Правилно ли разбираме Доброто и Злото? - 2
(Продължение)
Отговорът на въпроса "Кога е възможно съществуването на Добро и Зло?" е: "Тогава, когато имаме най-малко два субекта и въздействие под някаква форма, произтичащо от тях." (Трябва да се отбележи обаче, че в определен момент действие може да произтича и от външни по отношение на субектите причини, действащи на някой субект - напр. природни, които също толкова силно биха могли да помогнатили да навредят. Но, все пак, съществуването на повече от един субект е наложително). Под субект трябва да разбираме всяко мислещо същество до голяма степен. Всеки субект се определя като "добър" или "зъл" ("лош") по своите действия, които той е извършвал от появата си на този свят до момента, в който го определяме. Някой ще каже "Но това са крайни определения! "Добър", "лош", нима може да се залепи едно такова клеймо на който и да било? Все пак, всеки от нас е имал и грешки, и добри дела." Да, но все пак, като добър или лош може да се означи човек, извършил съответно повече добри или повече лоши дела. Нещо повече - съществуват дори хора с нищо добро зад гърба си (напр. затворници с по няколко присъди), както и чисти, обикновени хорица, без каквито и да било провинения (напр. честните монаси).
Всеки, който е използвал правилно, разумно положителния и отрицателния елемент (компонент) е добър, прав. А да си добър или да си прав означава да си свързан по един или друг начин с Правдата (Справедливостта). Правда! Тази хубава дума е тъждествена на другата прекрасна дума Истина. Ето, посредством езика, ние виждаме връзката - добрият е този, който постъпва правилно в използването на положителното и отрицателното; който работи за Правдата, за Истината, за Справедливостта. Обратно - лош е онзи, използващ неправилно положителното и отрицателното, работещ за Неправдата, унищожаващ Истината и Правилността. Оттук идва и думата грешник (т.е. грещащ, неправилно постъпващ).
Някои казват, че ако изчезнело Злото, не ще имало и Добро, то (Доброто) ще изгубело смисъл. Това може да се чуе от устата и на посредствени хора, и на авторитетни личности. Но аз смело мога да заявя, че това са глупости и то произтичащи от повърхностно, инфантилно и механично мислене - все едно да кажем, че ако няма черно не ще има и бяло. Но нека обосновем въпроса по-ясно. Ако ти си "човекът, постъпващ правилно" (добър) и си обкръжен от хора добри и зли, то тогава ще постъпваш с добрите положително, а с лошите отрицателно (обратното би било абсурдно). Ако някой постъпва абсурдно, то тогава той ще се отнася към Злото (злите) добре, а към Доброто (добрите) зле. И както виждаме Доброто може да се върши по два начина (които е желателно да са свързани по между си):
1) Като използваме отрицателното по отношение на лошите
и
2) Като използваме положителното по отношение на добрите.
Да предположим, че един ден, както е записано в свещените книги на трите големи религии в света (Будизъм, Християнство и Ислям), Злото бъде унищожено. Тогава Доброто няма да изчезне, защото то ще се използва само по втория начин, т.е. то ще се запази във втория си вариант. Това ще рече, че отрицателният компонент не ще влиза в употреба, с изключение на случаите, когато някой се провини. Ако вземем предвид идеалния вариант, че с помощта на Всевишния (в религиозния смисъл, за който пиша) въобще не ще има човек, който да се провини, който да предаде установения "Божествен ред" на земята, то тогава, действително, отрицателният компонент не ще влиза в употреба, тъй-като не ще има причини за това (Злото, лошите ще са вече Минало). Разбира се, това не ще означава, че Доброто ще бъде осакатено, напротив, напротив!...Именно това ще бъде най-висшето и най-светло Добро - необкръжено от Зло и съответно използващо само единия от компонентите си - положителния (Злото, лошите, както бе отбелязано, ще са вече само история). В днешно време ние живеем при абсолютно различни условия от тези на първобитно-общинния строй. Въпреки това, всеки един що-годе образован човек познава същността на този строй. И никой не може да твърди, че ако няма първобитно-общинен строй, не ще има и по-висш строй или, че не ще знаем какво е това "първобитно-общинен строй". В Идеалната, Божествена епоха, която може да дойде, Доброто не ще се изгуби, а хората тогава ще имат понятие какво е било това Зло от историята, например.
Преди да обобщим, чрез схема, начините за извършване на Добро и Зло, искам да отбележа още нещо важно, което се схваща от повечето хора погрешно. Става дума за самите неща от рода на: унищожение, изтребление, убийство, неуважение и пр. Всеки или почти всеки ще каже "Това са лоши неща.", но това не е най-вярното твърдение. По принцип неща от този род, сами по себе си, са нито добри, нито лоши, те са просто неутрални. НЕКА ПОСОЧИМ НЯКОЛКО ПРИМЕРА:
1) Унищожението, ако бъде "приложено" по отношение на белите дробове на даден човек, заслужаващ да живее, това е Зло и, разбира се, то, в случая, се явява органон на Злото. Така е, няма две мнения по въпроса. Но нима това е всичко? Не, защото ако унищожението бъде приложено по отношение на вируси нападнали същия този организъм, то това вече е Добро, защото се явява органон на Доброто.
2) Да подложиш на изтребление високо-развити, кротки и хуманни хора е Зло. Затова и изтреблението в дадения случай е органон на Злото. Но да подложиш на изтребление престъпниците осакатяващи децата им, ограбващи родителите им и несправедливо унищожаващи ги, това вече е Добро.
3) Да не уважаваш добрият човек, който ти носи радост и щастие е Зло. Но да не уважаваш лошия (лицемера, злодея и въобще безнравствения) е нещо наситина добро.
Мисля, че няма нужда да изброяваме повече. Можем само да дадем три примера с обратния вариант:
1) Ако обратното на "унищожение" е "поддържане на живота", о тогава да поддържаш живота на белите дробове на онова тяло е правилно, Добро е. Но да поддържаш живота на вирусите, които го убиват, е направо казано - Зло.
2) Ако обратното на "изтребление" е "благотворно влияние", то тогава да влияеш благотворно на онези високо-развити, кротки и хуманни хорица е Добро. Но да влияеш благотворно на злодеите, на престъпниците е Зло.
3) Тъй-като обратното на "неуважение" е "уважение", да уважаваш добрия човек е Добро, но да уважаваш лошия е направо едно голямо Зло.
Ние виждаме колко точно е всичко това, но все пак, могат да възникнат спонтанно два въпроса:
- Нима добрият човек не трябва да използвасамо добрия компонент?
- А как, ако аз искам да съм добър човек мога наистина да отлича добрия човек от лошия човек, за да действам адекватно спрямо тях?
Мисля, че на първия въпрос вече бе отговорено достатъчно изчерпателно - в настоящите условия, за да бъде човек истински добър, справедлив, той не трябва само да прави положително на добрите, но и отрицателно на злите (например не само да научиш някой как да си вади с честен труд прехраната, но и да сътрудничиш на полицията да залавя престъпниците, за да бъдат заловении и съдени). Едва, когато светът се оттърве от Злото, от неговите носители, добрият човек ще може да действа само положително и да не използва отрицателния компонент (няма да има нужда от това). Това е много добре изказано в легендата за Гесер-хан (разпространена сред тибетци, монголци, буряти, калмики и др.) Великият войн е добър, но той и народът му страдат от злите ханове. Гесер-хан знае,че да използваш оръжие не е приятно, но когато е срещу онези лоши ханове, е вече нещо съвсем друго. Едва, когато всичко идва на мястото си, Гесер-хан заключва всички оръжия, тъй-като в Новия свят, който той създавам те могат да бъдат само вредни за добрите. А кой иска да им вреди?
На втория въпрос не може да се отговори обемно сега, защото това е обект на един друг разговор, но, накратно казано: за да отличаваме кой е добър и кой - лош, е необходимо да се вслушваме в истински-мъдрите (хора), да не се подаваме на чувствата, да познаваме видовете грешки (и да ги избягваме) и, най-вече, да се стремим да бъдем изключително трезво-мислещи, нормални хора.
Следва...