После да не ревете?
"После да не ревете?" или
"После да не ревете!" - и в двата смисъла може да се използва в случая. Накратко - за
тези, които СЕГА СЕ МОТАЯТ И СИ ГУБЯТ ВРЕМЕТО С НЕНУЖНИ НЕЩА, А ПОСЛЕ ЩЕ ПОЧНАТ ДА СЕ ЯДОСВАТ, ЧЕ НЕ СА ГО ИЗПОЛЗВАЛИ ДА НАПРАВЯТ НЯКАКВИ ПАРИ!
Не говорим за хора, които са толкова бедни, че дори нямат достъп до интернет. Говорим за такива като вас (които четете това) и, които НЕ правите достатъчно пари и/или НЕ спестявате достатъчно пари!
Да, всеки е свободен да прави каквото прецени за правилно; само че това, докато имаш възможност да правиш повече пари, а не правиш не е от правилните неща в капиталистическите условия, в които живее почти целият свят днес и, където за почти всичко се искат пари! Гледам различни хорица из Мрежата (нета; интернета) - не са просяци, имат даже някаква редовна или почасова работа, НО не са и забогатели - все са от "средната класа" или "минали покрай средната класа" - има пари за кайма, ток, вода и дори за водки, уискита..., но утре, ако на такъв (такава) им се наложи да си платят някоя операция в болница или да си купят само една стаичка (жилище), те няма да успеят (дори и с помощта на родители, роднини, приятели - ако въобще някой се навие да им помага, което е друг проблем!)... Ясно е, че повечето от тези хора НЕ МОГАТ ДА НАПРАВЯТ БИЗНЕС (и веднага ще кажа защо: а) нямат начален капитал, което е най-важното, б) не знаят как се прави бизнес, а и да знаят, то не умеят, защото досега не са правили нищо подобно, в) нямат никакво желание или въобще не им е минавала такава мисъл през главата, г) пълни са с неоснователни мнения и убеждения като "само престъпниците, мутрите, олигарсите, милионерите, милиардерите могат да правят бизнес"...) ЯСНО МИ Е, СЪЩО ТАКА, че дори и най-кадърният бизнесмен може да претърпи неуспех (защото бизнесът е дейност, изпълнена с риск, както учат икономистите). Затова и проблемът е не тези хора (които и без това не го могат) да правят бизнес, а просто ДА СЕ ОПИТВАТ ДА ИЗКАРВАТ НЯКАКВИ ПАРИ В ПОВЕЧЕ! Да вземем един пример за човек, който постъпва правилно в такъв случай и един друг пример за човек, който постъпва неправилно.
Едно момиче (вече жена, но за мене си е момиче, защото я познавам още от ученичка) ми сподели, че работи във Великобритания и то не само една, а две (2) работи! Добър пример - хем отишла в страна, където заплащането е (сравнително-) високо, хем и се хванала на ДВЕ работи. Може и да не стане милионерка, но е пример за човек, който дава всичко (или дава много) от себе си, вместо да си прахоса младините и после да си скубе косите защо е беден! Ето го и другият пример - ако не 180, то поне 170 градуса противоположен: (леко обобщен го давам, че да не се припознае някой приятел/познат и да се засегне лично, понеже не е целта да се засягаме тук, а да помагам с акъл и някакъв опит):
1. Човекът работи в Република България (най-бедната понастоящем страна в ЕС, със сравнително ниски заплати) и то не по патриотични подбуди, а просто защото не може да отиде на работа в чужбина, 2. Човекът работи само една работа, 3. Човекът прахосва доста пари за развлечения и "развлечения" - "я днес да купим една бутилка уиски, я утре да отскочим на този мач, я вдругиден да гледаме онзи филм, а я да купим няколко безполезни вещи за вкъщи още сега!" - в някакъв такъв стил на живот, мислене и отношение го кара човечето и дори няма собствен апартамент (а и да имаше - не е голяма разликата). ОЩЕ ЗА ТОЗИ ТИП! Човекът губи достатъчно време онлайн (например във Фейсбук - да споделя снимки, да пише мнения, да пуска хумористични материали, да препредава постове на други хора - и всичкото това не му носи даже и 1 стотинка - то просто пълни джоба на собствениците на Фейсбука, както вече съм го писал в темата как бедните правят богатите още по-богати). А какво би могъл да направи този човечец, че да изкара поне някакви пари над скромната си заплата? (
би попитал всеки мислещ, отговорен, поне за себе си, човек.) И АЗ ЩЕ ОТГОВОРЯ, ЗАЩОТО ЗАТОВА И ПИСАХ ВСИЧКО ТОВА ДОТУК:
1. Ако не може да се хване на втора работа офлайн (извън интернета), то поне може да се хване на нещо, макар и почасово, онлайн (т. е. в интернета) - има най-различни възможности, при които може да се изкарват поне ДЖОБНИ ПАРИ! (Ако някой не знае - да ме пита и ще му дам поне 2-3 полезни връзки.)
2. Вместо да драска, снима и работи, де факто, безплатно за Фейсбук, Уикипедия, Редит, Воут, Ютюб и какви ли не други сайтове, то може да си направи собствен сайт (където да си сложи реклами от Гугъл или други подобни реклами) и да си изкарва поне по няколко евроцента на ден за себе си! (Ако не може да прави сайтове, може да пита някой като мен да му се помогне да си направи поне базов, простичък, но функциониращ сайт, който да върши същата работа като останалите, по-сложни и много по-сложни сайтове.)
3. Може да играе на тото (с малки суми, но редовно) и искам да кажа веднага, че имам предвид ЛОТАРИЯ от типа на 6/49 (шест от четиридесет и девет) или някоя като
тази китайска лотария, където може да се спечелят МИЛИОНИ ЛЕВОВЕ, а не разни залагания и комарджийски истории, където, най-често, затъваш все повече и повече, и ставаш от беден по-беден, от типа на ротативките, рулетките и др.)!
По такива едни начини човек ПОНЕ СИ ДАВА ШАНС и ПРАВИ КАКВОТО МОЖЕ, за да не съжалява един ден, че не е опитвал, че не е дал всичко от себе си (или поне много от себе си) за едно по-подсигурено свое бъдеще! И накрая две умилителни, носталгични историйка за тези, които не дооценяват парите, но ги оценяват, когато им потрябват
Едната е свързана с едно българско момиче, а друга с едно английско. Българското го познавах на яве, а английското само онлайн. Българското беше отличничка и интелигетна девойка, но, по онова време, още млада и неопитна, живееше с едно романтично отношение към парите от рода на "Аз и без пари съм си щастлива; не ми трябват!" Имаше си приятел тя тогава - един Г., който обичаше. Искаше й се да се виждат, когато могат - дори през уикендите, когато си ходеха на едно общо тяхно село в Северна България. Един ден тя беше много натъжена, а и ядосана (което беше удивително, предвид нейния сърдечен иначе и оптимистичен, и весел характер) - "Нашите не искат да си ходим на село тази седмица! Не мога да се видя с Г. и всичко това, защото нямало пари! Нямали сме пари да купуваме билети за автобус всяка седмица! Представяте ли си?! Заради някакви глупави хартийки, да не мога да се видя с него?!" - оплакваше ни се тя, а аз хем й съчувствах искрено, хем и се радвах малко, че още на 16-17 години, на колко бе тя тогава, вече можеше да оцени обективната нужда от парите при капитализма (и при социализма, до голяма степен, но това е друга тема, понеже то социализъм почти не остана по света)... Аз също ги оцених, но доста по-късно (като възраст) и се случи пак по подобен повод - нямах пари за автобус да отида до селото на едно гадже - Ева, та ходих пеша (над 30 километра) един път. После пак пеш до едно друго село (на един Красимир), който щеше да ми услужи с велосипеда си, който да ползвам за онези над 30 километра. В онези моменти чак взе да ми просветва колко е хубаво да имаш пари (а сега вече ми е светнало на 100%, когато искам да си купя поне още 1 стаичка, а не мога и имам проблеми с тишината - нощес дори се скарах от терасата на шумните съседи, защото прекаляват!)
Ето и втората - по-скорошна и по-кратичка. Някаква ученичка от Великобритания - в една социална мрежа се засякохме и известно време си пишехме (и се четяхме) - интелигентна за възрастта си, осведомена по много въпроси, но СЪЩО КАТО В ПО-ГОРНИЯ ПРИМЕР, нещо недооценяваше НУЖДАТА ОТ ПАРИ. Разправяше нещо от рода на: "Работя като доброволка. Не изкарвам никакви пари, но изкарвам гордост, чест, удовлетворение!" Хубаво, ама беше косплей фенка. В един хубав ден се оказа, че няма пари (а и майка й не й дава) да си накупи необходимите дрехи, гримове и пр., за да се костюмира за поредния косплей. И тогава го закърши, замрънка за пари, май осъзна стойността им най-сетне... Това е положението, скъпи приятели! Ще оцените парите, ЕДВА КОГАТО ВИ ДОТРЯБВАТ (а тогава ще е много късно).
Затова, съветвам ви, използвайте почти всяка свободна минута, за да си изкарвате някакви допълнителни парички! (Това не значи тотално да се лишите от удоволствия и от почивка, но и не значи свободното ви време да е равно само на удоволствие+почивка.):)
Topic: После да не ревете? (Read 1547 times)