[MSL]

За определящата роля на родителите, на наследството

  Това го озаглавих "Колко много зависи бъдещето от родителите ни!" и "За определящата роля на родителите, на наследството", но можеше да бъде озаглавено и като "Ако даже себе си не можеш да оправиш добре, по-добре да нямаш деца" или "Ако не случиш на родители, по-добре да не си се раждал". Ето някои полезни неща, които много от днешите читатели сигурно няма да осъзнаят, защото са подвластни на "Всеки трябва да прави деца!!!" и други подобни светогледи.
 Връщам се днес от работа - прогизнал от поредния дъжд, газещ в реки от насъбрала се дъждовна вода, примесена с листа, прах, кал и съдържаща без съмнение всякакви вируси, бактерии, гъбички и друго болестотворно, което се сетите. Пазя се с чадър от все още капещият дъжд и си мисля как е възможно ученикът на който преподаваме толкова много пъти да не може да научи елементарни неща като това, че има разлика между "a" и "e" и между "b" и "d". Колко ли могат да издържат нервите с юноша, който все още не е научил азбука и правопис? Мисля си и колко ли ще продължава това мое учителстване (въпреки, че завърших философия, от която не мога да се прехранвам, защото няма работни места наоколо за философи и въпреки, че се трудя по този и няколко други сайтове безспирно, но всичко което получавам са само жълти стотинки!) Точно тогава някаква девойка ми се усмихва 2-3 пъти, виждам че я напира да си говорим, проговарям й, че дъждът скоро ще спре. Почна да ме разпитва откъде съм, от колко време съм тук и т. н. Сподели, че учела в Полша и то някаква икономическа специалност. Забележете - ИКОНОМИЧЕСКА. След няколко минути, преди да се отдели от мен, за да иде да си чака автобус стигаме до темата "Сигурно имаш деца?", казвам че нямам, че съм чайлд-фри (доброволно бездетен). Момичето, което учи икономика и се очаква да направи поне някакъв бегъл икономически извод от рода на "Децата искат доста пари за издържането им, докато порастнат, а този човек може да не е достатъчно богат, щом ходи прогизнал в дъжда и очевидно няма лек автомобил." просто се изхили. Хиленето, независимо дали бе с учудване или с подигравчийски уклон, ме накара да се спра и да обясня, че в днешно време е много трудно и отговорно, а и скъпо да имаш деца, та тя да си помисли добре относно това. Дори вдигнах поучително пръст, за да оставя някакъв по-твърд спомен, мигар в бъдеще това й послужи, когато мисли да има деца.

Истината е, че много хора произвеждат поколение без достатъчна отговорност или без никаква отговорност

 Знаем за много подхвърлени деца - родителите дори не си правят труда да ги дадат в детски домове. Знаем и за децата в детските домове. Знаем и за децата-сирачета, които са останали без родители поради някоя злополука. Ясно ни е, предполагам, че такива деца са с по-лош старт в живота от тези с родители.
 Нека сега се спрем на тези, които все пак, имат родители. Едва ли някой ще отрече, че е по-добре да си се родил в семейство, което има 10 милиарда пари, отколкото в семейство, което има 10 пари. Обикновено богатите фамилии (родове, семейства) си продължават да са богати, а бедните продължават да са си бедни. От време на време има разни И-З-К-Л-Ю-Ч-Е-Н-И-Я (повтарям: ИЗКЛЮЧЕНИЯ) - някой богат пропилява цялото имане на родителите си или пък някой бедняк става богат благодарение на случайни стечения на обстоятелства (печалба от лотария, някакво изобретение, което е попаднало в точното време на точното място, женитба за богаташ/богаташка и пр.) Тези изключения от правилото се използват от разни хора, които надценяват човешките възможности и смятат погрешно, че бедният е беден, защото е "прост" и/или "мързелив" и др. такива логически неиздържани предпоставки. За тях, като с магическа пръчка, всеки беден без пари може да стане богат, ако е умен, трудолюбив и пр., ама като ги запиташ КОНКРЕТНО как става да имаш много пари, ако нямаш и малкото да започнеш - не могат да ти отговорят - ще дават за примери изключенията по света, ще говорят, че то капиталът не бил само пари (без да си дават сметка, че другите капитали са трудно конвертируеми или въобще неконвертируеми - например може да си много красива и пак да не може да си намериш богат съпруг; може да си чудесен поет и пак да не изкараш и 1 стотинка от стиховете си; може да си много добра художничка, но никой да не приеме картини срещу храна...)

"Ако са ме питали дали искам да се раждам съм щял да кажа, че не искам!"

 Така беше казал един приятел - "Ако са ме питали дали искам да се раждам съм щял да кажа, че не искам!" По онова време беше много отруден, в Северна България, човек. От сутрин до вечер работа - на лозето, при кокошките, на дървата, при приятел да поправи някоя електроника... и все не му се получаваше да забогатее. Бедността в комбинация с житейските неудачи го правеха нещастен. Родителите му се трудеха, но той имаше и сестра, та така или иначе нищо не им се получаваше добре, макар и да не стигаха до крайности като други на които дори им изключваха тока за неплатени сметки! В един момент се случи "чудо" и човекът постигна доста повече оптимизъм в живота - ПО ЛИНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ - не бяха първа младост, но си намериха работа на Запад (в Италия), в някакво село. Взеха го и него натам. През повечето време поработва в Италия и, ако не друго, поне "заглади косъма" и се "видя с пари", поне малко. Ето колко добре повлияха родителите в този случай!
 Друг аналогичен случай - братче и сестриче, които живееха скромен живот в семейство с майка и баща. Стандартът им на живот не се отличаваше с нищо особено. В един момент, обаче, родителите им заминаха на Запад (в Испания, доколкото си спомням) и нещата доста се измениха - днес всички те изглеждат, ако не много заможни, то поне доста над средната класа за България. Отново пример как родителите могат да повлияят добре на бъдещето на децата и по-сетнешните поколения.

Различни и противоположни случаи

 Винаги съм се считал за не много късметлия откъм рождено място и семейство. "Не всеки е имал твоят късмет да има родители ходили на работа в чужбина!" бе се изхвърлил ядно един бивш съученик, който смяташе, че моето малко по-високо финансово-икономическо положение не се дължи на това, че майка му не иска да си намери никаква друга работа освен по специалността (беше се заинатила да си търси работа само по специалността и то само в провинциален град и не желаеше да работи нищо друго), че бяха две деца (аз съм само едно), че бяха деца на разведени родители, че в семейството му прекалено много пари отиваха за тютюнопушене и кафета... Обясних му как стоят нещата, а и то е ясно, че хора с техния начин на живот, дори и да са били в чужбина някоя и друга година, ако после като тях си харчат много пари за тютюнопушене, кафе и други безполезности; ако родителите не дават пари, а децата все още учат, то няма да има голяма разлика. Но, поне за миг се почувствах малко по-специален - ето на, моите родители са били на работа в чужбина, преди много години, имали са достатъчно акъл да не правят много деца и на мен сега, като полза, ми идва това, че съм се изучил и, че имам поне една стая за живеене. (Както обича да изтъква баща ми - "Някои и толкова нямат!", т. е. чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Не по този начин гледат на мен някои личности, които ме сравняват с хора имащи коли, вили, фирми - за тях направо съм "лузър", което може да се преведе като "неудачник", "губещ", "загубил", "загубен"... Моето мнение, за себе си, е някъде по средата - наистина не съм от най-злето, но и не съм успял кой знае колко, с малки изключения в този живот - начетен съм повече от средния човек, имам повече познания и повече умения,... но пари и богатства - не!) Лошото е, че при нас така и не се получи някакъв, поне скромен, бизнес - никакви пари не бяха заделени за отваряне на поне едно магазинче. Баща ми казва, че "Трудът убива.", демек - нямало смисъл да се опитва бизнес и да се преуморяваме толкова. Да, ама сега аз се мъча в една стая от недоспиване, ходя в наводнения, бури, вятър и пек да преподавам (в един период даже редовно си рискувах живота в един потрошен микробус, който един път почти щеше да се обърне, започна да пуши вътре... избягахме навреме навън, след това отказах повече да пътувам с такова опасно МПС!)... Та, на времето "да не ни убие трудът", а сега мен ме "убива" бавно-бавно друг вид труд (докато в същото време дори имаме примери с чужденци в България - китайци, които дошли, продавали стоки по пазарите, а след това дали основата на детето си да стане успешен бизнесмен! Аз лично познавах няколко такива - на пазара в квартал "Иван Вазов", докато бях студент. Стоях сред тях, виждах как печелят от продажбите и учех по малко китайския език.) В последно време гледах, че вече е усетил, че парите се увеличават, ако се завърят "в търговия", ама какво от това, ако не иска нито бизнес със суши да захване, нито да се изучи на едно по-високо ниво в интернет (освен елементарното писане на мнения във Фейсбук от които печелят Зукърбърг и колегите му, и натискане на линкове)?... Според мен само богати родители могат да си позволят в свободното си време да пишат безплатно за чужди сайтове, вместо да се погрижат ако не за изкарване на пари, то поне за личното си здраве и фигура, или поне за самообразованието си. Нали резонните смисли на живота са да сме богати, умни и здрави, а не да правим богатите още по-богати, докато самите ние и децата тънем в бедност?
 Пример с друг баща, който е можел да направи много и за себе си, и за сина си, но е пропилял всичко - имал голямо наследство, но лека-полека го пропилява под различна форма - а малко на този приятел, а малко на друг, харчене на корем за скъпи и прескъпи стоки, липса на инвестиции, безуспешни опити с търговия на валути (явно единственото по-бизнес начинание) и накрая голямото наследство се свива до има-няма за един апартамент. Понеже само майката работи, а синът трябва да изпраща пари, за да поддържа нуждите им, в един момент самият син предлага бащата също да се хване на някаква работа (така поне ще допринесе тежестта да се разпредели на 3, а не на 2), на което получава учудено-изненадан отговор: "Но ти ме караш да работя?!!!"
 Както виждате докато едни родители и на млади, и на стари години работят и намират начини да осигурят по-добре себе си и потомството си, то други предпочитат да не го правят.
 За сегашните поколения (в много страни по света) казват, че са първите поколения, които ще живеят по-бедно от родителите си. Е, как тогава да очакваме от тях да се справят качествено:
 а) със собственото си задоволяване
 б) с издържането на родители
 в) с издържането на собствени деца?
 Много хора (по политически, религиозни, националистически и други причини) искат всеки да ражда повече деца, но не мислят как и доколко тези деца ще бъдат щастливи. И не става дума за лукс! Става дума за нормални неща като това да имаш пари да си платиш за болница, да имаш пари да си купиш нормално жилище, да имаш пари да отидеш поне един път на екскурзия... ей-такива, простички неща.
 На времето един политолог и юрист ме посъветва - "Ако в твоето семейство няма любов, то с жена, което не обичаш, деца НЯМАЙ!" Аз бих го преформулирал като: "Ако не можеш да осигуриш качествен и щастлив живот на децатата си - НЯМАЙ ГИ!" Много пъти съм чувал да се критикуват цигани, африканци, индийци и други, че раждали, без да си правят сметка могат ли да изхранят децата си. Размножава ли се "като животни". Ами нима това не важи и за много хора от други народности, националности? Правят деца, а после - "Да се оправят!" С какво това се отличава от поведението на някоя кокошка, която отглежда пилета, а после - "Да се оправят сами!"?
 
 

Накрая за другия полюс - неработещите деца

За да сме обективни, ще отбележа и другата злина - неработещите деца. Поради мързел и/или психично заболяване и/или някаква друга причина има деца, които въобще не искат да се захванат с нищо - ако не могат да почнат бизнес, то поне да се хванат на работа (да продават собствения си труд) или да направят нещо друго полезно за родителите си (например много отрочета, особено тези от женски пол, се омъжват за някой ако не богат, то поне малко по-богат от тях и с това подкрепят семейството си в една или друга степен - някои пращат пари, други поне спират да искат пари от родителите си и им дават да си поемат малко въздух; непаричната помощ дори не я броя в случая).
 Това, за някои бедни и престарели родители, е нещо като наказание (за недалновидността да имат деца) - хем имаш дете, но хем не можеш да разчиташ на него поне да се хване на обикновена работа (да продава труда си на държавата или на капиталистите/частниците) и да не зависи от теб постоянно.
ИЗВОДИ: 1. Ако си беден по-добре е да нямаш деца, защото това означава, както се е изразил един руски дворянин, само да "увеличаваш бедността". 2. Ако си беден и имаш деца, в повечето случаи те ще продължат традицията на беднотията, а може дори да я задълбочат, ако се окажат ненормални (психично-болни), инвалиди, мързеливи и т. н. 3. Ако в един момент бедните родители и деца се осъзнаят и започнат да работят повече (особено на по-богато място) или имат достатъчно капитал да започнат бизнес, то животът им може значително да се подобри. 4. Едностранно е трудно - ако поколенията не си помагат и стоят в беднотия, прахосват време и ресурси, то най-вероятно ще си умрат в някакъв вид мизерност.

[MSL]

 Пояснения за неразбралите - има 3 възможности: работят само родителите, а децата са неработещи; работят само децата, а родителите - не; работят всички. (Може и никой да не работи, но това е по-рядък и специален случай.) В случая, когато всички работят, то тежестта се разпределя между всички и, ако доходите са добри + политиката на спестяване и инвестиране е добра, семействата може да си повишат стандарта на живот.

 Използвам случая в този пост да споделя и това, защото няма да го харижа на Фейсбука (не обичам да подарявам съдържание на други сайтове и да се самоконкурирам!):

"По повод на последната си статия - ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ приятели и техните родители, които ЗАЕДНО излезнаха в чужбина, дружно работят (дори и след пенсия) и успяха да съградят един по-добър живот! В същото време КРИТИКУВАМ тези приятели, които тежат на врата на родителите си и не искат да работят. АЗ, КАТО РАБОТЕЩ ПО 10-14 ЧАСА ЕЖЕДНЕВНО НАВЪН И ОНЛАЙН и намиращ се на положение "на ръба на средната класа", ще споделя това и тук (а след няколко дена ще го махна и ще си го прехвърля в нашия си сайт, защото не обичам да дарявам на други сайтове като Фейсбук съдържание и да се самоконкурирам). Следва самоцитат от един диалог: " Аз пък, ако няколко години не бях стоял на квартири и да давам всеки месец по около 1/4 от заплата и отгоре, сега можеше вече да имам пари за започване на бизнес, ама не се получи. Едва последните години се заимах с 1 стая, но грешните пари дадени за квартири никой няма да ги върне. Може и да има хора, които с компютърни игри си изкарват пари, при мен няма такива неща - пек, наводнение, студ - неотменно на работа да повтаряш до втръсване едни и същи думи като робот, да се ядосваш с невнятни и непослушни ученици и като "бонус" - от време на време да боледуваш от заушка, грип или нещо друго, което ти предадат. ЗАЩО някои хора, дори и по-възрастни, могат например да отидат да гледат коне на Запад или просто да се хванат с деца и семейство (между 50 и 80 годишни хора, мога да ги посоча поименно)? Явно не е до години/възраст, а до желание - повечето са среднисти или полувишисти, но тръгват някъде или на място разкриват бизнес. И аз искам - работлив съм, издръжлив съм - в момента от сутрин до дълбока нощ работя - навън тичам напред-назад да преподавам, а върна ли се вкъщи като свърша миене, чистене и къпане, ям набързо и засядвам да изкарвам поне жълти стотинки (online)! Работя около 10-14 часа на ден!!! Но това е РАБОТЕЩ БЕДЕН, защото нямам капитал да започна нещо по-доходоносно! Е, не е ли нечестно? Някои дори и по-необразовани, по-мързеливи и по-гламави ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ПРОСТО ЗАЩОТО ВСИЧКИ В СЕМЕЙСТВОТО РАБОТЯТ, а други колкото и да се блъскат почти денонощно нямат? Ей-това ме е яд! А като пък видя, че човек си губи времето да пише за Зукърбърг и оня от такива безплатни работници богатее, съвсем ми причернява! Това няма да се уморя да го повтарям, защото не мога да го преглътна и няма да го преглътна, както и няма да преглътна ГЕРБ!""

[Dimitroff]

В България като говориш на някой, който не работи, че е добре да започне да работи може много да се засегне и да те намрази.

[MSL]

 Сигурно не само в България е така. А от България си имам пресен случай в подобна насока - малко след другарските критики, които правих към някои хора, които вместо да си използват времето за полезни неща като спорт, изкарване на допълнителен доход, самообразование в различни области, прочетох интересни реакции като това, че който нямал "човешки възможности обвинявал родителите си", а те не били виновни за това, че си "пълен нещастник". Недообразованите и/или затъпяващи и/или неинформирани хора не схващат, че има понятия като например "индекс на човешки капитал" - ето линк към материал лесен за разбиране: https://www.segabg.com/node/27300, където дори може да се научат полезни неща като това, че всяко дете има ПОТЕНЦИАЛ, който ще постигне в някакъв процент, когато стане възрастен. Може да имаш голям потенциал, но други с малък потенциал да постигнат повече, ПРОСТО ЗАЩОТО СА СТЪПИЛИ НА ПО-ДОБРА ФИНАНСОВА БАЗА ОТ РОДИТЕЛИТЕ СИ! Това е факт. Само дебил може да мисли, че е едно и също да си се родил сред полуголи бедни индианци в джунгалата на Амазонка с това да си се родил син на милиардер. Родители, страна/държава/регион, образование, трудолюбие и трудоспособност, исторически период, и т. н. са все ФАКТОРИ, които ОПРЕДЕЛЯТ повечето неща, които се случват в твоя живот. Родителите са незаобиколим и много съществен фактор, но за едностранното мислене явно този фактор е без никакво значение, колкото и да е очевиден, че чак "очеваден"!

[boyanova6]

Поздравления за хубаво написания материал.

Нека и аз да добавя малко от личния ми опит. Навремето, за да докарам някой лев, млада и зелена, се цаних проверител на тестове. Тестовете бяха много, парите за проверка - добри, макар и временна работа, а освен мен, бяха наели и още поне 50 човека (или там някъде, не съм ги броила).

Местата в района, от които може да се купи кафе, преди да се започне с проверката, бяха точно 2. Едно много лъскаво и едно по-неугледно, но все пак чисто и поддържано. В лъскавото кафе беше по-скъпо, но всички там се юрваха. Луд на шаренко се радва или може би на принципа една овца видяла и отсаналите и те по нея, да не изпуснат нещо. В резултат винаги се образуваха големи опашки, чакаше се много, освен дето беше по-скъпо.

Второто кафе го държеше една баба. Беше по-скромно на интериор кафе, с налични нормални цени. В бонус нямаше опашки, а бабата беше начетен и образован човек. Най-вече ми допадна, че я виждах как постоянно поддържа чистотата (нещо, което не видях на целия лукс да се спазва при конкуренцията).

Заговорихме се с бабата, коментирахме бизнес, където си имахме обща тематика, защото и аз съм собственик на фирма, която в добрите си времена дори е имала персонал. И от дума на дума бабата си сподели някои нейни бизнес неволи и се коментираха възможни решения.

Но ми направи впечатление как тя е мислила за децата си, как е направила всичко възможно те да имат пари за техен собствен бизнес. Още ми звучат в главата думите, които тя ми сподели:

"А другите не правят така, да знаеш. Питам аз, къде са им парите за собствен бизнес на децата им?"

Мислила съм го много пъти по тази част. Ама и аз все опирам до същия извод, че малцина са тези, които са достатъчно грамотни, за да мислят по този начин.

Т.е. не е и само до култура. Ако попитам произволни хора какво според тях прави един управител на фирма, бас ловя, че си го представят като работа, състояща се в седене на диван, докато отгоре падат пари и каквото падне, твое си е.  Хубава представа, но безкрайно погрешна.

Затова 80% от стартиращия бизнес фалира още преди да е свършила първата година от съществуването му. Така се получава, когато човек няма нужните умения да ръководи бизнес. Освен дето и няма нужната подкрепа от родителите си, за да започне изобщо и поради това започва по възможно най-неправилния начин.

А аз имам собствена фирма, но и имам зад гърба си наблюденията на действащ бизнес на роднини отвътре. Да, потвърждавам, че има огромна разлика да видиш и получиш опита на по-старото поколение (дори да не получиш пари за собствен бизнес, аз защото моята фирма съм я правила със собствен Бурканбанк Инвест) и едва тогава да се юрнеш да ставаш предприемач. Много грешки в бизнеса не съм допускала, просто защото съм имала управленския опит от преди. А това не е никак малко.

Та така, съгласявам се с MSL, че семейната среда има значение. Много рядко се случва да няма значение, макар да познавам един такъв фрапантен случай, дето раснал сред бълхи и неуки родители, но натиснал си парцалите, изучил се на ниво и без да претупва обучението си и сега е ок финансово. Но такива случаи са наистина изключения, а не правило. Демек, да се счита, че ей току така на всеки се удава хем да расте сред бълхи и неуки родители, хем след това да успее да смени качествено живота си с нещо различно, си е наивно мислене.

[Dimitroff]

Права е бабетката. Права си за мениджмънта. Лош мениджмънт (мениджър) е като лош капитан на кораб. Колкото и да ти е скъп корабът, ако нямаш добър капитан...

[MSL]

 Много добро включване! Хареса ми как разсъждава и как действа възрастната жена. Хареса ми мисленето й, което напълно отговаря на моята идея, че хората-родители и хората-пенсионери могат да са повече от едни обикновени хора на заплати и хора, чакащи на едната пенсия. Допадна ми и това как конкурира (съзнателно или случайно) по-скъпата декорация с по-висока хигиена и по-голямата популярност с по-ниски цени!
 Не знам колко е процентността (средната) на неуспелите бизнеси, но няма да се учудя, ако на някои (или повечето) места наистина достига, както казваш, 80%. Нагледал съм се на глупави, полуглупави, необразовани, полуобразовани и всякакви други собственици на дребен и среден бизнес, и не съм се учудвал, когато съм виждал как затварят след известно време. Последната ми (най-прясна) случка с един човек, който има няколкоетажна частна школа за преподаване на различни предмети. Срещнахме се с него (защото от години беше канил за среща с цел сътрудничество) и след разговора ни се чудих този човек как още успява да удържа този бизнес (образователния бизнес):
 - Не му беше ясна географията, още повече не му беше ясна етно-езиковата картина на света.
 - Не му беше ясна разликата между преподаване на устен и писмен чужд език.
 - Съвсем сериозно питаше дали, ако дадено знание не е свързано с вземане на изпити и изкарване на оценки има хора, които ще го използват. (Например имало ли родители, които ще искат детето им да учи английски език повече отколкото да си вземе изпитите. За него беше новост, че някои деца учат английски, защото родителите им искат тези деца да работят по-сетне в международни фирми, с чужденци; да следват в чужбина, да могат да комуникират с целия свят, да могат да четат книги на английски, да слушат и разбират музика и филми на английски и т. н. За него всичко без изключение беше свързано само-и-единствено с оценките. Абсолютизирал си беше този момент и му звучеше невероятно, че може да има мотивация за изучаване на предмет отвъд изпити/оценки.)
 - Сградата е построена в един, да го наречем, вътрешен двор и само живеещите там (и гостуващите) знаят за съществуването на неговата школа. Аз съм минавал оттам сигурно над 300 пъти досега и никога по нищо не съм можел да се досетя, че вътре освен частни апартаменти има и някаква фирма. С едно изречение - никаква реклама не беше се погрижил да има (с изключение на онлайн рекламата им в социална мрежа, но тя достига само до определени кръгове). Не беше чудно, че посещаемостта в школата му не е голяма (той това си го осъзнава и сам).
 Мислех си после: Ако този бизнес се управляваше от някой като нас, е, най-малко поне 50-100% щяхме да го вдигнем, най-малкото с рекламирането му щяхме да се справим с пъти по-добре!

[Деси]

Благороден гняв. Глупостта не бива да се насърчава.