Който се учи, той ще сполучи
Когато я чуя или прочета тази поговорка ("
Който се учи, той ще сполучи.") веднага се сещам за пример от обучението ми по логика (
формална логика, да уточним, защото има и
диалектическа логика, която също съм изучавал в университета), е който точно тази поговорка се използваше за показване, че някои твърдения не са винаги верни, а са само частично верни - конкретно: има хора, които са учили и са сполучили, но също така има и други,
които са учили, но не са сполучили.
Абсолютно подкрепям това. На 100%! Напълно! Изцяло!
Преди часове стана дума, с един ученик, че единственият начин да се забогатее легално било с много учене и образование (както си мисли той), а аз му обясних, че познавам много хора, които точно, защото не са образовани нямаше с какво друго да се хванат, освен с бизнес, та си направиха магазини, заведения и пр. и сега вземат доста повече пари, отколкото много от образованите, които познавам - да речем един цял месец се занимава с изучаване на Хайдегер и взема 400 лева заплата, а друг препродава 2 трактора и взема 1200 лева. Тъкмо навреме да докаже една такава позиция идва и едно изследване БСК (Българската стопанска камара) от което излиза, че
над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование (
източник: http://www.segabg.com/article.php?id=599006).
Извод - който се учи може и да сполучи, но може и да не сполучи. Който не се учи - също.
Ученето/образоването/образованието/самообразованието би могло да е в полза на успеха, защото "знанието е сила", обаче може и да е пречка в случаите, когато води до по-несполучливи, недоходоносни решения.
Сполуката в случая я асоциирахме с парите, но, когато основният модел на живот по света е капиталистическият (паричният), то от парите си зависи и голяма част от сполуката.
Ако трябва да разглеждаме не-паричните варианти на сполуката, то тогава, мисля, че пак би се оказало, че поговорката "Който се учи, той ще сполучи" е само частично вярна. Независимо за каква точно сполука става дума. Какви непарични сполуки да вземем за пример? Хайде нека са красотата (привлекателността) и здравето. Ами много ясно, че някои от училите ще са красиви (привлекателни), а други няма да са. Някои от училите ще са по-здрави, а други - по-болни. Същото е и с неучилите/недоучилите.
Накрая възниква и
важният въпрос: "А ученето помага ли? Релевантно ли е?" Според мен
е. То може и да не е абсолютен гарант, може и да не е достатъчно условие, може и дори да не се явява необходимо условие, но оказва влияние. Ето и някои примери:
Даден предприемач закъсва за пари, но има психологически познания, с които успява да постигне ефект на убеждение у някой да му помогне със заем.
Даден бедняк е много гладен, но знае къде има диви ядливи плодове, отива в гората и се нахранва, и не умира от глад.
Даден човек има проблеми със здравето и генетично е предразположен към белодробни заболявания, но научава къде има места с чист въздух, заселва се там и си спестява белодробните проблеми...
Много такива примери може да се дават, което и показва, че знанието не е излишно и може да помага.