Като бях по-млад много харесвах "истинкото БКП" на Владимир Спасов (повече за него в Уикипедия -
https://bg.wikipedia.org/wiki/Владимир_Спасов), по-сетне харесвах и БНРП (на Иван Георгиев), заради участието на Дориян Александров, който пишеше за прабългарите, хуните и китайците, както и защото се надявах да могат да направят България по-добра и по-стабилна, да се върне към (добрите си) корени, но по-сетне като видях как в София (в един парк) техни членове заедно със скинари говорят (и се канят да правят) неща, които в най-добрия случай може да се определят като "крайно-дясни", се отказах да съм част от такова нещо. По-късно и БББ на Жорж Ганчев, където бях и член на партията. С това (и с някакво членство в някаква Тайванска комунистическа партия (придобито онлайн), за което даже имах документ, но някъде се изгубил каза баща ми) се изчерпват всичките ми членувания в партии. По-сетне симпатизирах на "Атака", отново с надежди (но вече не толкова младежко-оптимистични, а умерени), че може нещо да направят страната по-силна, по-просперираща и по-независима, но и с тях останах разочарован, та... някъде тогава вече изгубих вяра и започнах да страня от политиката.
След това дойдоха ГЕРБ, в моменти на страдания (косвено породени от тяхното управление) съм се включвал с някое протестно мнение (онлайн), но само дотолкова, защото не живея в България от близо 20 години. Даже, предвид че все по-често започнаха да говорят за "мафиотизиране на държавата", "мафиотизиране на цели сектори", "мафиотизиране на управлението" и пр., допълнително бях стимулиран да страня и да се държа по-далече от политическия живот.
След като пък в Китай се оказа, че т. нар. президент си самоосигурява промени в конституцията, трети мандат (фактически отива към пожизнена власт), командва еднолично и не търпи несъгласните, може да заключва милиони граждадни в домовете им, да арестува за дребни неща и т. н., видях че нещата са станали неофеодални (неоимператоризирани и неоимперски) и също, макар и да не е безопасно, започнах да казвам пред хората и да пиша онлайн, че си имаме работа с неофеодализирана държава, а не с народна република.
Но, както виждате, това са изключения, които правя само когато нещо наистина дълбоко ме фрустрира - като огромни страдания на много хора (не само и не винаги само моите си страдания поради определена политика). Например сега дори и да няма отражение върху мен на неофеодалната агресия (рашистка) в Украйна, предвид абсолютните зверства, безотговорност, екологични катастрофи, ядрени заплахи, смърт, осакатявания, разрушения, психически тормоз и прочее, които понасят украинците и другите украински граждани, аз също се изказвам против неофеодализираната Русия (както и всичко подобно от рода на неофеодализираните Китай, Беларус, отколе феодализираната Северна Корея, за която и преди съм писал (един от първите по света), че това си е същинска монархия (с "Ким Трети"). Та, в основни линии, смятам че животът е кратък и когато няма смисъл, не се набутвам, но когато стане нетърпимо винаги съм казвал истината, присъединявал съм се към законни протести (макар и само като морална подкрепа и с думи, не съм участвал в сблъсъци по митинги или протести навън, макар и последният път да чаках да има нещо и в нашия град, за да излезна да подкрепя нещата и с реално присъствие. За съжаление всякакви такива в Китай се задушават в зародиш, а дори и да се състоят се разпръскват бързо и арестуват без да им мигне окото.) Част от чат (преди години) с приятел, който съветвам да стои по-далеч от тези неща (с цензурирани лични имена и длъжности, за да не навличам допълнителни потенциални неприятности; никога не знаеш къде ще стане някой сакатлък, което се и доказва от процесите в политиката дори на високите нива - парламенти, президенти, главни прокурори и т. н.):
" - Забелязах нещо - като си сприятелен с бившите ..., най-вероятно постовете ти попадат и под наблюдение на ...-правителството. Всъщност то и по линия на ..., де... Забележи ... (от на ... кабинета). А, според мен, колкото по-далече от такива, толкова по-добре.
- прав си, аз с тази ... не знам и защо съм сприателен, трябва да видя
сега видях
то аз и не публикувам кой знае какво
но трябва да се има едно наум
- Ти с ... си сприятелен, а ... е общ приятел. Може и нея да я има. Просто да си имаш едно на ум, защото човек много близо до властовите структури в ... си е нож с две остриета... не знаеш кога ще те направят "курбан"...
- да
а може и да я изтрия профилактично... и контактите във фб си искат поддръжка
- ... и ... - тези бяха в ... (когато се разкарвах заради тях двойно и после пак имаше проблеми за новия паспорт). Тези нещо гравитират около ... и около всички китаисти - ..., ... ... няма да се учудя, ако са информатори (по принцип казват, че много от хората из консулства и посолства си се занимават и с шпионаж - не знам доколко, но така съм чувал и има често такива заловени...)
Иначе то, ако искат, пак може да те следят из ФБ-ка, ама друго си е да не се набива сам човек в очи...
- така си е"
Та моята позиция е пределно ясна. Ако нещата са наред или поне са търпими, сам да се набутва човек в политическите дела, ако не го влече политика, политология, политическа философия, философия на политиката и др. подобни, си е ненужно. Обаче станат ли нетърпими, човек трябва да излезне, да се бори, да се противопостави или поне да си спаси кожата избягвайки в по-нормална държава. (Знаете, че не винаги става борбата, особено ако е без външна помощ. Много от успешните революции, а специалистите историци ще кажат дали не и "повечето успешни революции" са такива (т. е. успешни; успяли; сполучили) именно защото отвън са помогнали).
Topic: Стоите ли надалеч от политиката? (Read 305 times)