Свръхочакванията относно Китай може да доведат до синофобия
За начало ЧЕТИРИ ВАЖНИ УТОЧНЕНИЯ:
1. Срещал съм пряко или задочно (офлайн и онлайн) чужденци в Китай, които първоначално са си въобразявали какво ли не, а после тук започват да мрънкат, протестират, да се ядосват, а в по-тежките случаи направо да намразват китайското, китайците и самия Китай.
2. "Синофобия" означава "омраза към Китай и/или китайското и/или китайците".
3. Не всеки разочарован чужденец тук става синофоб, но така или иначе свръхочакванията относно Китай не водят до нищо добро в личен план - най-малкото водят до големи разочарования.
4. Не само за Китай, а и за всички останали държави се отнася, както и за хора и всичко към което имаш НЕОПРАВДАНИ ОЧАКВАНИЯ, СВРЪХОЧАКВАНИЯ. Преди време имаше един синолог (китаист; китаевед), който се подвизаваше над 10 години в Китай (така твърдеше). Вместо да покаже, ако не обич, то поне елементарно уважение към китайците, той (онлайн) ги обиждаше по най-долни начини, граничещи с елементарен расизъм, шовинизъм и простотия. Много го бяха разочаровали с нещо и безспирно бълваше злост и дивотия срещу тях в един форум, като не се ограничаваше само с тях, но и с български граждани имащи към оня момент брак с китайци (и китайки). Въпросният китаист-синофоб (каква комбинация само!) беше възмутил немалко от нас - истинските синофили (обичащи китайското), както и един китаец-българист, който беше възкликнал пред един общ познат: "Не знаех, че има и българи като този!"
Мислех си понякога защо човек-китаист (синолог) може да стане китаист-синофоб (синолог-синофоб); отдавах го на това, че по време на следването му са му представяли само официални и/или идеализирани картини/разкази на Китай, китайското общество и пр. Беше по-възрастен от мен и сигурно по време на следването му не е имало още интернет, за да гледа реални клипове от Китай, да общува реално с китайци и, придобил само една, "книжна представа" ("учебникарска представа") за нещата, той си бе направил какви ли не свръхочаквания за Китай и китайците, та тук, на място, вече му беше избило разочарованието в истинска патология.
Уви, скоро действителността ме опроверга -
друг човек (който на времето живо се възмущаваше от въпросния синофоб), който имаше, СЪС СИГУРНОСТ, много предварителна информация за Китай, китайското общество, китайската политика, китайската култура (
придобити от интернет, от срещите му с китайци, пребиваващи в България, от чатовете му с китайци от Китай, както и от редовните му беседи с мен - сигурно около 6000 часа съм му заделил да си говорим с него за Китай, да му отговарям на въпросите, които иска да узнае, да го предупреждавам самоволно за неудобствата в Китай, за опасностите в Китай и пр.)
дойде преди години в Китай. В началото беше настроен толкова оптимистично (свръхоптимистично, направо граничещо с нереалност), че ме критикуваше, че съм бил много "черноглед" - например предупредя го за дадена криминална опасност (кражба на бъбреци в Китай) или здравословна опасност (хепатит в Китай; кучешка тения в Китай) - веднага почваше да се ядосва, да се подтиска, че съм му казал тези неща (а аз бях настроен за "Благодаря ти, че ме предупреждаваш!"); по същото време беше идеализирал и жените в Китай - като цяло и разни конкретни - не ми харесваше предупрежденията и напътсвията (например това, че в днешно време, след продължителното отваряне на Китай, интернетизацията и глобализацията, все повече има меркантилни китайки; все повече има неморални китайки и т. н.) и... познайте какво стана? Човекът от голям синофил, който харесва Китай, защитава китайците и т. н. САМ ЗАПОЧНА да говори често против тях, да ги нарича пренебрежително, да слага всички в един и същ (и то лош) калъп, да се зарича, че повече няма да иска да живее в Китай и въобще да се превръща в нещо като първия човек (макар и все още да не е достигнал онова истински-патологично ниво, където омразата към китайците, Китай и китайското се изливаше денонощно), защото не му се получават нещата така, както си ги е представял и, защото действителността в Китай не му пасва. Давам ви тези двамата като примери, но нещата никак не се изчерпват само с тях - същото явление съм го срещал и сред поляци, хора от Африка, корейци, западняци - всякакви чужденци като език, раса и култура в Китай. Някои са просто по-меки в реакциите си - някаква българка, стояла около 10 години в Китай беше просто казала, че вече се чувства "изморена от Китай" и ще се прибира. Други, обаче, започват да бълват "змии и гущери", все едно, че някой ги кара насила да стоят в Китай и, че идването им в Китайската Народна Република е най-голямото нещастие, което е можело да им се случи в живота!
Защо ви пиша всичко това
Подтикна ме да го напиша един български вестникарски материал, в която се споменаваше за "свръхочаквания" и "не можем да правим чудеса" - в момента, в който прочетох тези неща, веднага се сетих за многото недоволни чужденци в Китай, които наистина идват със своите безпочвени свръхочаквания, а Китай си е просто Китай, а не чудотворец и не може да прави чудеса!
Мотив да го напиша ми е и това - да предупредя всякакви надъхани български граждани, които си мислят, че животът им в Китай би бил много лесен - не е лесно:
- всеки месец идва полицай в дома ви да ви провери и да ви снима, и да се разпишете на някакъв протокол (след като престоите известно време в Китай)
- китайският език е с тонове и се учи за произнасяне по-трудно от нетоналните езици
- китайските йероглифи са многобройни и трудни за запомняне, а още по-трудни за писане (не може да се сравняват дори и с най-трудната азбука на света)
- някои китайци ще ви мразят и ще са агресивни към вас само, защото не приличате на тях и/или сте чужденци (ксенофоби има навсякъде)
- някои други китайци пък няма да ви мрязят, но ще се страхуват от вас и/или ще ви избягват, просто защото не сте китайци като тях
- някои китайци ще ви досаждат с постоянни поздрави и непоискано нарушаване на личното пространство, защото просто много обичат чужденци (ксенофили има навсякъде)
- повечето, които срещате може и да не знаят какво е "България", ще ви приемат автоматично за американец (по-рядко за руснак, а понякога за друга националност - англичанин, французин, новозеландец; или за местна народност/местно малцинство - уйгурин, таджик, узбек, татарин, въобще, синдзянец/си-беец (на китайски, съответно - "新疆人" и "西北人")...)
- много неща на които сте свикнали в България тук няма да ги има (примери за неща, които ги има в РБ, но ги няма в КНР - най-различни, но ето някои - няма порно по телевизията, няма порнографски вестници, няма порнографски списания; на повечето места няма боза, няма лютеница, няма салам, няма сирене, няма баници, няма дюнери, няма лимонада, няма българска ракия, няма българско вино, няма кебапчета, няма кюфтета...)
- много малко китайци говорят български, трудно се намира китаец да говори руски, а английски макар и да се изучава доста, трудно може да се попадне на човек, който го владее достатъчно, за да се разберете (особено в по-малките градове, да не говорим за градчетата и селата), което значи, че знанието на китайски може да бъде буквално животоспасяващо (неведнъж съм казвал, че ако някой не знае китайски и няма до себе си преводач е най-добре да не ходи в Китай)
- доста от китайските жилища са с лоша (или никаква) шумоизолация - на места може да чувате дори кога съседите си приказват, кога си пускат водата и кога ходят по нужда; да не говорим какво става, ако някой си мести стол или нещо подобно по пода в 3 през нощта (реален опит споделям, на човек живял в десетки и най-различни жилища из няколко китайски провинции - Хейлундзян, Ляонин, Джилин, Гуандун, Хайнан, както и за кратко в градовете Шанхай и Суджоу)
- престъпност може и да няма толкова, колкото в някои други страни по света, но и не е съвсем без престъпления - всеки, включително чужденци, може да бъде окраден, ограбен, пребит, дори убит (има и такива случаи); във всяка държава си има по-дребни и по-едри престъпници.
- в Китай има смъртно наказание.
Това е само една малка част от нещата, които евентуално биха представлявали неудобство или истински кошмар за някои от хората, свикнали да живеят в България (а и на други места) и, които мислят че идвайки в Китай всичко ще им потече "по мед и масло". Затова най-добре е човек преди да тръгне за Китай (а и за която и да е друга страна) да я проучи много добре, да обмисли нещата много добре и да не се надява прекалено много, да няма свръхочаквания, да знае, че лесно няма на този свят (особено за хората, които не са много богати и не са с много власт).
И още, за тези оптимисти-синофили, които са си въобразили, че може да станат "истински китайци":
Защо за немонголоиден/нежълт чужденец е невъзможно да се приеме и да се почувства като 100% китаец.
В заключение един много добър съвет на професорка (проф. Миланова): "
Човек трябва да се познава добре и да знае какво и колко може да направи. Да има не само претенции, но и възможности. Трябва да знае какво да очаква, а не да се натоварва със свръхочакване и накрая да получи негативен отговор. А ако има проблеми, да потърси специализирана помощ. "Източник: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=257611