Със
(Детска приказка за Със от Гесер Курултаев)
В една вълшебна страна, преди милиони години, имало едно момченце, което се казвало Със. Родило се в сравнително богато семейство, имало късмет и да е здраво дете, обаче, не винаги всичко може да е наред в живота, и още докато бил малък баща му избягал с една друга жена, защото не харесвал достатъчно майката на Със, а и, защото не бил достатъчно отговорен човек. След още няколко години пък и майката на Със се разболяла от някаква тежка болест и умряла. Със още не бил порастнал много, за да се изучи на занаят, а още по-малко да бъде учен. По онова време сигурно е бил само на 14 или 15 години, още тийнейджър, както казваме за тази възраст днес.
Със останал сам. Разбрал, че всичко на този свят е несигурно - днес имаш майка и баща, утре може и да нямаш. Рано или късно всеки умира. Днес си здрав, а утре може и да се разболееш. Със имал щастието да ги разбира тези неща, защото се бил родил способен да учи и, най-важното, учил. Понеже човек може да се роди способен да учи лесно и бързо, но, ако не учи нищо - няма полза. А Със учил ли, учил: изчел всички книги вкъщи, изчел всички книги на съседите, даже го било яд, че нямат нещо като интернет в онази приказна страна, че да може да чете колкото се може повече. Голям късмет имал Със със съсед, който бил мъдрец и му казал, че не всичко, което чете в книгите може да е вярно. Трябвало, учел го мъдрецът, да знае, че може някои неща да не са верни или да не са напълно верни, затова Със трябвало да си има едно на ум и да мисли сам, да не се предоверява, да изследва и да експериментира. Това за него било много голям и ценен съвет, който той завинаги щял да запомни!
***
Минали няколко месеца, откакто умряла майка му, а от баща му ни вест, ни кост...Със, понеже бил момче, а не просто машина за учене, освен от книги имал нужда и от храна, трябвало да се храни, демек! А запасите от храна свършили и един ден нашият Със както чел книжки, усетил, че е гладен. Търсил, търсил храна из къщи, но всичко било изядено. Глад! Глад усетил Със за първи път в живота си. И разбрал, че само с книги, само с познание - не става. Книги, познание - добре, но, ако човек не диша, не пие вода и не се храни - ще умре. А Със не искал да умира, особено пък да умира от глад съвсем не му се искало. Трябвало, значи, да намери храна.
Отначало посетил някои съседи, които не били чак толкова изпаднали в бедност и успял да се нахрани няколко пъти, но така не можело да продължава завинаги.
Решил, че трябвало да си намери храна по друг начин. Имал малко земя зад къщата. Посадил картофи и домати, но те не можели да поникнат, още повече - да вържат изведнъж. Пък и да можели, то само с картофи и домати може ли да се живее? Като няма хляб или ориз, а и поне още няколко други неща, тялото на човек може и да се разболее, така бил чел Със по книгите, и си знаел, че даже и да не е точно така, то само на картофи и домати цял живот въобще не искал да я кара. Хайде да не говорим, че някои хора, които минавали покрай неговата къща не просто имали какво да ядат, но и си имали доста други скъпоценни неща - злато, коне, големи къщи и дори палати. Със. както вече казахме, не бил просто (в смисъл - глупаво, недоучило, загубено, тъпо) момче и му било ясно, че не всеки може да се вреди в обществото на богатите, но, поне за нормална храна имал голямо желание да се пробва и да опита.
***
Със се опитал да направи бизнес. За него нямало значение какъв ще е този бизнес, стига да е законен и да не наранява; да не прави лошо на хората.
Опитало момчето, но не можало. Защо не можало? Ами поради различни причини - за един бизнес се оказало, че му трябват пари (а той нямал даже за храна, къде ти пари за бизнес?!). За втори бизнес пък се оказало, че му трябват много разрешителни, които той не можел да има, защото или бил беден (а те изисквали пари - например да покаже, че в сметката си има еди-колко си пари, а той даже нямал сметка в банката!), или нямал право (защото още бил малък), или нещо си друго (според законите на неговата си държава; какви ли не закони може да измислят различните хора, в различните държави)...опитал се да вземе заем от някои, ама те, независимо дали били банки или обикновени хора, му отказвали, защото давали само на богати хора, които било сигурно, че ще може да си върнат заемите, а не на бедни като него, които не било сигурно за какво ще ги изхарчат парите и (ако!) правят бизнес, дали въобще ще го доведат до успешен край...
Накрая Със решил, че като не може да прави пари (да развива бизнес), то поне ще прави бартер. Бил чел, че бартер значи размяна. Например ти имаш книжка с картинки за оцветяване, но не ти трябва и искаш диск с анимация, а на някой друг не му трябва диск за анимация, но пък иска книжка с картинки за оцветяване...и решавате да си ги размените - ти му даваш книжката с картинки за оцветяване. Това е бартер. Има и още два вида баретер - например ти му правиш някаква услуга на твоя приятел (например рисуваш му много хубава картина), а той ти дава нещо (например 2 кила зеле); а също така - услуга за услуга: ти му подстригваш косата, защото си много добър фризьор, а той пък ти почиства къщата...
И така Със започнал да се занимава с бартер (радвал се много, че в неговата страна това не било забранено; не били решили, че е незаконно, тези, които имали силата/властта да решават кое е законното и кое е незаконното). Пеел хубави песни по сватби и му давали да яде закуска, обед и вечеря. Прекопавал градинките на съседите и му давали дърва за огрев през зимата. Научил се да прави и други неща, за които получавал стоки, услуги и дори, понякога, пари. Така Със, в края на краищата, не забогатял много, но поне успял да оживее и да не умре от глад. Накрая, когато вече порастнал Със си рекъл, че е бил сравнително-щастлив, защото поне не е умрял от глад и е успял да запази здравето и живота си.
Topic: Детски приказки (от Гесер Курултаев) (Read 4090 times)