Родова памет
С предварителната уговорка, че паметта е нещо добро и с друга уговорка, че историческата памет е нещо също добро започвам това нещо, което е в отговор на субект, с който спряхме да си пишем лични съобщения, а аз искам да му доотговоря на всяка по-съществена повдигната тема (така поне ще сме от полза за повече хора).
Родовата памет, когато е ВЯРНА е също нещо добро. Родовата памет, когато е НЕВЯРНА (например не отговаря на фактите, изпълнена е с митове, легенди, заблуди и т. н.) не е нещо добро (доколкото всяко нещо, което ни заблуждава и отдалечава от истината може да се счита за недобро - с една такава гносеологично-етична предпоставка подхождам).
Сега ето го и конкретният случай с родова памет, който искам да обсъдя и дам за пример за това колко може да заблуждава (
веднага казвам и какво заблуждава - че извършителите на кланетата са турци, при положение, че са били ИСТОРИЧЕСКИ ДОКАЗАНО - помаци. Помаците са българи с ислямска вяра):
Пра-пра незнам колко пъти пра баба ми и баташкото клане. Историята не е от учебниците, а е на въпросната нека за съкратено да е пра баба.
Тогава тя била малко момиченце. Ранена до степен да я вземат турците за мъртва и хвърлена като боклук на купчина трупове. Върху нея турците хвърляли още и още трупове. А накрая, за да е сигурно, че всички са наистина мъртви , че не всичките били обезглавени, понеже се съпротивлявали, имало контролно мушкане в труповете.
Убивали наред, без да ги интересува деца , даже бебета , бременни.
Батак е бил потопен в кръв и трупове. Които нямало кой да насмогне от живите да се справи.
Пра бабата , тогава още детенце, е сред малкото оцелели. И историята на оцеляването се предава в рода. За да помни какво е било, защото дърво без корен и човек без знания за рода си са едно и също.
А тук разни родоотстъпници опитват да кажат как нямало клане в Батак. Бедна ти е фантазията колко съм им набрала за лъжите.
И да не мислиш, че само аз зная от рода си какво точно значи турско робство, та затова и тези лъжи за добрата Турция с турското си присъствие не хващат и няма да хванат в България при хора с родова памет. Само хора без родова памет може да се подведат. Върви на тях обяснявай как робство тук нямало. Как българи не били продавани като стока . Как всичко цъфтяло и процъфтявало. Не на мен. При мен такива лъжи не минават.
Ето и какво казва ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ (историята) по случая:
1. Имало е не само кланета, но и палежи!
2. Извършителите, колкото и да са се стрували "турци" на някое дете (или дори на по-необразованите възрастни по онова време) не са били съставени от турци (османотурци), а от нередовна войска (башибозук), съставена от помаци (българи-мюсюлмани), водена от ПОМАК - Ахмед Касалицки (Барутанлията), който по-късно е арестуван за престъпленията си, съден и пратен в затвор (за кратко време, защото по-късно получава амнистия от султана). Повече за този българин-мюсюлманин (помак) -
https://bg.wikipedia.org/wiki/Ахмед_ага_Барутанлията.
3. Колкото и зверства, насилия, убийства (включително масови убийства) да има по време на потушаване на едно въстание, те не са атрибут на робство (по принцип робите се пазят живи и по възможност - здрави, за да работят/служат до последно, а не са обект на убийства и осакатявания). Затова и припомням, че днешният научен термин е
Османско владичество.
4. По онова време няма Турция, а има Османска империя, която се е пишела така "دولتْ علیّه عثمانیّه". Турция е по-късен продукт - република от жалките териториални останки на някогашната грамадна Османска империя.
5. Историята и науката като цяло се стремят към обективност относно всичко, вкл. и спрямо Баташкото клане (и всички останали неща по време на Османската власт в българските земи, а не да наричат нещата просто "добра Турция" или "лоша Турция"). Няма и нито един нормален историк, който да отрича Баташките военни престъпления, зверството, убийствата, палежите, кражбите и пр.
Topic: Родова памет (Read 707 times)