Реших да създам новото философско течение "Понеизъм"
Къде на шега, къде сериозно, реших да създам ново философско течение (което ще е "микро", защото не става дума за някаква много сложна философска система, а и всеки, дори нефилософ да е, ще го разбере веднага).
Понеизъм идва от "поне"
Понеизъм е обрзувано от наречието "поне" и "-изъм". Затова на български ще е
понеизъм, на руски ще е "покрайнеймеризм" ("поне" = "по крайней мере"), на английски - atleastism ("поне" = "at least") /произношение "етлийстизм" или "етлистизъм"/, на китайски 至少主义 ("поне" = "至少") /приблизително произношение "джъ-шао-джу-и"/,
В какво се заключава понеизмът
Ето и как го виждам аз понеизма:
а) Като осъзнаване на нещата (гносеологично; познавателно) - когато виждаме/разбираме/осъзнаваме "поне"-то в различните неща, ситуации и прочие. Примери:
"Ако излезна да търся зелен патладжан, може и да не намеря, но поне ще си направя една добра разходка."
"Не съм много висока, но поне съм жива и здрава."
"Сам не мога да науча чужд език перфектно, но поне мога да го науча на разговорно ниво."
"Камбоджа не е богата страна, но поне вече е мирна държава."
"Беден съм, но поне съм образован."
б) Като етика, установка, поведение, деонтология - тоест когато сме убедени и действаме така че да правим, придобиваме, опитваме, действаме до някаква степен, макар и не напълно, но в никакъв случай да не оставаме пасивни и съвсем без нищо. Примери:
"Като спортувам всеки ден може и да не направя много големи мускули, но поне няма да надебелявам."
"Като уча по една китайска дума на ден може и да не науча китайския бързо, но поне ще напредвам бавно с него."
"Уча, от време на време, неща от математиката. Няма да стана голяма математичка, но поне ще науча това-онова и ми е интересно."
"Пиша е-книги. Не съм известен писател, но поне няколко човека са станали мои читатели."
"Ходя по плажа да търся нови запознанства. Рядко намирам такива, но поне дишам чист въздух и изразходвам ненужните калории."
Прояви, феноменология, съществуване, онтология
Макар и сформулиран сега, понеизмът не е нещо ново. Той е съществувал, съществува и ще съществува. Феноменологията му/проявите му са най-различни. Той съществува (може да съществува) в най-различни форми, най-различни степени - някой може да е понеист в едно отношение, а да не е в друго; някой може да е последователен понеист, а друг да е непоследователен понеист.
Понеизтичното се основава на максими като "По-добре от нищо.", "По-добре по-малко, но по-добро.", "Струва си да опитаме.", "Доколкото може." - за него е характерно дейното, излизащо от "нищото"/"небитието" (например недейното, бездействието, неправенето, мързела и пр.) и съзидаващо, произвеждащо, опитващо, действащо. В този смисъл понеизмът е основаващ се на реализъм и на оптимизъм, а не на песимизъм.