Относно една нова "мъдрост"
Малко разсъждения (мнение)
Знаете, че има различни поговорки и пословици, които просто наричаме "мъдрост". Ето една нова (поне за мен, защото я научих вчера), която ни казва така в хумористично-екзистенциален стил: "
Мъжете имат сложен живот - обичаш една, жениш се за друга, правиш любов с трета, а трябва да се ходи и на работа."
Ето и моето мнение:
Не знам кой е авторът, ама толкова е ударил в десетката (или поне около нея). Направо се потресох от такава истина - вдъхнови ме мъдростта й.
1. "Обичаш една". Да, ама шансът и тя да ти върже е минимален!... Все пак е само 1 (една)... По теория на вероятностите, ако приемем, че трябва да имаш поне 10 качества, за да те харесат, а и да не те изоставят, то дали точно голямата ти любов ще е тази, която ще ги намери тези качества и то точно у теб?...
2. "Жениш се за друга". Ами налага се (на много хора - родителите искат децата им да се задомят; или пък в чужбина си и виза ти трябва,... или просто да не "изоставаш от останалите", т.е. комформистки се задомяваш и ти)...
3. "Правиш любов с трета" - има много изследвания за това колко си омръзват хората в брака, как по-малко съпругите удовлетворяват нуждиде, и, въобще за кризите на брака...
Няма нищо учудващо, че хората по природа не са толкова моногамни и само с една/един им омръзва (биологично, нагонно говоря, не става дума за социални норми и възпитание, според които това може малко или повече да се възпитава, да се тушира)...
Не малко случаи има, когато просто самата съпруга вече не те иска (станала е фригидна или просто не те ще конкретно тебе)...
Е, всичко това какво идва да ни каже? Че някой ще стои "на сухо", особено ако има възможността да не е? Колко време човек издържа жаден, гладен... Ами това си е почти същото. Природа, биология, същност.
Естествено, че си има и категория хора, които просто си обичат разнообразието, полиамуризма и не могат по принцип да се чувстват добре само с един партньор.
4. "А И ТРЯБВА ДА СЕ ХОДИ НА РАБОТА!" Ами повечето хора, даже и да са с успешен бизнес, пак трябва да отделят малко или повече време за нещо несвойствено на природата си (трудът и трудолюбието не са ни биологично-заложени; тялото, психиката се стремят да пестят енергия, т.е. да мързелуват и да се наслаждават на живота, а не да се пребиват от работа и да се изтощават; може да се погледнат и други създания от живата природа - кокошки, зебри, лъвове и пр. - никой не се презорва повече, отколкото му трябва да пийне, да хапне... през останалото време само почивки, спане, игра)...
Тази мъдрост, за някои, може да звучи като голяма простотия, ама толкова научно-"уцелена", е че просто не можем да я пренебрегваме, просто защото отговаря на много от това, което знаем от науката за биологията, природата, психологията на човек! Естествено ще има лицемери, заблудени, идеалисти (вкл. религиозни и свръх-религиозни), които може и да не го признаят, ама по-натам, възможно е на повечето, да им светне, че е така положението в голяма част от случаите (дори в болшинството, т.е. по-голямата, ако има създадени условия за това; защото всичко зависи и от условията - едно е да си отшелник някъде, а друго е да си в мегаполис с постоянни изкушение).
Същите (или почти) разсъждения може да се приложат спрямо жените:
- не всяка се омъжва за този, който най-много е обичала.
- така или иначе повечето искат да са в някаква форма на брак или съвместно съжителство.
- определено не всички са верни на мъжете си (независимо от мотивите).
- с някои изключения повечето от тези, които могат работят - ходят на работа, защото иначе няма как.