Аз, да ви се похваля така де, вече ограничих пиенето, дори за Нова година (!!!) и затова мога да предоставям архивни неща; да допринасям ехей...
Малко за програмирането, па макър и от преди много години:
"Голяма част от синтаксиса си PHP наследява от C, но все пак той е създаван за писане на Web скриптове
Въведение: добавяне на PHP код
Можете да добавяте блокове PHP код към същестуващи HTML документи, оставяйки HTML кода незасегнат. Също така можете да вкарвате блокове HTML код в PHP кода - това е удобно, когато трябва да изведете на екрана голямо количесто HTML код. Началото на PHP код се отбелязва с <?php, а края - с ?>. Между тези тагове можете да имате само PHP код, но за сметка на това можете да ги разполагате където си поискате. Това означава че можете да имате PHP код между таговете <TD> и <TD>, а също така да прекъснете PHP кода посредата на условен оператор за да изведете блок от HTML код. А след това да се върнете към същия този условен оператор. С други думи когато използвате множество тагове <?php ?> кода продължава от там, където е свършил. Ако трябва да бъдем точни, целия документ представлява един общ код - HTML кода е просто е режим, в който на екрана единствено се извежда HTML код - така не трябва да използвате специален оператор за всеки един изведен ред.
Променливи
Променливите са едно от нещата, с които се започва изучаването на всеки език. В PHP променливите нямат определен тип данни. С други думи типа на променливата е същия, като типа на последно присвоената й стойност. Можете последователно да присвоявате числа, низове и дори масиви към една и съща променлива.
Друго важно нещо за променливите е, че не е необходимо да ги декларирате. Ако се опитате да използвате променлива, на която не е присвоена стойност, то PHP автоматично ще я счете за 0 или празен низ, в зависимост дали очаква да му бъде подадено число или низ. Всички променливи започват със символа $. Когато в низ, затворен в кавични използвате променлива, PHP я замества с нейната стойност. Тук идва и голямата разлика между низовете, затворени в апострофи или кавички. Ако са затворени в кавички, то низовете се интерполират - т.е. всички променливи се заменят с техните стойности, управляващите символи като \n и \t се изпълняват, а ако приложите някакви действия над променливите - като умножение - всички изчисления се осъществяват преди извеждането на крайния низ. В низовете, затворени в апострофи, се заместват само определени символи с техните еквиваленти, например \' със '
Важно е да се отбележи, че в PHP имената на променливите са чувствителни към главни/редовни букви. С други думи, $dog, $Dog и $DOG за три различни променливи
Оператори
PHP е наследил аритметичните оператори от C. Това са:
+ събиране
- изваждане
* умножение
/ деление
++ увеличава текущата стойност на променливата с единициа
-- намалява текущата стойност на променливата с единица
= присвояване
+= прибавя към текущата стойност на променливата
-= изважда от текущата стой
Извеждане на информация на екрана
Общо за всички езици за програмиране в Web е, че информацията се извежда в Web браузър и следователно трябва да извеждате HTML код. Същестуват два оператора, които можете да използвате за да изведете нещо на екрана. Това са echo и print Няма значение кой от тях ще използвате - просто след него поставяте в кавички това, което искате да се изведе. Например:
print "<B>My very first PHP page</B>"
Събиране на низове
Макар и числата да се събират чрез оператора +, то за низовете не е препоръчително използването му. Вместо това съществува специален оператор - .. Също така всила е и оператора .=, който прибавя слеващия го низ към текущата стойност на променливата. Т.е. ако имате кода:
$dog="Dog";
$dog.=" and Cat";
То променливата $dog ще съдържа низа "Dog and Cat"
От кода по-горе може да се види и още нещо важно - всеки оператор завършва с точка и запетая.
Условен оператор
Условния оператор е задължителна част от всеки един език за програмиране. PHP запазва условния операор от C - if. Неговия синтксис е:
if(условие)
{код, който се изпълнява, ако условието е изпълнено}
else
{код, който се изпълнява, ако условието не е изпълнено}
Частта else не е задължителна.
В качеството на условие вие можете да проверявате стойностите на една или повече променливи. Тук е момента да споменем операторите за сравняване и логическите оператори. В PHP съществуват следните оператори за сравняване:
== - равно на
< - по-малко
> - по-голямо
<= - по-малко или равно на
>= - по-голямо или равно на
!= - не равно на
В PHP има още един оператор за сравнение - ===. Той е изпълнен, само ако двете стойности са равни и от един и същи тип. Какво означава това? В PHP няма типове променливи - само типове данни. Следователно, можете да присвоите на променливата $first=2, а на $second="2". Ако проверите дали са равни чрез
if ($first==$second)
то условието ще е изпълнено. От друга страна едното е низ, другото е число. За оператора === условието няма да е изпълнено - трябва да сравнявате два низа или две цели числа
Логическите оператори се използват за проверка стойностите на повече от една променлива. Те включват логическото "и" и логическото "или"
&& - "и" - условието е изпълнено, ако и двете сравнения са вярни
|| - "или" - условието е изпълнено, ако едно от двете сравнения е вярно
! - "не" - обръща верността на следващия го израз (т.е. ако го следва "вярно" става "невярно и обратното; например условието !(6<5) е изпълнено)
Избор между повече от един вариант
Операторът if е полезен, когато трябва да изпълните едно действие, ако дадено условие е изпълнено, и друго - ако не е. Но какво ще стане, ако ви трябват 10 различни действия в зависимост от стойността на променливата. Бихте могли да напишете 10 последователни оператора if..else но това решение е тромаво и трудоемко. Затова PHP ви предоставя оператора switch, който има следния синтаксис:
swithc ($променлива){ case условие: код; break; case условие: код; breaк; default: код; }
Така можете да изпълните неограничен брой кодове при различни изпълнени условия за една и съща променлива. Операторът break служи за да прекъсне изпълнението на switch, в противен случай след изпълнението на което и да е условие, ще се изпълнят всички по-нататъчни блокове код. Което понякога е много полезно
Кода след default се изпълнява в случай че нито едно от условията е изпълнено. Ето един пример:
switch ($Grade) {
case $Grade>70:
echo ("You got an A.");
break;
case $Grade>60:
echo ("You got a B.");
break;
case $Grade>50:
echo ("You got a C.");
break;
case $Grade>40:
echo ("You got a D.");
break;
case $Grade>25:
echo ("You got an E. ");
break;
default:
echo ("You failed");
}
Можете да използвате директно стойности, в случай че не ви трябва сравнение.
switch ($Grade) {
case 70:
echo ("You got an A.");
break;
case 60:
echo ("You got a B.");
break;
case 50:
echo ("You got a C.");
break;
case 40:
echo ("You got a D.");
break;
case 25:
echo ("You got an E. ");
break;
default:
echo ("You failed");
}
Но блоковете код ще се изпълнят само ако $Grade е точно 70,60,50,50 или 25 - ако е 26 ще се изпълни кода на defaulf. Също така можете да използвате низови стойности - само не забравяйте да ги затворите в кавички
Циклични оператори
Цикличните оператори за изключително полезни, когато трябва да повторите един и същи код няколко пъти и заедно с условните оператори са част от всеки един език. PHP предоставя следните циклични оператори:
while (условие){
код
}
Кодът в този случай ще се изпълнява докато е изпълнено условието. Ако първоначално условието не е изпълнено, то и кодът никога няма да се изпълни. Важно е да променяте стойността на условието вътре в цикъла - иначе никога няма да излезете от него. Ако искате кодът първо да бъде изпълнен, а след това да се провери условието и евентуално да се изпълни отново, трябва да използвате следващия оператор:
do{
код
}
while (условие);
Цикличния оператор for ви дава значително повече контрол. Синтаксиса му е:
for (start; condition; end){
код
}
Кодът в start се изпълнява само веднъж при влизане в цикъла и обикновени се използва за инициализация на променлива, която да следи изпълнението на цикъла. condition е условието - докато то е изпълнено, цикъла продължава да се повтаря. Кодът в end се изпълнява накрая на всеки цикъл и обикновено се използва за промяна на условието. Обърнете внимание, че във всеки един от блоковете start и end можете да имате повече от един оператор, разделени със запетая. Ето един пример:
for (i=0, j=100; i<10; i++, j-=10){
код
}"
Topic: Разни беседи, спорове и мнения от отминалите години (Read 39368 times)