☯☼☯ SEO and Non-SEO (Science-Education-Omnilogy) Forum ☯☼☯



☆ ☆ ☆ № ➊ Omnilogic Forum + More ☆ ☆ ☆

Your ad here just for $2 per day!

- - -

Your ads here ($2/day)!

Author Topic: Философия, наука, размисли, есета, статии от Гесер Курултаев  (Read 22755 times)

0 Members and 2 Guests are viewing this topic.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Постоянно нарастващо незнание

(в историческото развитие)


  Говорейки за постоянно нарастващото незнание имам предвид не снижаването на образоваността и/или интелигентността у някои, а обективния исторически процес, при който колкото повече неща се случват, толкова по-голяма информация остава неизвестна за следващите поколения (заедно и с все по-нарастващото познание; заедно и с все повече известните неща, разбира се). При все повече нарастващото незнание имаме и все по-нарастващо знание, но незнанието, поне количествено, остава повече отколкото знанието.
 Има една древнофилософска аналогия - с кръг: кръгът е знанието, а всичко около него е незнанието и колкото по-голям става кръгът (колкото повече неща знаем), толко повече се докосва до незнанието (толкова повече неща разбираме, че още не знаем). Аз, обаче, нямам предвид само това. Аз имам предвид, пак да подчертая, самият исторически процес - колкото повече време минава, колкото повече хора и животни се раждат, природни процеси се осъществяват и прочие, то толкова повече незнанието, неизвестното нараства. Ето и простият пример, с който да онагледя нещата: ако имаме 1 древен писател, който е писал много и голяма част от трудовете му не са се запазили досега, то имаме примерно незнание x, но ако имаме още 1 (тоест 2-ма древни писатели) и те двамата имат незапазени трудове, то вече количеството на незапазените авторови произведения се увеличава (x + y). Може да се дават безкрайно много други примери, ако е необходимо.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
   

Против "Какво е искал да каже авторът?"

                                                Гесер Курултаев

  Аз съм против въпросите от рода на: "Какво е искал да каже авторът?", "Какво е искал да каже поетът?", "Какво е искал да ни внуши творецът?" и т.н. Защо? Защото:

1. Когато някой пише/твори нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има определени асоциации. Например пише/изобразява "КРЪГ" и под този кръг си асоциира (мисли, разбира) "целият свят".
2. Когато някой чете/наблюдава нещо (стихотворение, разказ, повест, роман, картина, скулптура...) той/тя си има свои определени асоциации (които по никакъв начин не е задължително да съвпадат с тези на твореца). Например четем/виждаме "КРЪГ" и под този кръг си представяме: 0 (нула), О (буквата "О"), дуло на оръдие, дупка, геометричната фигура "кръг", слънце...
 Заключение: Въз основа на всичко това, смятам че питането "Какво е искал да каже авторът?" (и подобните му) е неподходящо, защото информацията, с която може да се сдобием, не винаги е достатъчна за даването на правилен отговор. Всичко, което може да се направи в такива случаи е само да гадаем/налучкваме/предполагаме асоциациите (виждането, разбирането) или проектираме собствени асоциации (виждания, разбирания) на/спрямо авторът/авторката. По този начин отговорите едва ли ще са адекватни/коректни/верни.
 Препоръка: По-коректното формулиране на въпроса би било: "Какво, вероятно, е искал да каже творецът?" или "Какво, според вас, е искал да каже творецът?"...Тогава всички отговори биха били по-коректни/по-адекватни и, разбира се, по-верни спрямо такъв въпрос.
Добавям някои мисли/писаници по темата - "Да. Там е работата, че "какво е искал/искала да каже" визира субектността в авторския замисъл. Смисълът (полагането му като такъв) е субектогенно (идващо от твореца, в случая) и всичко в стил "какво е искал да каже"/"какво е искала да каже", всъщност, е вече интерпретация. Дори самият автор (авторка) може, например, след години да забрави конкретния смисъл на това, което е сътворено някога. Затова, според мен, най-добре е този въпрос да се ползва като "Какво, СПОРЕД ТЕБ, е искал/искала да каже...?" Така или иначе, опираме до въпроса за смисъла във философски план, а аз открай време отстоявам позицията, че смисълът (или смислите) се създават и/или осмислят/преосмислят, а не са изначални. Например в "А" може да се вложи смисъл на буква или на остър ъгъл, или на какво ли още не."
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

"Твърдо за" хазарта в условията на некомунизъм


  Ако има комунизъм, то няма нужда от хазарт, защото няма нужда и от пари - всичко е безплатно. В условията на некомунизъм обаче (както е засега по света), аз съм твърдо за хазарта. Много хора са съгласни, че хазартът продава/дава мечти. Аз добавям -  не само мечти, но и доста милионери (по света) произвежда хазартът ежеседмично (Например в Китай от играта "Шуангсъциъу" ("双色球" на китайски език), която аз с гордост играя, всяка седмица средно поне по 10 човека вземат милиони!) НЕ ВСЕКИ може да се уреди на висока заплата, а повечето хора НЯМА КАК да започнат печеливш бизнес. Ако им отнемеш и малката възможност с хазарта, какво да правят?! Така че аз съм "твърдо за" хазарта от тази гледна точка! (Друга подкрепяща точка е, че част от парите отиват за данъци, за благотровителност, за спорта и пр., според зависи от хазартната игра.)
A fan of science, philosophy and so on. :)

boyanova6

  • SEO sr. member
  • ****
  • Posts: 369
  • SEO-karma: +212/-2
  • Gender: Female
    • View Profile
    • Сайт за бизнес
Аз предпочитам да виждам как политическата класа, а не лотариите, работят над проблемите на бедността сред населението. Уви, реалността с политическата класа не ме прави щастлива.

А за лотариите като средство на отклоняването на вниманието от наболели проблеми, може би също има какво да се каже.

Не съм чела Оруел, "1984". Като намеря време обаче ще го прочета. Причината е, че попаднах на следния откъс, дето в първия момент реших, че за България е писан:

"С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик"

роман: "1984" , автор: Джордж Оруел.

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Аз предпочитам да виждам как политическата класа, а не лотариите, работят над проблемите на бедността сред населението. Уви, реалността с политическата класа не ме прави щастлива.

А за лотариите като средство на отклоняването на вниманието от наболели проблеми, може би също има какво да се каже.

Не съм чела Оруел, "1984". Като намеря време обаче ще го прочета. Причината е, че попаднах на следния откъс, дето в първия момент реших, че за България е писан:

"С внушителните си седмични награди лотарията беше единственото обществено събитие, към което пролите се отнасяха сериозно. Нищо чудно тя да бе основният, ако не и единственият смисъл в живота за милиони проли. Това беше тяхното удоволствие, безразсъдство, тяхното успокоително средство и интелектуален подтик"

роман: "1984" , автор: Джордж Оруел.
Гледал съм филма, не съм чел книгата (освен резюмета и в Уикипедията каквото има). Да предположим, че цитатът е верен - намерих на английски съответствие тук: https://www.goodreads.com/quotes/450335-the-lottery-with-its-weekly-pay-out-of-enormous-prizes-was.
 И ето какво:
 1. Не само за днешна България, а за всичките днешни държави се отнася - просто НЕ МОЖЕ всеки да се роди богат, да има богати (и дашни) родители; да има богати (и дашни) приятели, да намери качествени бизнес-ангели, да намери заеми с приемливи ниски лихви... И какво му остава на човекът, който се стреми да забогатее, че поне да си покрие минимални потребности от болнично обслужване, екскурзия до чужда държава, ходене на ресторант 1-2 пъти месечно, някоя по-скъпа стока в месеца... (да не говорим за многодетни семейства - днес съзрях човек, който чака ТРЕТО дете в България, а не е богат!...)...
 2. Политическата класа да работи над проблема за бедността?! Моля, моля! В некомунистическо общество, дори и най-хуманната, най-дашната политическа класа НЕ може да направи всеки богат. Толкова милиони или милиарди население - дори и да спестява от какви ли не военни и други харчове, накрая ще ти даде най-много 2-3 средни заплати, примерно, годишно, и пак ще си на почти същото дередже (ниво; равнище)! Само при един комунизъм, където наистина всички държавни приходи се разпределят ПО РАВНО, може да има някакъв напредък, но пак не е сигурно, защото ако БВП-то ти е по около 1000-2000 лева на глава, какво ще се получи? Ами еднакво-бедно и полубедстващо население.
 3. Отклоняване на вниманието? Ами не мисля, че това е основен способ. Сигурен съм, че някой националистически проблем го отлонява с пъти повече - например някой лош съсед, който иска територия на страната ти (мнимо и/или реално); някоя болест (фактическа или преувеличена)... има много, ама много психо-социално-политически техники за отклоняване на вниманието. Не знам дали някой, който го иска, ще опре точно до лотариите като средство. Не, че не е възможно, но е ограничено, предвид че повечето народ е привикнал към тях. Едно е да ти кажат, че някоя си лотария има джакпот от 500% повече, а друго е да ти кажат, че съседна държава иска да ти вземе някой окръг/вилает/област/шънг или пък, че някоя болест от Африка може да нахлуе у вас... Десетки, ако не стотици по-добри и мощни за отклонение на вниманието има техники, та не знам и не вярвам много, че лотариите целенасочено се използват за тази цел.
 С една дума - при капиталистическа (феодална, социалистическа и др.) система, където се искат ПАРИ, ако ще и "ангели" (в добрия и секуларен смисъл) да имаш, то няма как да стане забогатяването - дори и по равно да разпределиш целия приход, то мощните и богати, които вече имат власт и/или пари, ще вложат тези средства в производството, а бедният само ще си покрие разходите и (най-много) ще спести някой и друг лев. Примерче: Пешо е на работа със заплата 1000 лева на месец. Едва успява по 30 да спести. Дават му в края на годината още 2000 лева. И какво ще направи с тях?... В същото време господин Пешев, ако има разработен бизнес за по 200 000 на година чисти пари и му дойдат 202 000 накрая, съвсем по друг начин (би могъл) да се развие...
 Накрая - да предположим, че ти остават 50 или дори 80 години живот. Мислиш ли, че политическата класа (политическите класи) ще ти помогнат на теб (и на всеки останал) да забогатееш за това време? Че то дори 100-200-300... 1000 години може да минат, докато (и ако!) това се случи! Според мен шансът да спечелиш от лотарията е по-голям, отколкото дадена политическа класа да ти помогне да забогатееш. Честно ти говоря; честно ви говоря.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

За пчелата, мухата, цветята, лайната и възможността за обективност

  Има една приказка (или притча) за муха и пчела, които се познавали, та прекарали един ден в една непозната им гора. След това пак се видели и като споделяли впечатления пчелата споделила, че навсякъде в гората имало цвета, а мухата пък споделила, че навсякъде видяла много лайна. Алегорията е свързана с черногледите (песимистите) и с оптимистите (хората с розови очила). На мен лично не са ми харесвали крайностите от край време. :) Чашата с 50% течност в нея не е само наполовина пълна, не е само наполовина празна, а е наполовина пълна-и-наполовина празна.
 Писал съм и по-рано, но ще припомня за хора, които бяха в Китай за по-дълго или по-кратко, но говореха/пишеха само за лошото, което са видели (или което им се струва така) в Китай. В същото време имах случай с човек, който преди да дойде в Китай и дори след като дойде, в началото, всичко му беше идеално и оптимистично в Китай (после започна да развива синофобия, но това вече сме го говорили в Свръхочакванията относно Китай може да доведат до синофобия). Ето ви два пресни примера:
  • Натоварил съм се с 3 торбички с боклук и 3 стъклени бутилки. Нямам проблем да ги нося, но стара съседка, която също е натоварена с торбичка с боклук, на път за контейнерите за отпадъци, ми казва, че иска да ми помогне и посяга да вземе и трите стъклени бутилки. Ясно е, че ще ги хвърли, защото напоследък тук не се търси стъклен амбалаж (пластмасовите бутилки се продават за по някоя стотинка, но не и стъклените). Добра жена, отговорна, социална - доказвала се е много пъти! Давам й, за да не я обидя нещо, 2 бутилки (понеже тя се пресяга да ги вземе и говори как ще ми се изморят ръцете), а с третата и трите си торбички за боклук продължавам към контейнерите за отпадъци. (Там намирам хвърлена голяма пластмасова бутилка и я занасям на собственичката на малко магазинче наблизо, защото знам, че те събират и продават амбалаж, но това е друга тема). Идеален пример за алтруизъм!
  • Днес беше отново дъждовен и ветровит ден. Беше трудно да се добера до мястото, където преподавам урок по английски на ученик, защото не си позволявам да се охарчвам за такси (беден човек не трябва да се охарчва постоянно за неща без които може), а наоколо няма нито един автобус, който да отива до там. Мокър, изтощен и изнервен на беднотията си се добирам до мястото; набързо се измивам (не ща да хвана някоя зараза от мръсните порои по пътищата, защото на беден човек само това му трябва - да се разболее и да не може да си плати лекарствата!!! ???) и почвам урока. Ученикът има 4 учебника по които работим, аз също подкрепям с 4 мои книжки по английски. Масата на заведението за бързо хранене, където му преподавам (защото вкъщи е само 1 стая и няма къде да се седне, а у тях не канят явно учители - всеки си има правила, не им се сърдя) е отрупана с 8 учебника, 1 тетрадка и 1 писалка. Ученикът за сетен път е забравил как се образува множествено число в английския и с какво се различават глаголите в трето лице единствено число. Обяснявам енергично - с толкова много учебни материали и толкова много обяснения, и ученик пред мен няма как да не си личи, че съм ЗАЕТ! Да, но някаква студентка с въпросник идва и ни прекъсва. "Какво има?" питам, "Искам да ми отговориш на въпроси!" заявява и явно в егоцентричното й съзнание аз трябва да си прекъсна работата, ученикът ми трябва да си изгуби времето и/или парите, за да отговарям аз на нейните въпроси! Егоцентризъм, несъобразителност и тъпотия! "Сега преподавам и не мога да отговарям на въпроси!" обяснявам аз очевидното, след което тя си се връща на нейната маса с още някаква друга и някакъв друг, хили се нещо (от срам, защото е осъзнала грешката си или просто от глупост, или дори с насмешка, защото не разбира, че да се прекъсват така хората за лични цели не е добре? Не знам.) След малко се изнизват дори без едно "Довиждане!", но аз и не очаквам такова. Идеален пример за егоизъм!
Ако бяха някои от споменатите по-горе хора, които виждат в Китай само лошото, сигурен съм, че щяха да ви раказват надълго и нашироко само за несъобразителната студентка, а бабичката с добро и отговорно сърце, щеше да бъде само мимоходом спомената или въобще пропусната от повествованието!
 Навсякъде по света, вероятно, може да се срещнат и добри, и лоши, и умни, и глупави, и алтруистични, и егоистични личности. Аз дори си мисля, че по-голямата част от хората не са умни, не са алтруисти и не са много добри. Това, обаче, никак, АМА НИКАК, не ми пречи ДА ЗАБЕЛЯЗВАМ И ДА ОТЧИТАМ добрите, умните, учените, алтруистите! Да, наистина в гората сигурно има повече лайна, отколкото цветя (ежедневно много животни произвеждат лайна, а цветята искат по-дълго време за развитието си; през зимата дори няма цветя, а има само лайна), НО това не значи, че трябва само да се фокусираме върху лайната (или само върху цветята) - обективност, здравомислие ни трябва: да можем да отчитаме и плюсовете (+) и минусите (-)! Това просто е полезно, защото ни прави по-адекватни на реалността - например да си адекватен значи да знаеш, че мечката е мечка, а не орел; че синьото е синьо, а не оранжево; че краставицата е краставица, а не дюля. Това спомага за правилната ориентация, за възможността да правим по-добри избори и т. н. Знание, с една дума. Знанието не е панацея, но, в края на краищата, знанието е сила.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

Преходната актуална и потенциална стойност на един лотариен билет/фиш/талон


  Даден лотариен билет (фиш, талон или каквото и да от този род) има своята стойност. Независимо дали е актуална или потенциална, тя е преходна и важи за всеки един лотариен билет/фиш/талон, без значение дали той ще е непечеливш, малко печеливш, средно печеливш, много печеливш или най-печеливш. Ето и конкретно - всеки един билет/фиш/талон, преди да се извърши тегленето (или изтриването), е с неизвестна стойност (потенциално всеки един от тях би могъл да е печеливш, с еднаква вероятност). На този етап (преди тегленето/изтриването) стойността на всички билети/фишове/талони е еднаква, конкретно, като цена, също са еднакви, защото на никой не е известно кой от тях е печеливш (ако са за триене) и кой от тях ще стане печеливш (когато се изтеглят печелившите комбинации). След приключването на тегленето стойността на билети/фишове (и след приключването на триенето при талоните) се оказва (или открива) в своите разлики: много малка част са печелившите, а останалата огромна част са непечелившите. Тук вече имаме второто състояние/втория момент от развитието (историята) на стойността им. Третият, последен, момент е, когато вече изтече срокът за получаване на печалбите. Тогава всеки един билет/фиш/талон, независимо дали е бил печеливш или непечеливш, става еднакво невалиден (не може повече да участва в тегленията, не може да дава възможност за печалби) и оттам еднакво ненужен в качеството си на лотариен билет/фиш/талон.
 

Три етапа


 Това са трите етапа на развитието на стойността на лотарийните билети/фишове/талони: еднаква и неопределена (преди да се знае кой печели и кой не), различна и определена (след като се разбере кой печели и кой не), еднаква и определена (след като вече е приключено с получаването на печалбите).
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
  Писано в отговор на "Коледа с... Хайдегер" от Николай Турлаков.

 Николай Турлаков: "Напоследък се сдобих с някои много ценни работи на Хайдегер. Пред мен лежи една забележителна купчинка от книги и ксерокопия. Преди всичко, издания на текстове на негови ръкописи и бележки към лекции, студентски записки на лекционни курсове, семинари, дебати. За разлика от подготвените за печат от Хайдегер текстове, това са непосредствени записи на неговото живо слово. Записи и лекции от онова време, на онзи Хайдегер, в когото студенти като Хана Аренд и Гадамер виждат новия "философски крал". Всъщност, ако Хайдегер е бил много по-добър лектор, отколкото писател, може би това, което е написал, става напълно разбираемо само от яснотата на това, което е казал. …

Зачитането в онези ранни семинари и лекции на Хайдегер от периода 1915 до началото на 1927 г., период, през който на практика Хайдегер не публикува нищо, постави за мен в една нова светлина както "Битие и Време", така и "късния" Хайдегер. На фона на това, което ми се разясни, се разкриха редица неща, които належащо трябва да преосмисля. Много неща се "объркаха" и отново трябва да бъдат подредени. Ще ми се отново да започна да се уча, дори и да не съм преставал…
Хайдегер е истински учител, защото той не преподава философия, а учи на философско виждане. В своите ранни лекции той често и почти винаги се завръща към Аристотел или по-точно към онова, за което Аристотел е говорел. Такова завръщане е осъществено не просто като "история на философията" или "нов ренесанс" на Аристотеловата мисъл, а като ход на нашето собствено мислене. В този смисъл, от нито една история на философията не съм почувствал Аристотел толкова жив, така актуален и близо до мен, толкова ценен за моето настояще философско дело с това, което казва, колкото да речем от един съвсем кратък запис на Хайдегеров доклад, какъвто е този от декември 1924 г., озаглавен "Dasein und Wahrsein nach Aristoteles (Interpretation von Buch VI der Nikomachischen Ethik) Хайдегер не казва нещо кой знае какво като спекулация или трактовка там- той просто подпомага философския читател на Аристотел да види философското от очевидното…
Трябва наистина да започна да мисля по-свободно, по-живо и автентично с опита на философската история…И чувствам как Хайдегер ми помага…Помага ми не да го следвам – помага ми да следвам философското, да си го приобщя…
Ето защо сега ми се чете – ужасно ми се чете, чете ми се, сякаш никога не съм чел…С прибързан трепет и удивление, в усещането за изтичащото време…И както понякога се струва насън, когато човек бяга от нещо или към нещо, върху него са стоварва едно ужасно забавяне и усилие, така е и с моето четене на Хайдегер. Колкото повече го чета, толкова по-бавно го чета. Вече не повече от 10 страници на ден – само толкова мога да си приобщя, само за толкова ми стига времето да осмисля…А понякога и това е много, понякога ми стига и само една страница, дори параграф, дори едно изречение…за да отмине деня
Чете ми се, чете ми се и ми се мисли,а трябва да …пиша
Трябва да пиша и то много, сега… от тази дата до другата…в тези времеви рамки.
Искат от мен да пиша сега, а не после или тогава, когато вероятно бих правил това по-добре, по-свободно, по-живо, оригинално и автентично…и най-важното, когато бих имал какво да кажа.
Но ето, идват празници! Идва Коледа и хората поне за кратко оставят своите всекидневни дела, за да празнуват…
Искам да си пожелая да оставя всичко друго и тази Коледа да прекарам с лекциите на Хайдегер! :)"

 Гесер Курултаев: "Хайдегер ще се окаже като Брус Ли (Ли Сяолун), който твърди, че неговото кунгфу (Джийт Кун До) не е някакъв определен тип бойно изкуство, а начин на мислене, система. Да, но на практика тази система си е точно едно бойно изкуство, та и с Хайдегер така. Бягайки от Хусерл, така както Брус Ли бяга от Ип Ман или Исус Христос от традиционния Юдаизъм, Хайдегер си задава своя догматика – Фундаменталната онтология.И да, трудно се чете Хайдегер. Можело е нещицата да си ги пише по-ясно и разбираемо, да се посъобрази малко с аудиторията. Ето, примерно, Хана Аренд си е доста по-добра в това отношение.Колкото до Коледата – ама ти робуваш ли на такива условни рефлекси? Ооооо, аз вече не. Даже рождените си дни приемам за ден като ден. И така човек се чувства наистина по-свободен и може да си прави каквото иска, а не каквото прави МАСАТА (Das Man).И личен съвет – внимавай с Хайдегер, защото човекът (по Бодрияр казано) е създал немалко симулакруми. А да живееш с вяра на симулакруми не е добре. Осъзнатите симулакруми от типа на Дядо Коледа или Дисни Ленд дори може да развият мисленето. Но неосъзнатите като симулакруми, симулакруми са като религия."
« Last Edit: September 08, 2018, 04:55:48 PM by SEO »
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter

"Полувъзможност и полуневъзможност"

Възможно ли е да има такива?

  Възможност и действетелност. Базови философски категории. Искам да разгледам възможността и може ли тя да е "полу-" (има ли полувъзможност)? Същото може да се запитаме като изходим от невъзможност и може ли тя да е "полу-" (има ли полуневъзможност)?
 Ето и какво мисля. Ако нещо е невъзможно, то: не е възможно, възможността му е равна на 0, няма възможност, отсъства възможност.
Появи ли се каквато и да е възможност (дори съвсем малка, клоняща към нулата, клоняща към невъзможността), то тогава нещото от невъзможно става "малко възможно" или "теоретично възможно", "до известна степен възможно", т. е преминало е от невъзможност във възможност. Овъзможностяването случи ли се, имаме прехода невъзможност - възможност. Самата възможност може да е много малка (формална), средна (абстрактна) и голяма (реална) /вероятността е мерилото на възможността/, никъде обаче не минаваме през "полу-"-та - нямаме полуневъзможност или полувъзможност. Нещата са като при + и - (плюс и минус) в математиката; положителни и отрицателни числа. Между тях няма полуположителни или полуотрицателни числа - само едно нищо (което се нарича "нула" - 0). Между възможност и невъзможност също е нищота (да не се бърка с "нищета"), не може да има полуневъзможно/полувъзможно; полувъзможност/полуневъзможност. Невъзможността сама по себе си е единствена - не може да има по-голяма невъзможност или по-малка невъзможност, или средна невъзможност. Ако не може, невъзможно е, то просто няма възможност - "нямането", отсъствието не може да е "малко няма", "средно няма" или "много няма". Нулата, неналичието не биват малки, средни или големи. Възможността (измерена с вероятности) може да се мисли като малка, средна, голяма (формална, абстрактна, реална). Нея винаги я има (малко или много, възможно ли е нещо, то е някакво възможно, то съществува като някаква възможност, налично е, измеримо е чрез степените на вероятност), затова и не може да бъде полувъзможно/полувъзможност, защото то си е вече някаква, съвсем определена (макар и трудно определяема понякога от хората) възможност.
 Разговорните понятия като "почти невъзможно" означават не "полувъзможно" или "полуневъзможно", а ниска вероятност/малка възможност.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
За предаването (отказването)
« Reply #56 on: December 22, 2018, 04:18:04 PM »

За предаването (отказването)


  Да се предадеш не винаги е по-лошото.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
Относно самоубийствата
« Reply #57 on: March 02, 2023, 04:44:37 AM »

Относно самоубийствата


 Това е една от философските, екзистенциални теми. Ето малко мои размисли за самоубийствата.
A fan of science, philosophy and so on. :)

MSL

  • Философ | Philosopher | 哲学家
  • SEO Mod
  • SEO hero member
  • *****
  • Posts: 17759
  • SEO-karma: +823/-0
  • Gender: Male
  • Peace, sport, love.
    • View Profile
    • Free word counter
За табуто (от 2010)
« Reply #58 on: March 18, 2023, 03:52:01 AM »

Относно табуто


от 2010

  Забележка: Разчиствам си компютъра от най-различни файлове и попадам на един от 2010, който съдържа мой труд на тема "Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението." Понеже е от преди 13 години съм забравил вече за кого ли съм съчинил това нещо (предполагам че е един от многото пъти, когато съм писал нечие "домашно", но не мога да се сетя конкретно), но понеже си е авторско и не знам дали въобще някъде е запазено (пък макар и под името на някой друг), нека си го приложа и тук, за да си го имаме.

Тема ^ Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. "Табу-то" като общностен регулатор на поведението.
 Ключовите думи в това изследване са  „табу”, „З.Фройд”, „общностен  регулатор”, „поведение” и „метапсихология”.
Нека се запознаем, първо, с тяхното значение.
Какво е ТАБУ? Табу-то е полинезийска дума. Означава „забрана”, но и „свещен”. Разбира се, табута са имали и имат не само полинезийците, но и много други народи. Едва ли е имало народ без табута. Те са толкова различни, че понякога се струват необясними на хората от други култури. За някой е табу да се пипа главата на дете (Камбоджа), за други е табу да се произнася буквата „Р” от момичетата (в Чукотка, Русия), за трети е табу да се коли крава (Индия)... С процеса на глобализацията много табута отпадат или се създават нови, но доста от тях присъстват, особено в по-традиционните културни общности.
 Кой е Зигмунд Фройд? Накратко – философ и психолог, терапевт, чието учение, особено от гледна точка на материалистическата психология и съвременните достижения на науката, е спорно, недотам научно и недоказуемо. Не, не бива да се мисли, че то среща критика само от Диалектическия материализъм и Павловото учение. Дори учениците на Фройд – Адлер, Юнг и др. го критикуват от по-материалистични или по-идеалистически позиции. Например Юнг с основание критикува Фройд за неговия свръх-сексуализъм (или пан-сексуализъм). „Като ходихме на изложба, Фройд се спираше пред някоя картина и веднага почваше да обяснява какви са били сексуалните мотиви на художника!”... Същото Юнг прави и по отношение на фалическите комплекси, позовавайки се конкретно на сестра си, която никога не е имала някаква „фалическа завист”, според постановките на Фройд.
 Добра критика на Фройд дава и западният философ на науката – Карл Попър. Той добре показва, че постановките на Фройд/диагнозите са недоказуеми, давайки пример с това как, ако се обвини някой, че е хомосексуалист, спред Фройдовото учение, няма как да се докаже противното, заради спекулациите с подсъзнанието.
 Естествено от всичко това не следва, че Фройд няма своя психотерапевтичен и философско-психологически принос. Особено внимание, според нас, заслужават защитните механизми на психиката, доразвити от дъщеря му – Ана Фройд. Така или иначе названието „мета-психология” е един точен избор по същия начин по който би било точно и названието пара-психология, до известна степен на редица от Фройдовите постановки, които не издържат проверката на опита и не се доказват от обществената практика (като най-висш критерий).
 Нататък – „общностен регулатор”. Това се подразбира правилно от почти всеки средно-интелигентен човек. Дори по-примитивна асоциация като регулиране на обществото с полиция, съд и др. са точни. Общностите/обществата се нуждаят от контрол, с цел тяхното оцеляване, ако приемем постановката на философа Сергей Герджиков, който в книгата си „Граници на науката”, казва че целта на животът е неговото запазване и експанзия.
                                            ***
 След като дефинирахме накратко понятията нека разгледаме и конкретното съдържание по темата. Фройд се е произнесъл по тези въпроси в книгата си „Тотем и табу” от 1913 година. Както цялата метапсихология на Фройд така и в отношението му/разбирането му към табуто има спорни и/или неверни постановки. Нека да се спрем на някои примери като тези (с право критикувани в страни като Съветска Русия и Германия), че, видите ли инцестът (Едиповия комплекс) и хомосексуализмът (наричан от някои, на шега, днес „хомобандитизъм”) са табу-ирани, забранявани, на ниво „култура”, а не са природни. Т.е. това да има хомосексуализъм си е някакво природно явеление, естествено. Доста хора не са съгласни с подобна постановка, разглеждайки хомосексуалността точно като биологично/природно несъобразна. Точно заради едни такива интерпретации в Германия Фройд бива обявен за сексуално-извратен, непристоен и безнравствен. По-късно и определян, в СССР като игнориращ икономическите предпоставки в развитието на човека, сексуализиран идеализъм от  хегелиянски тип и метафизициран еклектизъм. Но да не се отдалечаваме от конкретната тема. Табуто, всъщност, е една добра находка или topic, както биха казали някои англо-гововящи люде, защото е било, е, и ще Е, актуално във, вероятно, всякакво време-епоха. Независимо от достиженията на Зигмунд Фройд по тази тема (от обективно-научна, прагматична или, дори, утилитаристична гледна точка), заслужава уважение-и-признание това, че той, в началото на 20-я век, й е обърнал сериозно, според силите и възможностите си, внимание.
 Ето някои основни постановки. Според Фройд момченцата се фиксират към майките си като сексуален обект, още от детството. Излишно е да коментираме дали това е така, предвид че, много момчета, младежи и мъже въобще се гнусят от мисълта (предположението и/или психологемата) да имат нещо общо с майка си и/или сестра си (примерно). Причините за това са доста тривиални – голямото свикване (навикване) навикът да виждаш и следиш толкова отблизо дейностите, развитието, живота на една жена, води до голямо унищожаване на всякакви помисли за каквато и да е сексулана близост. То, дори, двойки (нормални, съставени от не-роднини), след дълго съжителство си омръзват, следователно такова нещо като майката (Едипов комплеск) или бащата (комплекс на Електра) се появяват изключително рядко. Така че някакво отклонение, не бива да се предпоставя като норма, по Фройдовски (не казваме по Фройдистки, защото Фройдизмът може да се разглежда и като цяла школа, а не само като Фройд-теорията). Така че не става дума за преодоляване на Едипов комплекс („Желая майка си!”) въз основа на някакво табу, а просто за това, че такъв комплекс е ИЗМИСЛЕН, е един СИМУЛАКРУМ (както би казал Бодрияр). В този смисъл са разбираеми реакциите на тогавашните германски ръководители (без значение на неправилната им, нацистка политическа идеология), че такова едно мислене е сексуално-извратено, а не научно-психологическо. То даже самата история/легенда за Едип говори за човек, който спи с майка си, АМА НЕ ЗНАЕ, че му е майка, а я възприема като зряла, сексуално-привлекателна жена, след дълга раздяла. И да се интерпретира тя по начин, по който да обосновава някакво изначално, природно-психологическо състояние на нещата, което се проявявало с някакъв регулатор-табу си е психическо отклонение (според тогавашни германски учени), спекулация (според Попър), идеализъм (според съветските учени) и прочие. „Нищо лично”, както се казва, сред широките народни маси, но такава е фактологията, към днешна дата и според познатите ни достижения на съвременната наука, около 100 години след „Тотем и табу” (без да се приема като хроноцентризъм от наша страна, не бихме си го позволили!)...
  Но нека разгледаме и основанието (както би се изразил, евентуално някой онтолог, от школата на философът Александър Андонов) на „Тотем и табу”. Върху какво знание, каква информация, Фройд достига до своите забележителни (макар и съмнителни) заключения. Ами, че това са просто и основно изследванията върху австралийските аборигени на антрополога Джейм Джордж Фрейзър (1854-1941), от Шотландия. От него се повлияват и Рене Жирар, и Карл Густав Юнг, и Ерих Нойман, както и, разбира се, собствено, Зигмуд Фройд. Фрейзър започва да пише благодарение на своя приятел и учител Уилям Р. Смит, който е редактор не на какво да е, а на „Енциклопедия Британика” и му предлага сътрудничество. Статиите до буква „О“ били дадени под печат, и той започнал да работи върху такива след буква „P“, ставайки по този начин  автор на важни статии като „Табу” и „Тотем“. Първата му книга „Тотемизмът” излиза в 1887 г. Излишно е да пишем повече за това от кого Фройд е заел и интерпретирал по... особен... начин идеята, а може би и понятието, във философски смисъл.
 Според Фройдовото табу и емоционална амбивалентност, авторът му си служи с понятията „амбивалентност” („амбиваленция”) и „проекция” (всъщност нелоши понятия, ако се използват правилно). Примитивните хора, подобно на невротиците били амбивалентни, но не си го признавали. Такава една постановка ни се втъплява от Фройд, разбира се, от позициите на arm-chair психологията и с нагласата за лесни традукции. Други „проблясъци” на Фройд са, че доколкото хората обичали много майките си, то много от майчините недостатъци оставали подтиснати. Чудно защо ли тогава толкова много хора имат конфликти с родителите си, а и дори физически разправи (без да се спираме на патологичните случаи с убийствата). Просто отново едно идеалистичеко-метафизическо раздуване на даден, особен или конкретен феномен (в дискурса на разсъжденията „единично-особено-общо” на диалектически материализъм, хегелианската онтология и други подобни). Затова и аборигените си намирали извинение с тотема – „Не ща аз мама да умре, ама тотемът иска!”... Това, разбира се, ставало подсъзнателно (а, да не се позоваваме пак на Попър, такива доказателства са много съмнителни, защото всичко може да е „подсъзнателно” като например „Вие, подсъзнателно, искате да ми пишете 6-ца, но съвсем съзнателно ми пишете 3-ка или двойка, заради табуто, което...”). С една дума, без да се впускаме в повече подробни анализи на примерите от „Тотем и табу”, можем да кажем, че пренасянето на тотеми и табута от една култура върху всички останали е колкото основателно, толкова и неоснователно. Защото, пак в дискурса на единично-особено-общо, хората са колкото еднакви, толкова и различни в една или друга степен. Ако за някои има тотеми и табута, за други няма такива неща.
 Доста по-добро обяснение на регулаторните и саморегулаторните механизми може да зададе концепцията за „Аз-То-Свръхаз”, която е доста по-натурална, обективна и задаваща регулаториката. А колкото до табутата, в един извън-фройдов смисъл, те са и си остават силни регулаторни явления в живота ни, като разбира се, са динамични подобно на много други човешки конструкти.
 Ето защо, нашето заключение е, че с Фройд или без Фройд (или по-точно тези, от които е взел идеята), табуто си е регулатор, но само един от регулаторите и то, според: вида, епохата, обществото, икономическата база и надстройка, правото, политическата система и много други фактори в обществото. Едно и също табу, в различните общества, „работи” по различен начин, в различна степен; оттам и неговата различна възможност за регулативност.
A fan of science, philosophy and so on. :)

 

Your ad here just for $1 per day!

- - -

Your ads here ($1/day)!

About the privacy policy
How Google uses data when you use our partners’ sites or apps
Post there to report content which violates or infringes your copyright.