За
ретюркизацията учих (т.е. самообучавах се) от една книга преди много, много години.
От тогава и ми се проясни това понятие. Тюрки е ясно какво е - народи като едновремешните прабългари, авари, хазари, тюркюти и т.н., както и днешните чуваши, татари, башкири, казахи, киргизи, узбеки, тувинци, якути и т.н. От тюрк/тюрки идва тюркизация (може и "тюркизиране"). А
ретюркизация означава просто повторно тюркизиране/отново тюркизиране. Примери - ретюркизацията на българските земи по времето на Византийското владичество и след него. Знайно е, че първо по въпросните земи се появяват тюрки като хуни/прабългари и др. (авари, например). След това, ретюркизацията, е когато се появява втората тюркска вълна, а именно - печенеги, узи и кумани. Смятам, че този пример изяснява нещата. Ако говорим за език конкретно, т.е. за езикова ретюркизация, то това е процесът при който даден народ говори на тюркски език, след което проговаря на нетюркски език, а накрая отново започва да говори на тюркски език (не е задължително да е на същия тюркски език; все пак имаме доста тюркски езици по света). Това е то
ретюркизацията.
Аналогични:
реславянизация,
рекитаизация и т.н.