За определящата роля на родителите, на наследството
Това го озаглавих "Колко много зависи бъдещето от родителите ни!" и "За определящата роля на родителите, на наследството", но можеше да бъде озаглавено и като "Ако даже себе си не можеш да оправиш добре, по-добре да нямаш деца" или "Ако не случиш на родители, по-добре да не си се раждал". Ето някои полезни неща, които много от днешите читатели сигурно няма да осъзнаят, защото са подвластни на "Всеки трябва да прави деца!!!" и други подобни светогледи. Връщам се днес от работа - прогизнал от поредния дъжд, газещ в реки от насъбрала се дъждовна вода, примесена с листа, прах, кал и съдържаща без съмнение всякакви вируси, бактерии, гъбички и друго болестотворно, което се сетите. Пазя се с чадър от все още капещият дъжд и си мисля как е възможно ученикът на който преподаваме толкова много пъти да не може да научи елементарни неща като това, че има разлика между "a" и "e" и между "b" и "d". Колко ли могат да издържат нервите с юноша, който все още не е научил азбука и правопис? Мисля си и колко ли ще продължава това мое учителстване (въпреки, че завърших философия, от която не мога да се прехранвам, защото няма работни места наоколо за философи и въпреки, че се трудя по този и няколко други сайтове безспирно, но всичко което получавам са само жълти стотинки!) Точно тогава някаква девойка ми се усмихва 2-3 пъти, виждам че я напира да си говорим, проговарям й, че дъждът скоро ще спре. Почна да ме разпитва откъде съм, от колко време съм тук и т. н. Сподели, че учела в Полша и то някаква икономическа специалност. Забележете - ИКОНОМИЧЕСКА. След няколко минути, преди да се отдели от мен, за да иде да си чака автобус стигаме до темата "Сигурно имаш деца?", казвам че нямам, че съм чайлд-фри (доброволно бездетен). Момичето, което учи икономика и се очаква да направи поне някакъв бегъл икономически извод от рода на "Децата искат доста пари за издържането им, докато порастнат, а този човек може да не е достатъчно богат, щом ходи прогизнал в дъжда и очевидно няма лек автомобил." просто се изхили. Хиленето, независимо дали бе с учудване или с подигравчийски уклон, ме накара да се спра и да обясня, че в днешно време е много
трудно и отговорно, а и скъпо да имаш деца, та тя да си помисли добре относно това. Дори вдигнах поучително пръст, за да оставя някакъв по-твърд спомен, мигар в бъдеще това й послужи, когато мисли да има деца.
Истината е, че много хора произвеждат поколение без достатъчна отговорност или без никаква отговорност
Знаем за много подхвърлени деца - родителите дори не си правят труда да ги дадат в детски домове. Знаем и за децата в детските домове. Знаем и за децата-сирачета, които са останали без родители поради някоя злополука. Ясно ни е, предполагам, че такива деца са с по-лош старт в живота от тези с родители.
Нека сега се спрем на тези, които все пак, имат родители. Едва ли някой ще отрече, че е по-добре да си се родил в семейство, което има 10 милиарда пари, отколкото в семейство, което има 10 пари. Обикновено богатите фамилии (родове, семейства) си продължават да са богати, а бедните продължават да са си бедни. От време на време има разни И-З-К-Л-Ю-Ч-Е-Н-И-Я (повтарям:
ИЗКЛЮЧЕНИЯ) - някой богат пропилява цялото имане на родителите си или пък някой бедняк става богат благодарение на случайни стечения на обстоятелства (печалба от лотария, някакво изобретение, което е попаднало в точното време на точното място, женитба за богаташ/богаташка и пр.) Тези изключения от правилото се използват от разни хора, които надценяват човешките възможности и смятат погрешно, че бедният е беден, защото е "прост" и/или "мързелив" и др. такива логически неиздържани предпоставки. За тях, като с магическа пръчка, всеки беден без пари може да стане богат, ако е умен, трудолюбив и пр., ама като ги запиташ КОНКРЕТНО как става да имаш много пари, ако нямаш и малкото да започнеш - не могат да ти отговорят - ще дават за примери изключенията по света, ще говорят, че то капиталът не бил само пари (без да си дават сметка, че другите капитали са трудно конвертируеми или въобще неконвертируеми - например може да си много красива и пак да не може да си намериш богат съпруг; може да си чудесен поет и пак да не изкараш и 1 стотинка от стиховете си; може да си много добра художничка, но никой да не приеме картини срещу храна...)
"Ако са ме питали дали искам да се раждам съм щял да кажа, че не искам!"
Така беше казал един приятел -
"Ако са ме питали дали искам да се раждам съм щял да кажа, че не искам!" По онова време беше много отруден, в Северна България, човек. От сутрин до вечер работа - на лозето, при кокошките, на дървата, при приятел да поправи някоя електроника... и все не му се получаваше да забогатее. Бедността в комбинация с житейските неудачи го правеха нещастен. Родителите му се трудеха, но той имаше и сестра, та така или иначе нищо не им се получаваше добре, макар и да не стигаха до крайности като други на които дори им изключваха тока за неплатени сметки! В един момент се случи "чудо" и човекът постигна доста повече оптимизъм в живота - ПО ЛИНИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ - не бяха първа младост, но си намериха работа на Запад (в Италия), в някакво село. Взеха го и него натам. През повечето време поработва в Италия и, ако не друго, поне "заглади косъма" и се "видя с пари", поне малко. Ето колко добре повлияха родителите в този случай!
Друг аналогичен случай - братче и сестриче, които живееха скромен живот в семейство с майка и баща. Стандартът им на живот не се отличаваше с нищо особено. В един момент, обаче, родителите им заминаха на Запад (в Испания, доколкото си спомням) и нещата доста се измениха - днес всички те изглеждат, ако не много заможни, то поне доста над средната класа за България. Отново пример как родителите могат да повлияят добре на бъдещето на децата и по-сетнешните поколения.
Различни и противоположни случаи
Винаги съм се считал за не много късметлия откъм рождено място и семейство. "Не всеки е имал твоят късмет да има родители ходили на работа в чужбина!" бе се изхвърлил ядно един бивш съученик, който смяташе, че моето малко по-високо финансово-икономическо положение не се дължи на това, че майка му не иска да си намери никаква друга работа освен по специалността (беше се заинатила да си търси работа само по специалността и то само в провинциален град и не желаеше да работи нищо друго), че бяха две деца (аз съм само едно), че бяха деца на разведени родители, че в семейството му прекалено много пари отиваха за тютюнопушене и кафета... Обясних му как стоят нещата, а и то е ясно, че хора с техния начин на живот, дори и да са били в чужбина някоя и друга година, ако после като тях си харчат много пари за тютюнопушене, кафе и други безполезности; ако родителите не дават пари, а децата все още учат, то няма да има голяма разлика. Но, поне за миг се почувствах малко по-специален - ето на, моите родители са били на работа в чужбина, преди много години, имали са достатъчно акъл да не правят много деца и на мен сега, като полза, ми идва това, че съм се изучил и, че имам поне една стая за живеене. (Както обича да изтъква баща ми - "Някои и толкова нямат!", т. е. чашата е наполовина пълна, а не наполовина празна. Не по този начин гледат на мен някои личности, които ме сравняват с хора имащи коли, вили, фирми - за тях направо съм "лузър", което може да се преведе като "неудачник", "губещ", "загубил", "загубен"... Моето мнение, за себе си, е някъде по средата - наистина не съм от най-злето, но и не съм успял кой знае колко, с малки изключения в този живот - начетен съм повече от средния човек, имам повече познания и повече умения,... но пари и богатства - не!) Лошото е, че при нас така и не се получи някакъв, поне скромен, бизнес - никакви пари не бяха заделени за отваряне на поне едно магазинче. Баща ми казва, че "
Трудът убива.", демек - нямало смисъл да се опитва бизнес и да се преуморяваме толкова. Да, ама сега аз се мъча в една стая от недоспиване, ходя в наводнения, бури, вятър и пек да преподавам (в един период даже редовно си рискувах живота в един потрошен микробус, който един път почти щеше да се обърне, започна да пуши вътре... избягахме навреме навън, след това отказах повече да пътувам с такова опасно МПС!)... Та, на времето "да не ни убие трудът", а сега мен ме "убива" бавно-бавно друг вид труд (докато в същото време дори имаме примери с чужденци в България - китайци, които дошли, продавали стоки по пазарите, а след това дали основата на детето си да стане успешен бизнесмен! Аз лично познавах няколко такива - на пазара в квартал "Иван Вазов", докато бях студент. Стоях сред тях, виждах как печелят от продажбите и учех по малко китайския език.) В последно време гледах, че вече е усетил, че парите се увеличават, ако се завърят "в търговия", ама какво от това, ако не иска нито бизнес със суши да захване, нито да се изучи на едно по-високо ниво в интернет (освен елементарното писане на мнения във Фейсбук от които печелят Зукърбърг и колегите му, и натискане на линкове)?...
Според мен само богати родители могат да си позволят в свободното си време да пишат безплатно за чужди сайтове, вместо да се погрижат ако не за изкарване на пари, то поне за личното си здраве и фигура, или поне за самообразованието си. Нали резонните смисли на живота са да сме богати, умни и здрави, а не да правим богатите още по-богати, докато самите ние и децата тънем в бедност? Пример с друг баща, който е можел да направи много и за себе си, и за сина си, но е пропилял всичко - имал голямо наследство, но лека-полека го пропилява под различна форма - а малко на този приятел, а малко на друг, харчене на корем за скъпи и прескъпи стоки, липса на инвестиции, безуспешни опити с търговия на валути (явно единственото по-бизнес начинание) и накрая голямото наследство се свива до има-няма за един апартамент. Понеже само майката работи, а синът трябва да изпраща пари, за да поддържа нуждите им, в един момент самият син предлага бащата също да се хване на някаква работа (така поне ще допринесе тежестта да се разпредели на 3, а не на 2), на което получава учудено-изненадан отговор: "Но ти ме караш да работя?!!!"
Както виждате докато едни родители и на млади, и на стари години работят и намират начини да осигурят по-добре себе си и потомството си, то други предпочитат да не го правят. За сегашните поколения (в много страни по света) казват, че са първите поколения, които ще живеят по-бедно от родителите си. Е, как тогава да очакваме от тях да се справят качествено:
а) със собственото си задоволяване
б) с издържането на родители
в) с издържането на собствени деца?
Много хора (по политически, религиозни, националистически и други причини) искат всеки да ражда повече деца, но не мислят как и доколко тези деца ще бъдат щастливи. И не става дума за лукс! Става дума за нормални неща като това да имаш пари да си платиш за болница, да имаш пари да си купиш нормално жилище, да имаш пари да отидеш поне един път на екскурзия... ей-такива, простички неща.
На времето един политолог и юрист ме посъветва - "Ако в твоето семейство няма любов, то с жена, което не обичаш, деца НЯМАЙ!" Аз бих го преформулирал като: "Ако не можеш да осигуриш качествен и щастлив живот на децатата си - НЯМАЙ ГИ!" Много пъти съм чувал да се критикуват цигани, африканци, индийци и други, че раждали, без да си правят сметка могат ли да изхранят децата си. Размножава ли се "като животни". Ами нима това не важи и за много хора от други народности, националности? Правят деца, а после - "Да се оправят!" С какво това се отличава от поведението на някоя кокошка, която отглежда пилета, а после - "Да се оправят сами!"? Накрая за другия полюс - неработещите деца
За да сме обективни, ще отбележа и другата злина - неработещите деца. Поради мързел и/или психично заболяване и/или някаква друга причина има деца, които въобще не искат да се захванат с нищо - ако не могат да почнат бизнес, то поне да се хванат на работа (да продават собствения си труд) или да направят нещо друго полезно за родителите си (например много отрочета, особено тези от женски пол, се омъжват за някой ако не богат, то поне малко по-богат от тях и с това подкрепят семейството си в една или друга степен - някои пращат пари, други поне спират да искат пари от родителите си и им дават да си поемат малко въздух; непаричната помощ дори не я броя в случая).
Това, за някои бедни и престарели родители, е нещо като наказание (за недалновидността да имат деца) - хем имаш дете, но хем не можеш да разчиташ на него поне да се хване на обикновена работа (да продава труда си на държавата или на капиталистите/частниците) и да не зависи от теб постоянно.
ИЗВОДИ: 1. Ако си беден по-добре е да нямаш деца, защото това означава, както се е изразил един руски дворянин, само да "увеличаваш бедността". 2. Ако си беден и имаш деца, в повечето случаи те ще продължат традицията на беднотията, а може дори да я задълбочат, ако се окажат ненормални (психично-болни), инвалиди, мързеливи и т. н. 3. Ако в един момент бедните родители и деца се осъзнаят и започнат да работят повече (особено на по-богато място) или имат достатъчно капитал да започнат бизнес, то животът им може значително да се подобри. 4. Едностранно е трудно - ако поколенията не си помагат и стоят в беднотия, прахосват време и ресурси, то най-вероятно ще си умрат в някакъв вид мизерност.