"направо да чете това, за да разбере, че нещата не се свеждат само до чувства"
Всичките тези тиради, които продължават, както и подканата да се чете от "субекта", който е приел да спре да чете, говорят, че става дума САМО за чувства и то именно от типа, който гласи:
"дай да те разбия".
Може да впечатли единствено склонни да "разбиват".
Чак пък "тиради".
Значи, за да не стават недоразумения (пред другите, де, защото той субектът си знае и е наясно) - аз се отказах от ЧАСТНИ РАЗГОВОРИ (ЛС; лични съобщения), за да не губя време и енергия за нищо. Понеже субектът е супер-самоуверен в познанията си и (в духа на този форум) се стреми да е "всичкологичен" (да се интересува от всичкото познание, в различни области), то аз смятам за единственото-разумно в случая, да го подканям тук, публично да се изяви,
щом си мисли, че е толкова запознат с неща като БВП на глава по света (изненадах го с Кипър, например - хем държава с малко население, хем била под Османско владичество, пък хем с голямо БВП на глава
, защото субектът смята, че държави с малко население, които са били под Османска власт няма как да са с високо БВП на глава!
И това ще го разнищя по-натам в отделна тема, защото то си беше велик спор - първо големината на населението колко помагала за БВП на глава
и после като му се доказа, че ако беше така то Индия, Пакистан, Бангладеш и подобни пренаселени щяха да са доста напред в това отношение, се скокна на друга тезичка, че нямало държава, която да била под "робство" и е с малко население, а да е с голямо БВП на глава и Кипър беше примерът, който затвори спорът много ефективно! /Имам и още изненади от този тип, но ги пазя за по-натам, че да е по-сладко оборването.
/
)
и се мисли за запознат с научната терминология за властта (в частност Османската такава в българските земи).
Чувствам се длъжен, когато прекъсна лични контакти с някой, поне да му дам шанс публично "да си каже болката", защото иначе излиза, че съм избягал и/или че съвсем съм го зарязал непочтено. Та, лека-полека, ще му отговоря на 100% на всички теми, които са засягани. Например за Кипър си струва в отделна тема да се разнищи.
Ще докажа, че имам необходимите познания, необходимото ниво и необходимия дълг да отговоря по всяка точка до край! (Пък субектът дали чете, дали не чете, дали само на ЛС е толкова уверен - това са си негови строго лични избори и особености, и може да си избере как да подходи - да отговаря ли или не, защото всички сме свободни хора. Тук действаме в духа на либерализма, плурализма и обективността.) "Разбиването" е наистина нефилософски и ненаучен термин, а разговорен (сленгов, дори) но нима трябва да се задълбава във формалността на една-единствена дума, за да се бяга от публичен дебат? Разбира се, че не. Нещата са прости - субектът твърди неща, които не са верни и са ЛЕСНО-ОБОРИМИ. Дали ще му кажеш - "Ела да те разбия пред всички по крехките ти тези." или "Заповядай да те оборя публично по несъстоятелните ти твърдения." СЪДЪРЖАТЕЛНО (като съдържание) е едно и също. Останалото е само форма (форма на изказ), която няма никакво значение реално погледнато.
А като стана дума за "ненаучно и неиздържано", аз мисля, че ненаучно-и-неиздържано е любимото на субекта ИЗБИРАТЕЛНО позоваване - напр., че сегашната историческа наука е по-зле от науката преди 40 години и каквото и сегашните историци да напишат е невалидно, а тези от 1979 примерно са единствените валидни. (Подобно беше в един по-преден спор, където ставаше дума, че който учен /днешен/ напише нещо, което не подкрепя тезите на субекта, това е "подкупен учен" със сигурност, защото субектът вярва само на себе си и на тези, които подкрепят неговата гледна точка.) Ето това е ненаучно + неиздържано, а не някаква дума ("разбиване"), която лесно може семантично да се замени с "оборване", "доказване, че не си прав/-а", "опровергаване", "спечелване на спор" и каквото друго си избереш.
И накрая за чувствата - ами все пак сме живи хора и всеки може да изпитва някакви чувства (стига да не го кара чисто емоционално, само на чувства, че тогава почват едни като (перифразирам ги) "Съветвам те да не ми пишеш това и онова!", "Я иди кажи на онези, които са били под робство и да видиш какво ще ти се случи!" и разговорът отива наникъде!) Чувствата са полезни, когато спомагат за намиране на истината - по Ленин: "Без чувства не е имало и не може да има обективно търсене на истината."
(И съвсем накрая - от чисто-прагматична гледна точка: какво значение има дали е основано на чувства или на нещо друго това, че някой ти показва фактическото положение на нещата и те опровергава? С чувства или без от негова страна ти губиш спора и си извличаш горчивия урок, ако можеш, а той е "
Трябва да чета повечко, защото винаги има по-чели от мен." Иначе, ако не ти се занимава с четене по такива тематики, поне да не влизаш в такива "интелектуални битки", в които си предварително обречен/-а на неуспех.)