Като стане дума за лабораторни опити за създаване на живот се сещам първо за Опарин (
https://ru.wikipedia.org/wiki/Опарин,_Александр_Иванович), а после за Милър. Отбелязвам го, за да се пази паметта и на съветската наука.
Дори и без опити е ясно, че щом веднъж се е самозародил живот, то може да се зароди и дваж.
Въпросът не е в това, а в огромното число условия, които са необходими + това, че трябва да се случат заедно, в определен период + трябва да не стане някакъв катаклизъм, който да изпепели всичко, което с милиони и милиарди години е еволюирало. Ето това е проблемът, а не, че животът не е възможен да се самозароди (както си мислят креационистите и мозъкът им не побира "Ама как без Бог?", те не разбират "самодвижението" и "самозараждането").
Много правилно за теориите на коспирацията да не им се обръща внимание, защото са все "казване без доказване". Не знам защо много са си внушили, че ако се открие извънземен живот, това ще бъде засекретено. (Освен, ако "засекретителите" не са някакви религиозни манияци, които ще се безспокоят, че това им разбира теорията, че Богът създал само човеци и никакви извънземни неща, но предвид, че религията лесно се адаптира към всякакви научни открития и дори може да си ги обръща в своя полза, то не мисля, че това сериозно би смутило някой религиозен засекретител). Беше много смешно, поне за мен, когато бяха събирали подписи да ангажират чак американския президент да запитва НАСА дали крият извънземните.
Ta от NASA обяснявали като за първокласници, че досега няма нито едно доказателство за извънземни. Не мога да намеря новината, а и бързам да завърша поста, но намерих подобна НАСА на Анонимните отговорила:
https://www.newsweek.com/nasa-anonymous-evidence-aliens-629423 - по-научно и разбрано от това няма накъде: "Are we alone in the universe? Maybe not. Do we have any evidence of aliens? Definitely not. At least not yet." ("Сами ли сме във Вселената? Може би не. Имаме ли доказателства за извънземни? Определено
не. Поне
не засега." - това е най-честният, най-научен и най-правилен отговор - като нямаш доказателства да не твърдиш нищо, а хипотези могат да се строят без проблем.
Много правилно обяснение за читателите (че едно време Земята не е била това, което е сега). Защото има читатели (особено един читател, за който в момента се сещам), които смятат, че всичко е било както си е сега, веднага щом като е "сътворено" - конят си е бил кон, делфинът - делфин, не е имало еволюция - просто "щрак и готово". Такава небивалица не се твърди даже и в теорията за виртуалната Вселена, където се смята, че може да сме виртуални и всичко да е "програма" и да си имаме "създатели" (програмисти), но поне не отричат факта на съществуващата еволюция (а и дори да е вярно, че сме виртуални, то от това не следва, че истинските, невиртуалните, които са създали нашата виртуална Вселена са създавани от божества, Богове и прочие).
Засекретяванията за военни цели са си факт - армии, правителства, тайни служби и всякакви подобни структури може да си решат да засекретят каквото си харесат за засекретяване. Откъде знаем ли? Ами от това, че след време има доста разсекретени неща и така разбираме, че има засекретяване (щом като има вече и разсекретяване). Не знам дали нещо такова би било засекретено, ако се открие (че е произведен живот). Има вече успехи със синтетични вируси (макар вирусите да не са точно "живот", а особена форма между живата и неживата природа)... Та, в едно изречение - със засекретените информации положението е същото като с извънземните: може и да има нещо, но какво точно има, не се знае. (С тази разлика, че засекретяването е нещо доказано, някаква реалност, докато извънземните са само "като една възможност").
А аналогията за нивата е добра нея я има, семената ги има - много точно казано, но добавям, че от това, което виждаме рядко почвата (на нивата) е плодородна и още по-рядко има семена, които да не са "ялови". По-натам - ако някъде из нивата почне да никне нещо, дали ще има водица/дъждец редовен, дали няма да го убие градушката, дали няма да го убие болест или да го изяде някое животно? Много неща са, които по-скоро препятстват растежа и развитиео, отколкото им помагат. Ето това е и проблемът в засега познатата ни Вселена - "негостоприемна", "враждебна". Просто животът и разумът са много сложни и искат "от пиле мляко"
Правя и аналогия с успешните и неуспешните (бизнеси, хора и пр.) - като видиш някой успешен и си викаш "Щом той е успял, значи всеки може!" само че много (нали дискутирахме, че на места и по 80-90% дори!) не успяват. На нас, като успешно зародили се и даже сдобили се с разум може да ни изглежда, че има условия и всичко е с голяма вероятност, но битието е такова, че ентропията си казва думата и колкото нещо е по-сложно, толкова е по-трудно - ето лесно се зараждат скали и камъни (има ги на Марс включително), но трудно се зараждат дори микроби. А един микроб докато еволюира до разумна форма на живот - може да му се случат милиард и едно препятствя.
(Поздрави за всички, които се сетиха за "Милион и едно желания" и кака Лара (Лазара Златарева).)
Да, пренасянето на "семена" е възможно, даже има теория за него -
панспермия (
https://bg.wikipedia.org/wiki/Панспермия). Това увеличава с някакви малки проценти "разселването" на живота, но работата е там дали въобще животът се появява, че да бъде разселен. Да речем вероятността за живот в дадена област на Вселената е 0,0000001%. Панспермията, като друга, допълваща вероятност, увеличава този шанс 200 пъти и тогава той нараства "значително" на 0,00002%. Ами... да, възможност, но нищо особено.
Ясно, че се движи всичко. Даже изчисляват, че след много време Млечният път ще се сблъска с друга Галактика и най-вероятно съдбата на Слънчевата система ще е да се "издуха" извън Млечния път и да се зарее в междугалактическата пустош. И тогава на нощното небе ще се виждат само няколко звезди (планети) и Луната. Всичко е възможно с тези движения.
Виждаме не точно "звезди, които вече ги няма", а светлината, която достига при нас сега. Нещо като буквално "от умрял писмо". Има такива случки - някой пише писмо, пуска го по пощата, умира... получават писмото му след като е умрял. Е, със звездите е същото положение - просто светлината пътува "бавно". То даже Слънцето като го погледнеш и го виждаш такова, каквото е било преди над 8 минути! Дори от Луната, която "ето я къде е" светлината не идва тук веднага, а след над една секунда (1,25 секунди).
И напълно съм съгласен с
довода "Прекалено трудно се търси и намира доказателство за живот във Вселената.", но от този довод си правя различен
извод, а той е, че още повече трябва да сме скептици относно "Има извънземни". (Под скептици имам предвид не разговорното, а философското понятие -
скептицизъм е да се въздържаш от прибързани заключения; да не приемаш нищо за сигурно, ако нямаш достатъчно информация.) Хареса ми дефиницията, че повечето учени са "емпирични скептици" - така трябва.