Не бъркайте туризма с емиграцията
Имало едно време един много добър и праведен човек, който живеел в Рая, но му доскучало там всичко - спокойствието, красотата, природата, усмихнатите добронамерени лица, ангелите. Всички те му омръзнали и го дразнели. Отишъл той при Св. Петър и се помолил да го пусне да поразгледа Ада. Разрешили му и човекът доволен, и щастлив отишъл там, и какво да види? РАЗКОШ! СВЕТЛИНИ! ПАРИ! КОЛИ! КРАСИВИ ЖЕНИ! ЗАБАВЛЕНИЯ!... Въобще, според него - един NON-STOP КУПОН!
Върнал се с неохота в Рая и пак потънал в предишната си скука, и отново се примолил да го пуснат в Ада. Било му хубаво както и преди. Чудел се накъде да погледне, от кое да опита, с какво да се забавлява по-напред. Когато дошло време да се върне в Рая, още от Райските врати заявил, че иска да остане да живее в Ада. Без проблем го оставили да постъпи както е решил. Доволен и щастлив, човекът прекрачил портите на Ада. Дяволите го грабнали още от там и го хвърлили право в адските казани.
- Ама, чакайте, бе, как така?! Какви са тези казани???! Къде са жените, колите... къде е купонът?
- Ааа,
недей да бъркаш туризма с имиграцията! - засмяли се дяволите.