без да се погрижи за настоящето прилича на оня слепец, който чака някого, но тоя някой минава незабелязано, защото слепият не може да го види.

 Не се грижете за бъдещето, нека то бъде следствие на едно разумно настояще и то ще бъде най-доброто възможно бъдеще.

[MSL]

 Величие и нищожество. Величието на човека се дължи на количеството от трудности, преодолени от него, и степента на подобрение на обществения живот достигната от същия.

 Величието на върховното не е нито в неговата изобретателност, нито в неговото могъщество, но в добрината, чрез която то управлява всичко.

 Нищожеството на човека не е в неговото самопризнание, че е нищо, но в неговата амбиция да мине за нещо.

 Веселие. Малкото веселие е ободрително, но едно продължително веселие създава навик на разпуснат и безделен живот; то помрачава ума и дава простор на всички наши низки прищевки.

 Взаимност. Взаимността е свръзка между миналото, настоящето и бъдещето. Без нея ние бихме познавали само едно настояще, което би било много по-низко от това настояще, което днес познаваме.

 Владея. Тежест представлява и най-огромното владение за владетеля, когато тоя последен е подчинен на своето владение.

 Когато владението е свръх силите на владетеля, то е иго за него.

 Добрият владетел не изисква, но сътрудничи; той не създава нови трудности, но облекчава старите.

 Дълго владее оня, който владее умовете.

 Най-могъщ владетел е оня, който може да владее сам себе си.

 Вид. Вкусвал съм от едри, красиви на глед плодове, за вкуса на които, ако съдех по техния красив вид, би трябвало да бъде възхитителен, но които още при първата хапка съм захврълял по причина на горчивия им вкус; вкусвал съм и от други, дребни на глед и не толкова привлекателни по вид, от които съм изпитвал най-приятна наслада. Струва ми се, че хората приличат на тия плодове.

 Властвам. Никога и в нищо сърцето да не властничи над разума, нито тялото над едно от двете, но винаги разумът да стои над всичко.

 Властта е тиранска, ако иде насила; тя е към своя край, когато стане такава.

 Силата не затвърдява властта, но докарва нейното сгромолясване.

 Влечение. Увлекателността се дължи повече на вида, отколкото на рода, ето защо ние често наричаме красиво не това, което по род е такова, но онова на което видът е красив.

 Чрез влечението ние по-бързо стигаме до нещата, но и по-бързо им се засищаме и ги напущаме (напускаме).

 Недейте разчита на продължителното притежание на нещата, достигнати чрез влечението, защото чрез него ние не виждаме тяхната същност, а само една предполагаема същност.

 Влечението е водач по свое желание, което ни води на всяко място, но не и там, гдето (където) трябва да ни заведе.