[MSL]

Нещата, които мисля че не са верни в misli.bg (на Юли Тонкин)

  Най-напред да си кажа: НИЩО ЛИЧНО към misli.bg и към Юлиан Тонкин. Ще напиша с какво съм несъгласен, защото мисля, че не е вярно (но подчертавам, че има и много, с което съм съгласен и е правилно. Тук, просто, ще обърна внимание на нещата, по които може да се поспори.)
 Честно казано, научих за Юлиан Тонкин преди броени часове от чат с един образован приятел (Любчо), който ми писа

... гуруто (Юли Тонкин) излезе прав за това - спорта преди и след работа тонизира и зарежда с енергия.

 Любчо е един от малкото хора, които не съм чувал да злорадстват и да се подиграват на други, затова съм сигурен, че употреби "гуруто" с уважение (или поне без никакъв негативен смисъл по адрес на Юли Тонкин). Точно затова и аз се заинтерсувах от въпросния човек и намерих сайта misli.bg, където реших да се запозная с част от неговото творчество, гледни точки, визия, светоглед. Все пак, като на философ и философ-антрополог това ми е (част от) работата. След като се запознах и открих редица добри неща, намерих и известно количество, с които не съм съгласен и тази тема е затова - да обясни кои са те и защо така.

 1. Ако не ни харесвала играта, да променим правилата!
 
 Прекрасно, но не става винаги така. Някои от нас не са в позиция да променят правилата на "играта". Преди години, още докато бях студент, работих във вестник. Не бях нито собственика на вестника, нито главния редактор. Опитах да внеса малко промяна - нещата да станат по-научни, по-философски, по-обективни, но главният редактор кресна: "Правилата тук са, за да се изпълняват, а не да се опитвате да ги променяте!!!"
 Така че може да променяш правилата само на тези игри, в които имаш властта, ресурса, потенциала да го направиш. Иначе даже и да опиташ, най-много да имаш неприятности.
 
 2. Един от качествените въпроси за решението на проблем бил "Какво е страхотното нещо в него?"
 
 "Страхотно" означава нещо положително (а не нещо "страшно", макар етимологически да има връзка със "страх"). Приемайки, че "страхотно" е нещо позитивно, то съотнасянето му към проблемите ни е оксиморонно (ако някой е забравил какво е оксиморон - давам примери с "ведра безнадеждност", "мокра суша" и "тих крясък".) В повечето ни проблеми (просто защото са проблеми) няма нещо "страхотно"! Какво му е страхотното да си болен от неизлечима болест? Какво му е стрхотното да си бездомен? Какво му е страхотното да си затиснат под развалини след земетресение?... Ако в някой проблем има нещо наистина страхотно, то това не е точно проблем.

 3. Всеки от нас бил гений.

 Абсолютно невярно, ако се следва дефиницията, че геният е свръхнадарен умствено човек или сходните дефиниции. Гениите затова биват окачествявани като гении от останалите, защото просто НЕ ВСЕКИ е гений. Ако всички бяхме гении, то може би тази дума (това понятие) нямаше да го има или поне нямаше да е толкова осезаемо (например всички имаме носове. Има ли понятие за това, че имаме носове, някаква "носовост" има ли? Няма.)

4. Нека да сме използвали мозъците си, за да живеем мечтания от нас живот.

 Това като пожелание е добро. Но, освен пожелателно, желателно и поощрително, няма много практическа стойност, защото "мечтаният от нас живот" е много различен. Някои си мечтаят за лесно-постижими неща и тогава един добре-мислещ мозък може и да е достатъчен, но за други съдържанието на мечтите им е такова, че само с мозък/мислене не става - трябват и много, много пари! (Пояснявам - има разлика между мечтания живот в селска спретната къщурка и мечтания живот в яхта за милиони, с маркови дрехи, напитки, деликатеснии храни и модели.)

5. Растели сме и сме се развивали, когато се предизвикваме.

 а) Не за всеки темперамент и характер предизвикателството е добър метод за "растеж и развитие". За някои хора предизвикателствата може да имат рисков капацитет. Някой като не успее да се справи с предизвикателството може и да се амбицира, но друг това може да го депресира и да го поведе в обратна посока. Трети - може нито да се амбицира, нито да се депресира, а просто да не му пука и да си стои на същото място.
 
 б) И без да се предизвикваме или самопредизвикваме, пак може да растем и да се развиваме. Има много други начини за това. Един прост такъв: с четене на научни и философски книги/статии/сайтове/мнения...

6. Благодарността ни правела истински богати, носела ни щастие и пр.

 Благодарността наистина дава положителни емоции, но някакво друго положително чувство (например любовта, влюбеността) прави същото. Така че благодарността не е някаква панацея в случая. Още нещо - "богати" като прилагателно може да се отнася до най-различни неща (например богати сме на знания, но не сме богати на пари).
 Ако в дефиницията ви за "истински богати" влиза и "имащи много пари" (в капиталистическото съвремие, в което живеем това е и моята дефиниция, защото никъде няма построен комунизъм, при който парите нямат смисъл), то не вярвайте на това, че едно-единствено положително чувство (независимо дали е стенично или не), пък било то и благодарност, ще ви направи истински богати.

7. Животът бил огледало и всичко, което трябва да направим е да му се усмихнем, и той ще ни се усмихнел обратно.

 Е точно по тази тема се обяснявах с една китайска архитектка тези дни, та ми е под ръка просто да "припейстна" гледната си точка по тази идеалистическа представа за живота (или за света).
 Ето какво писах (на китайско-английски, защото отговарях на нейните английски реплики за по-голяма яснота):

"这个看法“world like a mirror”是理想主义的，不是真的。比如有些民族是和平的，好的，可是英国人，美国人，等，去过了到他们的地方，杀了很多人，等等。另外的例子：很多孩子是好的，爱笑的，等，可是坏的孩子去打他们，骂他们，等等。World不是个mirror，是个自然的现实：在这个现实有很多不好的：病毒，细菌，杀手，坏人，等等！你自己的cry, smile, 等感觉是无所谓的，因为你的脑子跟外面的物体没有联系。这个就是科学上的，马克思-列宁-毛的哲学。" (ПРЕВОД: Тази гледна точка "свят като огледало" е идеалистична; не е истина. Например накои народности бяха миролюбиви, добри, но англичани, американци и др., отидоха до земите им, убиха много хора и пр. Друг пример: много деца са добри, приветливи/засмени и т. н., но лошите деца отиват да ги удрят, да ги обиждат/ругаят/псуват и т. н. Светът не е огледало, а е природна/естествена реалност: в тази реалност има много лошо: вируси, бактерии, убийци, лоши хора и какво ли не! Твоето лично плачене, усмихване и други чувства/емоции са без значение, защото мозъкът ти няма пряка връзка с нещата извън теб. Това е една научна, марксистко-ленинско-маоистка философия.)
 Всъщност няма нужда от Маркс, Енгелс, Ленин, Мао Дзедун или други материалисти-философи, за да знаем от елементарен житейски опит, че в света (и живота) има много несправедливост - независимо колко си усмихнат, позитивен, добър, все ще се намери нещо, което да бъде несправедливо спрямо теб: усмихваш се ти, ама някой ще ти открадне портфейла в метрото; позитивен си, ама някой ще реши да се сбие с тебе за кеф или просто, за да си го изкара на първия срещнат; добър си, но някой ще реши да се възползва от добрината ти и да те експлоатира до дупка! Е, къде е "огледалото"? Няма го, защото е измислено и аналогията е просто повърхностна.

8. Всеки един от нас правел най-доброто, на което е способен.

 Абе, не е всеки така. Има хора, които не си знаят напълно способностите. Че кой не е виждал поне 1 такъв човек в живота си? Например пее прекрасно, има глас, има чувство за ритъм и може би само с малко професионална помощ може да стане много добър певец/певица (или пък и да не стане много добър, поне може да изкарва повече пари с пеене по някакъв начин), но той/тя просто не иска да се пробва и предпочита да прави нещо не толкова добро за него/нея. Или пък - някой/някоя има външен вид, който може да му донесе много пари и дори слава на някое друго място, но той/тя и идея си няма за това и съответно не предприема нищо. Примери - бол.

9. Работили сме за пари, вместо парите да работят за нас.
 
 Все едно, че всеки пък има избор с малкото пари, които има да направи бизнес?! Ами, за да започнат парите да работят за теб, то трябва да имаш много пари (например: да си платиш разрешителните, да инвестираш, да платиш на персонал и пр.) Има даже някои изненади като това: искахме да открием частно учебно заведение, но тук едно от условията бе, че трябва да покажеш на влог около 15 000 евро като гаранция (отделно вече заплащането за разрешителни, за наемане на сграда, за закупуване на материали, за заплати...), та, досещате се, че без ДОСТАТЪЧЕН НАЧАЛЕН КАПИТАЛ нещата не стават (независимо кой какво ще се опита да ви убеди в противното; аз все това говоря с някои хора, че още никой не го е измислил как да стане бизнесът, ама БЕЗ начален капитал. Че то дори една сергия за продажба на картофи пак си иска начален капитал! И чак, след това, пари-стока-пари прим, както го е рекъл Карл Маркс.)
 Допълвам и това, че не на всяко място може да се прилага една и съща идея за това как парите да работят за теб - например на някои места може и да е добра идея да купиш 2 гаража и да ги даваш под наем. Аз, обаче, знам едно място, където човек даваше гараж под наем, но само за 10 лева на месец, защото за повече нямаше никой да може да плати. Едно е да имаш имот за даване под наем на централна улица в Ню Йорк или в Париж, а друго е да имаш имот за даване под наем в село Вещица или в село Мечка. Приходите ще са доста различни, не мислите ли?

10. Мозъкът пораждал мисли, мислите пораждали думи, думите пораждали действия, действията пораждали материалното.

а) Относно кое е първото - думите или мислите, има различни философски и научни гледища. Някои смятат, че няма мислене (мисли) без думи. Аз не смятам така, но, все пак отбелязвам, че няма само едно мнение по въпроса.

б) Мислите/думи, че (могат да) пораждат действия - може, НО за пораждане на материално не винаги са достатъчни действия. Действията са необходимо, НО НЕ ВИНАГИ ДОСТАТЪЧНО условие за пораждането на материално. Веднага мога да ви го илюстрирам с пример: Филип е добър готвач (има думи и мисли, има ЗНАНИЕ за готвенето). Филип има и възможността да действа - може да се движи, знае как да хване правилно ножа, сатъра, дъската за рязане и пр., НО няма продуктите: нито олио, нито кетчуп, нито сол, нито лук, нито месо, нищо! Е, какво материално (манджа; супа, пица и пр.) би произвел? Никакво! Та точно тук е и недостатъка на тази мисъл - не отчита, че човек, ако няма (примерно) капитал, то няма как да направи каквото и да е. Само думи, мислене и действия не са достатъчни. Самите ти действия са ограничени, ако си беден и няма откъде и как да започнеш.

11. Всички хора сме били творци (на реалността, в която живеем).

 Ами не е точно така. Има много хора, които просто се раждат в тяхната си заварена реалност, живеят в нея несътворявайки нищо, а само следвайки готовите модели на поведение и така и си умират като не-творци. Ако всеки беше истински творец, светът щеше да е много по-добро място за живеене.

12. Каквото помислим това ще се материализирало.

 Абсолютно погрешно! Имах подобен спор с една китайска преподавателка. Ще се самоцитирам, за да не губя време и енергия да се повтарям и потретвам тук. Там, значи ставаше дума за нещо подобно, че ужким "YOU ARE WHAT YOU CHOOSE." ("Ти си това, което избереш.") Та ето и краткия ни дебат:
Аз: "没想到了！我CHOOSE做个有100万欧元的人！哇！！！怎么没有钱呢？。。。。。。不要相信每一个这样的句子。假的。。。。。。" (ПРЕВОД: Не се бях сетил! Аз избирам да стана един човек имащ 1 милион евро! А!!! Защо няма пари?... Не трябва да вярваш на всяко изречение от този тип. Фалшиво/невярно е...)

Тя: "我的那个choose 含义跟你的不一样" (ПРЕВОД: Моето споменато "избирам" по смисъл не е като твоето.)

Аз: "我们的choices不一定会成功，所以这个句子是假的。哲学上是不对的。另外的例子：你choose当个公主，但是这里是共和国，没有王国，所以做不了公主。你choose了，可是没有发现了，你还是你，不是你的选择。这样的。" (ПРЕВОД: Нашите избори не е задължително да са успешни, затова това изречение е фалшиво/невярно. От философска гледна точка е неправилно. Друг пример: Ти избираш да си принцеса, но тук е република, няма монархия, следователно няма как да бъдеш принцеса. Ти си избрала, но не се е осъществило, ти пак си си ти, не си твоят избор. Така стоят нещата.)

 Така че, връщайки се на по-горното, че ужким каквото мислим, това и ще се материализира, мога да кажа, че светът е пълен с хора, които денонощно си мислят какво ли не, но техните мисли не се материализират (а и няма как да стане чисто практически - например всеки, който пуска фиш за тото-то си мисли/иска/мечтае да спечели милиони, но ако всеки спечели наистина, то няма да са милиони, а малки суми. Примерно джакпотът е два милиона лева и за него играят 70 000 човека. Ако всеки спечели, то се падат само по около 29 лева на човек, а не 2 000 000 лева!)
 То, ако ставаше толкова лесно - ехе! Днес ще си помисля за една вила и хоп - тя се материализирала. После за 2-3 яхти - взели, че и те се материализирали! За един влог от милион евро също бих си помислил, ако така се материализират нещата. Уви - не стават така тези работи! Повтарям - светът е пълен с желаещи и мечтаещи хора! Независимо доколко си вярват, доколко са убедени в себе си и във възможностите ти, колко се обичат - нищо няма да материализират, ако нямат ресурсите (например - достатъчно пари, достатъчно собственост или друг вид полезен капитал).

13. Можели сме да изпълним всичките си мечти, само ако не ги  дефинираме с безумни определения, не ги слагаме в рамки и не си мислим дали са лесна или трудни.

 Всичките си мечти да изпълним?! Стига само да си повярваме, значи и да не ги мислим/дефинираме толкова. Определено няма да се получи така (а и да кажа, че ще се получи, значи да лъжа, защото реалността показва обратното за всеки информиран и информиращ се човек). Ако мечтата ти е да идеш на кино и да си купиш килограм моркови - може би ще стане. Ако, обаче си някой с доход от 500 лева месечно и си мечтаеш за небостъргач като на Доналд Тръмп, извинявай, ама едва ли ще стане. Във философията имаме формална, абстрактна и реална възможности. Ако първото (с киното и килограма моркови) е реална възможност, то онова с почти минимална работна заплата да се заимаш с небостъргач като Доналд Тръмповия е нещо, което клони направо към формалната възможност (т.е. практически отива към невъзможност, ако си говорим откровено).
 Много хора си мечтаят да станат нещо - примерно художници, певци... А колко от тях наистина стават успешни (или поне наистина добри), за да може, ако не да забогатеят, то поне да живеят приличен живот САМО от тези си доходи (на художници, певци, писатели, ако щете?). Много малък процент! Така че - мечтите са си мечти, но реалността си е реалност и трябва много да се внимава с мечтането, искейпизма и пр.

14. Нищо в този живот не било случайно и всяко нещо което правим е просто нужна "подготовка" да по-горното ниво на осъзнатост и развитие.

 Типично идеалистическа (и следователно - невярна) позиция. Това прилича на много от религиозните схващания и религиозни философии: детерминизъм, предопределеност, ентелехия... В същото време, научно-материалистическия подход показва, доказва и разкрива една по-жестока, но истинска реалност: светът, Вселената са пълни със случайности! Освен това не всяко нещо, което прави някой е "нужна "подготовка"" за по-горно ниво на осъзнатост и развитие: новините ежедневно ни показват хора, които каквото и да са правили са загинали във война, при катастрофа, от ръката на убиец; животът постоянно ни поднася случаи на хора, които колкото и да са се развивали и каквото и да са правили в един момент започват да деградират (например заболяват от тежка форма на шизофрения)! Или пък - професионален пример: някой първо е учащ, след това става преподавател, накрая идва някаква криза (политическа и/или икономическа) и човекът остава на улицата, става клошар! Това ли е "по-горното ниво на осъзнатост и развитие" - да станеш от преподавател - клошар?!

15. Единственият начин да разберем поведението на другите, е да разберем своето.
 
 Не. Не е това единственият начин. Самопознанието, саморефлексията са един от начините, но не и единствените начини. Все пак има и обективни начини на изследване в психилогията, антропологията, философската антропология и философията.
 Друг проблем на този метод е, че може да даде подвеждащи резултати. От диалектическа гледна точка всичко е единично, особено и общо: ти, единичния човек може да имаш свойства и качества, които са общо за всички, но ще имаш и такива, които са свойствени само на група/групи от хора, както и някои стриктно-уникални и единствено-твои. Така че само със самопознание и самоизследване не може да се постигне пълно познание за останалите.

16. "Грешки".

 Грешките са си грешки и не е необходимо да се приемат като нещо съдбоносно, съдбовно, кармично, божествено, дяволско и по какъвто и да е друг идеалистичен начин. Аз съм привърженик на философската теза на един мой професор, че "грешка = знание + незнание", казано най-просто.
 Друго - да, много хора може да се поучават от грешките си (и то не, защото са им дадени "свише" или нещо такова, а по съвсем материлистично-психологичен и социален път), но не всеки се поучава от тях. Има хора, които допускат едни и същи грешки повторно (или многократно). Някои дори не осъзнават, че грешките им са грешки. Хора - всякакви. Така че грешките случайни или неслучайни на някой може и да служат, но не на всеки.
 Не отричам ученето "проба-грешка", но съм против идеалистичното отношение и разбиране на грешките.
 
 Следва...

[MSL]

  Продължавам с 2-ра част.

  17. Трябвало да Умрем, за да се Преродим в Новата ни, по-добра версия; трябвало да убием старата ни версия, ако искаме да растем и прогресираме във всяко едно начинание.

 Това е едностранчиво, защото става дума за недиалектично развитие. Диалектическото развитие е постъпателно (еволюционно или революционно) и може просто да надстройва, запазвайки ценното от старото и допълвайки го с ново и/или доразвивайки го.
 
 18. Дали можело да се развиваме, ако ни е комфортно?

 Разбира се. Пример с развитието на философията в древността (Гърция и Рим) - много малко роби-философи е имало. Повечето големи философи са били (вземете за пример Аристотел) - робовладелци. Който има повече собственост, пари и комфорт, той може да си позволи и по-голямо развитие.
Хайде да не се залъгваме, че един човек, който е свободен по цял ден, защото е богат няма да може да се развие по-добре, от някой, който бачка по 12 часа за малка заплата и не може даже да се наспи както трябва.
 Така че, не винаги излизането от зоната на комфорт е условие за развитието. Може човек прекрасно да се развива в най-различни сфери, ако си остане и в тази зона.

19. Така или иначе ще умрем, защо поне не си постигнем целите?!!

 Независимо дали "умрем" е в пряк или в преносен смисъл, отговорът ми е много семпъл - защото целите не винаги могат да се постигнат, независимо дали умираш или не; а и има едно средно положение (много неприятно): не умираш, не си постигаш целите - оживяваш, но осакатен, инвалидизиран (това  пак в пряк или преносен смисъл - и в двата е валидно). Едно време имаше една такава едностранна поговорка: "Това, което не те убива те прави по-силен.", но после някой интелигентен или поне находчив човек я допълни с "или те осакатява." (и стана с по-правилно звучене: "Това, което не те убива те прави по-силен или те осакатява.")

 20. Хората не сме можели да оценим нещата преди да ги изгубим.

 Незадължително. Вярно е, че някои са така, но други не са така. Аз, например, си оценявам достъпа до интернет, сушито, философията, красивите и/или добри жени около мен, кунгфуто и много други неща ПОСТОЯННО. Не ми е нужна загуба, за да започна да ценя. Познавам и много хора, които обичат и ценят нещо силно и достатъчно, за да им е нужна загуба, която да ги накара да го обичат и ценят.

 21. Може би единственият начин човек да разбере, че щастието не се крие в материалните неща било да ги има, да изпита това, което дават те, да се наслади на "мечтите" си и да види, че това е било само тест, било е само илюзия, много забавен черен хумор. Юли намирал това за много забавно и смешно - Вселената определено имала невероятно чувство за хумор.

 Тук се изхожда от идеалистична (религиозна) постановка, че Вселената е мислеща и организирана сила, която дава тестове на хората, че и даже имала чувство за хумор. В същото време, научната, материалистична картина на света ни дава да разберем съвсем друго:

а) "Вселена" е дума, с която наричаме планетите, слънцата, метеорите, метеоритите и пр. Всички тези неща се подчиняват на физични закони (гравитации, радиации и пр.), но по никакъв начин не са нещо единно, нещо цяло.

б) След като Вселената е просто съвкупността от планети, слънца (звезди), метеори, комети и т. н., всичките тези неща въобще нямат доказано съзнание, камо ли чувство за хумор и, особено пък, да им пука за отделните човешки индивиди, та даже и да имат способността да правят "тестове".

в) Винаги трябва да се избягва да се вярва на КАЗАНИ, НО НЕДОКАЗАНИ неща като "Бог е всесилен." (Няма доказано съществуване на Бог или богове; даже самото понятие "Бог" е противоречиво и неправилно.) или пък "Вселената има чувство за хумор и прави тестове." (където "Вселената" се привижда и предпоставя безоснователно като разумна и организирана сила - нещо което противоречи на всякакви научни наблюдения и експерименти относно т. нар. Вселена).

 22. Да сме благодарни за това, което имаме, това е единственият начин да сме истински богати!

 Абе, не става само с благодарност. Какво да си благодарен, че си се набутал с шумен апартамент и чуваш как съседите говорят, уринират, гледат телевизия, и не можеш да спиш? Или пък да си благодарен, че детето ти има левкемия, а ти нямаш пари и можеш само да го гледаш как умира? Не стават нещата само с благодарност. Ако си средна класа и нагоре - може и да стане, но не винаги става с такива субектни (субективни) преживявания/чувства като благодарностничеството.

 23. Да виждаме как нещата се нареждат перфектно в наша полза и нещата, които преди са ни се стрували невъзможни, днес са "сива реалност" и не им се радваме!

 Ех, де да беше с всеки така! Какво да кажем за хората, които преди можеха да ходят по 2 пъти на море, а сега даже нямат пари да си платят отоплението през зимата? За тях реалността не е сива, а ЧЕРНА. Обедняване, класово разделение, увеличаване на пропастта между бедни и богати! Това са исторически, социологически, новинарски дори ФАКТИ.

 24. Всеки човек с истински опит би го споделил с друг човек (който наистина се интересува, който наистина иска да успее).

 Ами не всеки. Много хора с опит (особено пък, ако си вадят парите с този опит) не изгарят от желание да го споделят, та да си увеличават конкуренцията. Сещам се за един случай - някакъв питаше за това как да си докарал много трафик към сайта. Един друг малко го светна, че "хората, които наистина докарват по много трафик към сайтовете си не си издават тайната." Да речем, че в случая, истината може и да е някъде по средата, но къде ли точно? Ето и един по-простичък пример: Хосе отваря ресторантче и си има някаква готварска тайна, та привлича клиенти. Педро също иска да направи такова ресторантче и да привлича клиенти. Ако Педро иска да го направи в Испания, а Хосе е в Мексико, може и да се навие да му каже "фирмената си тайна", ама я си представете, че и Педро иска да отвори такъв ресторант в същото градче, където е и Хосе... и Хосе да почне да има вместо 100 клиента на ден, само по 50, защото останалите ще ходят при Педро, понеже им е по-наблизо, или понеже той си наел по-млади и красиви сервитьорки? Едва ли Хосе ще изглупи толкова, нали?

 25.  Нека да сме дадели възможност на човека с опит да ни научи, нека му дадем възможност да бъде наш ментор, защото той мечтаел за това, той мечтаел да го попитаме как е постигнал целия си успех!

 Има едно мъдро изречение: "Като махнеш лошите спомени и оставиш само добрите, и ги опишеш - на това се казва "мемоари"." Казвам го във връзка с това, че много от успелите хора не са успели на 100% честно и законно. Едва ли някой такъв ще започне да ти говори колко рушвети е давал и/или какви пари е изпирал и/или още по-лоши неща (рекет, побоища, оскатявания и убийства, например).

 26. Живеели сме в най-доброто време, в което сме имали пълна информация за всичко, само трябва да я научим и естествено Приложим.

 Безспорно в днешно време достъпът до информация е по-голям отколкото преди. Но НЕ ЗА ВСИЧКО има информация. Два прости примера - някои държавни тайни се разкриват едва след десетилетия и столетия (съвременниците не предполагат въобще какво се случва); някои болести са нелечими - колкото и да търсите информация - няма, защото още не е изнамерено лечение за въпросните болести.

 Следва...

[MSL]

 Трета част.

 27. Непрекъснато сме си втълпявали, че една идея може да промени всичко и сме търсили коя е тази идея.

 Хора всякакви - не всички правят така: познавам много хора, които въобще не търсят никакви идеи, а са си карат просто така - от заплата до заплата, да речем.
 Аз пък съм от хората, които не търсят вече чак толкова идеи (защото имам достатъчно добри идеи, но нямам нужния капитал - за някои се искат поне 1-2 милиона, за да се осъществят). Цялата работа, най-често, наистина опира до "Дай ми пари, не ми давай акъл." И най-простите хора, с достатъчно пари ще завъртят по някоя търговийка, ще направят някое ресторантче или магазинче, и най-вероятно ще живнат. Щом като дори хора с основно образование (или само с начално) имат успешен дребен бизнес (че и отгоре), какво да си говорим за образован човек, който има достатъчно капитал? (Да не отваряме дума за по-големи капитали, когато най-малкото може да направиш просто закупуване на няколко апартамента и да даваш под наем, докарвайки си по този начин няколко средни работни заплати от наемите.) Така че работата опира по-скоро до парите, а не до идеите. Имаш ли пари - дори прости, ординарни идеи сработват (и въобще не е нужно да си първи и единствен - например, ако имаш капитал, може да откриеш няколко хлебарници - хората купуват хляб).
 Тъй че - идеите са си идеи, но няма ли капитал - идеите остават неосъществени (или някой, който има парите) ги преоткрива или открадва въпросните идеи, и работата му опечена. А беднякът, колкото и да е идеен, ще си остане само с идейността (ако не спечели по някаква случайност от нещо като лотария, примерно).

 28. Можело да изкарваме много пари от абсолютно всичко, стига да "нагазиш в л@йн@т@".
 а) Това дори и да е вярно теоретично, на практика зависи от много фактори - ето ви прост пример, който и по-рано съм давал на други места: представи си, че си учител по френски и си завършил филология, взел си дори докторска степен. Да, ама живееш в някакво село, където хората даже английски език (най-използвания в света към днешна дата) не искат да учат, нито пък руски (доста по-близък до българския от френския). Колкото и да си перфекетен във френския език (и култура), когато около тебе са само Хасан, Осман, Първан и Драган, които бъкел не разбират от важността на чуждия език (а и да разбират, не виждат какво ще им влезне в работа като живеят само на село и майчиният им език е напълно достатъчен), то ползата ти е никаква. Някой да не си помисли, че това само за някои села е валидно? Не! И в голям град да си, и в друга държава да си - пак може да се натъкнеш на същото: имаш знания и/или умения, но на никой не му пука за тях, и не иска да ги има: пример с мен - въобще никаква полза нямам от познанията си по руски, татарски, чувашки езици, и от уменията си по бойните изкуства, и от философското си образование, макар и да живея от години в мегаполис. Хората искат да учат английски, а не руски, татарски, чувашки (някои даже не знаят какви са тези "татарски и чувашки"); всеки се има за много умен (или за прекалено тъп), за да иска да научи нещо философско; от бойните изкуства най-много им допадат залите по ТКД, а не нещо по-традиционно като кунг-фу. Та такива ми ти работи от личен опит.

 б) Даже и да намериш нишата, дори и да свободна (например в дадено населено място много си падат по бразилска кухня и е супер-идея да им спретнеш първият бразилски ресторант), то като НЯМАШ пари - идеята си остава "гола идея".
 Така че дори и теоретично да е вярно, че сме можели да превърнем всяка "помийна яма" в "златна мина", то това не е вярно за всяко място и всяко време, а и дори да е приложимо някога и някъде, то ПАК СТАВА С ПАРИ, А НЕ САМО С ИДЕИ ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ.
 
 29. Никой не можел да открадне идея, всичко било измислено още преди хиляди години.

 "Няма такива филми!" - както казват някои. Идеи много се крадат (ако не беше така, нямаше да има нужда от патентоване и от цяла армия юристи, които се занимават точно със защита на идеи, авторски права и пр.). А пък това, че всичко било измислено още преди хиляди години мисля да го оставя без много коментар - само бих задал въпроса риторично - как ли преди хиляди години са измислили електричество, компютри, орбитални станции и безжични телефони?

 30. Относно "...първата стъпка към сбъдването на всичките ти мечти и цели!"

 Когато някой говори, че може ВСИЧКО да стане, трябва да имаме не едно и две неща на ум. В случая - "сбъдването на всичките ти мечти и цели": звучи невероятно (и в двата смисъла на думата). Имайки предвид, че доста хора имат МНОГО и ВИСОКИ цели, + МНОГО и невъзможни за постигане мечти, то едно такова неща като "сбъдване на всички мечти и цели" спрямо тях е неоправдано оптимистично. Нито оптимизмът, нито песимизмът са целта на истинския познаващ ум - целта е реализъм. Та, реалистично погледнато, няма начин ВСЕКИ да си постига ВСИЧКИ мечти и цели. Все пак едно е някой да има за цел да издои козата и да сготви мляко с ориз, а пък мечтата му да е "две прасета за Коледа", а съвсем друго е някой, който цели да промени света и си мечтае да стане президент на САЩ и Русия едновременно.

 31. Доброто и лошото не съществували; те били просто илюзия в нашата глава; те са относителна величина.

 Доброто и лошото (известни във философията и др., и като "доброто и злото"), че са относителни - относителни са (добра илюстрация има за това в тези двете: 1. "Това, което е добро за котката, не е добро за мишката." и 2. "За един сватба, за друг - брадва."). Останалото НЕ Е вярно: разбира се, че доброто и лошото/злото може да се интерпретират в главите ни по най-различен начин, но те са обективни! Относителни, но обективни/съществуващи: да си здрав е добро, да си болен е лошо; да си богат е добро, да си беден е лошо; да си зрящ е добро, да си сляп е лошо и т. н.

 32. "Всичко, което се случва е за мое добро и аз ще разбера защо!"

 Действайки по една такава логика (наподобява теодицеята) може наистина да се изгради позитивно, оптимистично светоотношение, НО, по своята гносеологическа (познавателна) същност, то е гола вода. Сега и ще обясня с конкретен пример: някой ти открадва колата и никога никой не успява да ти я намери и върне тази кола. Ти си верен на принципа, че всичко се случва за твое добро и си го "обясняваш" това, че си щял да се пребиеш с тази кола и кражбата е предотвратила катастрофа. Само че ти реално НЕ знаеш дали с тази кола си щял:

а) да попаднеш в катастрофа

б) да не попаднеш в катастрофа и всичко да си е по старому

в) не само да не попаднеш в никаква катастрофа, но и ако не са ти я били откраднали колата да си щял да срещнеш човека на живота си (с който/която сте се разминали фатално и завинаги точно заради кражбата.)

 Когато губиш нещо никога не знаеш дали печелиш друго, дали нищо друго не губиш или дали не губиш още нещо. Неизвестност. Това е.

33. Дали трябва да си изхвърлим телевизора?

 За телевизията иде реч. Не съм съгласен, че е излишна, камо ли вредна! Също както в интернет телевизиите предлагат РАЗЛИЧНИ неща. Не може да се сравнява примерно порнографски филм с научно-популярен филм или пък политически дебат със симфоничен концерт. Не виждам какво му е лошото (дори напротив - намирам само позитиви) от това по телевизията да видиш нещо научно, нещо културно и нещо забавно - има много такива неща. Не бива заради няколко негативни да изгубим и позитивните неща, които ни предлага телевизията. Така че - "НЕ!" призива "ИЗХВЪРЛИ СИ ТЕЛЕВИЗОРА СЕГА!"!!!
 По подобен начин някои заклеймяват Фейсбука. Въобще не съм фейсбукофил (по-скоро, в много отношения, може да ме определят доста като фейсбукофоб), само че аз виждам не само проблемите, които създава "Фейсът", но и позитивите - ако следваш например някои учени и имаш образовани, позитивни и пр. полезни връзки там - това не е лошо (отделно не е и никак лошо, ако си в състояние да си докарваш приличен трафик/посещения от тази най-голяма социална мрежа) и така - обективност му е майката!

 34. Най-силният страх бил страхът от неизвестното.

 За някои (дори - за много) може и да е така. Само че не за всички. В света има много фобии. За човек с фобия (или фобии) това е най-големият страх (би предпочел/предпочела да е в 100 ситуации с неизвестно, отколкото да се сблъска с обекта на фобията си: мишки, паяци, затворено помещение и т. н.)

 35. Колкото по-ясно ни било нещо, толкова по-малко ще ни е страх от него.

 Ами не всички неща! Има хора, които да речем ги е страх от рак (то си е и за страх работа) - тези хора колкото повече научават за същността на рака, толкова повече стават тревожни, обезспокоени, уплашени. Аз, като философ и философ-антрополог, защитавам правото на знание, защитавам и развитието на познанието във всичките му форми! Обаче, факт е, че психологически някои колкото повече знаят, толкова повече се плашат от наученото.
 Ето и още един пример, ако на някой не му е достатъчен онзи за рака като заболяване: представи си, че имаш страшен съсед. Страшен на външен вид, става дума. Плашиш се от него и това си е. Решаваш да го опознаеш по-добре, за да спреж ужким да се плашиш. Е, какво става, ако разбереш, че този съсед не само е страховит на външен вид, но е и мафиот, примерно? По-леко ли ще ти стане на душата? Виждате колко е важно да не се мисли едностранчиво.

 Мисля че прегледах всички статии в сайта на Юли Тонкин, които са публикувани към днешна дата и по които си дадох обективната градивна и другарска, така да се каже, критика. По останалите неща - видеота, продукти и пр. - не смятам да се произнасям, защото не съм се запознавал с тях, а аз не обичам да говоря за неща, които не съм разгледал поне малко.
 С най-добри чувства - надявам се всичко това да е полезно за всеки, който си е направил труда, и си е заделил от времето да го изчете!

[MSL]

 Попаднах на едно "АКО НЕ ТИ ОТВАРЯТ ВРАТАТА, ПРОСТО ВЛЕЗ ЗАЕДНО С НЕЯ."
 Коментирах/коментирам го така: "И влез в затвора! ... Ако някой наистина съветва така и, още повече, му вярват, наистина и съветникът и вярващите имат проблеми..."

[boyanova6]

Хубави разсъждения и в унисон с моята позиция по същите въпроси! Харесвам такива четива и не само когато има единомислие, ами полезно си е пак да си провери човек кое и защо е решил, че е така, както го е решил, т.е. да се види логика, причинно-следствени връзки и доказателства в повече. 

[MSL]

 Все повече и повече, дори на ниво световна/международна политика, се казва нещо, но не се ДОказва. Всеки може да хвърля мисли, мнения, позиции, но за да се приемат за верни, за правилни, за достатъчни, то се иска доказване, обосноваване и пр. Уви, за повечето хора едното казване е достатъчно - затова и толкова много суеверия, религиозности, зодизми (от "зодизъм"), слухове, лъжи, полуистини и фейкнюзове намират своята почва.