[MSL]

Приятел с ужасни проблеми

 Имам един приятел, съученик от началното и основното училища. След толкова много години, щом все още го наричам нее просто съученик, но и приятел, значи че има защо. Няма да се впускам сега в подробности, както виждате аз дори името му не споменавам, но ще кажа, че в повечето случаи ми е давал добро, а не лошо. Не, че не е имало и лошо (още помня как всеки петък, в междучасията на часовете по Трудово обучение, много от съучениците, заедно с него, ме нападаха - борене, гъделичкане, ритници, дори един се опита да ми пробива панталоните с пила... Бях намразил петъците, та вуйчо ми се чудеше как така всеки човек обича петък, като последен работен/учебен ден, преди уикенда, а аз не го обичам...), но аз, като човек-философ, а и гледащ на нещата максимално справедливо, отчитам че този съученик-приятел ми е допринесъл повече за осъвършенстването - от него научих какво е шахът, как може човек да е отличник, как знанието е ценност, различни научни факти... и така чак до момента, в който бях поканен у тях, за да видя недостижими по онова време неща (нямаше ги във всеки дом) като хубави електронни калкулатори, електронни игри и какво ли не.
 И сега на темата...

[MSL]

 Продължавам по темата след известно закъснение, за което поднасям искрено извинение, понеже доста заетост има при мен: спортуване, преподаване онлайн, продаване на вторични суровини, създаване на видеоматериали и пр.
 Та на темата:
 Споделих на въпросния мил приятел, че ми се стовариха доста шокове през последната година: баща ми реши, въпреки че преди обеща да е за мен, да дава апартамента, (който купи с пари изкарани и от майка ми), на приятелката си, лишавайки ме от наследството ми (на стойност над 20000 евро!!!) Малко след това местен мошеник пък ни завлече с над 100 долара (което го има в този форум описано в един от чуждоезиковите раздели). Да не говорим пък преди, в Китай, какви ужасии и страдания бяха последната година, заради лудостите на Си Дзинпин!... Та, казвам на въпросния добър приятел, че това си е "тонове стрес" или по-конкретно както се изразих:

Просто да знаеш какво става около мен. Стрес на кило...

И тук следва изненадата, защото той ми казва:

Радвай се докато стрес на кило е това, което описваш-това са бели кахъри

 
 
 Та му писах:

"Ами да останеш без апартамент не е баш бял кахър... С този местния мошеник - да, донякъде...

..."

Та, сега да направим един брейнсторминг, както му обещах:

 Предвид казаното дотук, ако той наистина мисли и чувства, че да останеш без имот и да те завлекат с още пари, и пр. са бели кахъри, то какви ли по-големи, огромни и ужасни, проблеми има той?

[Деси]

Ами ако не е просто отбил номера (че да не ти съчувства, да не говорим да ти помага), значи има по-сериозни проблеми от рода на:

1. нелечима болест при него или семейството му.

2. забъркване с мафиотски или полумафиотски структури.

3. любовно-екзистенциални проблеми от сорта на, че жена му си има любовник и (или) че той си има и, примерно казано, любовницата му е забременяла и не иска да абортира.

За такива се сещам, на първо четене, които може да са по-големи от твоите.

[Nadia]

Хм. Той щом не казва направо какво му е на душица, значи че трябва да е или нещо много срамно (напр., че е импотентен или че нещо друго такова като да го е лепнала венерическа болест) или да е нещо нелегално и да не смее да гъкне даже онлайн.

А може и да си е просто егоист и неговите мънички проблемчета да му се струват огромни, а чуждите огромни да му се струват мънзърки. Като оная, която като си счупи маникюра и си мисли, че това е по-голям проблем, отколкото да гледаш двама инвалида вкъщи!

[Dimitroff]

Ами или гледа да те гъбарне нещо, или се е набутал с кофти решения в живота: повече деца, отколкото може да си позволи, повече връзки отколкото може да си позволи, кофти избор на работа, която му изяжда времето и емоционалността на макс.

А и сега с тази инфлация... С ако се е набутал и с кофти хора, ясно че няма да му е до нищо.

Като не споделя кво точно му е като проблемация, едва ли ще може да му се брейнстормират нещата.

И залагам бас, че той не мисли и 2% за твоите проблеми, колкото ти мислиш за неговите. На такъв не можеш помогна, па и надали трябва ти да му помагаш.

[MSL]

 Общо взето и аз така виждам нещата. Ако проблемите му са обективно сериозни (смърт на обичан човек, нелечимо и тежко заболяване, тревоги с жена, деца и роднини стигащи до насилие, съд и прочие), да..., но ако са просто субектно-субективни (от рода на "Абе, той баща му го оставя бездомен сега, ама ние спорихме с жена ми за една застраховка и тя не ми говори 1 час и 23 минути, та затова аз съм с по-голям проблем!" ), определено би било себично.
 Както и да е. Аз също забелязвам, че обикновено отделям повече внимание, грижа и съчувствие на другите, отколкото те на мен. В редки случаи има приблизителна реципрочност...