[MSL]

   ^{Преди малко си чатим с една приятелка и шегувайки се, написах следното стихче:}

"Ти казваш, че си ненормален, но мисля, че не е така!
 За мен ти просто си коварен! И мразя те от дън душа!"
                                                    Гесер Курултаев
 

 

[MSL]

  Преди време бях писал един шеговит стих във връзка с голямата обич на една девойка към една нейна приятелка - кака. Днес се присетих за него и не искам да лишавам този форум от него, та го пускам и тук:

   

На кака

  (Гесер Курултаев)

Kато грейва Заранта се събуждам у дома,
Како моя, мила моя, мила моя!!!
И във ведрата роса аз намирам радостта
От живота, щом познавам кака Меги!

В магазина, ей-така, всяка чанта и боя
Ми напомня пак за тебе, како Меги!
Даже в мъничка змия или в цвете у дома,
Аз съзирам твоя образ, мила Меги!

Няма гадже, няма friends, няма даже Милчев, yes!
Щом си чатим ние с тебе, како Меги!
Като няма те "на чат", аз заспивам кат' юнак,
Щот' без тебе ми е скучно, мило Меги!...

То това е любовта - "Една душа във две тела"!
Аз ти казах туй отдавна, како Меги.
Аз за тебе ще умра, ти си моята искра -
За живот, дори без скърби, како Меги!...

 

[MSL]

       Ето и още едно шеговито стихче 
   

Много му се иска, ала...

   Много му се иска,
    Ала не му стиска
    Да се понатиска,
    Че ще се надриска!

                        Гесер Курултаев

[MSL]

Твойта кожа (от ГЕСЕР КУРУЛТАЕВ)

 ^{Стихче, случайно породено от чат с една приятелка.}




Нима ужасно е, че толкова те искам?
Нима ужасно е, че все ти се натискам?
Нима ужасно е, че толкова си сладка?!
Нима ужасно е, че твойта кожа гладка,...

Аз искам я до мене все безумно да е, мила!
А ти все там далече някак явно си се скрила!
Аз искам те и няма нищо, нищичко ужасно!
Това ти казвам и да знаеш; да си си наясно!

 

[MSL]

Един живот - разцъфнал цвят

                    Гесер Курултаев

Един живот - разцъфнал цвят,
Полян със нежност, с болка - най-богат!
Разлистен в пролетна премяна;
Цял малък свят - една измама!

И бисер, злато, диамант
Блестиш във него най-сияйно!
Платина, перла и брилянт!
Ти - мое щастие най-трайно!!!

Обичам те най-силно аз.
Преди, сега и, май, во веки!
Над мойта обич нямат власт
Съдбата, Болката, Небето!

Лъчи от радост и покой
Даряваш мило на сърцето!
В последния си час аз свой,
Ще шепна името ти свето!

[MSL]

  

НАДЕЖДА

      Гесер Курултаев

  Надежда - дума е красива.
  Надежда - смятат я добра.
  Надеждата - май вечно жива,
  Надеждата - ами че да!
 
  Надежда може да помага;
  Но, друже, моля те помни:
  Надежда често ни подвежда!
  И в пропаст падаме едни...
  

[MSL]

             

         

"Илия и ботилия"

       
   ^{Почти бях забравил за това свое хумористично стихотворение, писано по време на едно от оптимизаторските състезания, което спечелих с бившия си сайт - kry4ma.com. Добре, че се присетих да го напиша и тук:}


   Нашият Илия прави ни конкурс,
   с дума "Ботилия" - супер вади вкус!
   Някои "разбирачи" почнаха тогаз.
   Ала в час ги няма, не са като нас.

   Пише им Илийчо - искам във ваш сайт
   Да си го изтреляте в Гугъла, олрайт? (alright?)
   Само че другарите твърдо неразбрали,
   Ползват други сайтове като невидяли!

   А пък ние в "кръчмата" ("кръ4ма точка ком")
   Пишем си "ботилия" - ние сме Патрон!
   Ние сме и почин за успешено SEO*!
   В Гугъла на Първа, все сме си умело!

Гесер Курултаев
http://kry4ma.com/index.php/topic,1957.0.html

___
* SEO - ОТМ (СЕО) = Оптимизация за търсещи машини (напр. Гугъл, Байду, Яху, Бинг и т.н.)

[MSL]

  

Изглежда все за теб ще мисля

^{Все се канех едно стихотворение спрециално за Биляна от Скайпа да напиша и ето, написахо го!}


Изглежда все за теб ще мисля,
Дори и да не си била със мен.
А чувствата ме все притискат.
С любовен огън съм сломен.

Не искам толкова да чакам,
Но чакал бих те даже век,
Надявайки се в миг нечакан
Да стоплиш ме в момент нелек.

Заспивам с мислите за тебе,
Събуждам се със сън за теб.
Не може нищо да отнеме.
Стремежът ми така нелеп:

Аз искам те и ще те искам.
Надявам се и ти така...
И знам, че силно те притискам,
Но просто няма да се спра!

[MSL]

       Днес ми хрумна да напиша едно хумористично стихотворение със "защо".                

                                                                   

Защо

                                                         

                                      Гесер Курултаев
                                                      
                   Защо? Защо? Защо? Защото.
                   Защо? Защо? Защо? Защо?
                   Понеже, значи, просто щото.
                   Защото, ясно, значи то!

[MSL]

  Едно социално-психологическо стихотворение - "Изпразних се":

Изпразних се

               Гесер Курултаев
Изпразних се от романтична вяра,
Изпразних се от глупави надежди.
Не мисля, че това е изневяра.
Не мисля, че това ще ми наврежда.

[MSL]

За "Дама Пика"

  От повече от 120 дена (според софтуеъра на форума) не съм писал стихотворение и сигурно е така! Все пак, както днес си говорих с един приятел - няма ли МУЗА, няма стихотворения. Но ето днес (тази нощ, в Китай, по китайско време) ми дойде музата от едно красиво момиче (а и умно!), което живее в Западна Европа и много ме уважава и написах поредния си стих, който представям на вашето внимание. Тоя форум е в ТОП 500 000 на света по посещаемост, затова и вярвам, че много хора ще прочетат това стихче:

Аз искам да ти пращам роза всеки ден!
Аз искам да ти пращам нежно цвете...
Аз искам ти да имаш нещичко от мен...
И нещото от мен у теб да свети!

Защо ли? 'Щото просто си прекрасна!
Реална, мила, нежна красота!!!
Защото си самата Нежно Цвете,
Което често идва във съня!

^{http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a6/Roses_renoir.JPG}
 

[MSL]

  След месеци отсъствие ето още малко поезия, сътворена от мен:

 Ела у моите прегръдки,
 аз няма да те пусна лесно!
 И ти не ще от мен избягаш,
 О, мило щастие небесно!

[MSL]

Червена страст от младо вино
В Новогодишна самота.
Вълшебството, като на кино,
Обзема бавно ме в нощта.

Обичам младо, крехко, сочно,
Красиво нежно и добро;
Запомнящо се не нарочно,
Прекрасно мило същество!

 

[MSL]

    ^{Изнамерих едно старо, но мисля, никога досега непублукувано мое стихотворение, което ще представя тук, най-сетне, с малки редакции в стилистично, пунктуационно и смислово отношение.}

  В природата, по странни обстоятелства,
  Нещата не вървят така добре.
  При нас, пък, все със вечни неприятелства,
  Животът ни линее все и мре.

  Умира някаква възможност,
  Като цветче поръсено от град,
  А ние, в свойта невъзможност,
  Не сещаме света така богат.

  И всичко в универсума се движи -
  Пропада, ражда се, живей
  И нашите добри сърца се нижат,
  Отвлечени от някой Епопей.

[MSL]

  Мисля, че не съм писал други рибарски стихотворения. Това го бях писал преди време, но още не съм го публикувал тук. Мисля, че е време да го имаме и тук, но с нужната лека редакция, предвид обстоятелствата.
 В града е много жежко,
Живея много тежко!
На село се преместих,
Багажът си изместих!

И купих мрежа, куки!
Дано е на сполука!!!
Защото там, на село -
Рекичка тече смело!

Реката е живот!
Водата е живот!
Без вода, без риба -
Едва ли ще ни има!

И казах си тогаз:
"Рибар съм, Боже, аз!"
На село и със риба -
Не ще ми трябва нива!

Не щеш ли - ей така!
Съседката изникна!
Лелей! Баш сега ли
Майка й я викна?!

Съседката е гот!
в лицето е красива!
А тялото й - "Бог"!
Същинска, морска Дива!

А майка й - скумрия!
Дан' кажа - "шафрантия!"
От риба не разбира;
И тъпо се навира!

Какво пък толкоз има,
Ний двама във захлас
С съсдеката - пленила
Сърцето ми, от раз -

Да си поговорим,
Да си споделим,
Да си отговорим -
Кой кому е мил?

Варай! Забрави го!
Майките са тъй:
Пазят си момите!
Нямат май акъл!

Казах им аз смело:
"РИБА АЗ ЛОВЯ!
Вие сте от село!
Ето я стръвта!"

Те ми не повЕрваха
Аз пък окъснях!
И във тъмна доба,
Рибата съзрях!

Плуваше в реката
И беше голяма!
Кършеше снагата.
Оха! Грешка няма!

Щука, Шаран или Змей -
Дреми ми на моя!
"Ще те хвана бързо, ей!
Ти ще си баш МОЯ!"

Хвърлих мрежата тогаз,
Хванаха се много!
Гледам ги аз във захлаз-
Жаби във неволя!  

"Бах' го!" - викам си-
Защо ли не бях във Италия?
И в Китай да си,
То пак, жабата е мания!

Хвърлям пак за риба - йок!
Няма си и няма!
Казвам си - "Карък си, мой!"
Бягай ти за мряна!

После взех си въдичката,
Сложих й примамка!
Хвърлих малко тесто, тъй-
"Удавник - и за сламка!"

Хванах 2-3 рибки аз
Казах си - "Това е!"
Риба-скара до захлас!
Всичко е наяве!

Ето вече, в полунощ,
Барбекю приготвям!
Тя ме гледа в тъмна нощ
И ми се кикоти!

"Яла, батко, погледни-
Колко риба има!
Всеки ден ще ни дари,
Реката голяма!"

И тя идва, и ядем,
И ме гледа мило...
Ех, либодото съвсем,
Ме подкара диво!

Тя ме гледа - по-красив
Даже от скумрия!  
И понесе замечтано,
Мислите щастливо...

После, знаете какво
С нази там се случи,
Млад рибар - какво, защо?
Нека се поучим:

Щом си готин и рибар си
Няма начин, братче,
Да не пипнеш ти
Отблизо някое девойче!

*********************Авторът се разграничава от лирическия си герой и призовава да не се държите бракониерски като него!*************************