Аз нали казвам същото - първо може да няма такива цивилизации, второ и да има може да не се занимават с радиосигнали (да не са дозрели до тях, да са ги вече прекрачили и да си имат много по-добри неща, въобще да не стигат до тях, а да имат съвсем друга история на развитие; всъщност замислете се - дори и на Земята и до сега си има общества - около Амазонка и по разни острови, за които е ставало дума, които с векове си стоят на едно нетехническо ниво - най-сложната им "техника" са лъковете със стрелите. Та може да минат сигналите и покрай такива - нетехнологични цивилизации, а те даже и да не знаят, че е минало нещо такова). Трето - сигналът минава и заминава. Даже сравнително по-технологично развити могат да го пропуснат. Четвърто - ако се изпълнят всички условия от по-горе: да има извънземни, да са достатъчно развити, да уловят сигнала, то разгадаването му съвсем не е гарантирано. Да, но пък, вероятността да разберат от къде идва е вече голяма.
Осветлението не се вижда от толкова далече, но зависи на кой колко му е напреднала техниката. Някои, ако ги има, може пък да виждат. Доколкото съм запознат - в момента от Земята виждали екзопланети, но не и какво точно има на тях (прякото виждане/наблюдение е само един от методите им за намиране - другите са повече или по-малко опосредствани). Много по-лесно може да се намери Земята по радио-телевизионните вълни, които изпраща без да иска в Космоса - ето тук описват докъде са стигнали някои от предаванията излъчвани по телевзии:
https://zidbits.com/2011/07/how-far-have-radio-signals-traveled-from-earth/ ("
How Far Have Our Radio Signals Traveled From Earth?").
А това, че може да няма извънземни не е само резултат от егоцентризъм. От научна гледна точка също може да се достига до такива изводи - например като се изчислят (съвсем неегоцентрично, а безпристрастно) условията, които са необходими за възникване на познатия ни тип живот - в тази статия например се наброяват ДЕСЕТ:
https://en.wikipedia.org/wiki/Rare_Earth_hypothesis. Това, което със сигурност може да се твърди е, че животът, който познаваме тук (а то друг и няма за опознаване) е рядкост и трудност НА ВСЕКИ ЕДИН ЕТАП: зараждане, развитие, съществуване и запазване. Затова и не виждаме (докъдето се простира взорът) нищо такова (живот) досега. Всичко останало като "Ама то може да има друга форма на живот.", "Ама те сигурно са много напреднали и се крият.", "Има ги, но американците/руснаците/индийците/сентинелците
ги крият.", са от типа "Ако баба имаше мустаци, щеше да е мъжка."
ДА, супер-голямостта на Вселената дава възможност за съществуване и на други разумни същества (както и сигурно десетки пъти по толкова възможност да съществуват не кой знае колко разумни същества), но това е само "възможност", а не "задължителност". И тук е Ахилесовата пета на много изследователи, които не правят разлика между научно-философските категории: реалност и възможност, възможно и задължително.
Много е популярно в науката и извън нея, когато става въпрос за много големи неща да се дава пример с китайците (защото засега са най-многобройни, а по-натам, може би, индийците да ги изпреварят) - например мисловния експеримент "Китайски мозък":
https://en.wikipedia.org/wiki/China_brain. Ето сега и аз ще дам пример с китайците, като аналогия с проблема за каква е вероятността за съществуване на извънземни:
Представете си, че някой, който не знае нищо за китайските имена трябва да познае китайско име (или фамилия). Толкова много китайци има в Китай, а всичките (китайците в Китах + китайците извън Китай) са още повече. Да речем, че човекът назове следните възможности: Ран, Рън, Рун, Рон, Рен, Рюм, Рян, Лир, Лар, Лур, Лер, Льер, Бар, Дар, Фар, Пър, Цър, Дър, Мър, Рар. Цели 20 предположителни имена! И милиард+ китайци! Човекът сигурно ще си мисли, че не може да не е уцелил поне 1 китайско име. Да, но се оказва, че НЕ Е, защото в китайския няма "р"!
Ето как на пръв поглед (а и теоретично) възможното се оказва невъзможно.
Не се наемам да правя "точни изчисления" каква е вероятността да има извънземни, но ако шансът за благоприятни условия във Вселената е много малък - да си го представим като 0,00000000000000000000000001. Голямостта на Вселената да кажем, че увеличава този шанс 9 пъти, тогава излиза, че си имаме работа с 0,00000000000000000000000009, което пак остава много малко. Цялата работа ми наподобява шансовете с лотариите - някой си мисли, че като пусне 1000 комбинации и страшни шансове има за печалба, но не му е известно, че при приблизително 1 от 14000000, с 1000 комбинации ще е с "големия" шанс от приблизително 1:14000. С други думи - нашето мнение (егоцентрично или не) не влияе на вероятностите, ако се следват хладно и безпристрастно данните. Защото - да, Слънцето не се върти около Земята, но и ДА, няма лунни хора, няма марсианци - а това разни смели умове са си го представяли, че го има. Имаше ли нужда човечеството да се залъгва със столетия в съществуването на мнимите марсианци? Имаше ли нужда да вярва, че на Луната има хора (или фея и заек - вж. китайския фолклор)? Нямаше. Затова, за да не се създава (в главите ни) някаква "нова митология", този път с "междузвездни"/"извънгалактически" и пр. извънземни, мисля че е време да се придържаме само към каквото е доказано. Да знаете, че така много се пести енергия и ти става едно приятно: "Няма данни засега, значи просто няма данни засега." и караш нататък - дали ще мислиш за по-съвършени телескопи или по друг въпрос (напр. как да се реши математически проблем, за който дават 1 милион награда
), все е от по-голяма полза, отколкото строенето на хипотези върху нещо ненамерено.
А за "съседите" - то е вярно, че ако ги има не се обаждат, но и другото - че не може да ги намерят по никакъв начин (пък не е да нямат начини - виж как намират чак екзопланети и то толкова отдалечени). Всичко това оставя възможности само за 2 неща: 1. Заключението, че няма никакви съседи. 2. Заключение базирано на по-екзотични теории - "Има, но са много развити и се крият.", "Понеже сме в компютърна симулация, просто не са ни направили да си имаме извънземни съседи.", "Отдавна са на Земята, но се/ги крият от нас." и всякакви други.
А за безопасността - опасното ще, ако има агресивни, за които разстоянията не са проблем. Защото то на нас може да ни е далеко, но за тях да не е. Например преди, когато всичко е било с животински транспорт да яздиш кон през цяла Евразия - от Франция до Корея сигурно е било много далеко (и сигурно само с 1 кон невъзможно?), но в днешно време със самолет това се изминава за по-малко от денонощие, нали? Та, ако онези (хипотетичните) са напреднали да развиват големи скоростти или да ползват червееви дупки и пр. полуфантастични неща, то тогава опасността е голяма.
Topic: Извънземните (Read 7191 times)