Тези дни, както знаят всички, които са следили част от постовете ми на английски писах материал за Георг Зимел и, по-точно, за неговото отношение към модата по един повод, който тук не е интересен. Сега ще го споделя и тук за всички, които се интересуват от тази материя:
Георг Зимел е немски философ и социолог. Той пише социологическата си студия „Към психология на модата” през 1895 г. За философски/логически непросветените (непосветените) и/или тези, които се ръководят само от модата в областта на книгите, това (1895г.) може да е достатъчно основание да сметнат, че нещата писани в тази студия не си струва да се четат. Но за тези, които се интересуват от наука и/или философия/логика, е пределно ясно, че истината не зависи от това кога е изказана, а от това дали отговаря на фактическото състояние на нещата от реалността (според кореспондентната теория за истината). Ето защо намирам за смислено да се занимаем с тази статия, чиято материя е актуална и е напълно възможно да остане актуална дотогава, докато има човечество, и подобни на човечеството (потенциални) извънземни цивилизизации.
Зимел започва студията си с едно типично-диалектическо описание на човека и по-точно на неговата биологично-психологическа, гносеологическа (познавателна), поведенческа, и социална пророда. Щом е диалектическо, значи е (по всяка вероятност) правилно или близко до правилното, доколкото диалектиката задава някакви гаранции за правилни умозаключения. Адмирации заслужава пасажът „то всичко това са единични проявления на големите противоположни сили, в чиято битка и примирие се състои съдбата ни.”(от гледна точка на всеки радетел за диалектическо мислене и отношение към света). По-натам обаче прави впечатление някаква агностическа нотка, че видите ли, „Тези извори и последни същностни ориентири на всичко човешко не могат да бъдат обозначени с думи”. Смятаме, че не само подобни неща, но и почти всичко за което имаме някакъв наглед/представа/опит, и в тоя порядък, би могло да се обозначи с дума (понятие). Понятия се създават дори за несъществуващи неща (да ги наречем „симулакрумни понятия”). Ето защо от една не-агностична и неизлизаща от границите на разумния скептицизъм гледна точка, можем да твърдим, че понятия (и конкретно - думи) може да се създават (историята на човешката научна и недотам научна практика го е доказала).
Смятаме за много находчиво споменаването на ПОДРАЖАНИЕТО. Това си е доста и почти-изцяло КЛЮЧОВО ПОНЯТИЕ за психологията на модата (а и не само за нея, но това не е обект на сегашните ни разсъждения). Подражанието не само се споменава, но и доста добре се обяснява в своята психологично-логическа природа: „Подражанието ни привлича на първо място с целесъобразното доказване на сила, което обаче не изисква значително лично креативнo усилие, а в резултат от предпоставеността на съдържанието протича лесно и гладко. Същевременно то ни осигурява успокоението, че не сме сами в това действие; то се издига върху досегашните упражнявания на същата дейност като върху здрав фундамент, който спестява на актуалното действие трудността само да си изгражда фундамент. В подражанието отделният индивид се опира на групата, която му предава формите на неговото поведение и по този начин го освобождава от мъчението на избора и индивидуалната отговорност за него.”
Добро впечатление прави и поредният диалектически поглед върху същността на подражанието тук: „Подражанието обаче отговаря само на една от основните посоки на нашата същност, само на онази, която намира удовлетворение в симетричността, еднаквостта, претопяването на единичното в общото, която подчертава постоянстващото в промяната. Но не на онази, която – обратното – търси промяната в непроменливото, индивидуалното различие, уникалността, търсенето на отличителност от общото.”
Няма как да не се съгласим и с това правилно твърдение на Георг Зимел, че: „За модата е съществено следното. От една страна тя удовлетворява потребността от социална опора, доколкото е подражание; тя води отделния индивид по пътя, по който вървят всички. От друга обаче, тя удовлетворява също потребността от различие, тенденцията към диференциация, смяна, дистинкция, при това както посредством смяната на нейните съдържания, която придава на актуалната мода индивидуален облик по отношение на вчерашната и утрешната...”
Тук, обаче, ни се струва, че нещата са попресилени или, да речем, търпящи изключения: „модите са винаги класови моди, че модите на по-висшия слой се различават от тези на по-нисшите слоеве и биват изоставяни в мига, в който последните започнат да ги следват.”-пише Зимел. От днешна гледна точка, от опита ни с различни субкултурни и поп-културни явления, можем да заключим, че дадена мода може да се разпространи сред различни класи. Да речем феновете и/или подражателите на Лейди Гага (САЩ), Джоу Дзие-лун (Тайван), Глория (България) и т.н. може и са от различни класи, региони, професии, възрастови групи, националности. Предполагаме в това играе роля много по-силната степен на глобализация днес, отколкото по времето на Георг Зимел, когато не е имало например Интернет и самите класи са били по-изолирани, донякъде по-капсулирани в себе си и за себе си. Още един цитат, който не издържа проверката на обществената практика: „Също както честта първоначално е съсловна чест, т.е. черпи характера си и преди всичкo моралните си оправдания от това, че в своята чест отделният индивид представлява и съхранява честта на своя социален кръг, на своето съсловие, така и модата означава от една страна приобщаване към онези, които са в сходна социална позиция, от друга – затварянето им като група по отношение на поставените в по-ниска социална позиция.” Това, с което не сме съгласни тук е, че дадената модна група (да речем „метълисти” – музикална мода) може да е съставена от съвсем различни хора по пол и по класов произход – дъщеря на миньор и синове на фабриканти може да са в една и съща метълска общност – да си споделят, да си запиват, да си се кефят заедно и въобще да не осъзнават или и да осъзнават да не го правят на въпрос кой в каква социална позиция бил/-а. В днешно време нито едно „съсловие” не е застраховано, че детето му няма да стане „емо”, „метъл”, ”рапър” и всичко, каквото е на мода в обществата – модата Хикс или модата Омега. Естествено, че в процентово съотношение може да има преобладаване на дадени моди в едни или други държави, области, градове, квартали, според условията. Но в условията на глобализиране тенденцията към унифициране си върви прогресивно нагоре. Това важи особено за модите, които не изискват участието на много средства (например, ако модата Алфа или Игрек, налага, за да си модерен, да си купиш кола с цена няколко годишни средни заплати и дрехи на стойност апартамента на дядо ти в средно-голям град, тогава може и да не станеш част от тази мода. Но, ако е само до по-достъпни неща като промяна на прическа, окосмяване, вкарване на няколко неологизма в речника и пр., тогава в-модяването е „на една ръка разстояние”).
Тука има някакъв „закон” – „В момента, в който последните започнат да следват модата, защото винаги гледат и се стремят нагоре и в най-голяма степен могат да го постигнат в областите, подчинени на модата, горните съсловия се отказват от тази мода и се ориентират към някоя нова, чрез която отново се диференцират по отношение на широките маси.”Уви, отново по причини, произтичащи от нашите исторически познания и опит, не можем да смятаме, че този закон е валиден. Това е по-скоро потенциална закономерност, чиято потенция се проявява или не се проявява в зависимост от различните фактори на конкретните моди, епохи, обществено-икономически формации.
За привлекателността на външната мода в разбирането на Зимел – има доста вярно, предвид че сме били дори живи свидетели (а и продължаваме да бъдем) на такива явления и то не само сред примитивни народи, а и сред съвсем задоволитено или поне прилично-развити в различни отношения.
Следва отново диалектически пасаж с познатите ни „единство и борба на противоположностите”, „форма и съдържание”, както и доста добър извод, който можем да аплодираме: „т.е. разликата по отношение на досегашното състояние, рязко открояващата смяна, която често се движи между противоположности, защото едва те правят възможно тя да бъде осъзната. Едната от противоположните тенденции на нашата същност, които всеки аспект на модата се опитва да обедини по особен начин, намира удовлетворение в социалната форма на модата, другата – в нейното съдържание. Там, където един от двата момента отсъства – или потребността и възможността за дистинкция или потребността и желанието за обединяване, там свършва царството на модата.”
Интересно е и друго наблюдение/извод/заключение – „в кръг, в който всеки индивид иска да бъде нещо уникално и неповторимо и подражанието се смята за нещо ужасно, не се стига до никаква мода. Във Флоренция около 1390 година не е имало доминираща мода в мъжкото облекло поради това, че всеки се е опитвал да се облича по неповторим начин.”
Можем да приветстваме и следното: „В момента, в който тя (модата – бел. наша) е проникнала тотално, т.е. в момента в който онова, което първоначално правят само някои, започне наистина да се упражнява от всички без изключение, тя вече не се обозначава като мода, примерно някои елементи на облеклото, някои форми на общуване.”
Сега отново трябва да се спрем на момент, в който не можем да сме единодушни с автора. А именно – „Затова нагласата, на която се натъква модното, е една благотворно действаща смесица от одобрение и завист.” Би трябвало да се отчетат и други не само възможни, но и актуализиращи се постоянно отношения като БЕЗРАЗЛИЧИЕТО, например (За някой пенсионер, който се вълнува от избори, пенсии, зимнина и здравни въпроси, напълно вероятно е да са безразлични дължините, цветовете, кройките на някакви си поли или променения стил на Джъстин Тимбърлейк, налагащ някаква нова музикална мода, да речем...).
Трябва да допълним и следното твърдение: „Така модата е същинският притегателен център за индивиди, които вътрешно и съдържателно са несамостоятелни, нуждаещи се от опора, чието самочувствие обаче се нуждае от отличителност и внимание. Тя издига и най-незначимия индивид, превръщайки го в представител на една съвкупност, той се чувства представител на духа на една голяма съвкупност.” Това по принцип е вярно, НО НЕ ИЗЧЕРПВА всички възможни съзнателни, полусъзнателни и несъзнателни мотивации. За пример веднага даваме хората, които се присламчват към някоя мода поради:
1. комформизъм (да не си разваляме кефа с останалите; да не си игнорират; да не ни презират)
2. прагматизъм (например модата като тактически прийом за спечелване на нечие внимание; модата като популистки трик, дори)
3. други (евентуално...)
По-нататък отново блестящи изречения, които оценяваме високо: „В примитивните, но и в по-високо развитите отношения една мода често възниква в резултат от това, че една изтъкната в някакво отношение личност изобретява нов модус на обличане, на поведение, на интереси и т.н., който я отличава от другите; те на свой ред започват възможно най-бързо да подражават на появилата се по този начин дистинкция заради значимостта на този, който я е създал. Удовлетворението на първия се подхранва явно от смесването на индивидуалното усещане, че притежава нещо специфично, и социалното усещане, че всички се опитват да му подражават, като по този начин намира опора в техния дух. Въпреки че двете усещания изглежда да си противоречат логически, психологически те са напълно съвместими и дори се подсилват взаимно. Всеки подражател участва – в по-слаба степен, разбира се – в тази констелация на усещанията, докато модата бъде напълно масовизирана, така че индивидуалният момент да отпадне.”
А също и „Същата комбинация на двете тенденции, която се постига посредством крайно подчиняване на модата, може да се постигне и чрез опозицията срещу нея. Който се облича или държи съзнателно немодерно, постига всъщност свързаното с това усещане за индивидуализация не чрез индивидуалните си качества, а чрез елементарното отрицание на социалния пример: ако модерността (в поведението и облеклото) е подражание на последния, то преднамерената немодерност е подражание с обратен знак, което обаче е не по-малко свидетелство за властта на социалната тенденция, която ни прави зависими от себе си все едно по какъв начин – позитивен или негативен.”
А това може да се ползва като златна мисъл: „Нещо повече: в цели кръгове в рамките на едно по-голямо общество може да стане модерно немодерното поведение и облекло.”
Интересно, но Зимел в изказванията си за жените изпада в неоправдан сексизъм. Поне от наша гледна точка разликите МЪЖКО-ЖЕНСКО в морален, психологичен, социологичен, политологичен и, в крайна сметка – антропологичен план, са пренебрежимо-малки и може да се докаже при нужда с прости, но достатъчно убедителни и многобройни примери. Един мъж и една жена може да са метълисти, а други (мъж и жена) да не са. Един мъж и една жена може да са със зелени очи, а други мъж и жена да не са. Един мъж и една жена може да са китайци, а други да не са (поне в днешно време, в бъдеще не се знае колко националности ще има по света, дали ще има националности и, в крайна сметка, дали ще има въобще човечество и свят. Т.е. истината е винаги конкретна, абстрактни, вечни истини – няма, както знаем от гносеологията на диалектическия материализъм). Но да продължим – един мъж и една жена може да са морални (каквото и да означава това), а други да не са (Моралът няма пол, както сме писали преди, на други места)...Така и модата – това дали си с мъжка или с женска полова система въобще не те прави по-податливо същество на някакви си моди. Виждали сме много модерни мъже и също толкова немодерни жени. Разбира се, можем да проявим разбиране, проявявайки обективно и НЕ-ХРОНОЦЕНТРИЧНО отношение, давайки си сметка, че по времето на Зимел ЕМАНЦИПАЦИЯТА не е била толкова силна, колкото днес (и то не навсякъде, де), та сексисткият му уклон от настояща гледна точка, тогава вероятно не би бил така отчетлив на фона на онези нива на еманципация.
Може да се поразсъждава върху това политологическо-социално твърдение: „От една страна нисшите слоеве са по-трудно подвижни и по-бавно развиващи се.” В зависимост от това какво се разбира под „нисши слоеве”, нещата може да се окажат спорни. Един Владимир Улянов или един Георги Димитров не са били от върховете, но са изиграли доста подвижна и развиваща, революционна роля, опирайки се точно на по-нисшите слоеве, на народната маса. А в днешно време, при глобализацията и в „световното село” – „Интернет”, всеки що-годе глобализиран, независимо от слоя си би могъл да бъде колкото си иска и колкото му позволяват конкретните условия, закони и пр подвижен, развиващ се и в тоя порядък.
Хубаво звучи това: „че всяка единична мода излиза на сцената по такъв начин, сякаш ще живее вечно.” Ако сме по-точни в изказа, ще кажем, че това „сякаш ще живее вечно” не е нещо присъщо на самата мода като мисъл или поведение, а на хората, които са създателите и потребителите на модите. Хубаво, при все това, звучи тази мисъл именно, защото отразява много добре отношението на много у модерните или искащите-да-са модерни, попаднали под „хипнозата” на някоя мода.
Много добре звучи и това, особено като се има предвид, че се отнася не само до модата, а и до морала, законите, естетиката...: „И все пак след няколко години очарованието на модата очевидно е напуснала старите, както и новите и ги оставя на други критерии за оценка.” Това, което днес е законно, морално, красиво, утре може да е незаконно, неморално, грозно...и обратно – непристойното, грозното, незаконното днес, може да е „окей” след години или векове.
И в заключение, смятаме че няма как да „заключим” по-добре от Георг Зимел, който пише така: „Но своеобразно пикантният, вълнуващ чар на модата се състои в контраста между нейното широко, всеобхватно разпространяване и нейната бърза и принципна преходност, на която от друга страна противостои също онази привидна претенция за трайна валидност. Той се състои не по-малко в силата, с която модата затваря определен кръг и показва неговата сплотеност както като причина, така и като следствие, а също и в решителността, с която го разграничава по отношение на други кръгове. И накрая, той се състои в опората, която даден социален кръг дава на индивида, като налага на членовете си взаимно подражание и по този начин освобождава всеки отделен член от всяка отговорност – както етическа, така и естетическа, както и във възможността в рамките на тези граници да се произвежда индивидуално подсилване и оригинално нюансиране на елементите на модата. Така модата се оказва само едно отделно, специфично образувание измежду онези най-разнообразни образувания, в които социалната целесъобразност е обективирала в еднаква степен противоположните течения на живота. ”
Topic: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев (Read 21523 times)