[MSL]

Ненормалници

(най-различни)

  Нормалното и ненормалното са донякъде относителни категории и нещо, което в едно време се е приемало за нормално, може да се приеме за ненормално в друго (и обратно) - всичко зависи от фактори като каква идеология властва, какво е нивото на образованието и възпитанието, какво е нивото на науката, доколко на хората въобще им пука за нормалността.
 В тази тема ще обърна внимание на различни ненормалници, които съм срещал (най-вече онлайн), които според мен са ненормални, защото имат психически отклонения и/или недостатъчна интелигентност (знания, жизнен опит) или по-просто казано - защото наистина са луди и (или) са глупави.
 Събрал съм толкова много случаи, че си казах, че ще е грехота да не споделя това огромно знание с хората, за да видят и ДА СЕ ПОУЧАТ (да се поучат колко много ненормалност има по света, а и да се поучат как ДА НЕ допускат да изпадат в подобни ненормалности).

[MSL]

Ненормалница номер 1

  Почвам. Тази, за която ще стане дума, е "номер 1" не, защото ме впечатли с някаква голяма ненормалност, а просто защото ми е най-пресният случай - от снощи.
 Търсейки разни ключови думи за форума попаднах на едно-две интелигентно написани есета на някакво момиче от средното училище. Намерих я във ФБ, вече беше станала студентка. Нищо особено на външност (според моя вкус), но пък интелигентен човек си мислех, че е (според прочетените есета) и реших да я добавя, защото никога не е лошо да си имаш приятелство с един умен човек в повече. ДА, НО СЕ ОКАЗА НЕНОРМАЛНИЦА - чатихме няколко пъти (съвсем нормално, приветливо, безпроблемно), обаче като коментирах 2 от постовете й, видях че ми изчезват коментарите (а те бяха също стойностни). Питах я проблем с на Зукърбърг сайта ли има или тя ги трие и тая ме блокира! Това според мен си е истинска ненормалщина!
 Ето и подробностите, та всеки да си прецени ненормалността. Запазвам името й в тайна, ще я цитирам с инициалите Д. Д.:
 

Първи чат:

Аз: "Хареса ми едно твое есе от преди години и реших да те добавя, защото харесвам умни и мислещи хора. Ето и за кое есе говоря, за да не си помислиш, че си измислям: (и тук давам линк към есето й)."

Д. Д.: "А, д8бре. Да. Сещам се"

Аз: "Радвам се, че има връзка с теб. Аз просто съм един философ, завършил СУ-то, понастоящем живея в чужбина, преподавам... И, по малко, гледам из Фейсбука. "
Д. Д.: "А може ли поне да видя с кого си пиша"

Аз: "Ами добре, но не съм нещо особено - ще видя за някоя своя по-нова и приветлива снимка; момент..."

Д.Д.: "Добре"

ПРАЩАМ СНИМКА! (Макар и да не съм длъжен, но пратих, от уважение.)
Д. Д.: "ти си млад."

Аз: "Ето една, от градския транспорт. Само за лично ползване, че в днешно време не знае човек къде и за какво може да си види "обява" или някоя друга злоупотреба онлайн. Аз затова и не слагам публично снимки вече. Изпатил и препатил съм си..."

Д. Д.: "А иначе това есе съм хо писала за един конкурс във Враца. В тодния ми град преди две годинки"

Аз:; "Просто така изглеждам.  (И съм много горд с моето постижение - че така изглеждам. )

Да, аз виждам, че вече си студентка."

Д. Д.: "Мм, да
В Алма Матер.. Хах, в твоя университет също"

Аз: "Да. Аз завърших там през 2000-та."

(ТУК МИ ПРАЩА СКРИЙНШОТ ОТ ЧАТ С НЕЙНА ПРИЯТЕЛКА, КОЯТО ПИСАЛА, ЧЕ СЪМ НЕНОРМАЛЕН, ЗАЩОТО СЪМ Й ПИСАЛ, ЧЕ ИМА АНГЕЛСКО ИЗЛЪЧВАНЕ И ПР., НО ТОВА Е ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ.)
Д. Д.: "Приятелка ми р
Е
И бивша съученичка"

Аз: "Та, изглеждам малко като ваш връстник, но иначе (паспортна възраст) съм ви "чичо" - аз съм на цели 42! (Сега разбираш защо се гордея - просто намерих начин да не остарявам. Е, поне не много - не пия водки, не пуша, тренирам у-шу, храня се без много месо, ям салатки, пия много водица и се старая психически да си стоя млад.) Само, че някои като чуят възрастта ми и се плашат."

Д. Д.: "Абе не се плаша от възрастта."

Аз: "Ами като намерих твоя профил (Фейсбукът ми "навря" в очите) твоите приятели - и тази ми се стори много привлекателно момиче - реших да я добавя и нея. Но не е много права за откачеността.  Аз съм нормален - мама и тати са психиатри - все пак, ако нещо ми има - да са ме лекували ...
Благодаря! Ами ще се радвам да комуникираме от време на време - аз обичам да отделям време за комуникации, размисли... Иначе водя много прост начин на живот, в Китай (сега това, че съм избрал Китай, а не САЩ или Испания, Германия... и пр., също за някои е равносилно на "Ама ти си луд!"... Не може да угодиш на всеки - знаеш, сигурно, приказката за баща, син и магаре - иранска приказка - както и да ползват магаренцето - все има хора да ги критикуват...)
Благодаря ти (за доброто и адекватно отношение)!"

Д. Д.: "Какво работиш в Китай
Много интересно"

Аз: "Преподавател (но не по специалността) - преподавам езици - основно английски, руски и корейски. Знам няколко - каквото се търси, това и преподавам. Живея на тропически остров, където няма специалност "философия" (то и да открият, едва ли ще се доредя точно пък аз, ако въобще искат чужд преподавател - не е лесно с моята специалност)."

Д. Д.: "Така е
Олее тропичвски остров.."

Аз: "Ти какво учиш?

Д. Д.: "Международни отношения"

Аз: "Ами да! Аз в началото бях на север,но там хем, че е студено, хем и че е запушено (знаеш, вероятно, за проблема със замърсения въздух в КНР), та, лека-полека, се преместих най-възможно на юг... А местните, повечето, ми викат, че не съм добре (явно така ми е тръгнало) -  "Как може да дойдеш на остров, а не си стоиш в ЕС! Та Европа е толкова прекрасно, развито, богато!!! И снегът и ледът са толкова романтични!" (съвсем други представи и ценности имат - идеализират това, което нямат...)"

Д. Д.: "Хахаха дафа
Каквото нямаш си го искаш
Така присъщо за всеки човрк"

Аз: "Аха. Ами, браво! Сигурно ще имаш доста по-добра кариера и възможности от много други хора (с други специалности). Пожелавам ти го!"

Д. Д.: "Блаходаря. Ами животът ще покаже"

Аз: "О, да... Тук са, повечето, нещо като българите преди 1989 - мисят, че на Запад текат реки от пари и всичко е окей, а тук е "изостанало" - не знаят колко им е добре - и спокойствие, и всичко - примерно: няма улични кучета, ромски банди, скинари, мигранти... и всичко, което е проблем в БГ от тоя тип... Просто хорицата не са запознати. И гледат само успелите на Запад китайци (а то не всеки е успял) - липса на инфо + липса на възможност за критическо мислене, казано накратко (пък и те повечето не обичат да четат - дай им игрички по смартфона, барове, ядене... Трудно се намират интелигентни хора.) Затова и като те намерих, случайно, в Гугъла и те аднах -не си за изпускане.
 А то, наистина, стана по голяма случайност - писах кратък пост за "нова форма на развлечение" и търсих дали някой вече не е писал (че да не се излагам) - намерих само словосъчетанието в същия сайт, а по линк попаднах и на твоето есенце... после видях, че често си била много отлична ученичка и като любител не само на красивите, но и на интелигентните хора - аднах те."

Д. Д.: "Ехе
Много якоо
Наистина случайнист
Случайност"

Аз:"Тук е вече 3:33... Аз ще се опитам да спя (което не е лесно - лошо качество на постройката, ниска шумоизолация - в това отношение май в БГ е по-качествено и местните са прави)... Най-редовно пиша в омнилогичен форум - може да видиш (но пиша популярно, защото повечето хора, както е казал Вежди Рашидов - и за "чеп за зеле не стават", та умишлено снижавам стила, за да съм разбираем.): http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/"

Д. Д.: "Интересно хоби"

Аз: "Правя сайтове (имам над 15), с цел да припечеля малко повече пари, защото тук вземем само около 500 лева (2000 юана) и си мечтая за нещо като "Поне 2 стаи, за да мога да отида от стая А в стая Б, където ще е по-малко шумно." - нямам пари дори за двустаен - от типа "умен, но беден" съм, та посвещавам всяка свободна минутка да изкарам някой цент онлайн (когато не може офлайн). Но, както са казали едни от БГ-то: "За какво са ти пари, нали си на тропически остров!?!" ... Лека нощ ти пожелавам! Чао-чао и до нова среща!"

Д. Д.: "Каква исъотия дамо... Лека нощ"

Следващ (втори) чат:

30.11.2017 г. 8:24
Аз: "Привет! Успях да спя няколко часа! (Ужасно е с какво постижение трябва да се хваля...) Не разбрах какво си ми написала по-горе."
(ОСТАНА СИ НА НИВО "МОНОЛОГ")

Трети чат:

31.12.2017 г. 14:02

Аз: "ЧНГ от мен, и най-добри пожелания!

Д. Д.: "И на теб"

Четвърти чат

5 януари г. 01:24
Аз: "Малко снимки от моя мегаполис: http://www.seo-forum-seo-luntan.com/b28/(hainan)/msg35454/#msg35454"
(СЪЩО СИ ОСТАНА НА НИВО МОНОЛОГ)

Последен чат:

Сб 20:04
Аз: "Абе, вече 2 пъти пускам коментари на твои публикации и все изчезват! Ти ли ги триеш или има проблем с на Зукърбърг системата?! (Питам с резон, защото при толкова много други приятели от цял свят) такова чудо не ми се е случвало."

 А ето и двата ми коментара, които си запазих тук (да видите, че са културни и философски, няма нищо лошо в тях, както и в чатовете не виждам нещо лошо да съм казал, че да заслужа такова ненормално отношение - триене и блокиране и то без никакво предупреждение и обяснение):

1.

Учиш, не учиш, в един момент имаш диплома и въпросът е дали ще намериш добра работа. В един момент, ако работата ти е добра, но не ти дава достатъчно приходи - цялото учене и работене става безсмислено в личен план (защото в крайна сметка целта е да постигнем благополучие); в този момент, ако нямаш възможност за независим бизнес, животът става непоносим. (Това от опит говоря и е валидно за днешните капиталистически условия на живот.)

2.

Някои заслужават да си на колене, дори и когато са облечени, а на други дори голотата не може да им помогне някой да им обърне внимание (пък камо ли да им пада на колене).

(Това във връзка с някакъв колаж на който пишеше нещо от сорта на "Тя е още облечена, а ти вече си на колене." или "Още не се е съблякла, а ти вече си на колене.")
 Та, ненормална работа, да обобщим - държиш се културно, обръщаш внимание, задоволяваш желания за снимки, поздравяваш за празниците, показваш уважение с коментари в профила и "за награда" - трие, блокира. Ненормално!

[MSL]

 Сега ще разкажа за друга, небългарска ненормалница. Китайска е. (Последните около 14 години живея в Китай - като цяло съм доволен от китайския народ, но и сред него може да се срещнат понякога ненормалници).
 Една вечер, в Далиен, бяхме изпуснали последните автобуси и вървяхме пеша до вкъщи. Изпратих една девойка до дома й. Разговаряхме на общи теми. По-късно се срещнахме веднъж и седнахме в един централен Макдоналдс или някаква подобна верига. Също така хапнахме, пийнахме безалкохолно, разговаряхме вече на малко по-лични теми, че си нямала приятел и аз си нямам приятелка, и решихме да се срещнем пак. Да, но тя спря да ми отговаря. Нещо не ми беше харесала (кой знае какво - повечето никога няма да ти кажат дали си им се сторил прекалено беден или прекалено учен, или прекалено еди-какво си - има милиони жени по света с милиони причини да не те харесат). Аз съм на мнение, че някой като не те харесва няма смисъл да му досаждаш отново, та като видях, че вече не ми отговаря, аз също спрях да я търся.
 Дотук - всичко точно, нищо ненормално. Обаче... минаха няколко месеца. Вече си бях намерил приятелка и веднъж, с новата си приятелка, сме в един интернет-клуб (нет-кафе), защото още нямах нито компютър, нито лаптоп, нито бяха навлезнали в широка употреба мобилните телефони (а и аз по принцип не ги обичам и не ги ползвам дори в днешно време). Та влизам в чатовете (по онова време Яху месинджър, мИРК и Айсикю ползвах), отварям още няколко сайта да видя новините, да прочета нещо ново по науките и философиите, и ИЗНЕНАДА - тая същата ми се включва, СЛЕД МЕСЕЦИ МЪЛЧАНИЕ. Как си, дай да се видим, ми пише. Добре съм, мерси, но няма смисъл да се виждаме й отговарям, защото едно, че вече си имах приятелка, второ че не ми допадат виждания с хора, които без нито дума те изоставят и после се присещат най-безцеремонно за теб. Ама има едно момиче, което си търси гадже и аз се сетих за теб, продължава да ми се обяснява тя. А-а-а-а, ясно. Иска да си уреди приятелката с чуждестранно гадже. Да, но аз вече си имам приятелка, казвам честно и се надявам с това да приключим разговора, дори добавям, че имаме планове да се женим, с което се надявам съвсем да е приключил разговорът. И тук идва ненормалността: "Честито! Кога ще е сватбата? Искаме и ние да дойдем!" Не е ли ненормалница? Хем те изоставя без нито дума обяснение с месеци, хем после те търси да те запознава с някаква друга, хем и иска да се самопоканят на сватбата ти!!! Пратих й една гневна емотиконка, изтрих я и повече никога не се сетих за нея, до днес, когато реших да попълня тази полезна рубрика тук.

[MSL]

 Ненормалница номер 3.
 Преди време, за кратко, работих в едно училище, където имаше няколко колежки и историята е по-скоро банална, но ще я споделя, за да върви рубриката. Имаше една, с която работехме заедно (водехме заедно класове). Нямаше си приятел (беше една едва, кокалеста и дебела, късо-подстригана жена. Въобще не беше привлекателна за мен, а и явно за много от останалите мъже). Тя нищо не казваше, но една друга колежка - голяма досадница, която бях запомнил с други нейни ненормалности като 5 пъти чукане на вратата на офис, където бях онлайн на един компютър, защото нямаше друг в цялата сграда, с едни и същи  думи "Извини ме!", за да ме търси за неща, които въобще не са наложителни. Усетих я още тогава, че е ненормална май, но по-късно подозренията ми се потвърдиха. Същата беше решила, че щом онази, за която разказах в началото - кокалесто-дебелата с къса коса - си нямала приятел и аз си нямам приятелка, то задължително трябва да станем гаджета. Веднъж се прибирахме заедно в една лека кола няколко човека - включително и тези двете. И ненормалницата като почна: "Ти нямаш приятелка. Ето, тя те харесва, съгласи се да х бъдеш гадже!" Въобще не се усещаше да спре, въпреки че аз си мълчах или отговарях с по някое възклицание (изразяващо неудоволствие) и с поклащане на глава в смисъл "Няма никакъв начин това да стане!" една друга (също ненормалница, но за нея ще разкажа по-сетне, защото е също специален случай) също се включи да ме притиска с "Ама какво толкова? Защо да не сте гаджета?", все едно че съм длъжен да тръгвам с всяка, която въобще не е мой тип, просто защото тя била самотна и ме харесала. Големи простачки, с една дума! Едвам дочаках да пристигнем, слезнах от колата и май най-после им светна, че не стават така нещата с любовта (защото никога повече не повдигнаха темата, но не е сигурно дали въобще нещо им е просветнало).

[MSL]

 Тази е една от най-пресните случаи. Работихме с нея дълго. Години наред (с малко прекъсване, докато беше отпуск по майчинство). В един момент се наложи аз да напусна (уволниха ме), а тя остана да работи на предишната работа.
 В самото начало, когато се запознахме, отношенията ни се развиха на 100% колегиално. Тя странеше от мен, дори на рожден ден като я поканих не дойде. Беше ясно, че няма привличане към мен като към мъж (по някакви причини - не знам какви, но в началото беше доста прилепчива, в един момент се отказа да "лепне" за мен - мога само да гадая защо - може би се разочарова от мен, че нямам достатъчно пари и, че харча много за суши (един път стана дума) и/или, че й казах, че не е добре да целува по лицето децата в детската градина, защото тези дечица пипат по земята, пипат си подметките на обувките, а после си пипат лицата и... в края на краищата, може да хване зараза, ако целува немитите им личица.) Както и да е, това не е важно - важното е, че отношенията ни се развиха на 100% като колегиални/като колеги. Говорехме си само за работа, пишехме си за работа, честитяхме си празници (основно аз на нея; тя даже се учуди в периода на майчинството си как още се сещам за нея да й честитя). В началото ми харесваше като жена (малко, на около 3 от 10), но после и аз развих към нея напълно колегиално (като към обикновена колежка) отношение.
 Та ето и за ненормалността й сега. След като ме уволниха, спряхме да сме колеги. (Уволниха ме, защото искали друг преподавател, с по-различни документи, но няма да конкретизирам. Просто казвам, че не е било някакъв проблем от моя страна.) И след няколко седмици тази МЕ ТЪРСИ ДА Й ПРЕВЕЖДАМ БЕЗПЛАТНО нещо на английски! УЖАС!!! Казах й, че не съм очаквал такова нещо (или както един приятел, запознат със случая, направо си каза "Това е истинска наглост!") - хем не работим вече заедно, хем началниците й са ме уволнили, хем тя ме търси да ми губи времето за безплатни услуги! Не ме търси да поговорим като приятели за нещо, не ме търси, за да излезнем някъде, не ме търси, за да ме покани на нещо (примерно рожден ден), а ме търси, КОГАТО Й ДОТРЯБВАЛА ПОМОЩ! (След това една друга бивша колежка ме уведоми, че вече там си имали други английски учители! Е, това вече съвсем ме възмути - ТЯ ТАЗИ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПИТА ДРУГИТЕ СИ, НОВИ КОЛЕГИ, С КОИТО РАБОТИ, ама не ще да пита тях, които получават там заплата, а иска да ме ползва мен, безплатно!)... Много мразя хора, които ме търсят само, когато имат нужда, а през останалото време не се сещат да ме потърсят по никакъв друг повод!!!

[MSL]

Тази е една от най-пресните случаи. Работихме с нея дълго. Години наред (с малко прекъсване, докато беше отпуск по майчинство). В един момент се наложи аз да напусна (уволниха ме), а тя остана да работи на предишната работа.
 В самото начало, когато се запознахме, отношенията ни се развиха на 100% колегиално. Тя странеше от мен, дори на рожден ден като я поканих не дойде. Беше ясно, че няма привличане към мен като към мъж (по някакви причини - не знам какви, но в началото беше доста прилепчива, в един момент се отказа да "лепне" за мен - мога само да гадая защо - може би се разочарова от мен, че нямам достатъчно пари и, че харча много за суши (един път стана дума) и/или, че й казах, че не е добре да целува по лицето децата в детската градина, защото тези дечица пипат по земята, пипат си подметките на обувките, а после си пипат лицата и... в края на краищата, може да хване зараза, ако целува немитите им личица.) Както и да е, това не е важно - важното е, че отношенията ни се развиха на 100% като колегиални/като колеги. Говорехме си само за работа, пишехме си за работа, честитяхме си празници (основно аз на нея; тя даже се учуди в периода на майчинството си как още се сещам за нея да й честитя). В началото ми харесваше като жена (малко, на около 3 от 10), но после и аз развих към нея напълно колегиално (като към обикновена колежка) отношение.
 Та ето и за ненормалността й сега. След като ме уволниха, спряхме да сме колеги. (Уволниха ме, защото искали друг преподавател, с по-различни документи, но няма да конкретизирам. Просто казвам, че не е било някакъв проблем от моя страна.) И след няколко седмици тази МЕ ТЪРСИ ДА Й ПРЕВЕЖДАМ БЕЗПЛАТНО нещо на английски! УЖАС!!! Казах й, че не съм очаквал такова нещо (или както един приятел, запознат със случая, направо си каза "Това е истинска наглост!") - хем не работим вече заедно, хем началниците й са ме уволнили, хем тя ме търси да ми губи времето за безплатни услуги! Не ме търси да поговорим като приятели за нещо, не ме търси, за да излезнем някъде, не ме търси, за да ме покани на нещо (примерно рожден ден), а ме търси, КОГАТО Й ДОТРЯБВАЛА ПОМОЩ! (След това една друга бивша колежка ме уведоми, че вече там си имали други английски учители! Е, това вече съвсем ме възмути - ТЯ ТАЗИ ИМА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПИТА ДРУГИТЕ СИ, НОВИ КОЛЕГИ, С КОИТО РАБОТИ, ама не ще да пита тях, които получават там заплата, а иска да ме ползва мен, безплатно!)... Много мразя хора, които ме търсят само, когато имат нужда, а през останалото време не се сещат да ме потърсят по никакъв друг повод!!!

Та по повод на това написах на друга една бивша наша обща колежка, запозната с историята: "说实话，我真的不喜欢这样的：只有找我有问题的时候。不找我聊天，不找我去玩玩，不找我去吃饭，可是要帮助的时候找我的！我不是个免费的帮助机器人啊。我也是个有感情的，有需要的人。" (ПРЕВОД: "Честно казано, наистина не обичам такива работи: само да ме търсят като имат проблеми. Не ме търси да чатим, не ме търси да се забавляваме, не ме търси да хапнем нещо, ама като има нужда от помощ ме търси! Аз не съм безплатен робот за помощ, бе. Аз също съм човек, които има чувства и нужди/потребности.")
 И това сега, най-вероятно, разни егоисти, егоцентристи и всякакви други необективни, ще го счетат за лошо, за неправилно, за егоизъм - според тях всеки трябва да се раздава докрай, да работи безплатно, да си прахосва времето за останалите, а когато той самият остане БЕЗ пари, БЕЗ време, БЕЗ здраве, БЕЗ..., БЕЗ,... ? Тогава какво? Знаем какво става обикновено с бездомните, болните, безпаричните навсякъде по света (къде малко по-добре, къде по-недобре, къде по-лошо, но съдбите им са незавидни)!

[boyanova6]

Да се включа и аз по темата за ненормалниците, понеже току що преживях среща очи в очи с нещо ненормално.

Дойде в офиса да рекламира разни глупости. Съответно го отрязах. А нещото ми вика с подигравателен тон: "Добре ли си? Щото не ти личи!" и избяга.

Все си мисля, че някой от нас двамата не беше добре, ама се беше объркал кого да пита. 

[MSL]

 Проблемът при него и при подобните ненормалници (множественото число важи и за двата пола) е, че, при повечето случаи, нямат никакво критично отношение към нещата. Този с въпроса си все едно, че проецира личния си проблем върху теб. Който е учил психологията, поне малко, знае какво е проекцията.

[boyanova6]

Явно редовно го режат и понеже е дребна душичка, го реагира по този начин. За да не може да си намери друга работа освен раздавач на брошури, при условие, че беше видимо между 35 и 40 г., според мен положението с вербалната агресия при него е много зле.

[MSL]

 А! Това, ако не го беше написала "раздавач на брошури" нямаше да се сетя сигурно и с години за поредната, която ще я нарека тук под номер "5":
 Тя се оплакваше, че няма пари, но не желаеше да работи никаква друга работа освен да раздава брошурки. Това й било любимото и не искала нищо друго да прави. Парите са малко, на всичко отгоре трябва да плаща наем и при това положение никога няма да може да забогатее (сама, де. Не говорим за случаите, когато дори и такива смогват да заживеят богато я от наследство, я от омъжване за богат човек, я от лотариите.) И други странности проявяваше - например не си държеше на думата, но няма да се впускам в останалото. Просто най-много това ми се запечата и ми стои запечатано в ума - как може да има и такива случаи - решил е някой, че дадена проста работа (пък било и на мизерна заплата) му е единствената любима и не ще да помисли за нищо друго, дори не ще да опита временно нещо друго, което ще го извади от мизерния, бедния живот.
 Затова - този може и да е бил некадърен да работи каквото и да е друго, но пък може да е бил от типа ненормални "Аз друго не ща! С това ще карам, даже и да обеднявам, защото ми е любимото!" Такива не могат да се адаптират в обществено-икономическата ситуация (в строя, както едно време беше популярно да се нарича - "социалистически строй", "капиталистически строй" и т. н.) А всяко неадаптирано поведение и съществуване си е ненормалност.
 Трети вариант - в случая с тези брошури този печели по-добре, отколкото всичко което е работил преди (има го теоретично и този вариант) и/или така му харесва, въпреки ниските доходи, защото видимо не може да се сработва с хора (с колективи), та го кара и ще го кара по този начин...

[MSL]

 Не съм забравил за тази рубрика, но предвид тоновете заетост, продължавам едва сега. Трябва да е било около 2009 година, според датата на файла, който съм запазил. Някаква жена на средна възраст, която срещнах с нейни колеги (от застрахователна компания) в едно ново заведение за хамбургери и безалкохолни напитки, прояви жив интерес към мен - зададе доста въпроси, не забрави да се "разочарова" от ниския морал на много от останалите жени, за които споделих, че не ми е провървяло във връзките - тя била на съвсем друго ниво, аз трябвало да подбирам по-добре хората, с които общувам (демек - да избера нея). И след няколко дни започна да се оказва, че е по-зле с морала и по-коварна от въпросните жени, които критикуваше - беше си наумила да ме използва първоначално за плащач на сметките й, а по-късно, да сме се оженили, да имаме дете, аз да стоя да го гледам, а тя да пътувала в командировки (оказа се, че има колеги, които даже на публични снимки не се свенят да я пипат по краката, примерно, което показва какъв и сорт командировки тя има предвид).
 Ето и детайли с харчове:

 1-ви харч. Първата среща беше в един университетски бар, където се сервираше и риба. Пи, яде. Бири, риба - около 100 юана. След това - такси, около 20 юана, прибрахме се у дома. Отказа сексуална близост с приказки от рода на "Не мога веднага. Ако ме обичаш всеки ден и плащаш, ще мога скоро."
 По-сетне, пак среща 2-ри харч: Такси - около 14 юана.  3-ти харч: Кино - 25 юана + 4 юана за бира.
 По-натам - 4-ти харч: Цветя - около 30 юана. И 5-ти харч - Масаж - около 50 юана. (Както се вижда, опитвах да съчетавам романтичното, с интересното и здравословното; тя отново използва момента да каже, че не обичала да я докосват други мъже, та масажистът трябвало да е от женски пол. След това, като попаднах на въпросната снимка, където някакъв дебел колега я пипа по крака публично, се видя, че тя просто обича да използва "virtue signaling" - да заблуждава, че е много морална и с добродетели, като в същото време е точно обратното - напр. в случая "Не обичам мъже да ме пипат. С колегите си никога не се пипам!" и точно с колегата на снимката се пипа!)
 6-ти харч -  Наденички , сок - около 5 юана. 7-ми харч: Такси - около 20 юана.
 8-ми харч - Синдзянски ресторант (имах рожден ден) - над 100 юана. И 9-ти харч: Пита и питие - над 40 юана.
 
 През цялото това време от редица срещи и плащания от моя страна, така и не се стигна до някаква физическа близост, та в един момент поставих въпроса, че ще си търся друга. Тя започна да беснее, да кара един от тихите си и добри колеги да ми се обажда да ме увещава да й давам време и пр. Понеже аз бях наивен, но не чак толкова наивен, че да си издавам всичките пари (нейната заплата по онова време беше над 5000 юана, а моята едва около 3500 юана), прекъснах срещите, а и скоро попаднах онлайн на въпросната снимка, която показва колко фалшива и коварна е въпросната женица. Ако мислите, че се е засрамила - няма такива неща - тя продължи с ВЕРБАЛНА АГРЕСИЯ (на китайски - "口头侵略"). Казах й да ми връща парите, тя реши да прояви достойнство и обеща: "Ще ти върна парите" (няколко пъти, но при поискване - отказ, защото съм ги бил поискал точно по време на някакъв празник... с една дума, оказа се много стисната, освен останалите си недостатъци).
 Поуката е, че човек, в такива случаи, трябва по-бързо да се отказва. Ако продължи, може и година да мине - само прахосваш пари (вместо да ги запазиш за себе си или да ги дадеш на човек, който поне малко ги заслужава) и резултатът е нараненост (емоционална, финансова и доховна дори).
 

[MSL]

 Тази е дълга история, но ето основни точки, за начални впечатения:

• Лъже за много неща, макар да съм честен,
• Коравосърдечна, макар че съм нещастен.
• Избухлива без причина.
• Псува без да има причина.
• Не си държинаа думата, макар да си държа аз.
• Болест.

 Преписах точно от един стар лист, където във време на голяма депресия (най-голямата, която съм имал относно жена) съм си резюмирал проблемите й, за да ми светне, поне малко рационално, че това е страшно ненормално същество от всякаква гледна точка, та не трябва толкова да потъвам в депресии заради него.
 По-натам може и да продължа, че сега съм зает с толкова много други по-важни неща, отколкото спомени за ненормалница.
[/list]