"Аз упорито се повтарям вече н-ти път, че ПОДХОДЪТ ти, по който започна да отричаш БЕЗ ДА ЗНАЕШ какво имам предвид, е причина да СПРА да коментирам по същество."
Както виждаме, обаче, повечето хора биха изтълкували това като сторено под друга мотивация:
- аз съм прав (защото все пак "практичност" е доста философско понятие + аз имам немалко опит с психология и подобни науки; шансът да съм прав е непренебрежим).
- възможно е да си се объркала (не е голям проблем, защото и на най-добрия специалист може да се случи да сбърка нещо в бързината)
- може наистина да няма такъв тест
Дори на мен ми е трудно да повярвам, че след толкова много писане и споделяне ще ми откажеш поне да посочиш кои са авторите на теста, какъв е този тест и пр. неща, които костват не повече от минутка. Та какво следва от това?
1) Никъде не може да намерим информацията.
2) Ти не искаш (или не можеш? - това като вече обосновано предположение го пиша) да дадеш.
Няма информация = няма доказателства = нищо не се приема по темата за прословутата лоша свръхпрактичност. (Това е схема с която работи науката по принцип - без информация и доказателства, да не се приема нищо на вяра.)
Аз също прочетох онова с непредизвикването и се изказах - преформулирам: Всеки има право (докато не почне да нарушава закони и да обижа) да пита, да се съмнява, да прави заключения тук. Сега дали ти го приемаш като "предизвикват ме да представя инфо за теста" или го приемаш по друг начин - също е твоя свобода на действие/заключаване/мислене. Аз не го приемам като предизвикване, но докато става дума по темата, ще си казвам, че без да ми се покаже нещо и да се види, няма как да се вържа. Всеки може да си измисли психологически термин (или да се обърка за него), след което да каже, че има тест и, че видите ли, аз съм един какъв си (примерно засега съм "свръхпрактичен" утре може да стана "свръхекзистенциален") и пр.
Разбира се, ако смяташ, че има нещо нередно с "предизвикването", може да заключа темата (от уважение към молбата ти, по същия начин по който редактирах цвета, както помоли), но с това няма да спечелиш нито някой да ти повярва повече (без да е видял), нито някой (който разбира от риторика, философия и наука) да реши, че си спечелила дадения спор.
* * *
За мен е удоволствие и чест, АКО сбъркам (и някой ме поправи) да си призная, дори да се извиня. Въпрос на възпитание, обективност и честност. Казвам си каквото мисля. Изучавал съм логически грешки (имам изкарани Логика, Гносеология и Диалектическа логика). Смея да твърдя, че повечето логически грешки ги знам и няма да ме изненада някой термин. Моля, посочи къде и какви логически грешки допускам, когато казвам, че на непроверени/недоказани понятия като "свръхпрактичност" не вярвам, докато не ми се покаже този енигматичен тест, който вече да се разучи по-внимателно, да се видят основанията на авторите и пр. Разбира се, да не стане после така че като оправим темата с "моите логически грешки" да си намериш друго извинение и пак да не го видим този тест. Защото то не е само този форум тук или само твоя форум - има доста форуми по света, всеки може да отвори една тема: "Абе, психолозите, има ли "свръхпрактичност" и какъв тест използвате, защото Боянова твърди, че има?", след което много лесно ще се види как стоят нещата.
Няма нищо да изучавам за тестовете, защото това ОЩЕ ПОВЕЧЕ ЩЕ НИ ОТДАЛЕЧИ от КОНКРЕТНИЯ ТЕСТ (в който основателно се усъмнява всеки по-мислещ и следящ спора ни). То така може с години да ме караш да уча всичко, което ти си изучила, докато благоволиш да докажеш това, в което ме диагностицираш - "свръхпрактичност", че съществува, че се използва в някакъв тест и пр. Такива измъкванки може да минат пред други - пред мен - не!
Наистина ли забравяш или не четеш изцяло какво писах? Да припомним:
2) Като изчел доста учебници и помагала по психиатрия, психопатология и медицинска психология, философска антропология (ако трябва ще цитирам и имена (макар и точно те да не са ми силната част - не помня имена добре), за да убедя, че наистина имам понятие и не се хваля напразно - Константин Мечков, Никола Шипковенски, Иван Темков, Иван Калчев, Валери Динев, Тимен Тимев... Който е в сферите, тези имена, поне в половината от случаите, ще му говорят нещо), досега не съм срещал нищо по въпросите на "свръхпрактичността" - нито е нозологична единица, нито е синдром!
. Та номерът с "чел си само Уикипедия и Генчето" може да мине на друго място. При по-образованите и енциклопедични умове като моя милост - не минава толкова лесно. А "доказателството", както го слагаш в кавички, наистина може да се окаже, че няма да го получа, защото от толкова отлагане и "носене на вода от 9 баира" и на слепия ще стане ясно, че има нещо гнило в цялата тази работа. Като има човек доказано нещо - за 1 секунда го плясва и казва "Ето!" и проблемът е решен. В случая - напротив, говориш за какво ли не, само и само да не го посочиш този НЕНАМИРАЕМ (защо ли?) конструкт психологическия "свръхпрактичност".
Иначе е малко като да идеш в НАСА и да кажеш: "Ей, ако не ми дадете сега чертежи на най-последните са разработки, значи нямате никаква доказателствена стойност, направо македонеете."
Ако НАСА застане с името си в някой форум и напише нещо, което никой, никъде не може да намери и почнат да я критикуват, че борави със съмнителни (или дори несъществуващи) понятия, едва ли ще й е до смях (ако държи на професионализма си НАСАта).
За мен звучи сложно всичко това да ти се доказвам
Ами сложно е, защото никъде го няма май? Иначе какво сложно има ПОНЕ ЕДНА ДЕФИНИЦИЙКА НА ПОНЯТИЕ да намериш? В книга - снимаш с телефона и пускаш снимката (ако чак толкова я няма тази дефиниця онлайн). Та не е сложно, определено, но не искаш (а не искаш защо? Ти си знаеш. Аз, на базата на недостатъчно информация, както е казал колегата ти психолог Мечков, започвам да си я запълвам чрез въображението. И си "въобразявам" едни такива неща като "Ако можеше, веднага щеше да го покаже това, защото поне досега в стила й е да е пряка и веднага да дава, ако има линк, доказателство, аргумент." А сега де!
)
"Защо да си го причинявам?"
Нали? То да пишеш колко много съм свръх- не знам какво си и как съм допускал всякакви логически грешки не е загуба на време, но за 1 минута да споделиш къде е това понятие, което предпостави тук - "Защо да си го причинявам?", ама то е "като загуба на време"... Направо патова ситуация - ако се направя, че ти вярвам, всеки ще каже "Ей, че тъп този!", ако кажа, че не ти вярвам, ще се засегнеш, но точно това ще кажа, защото за мен отритостта и честното казване на истината са по-важни, отколкото глуповатото лицемерничене.
"Просто приеми, че аз не зная и толкова."
Считай, че повечето вече са го приели на 100%. Аз още тая 1-2% надежда, че наистина нещо, някога такова ти е минавало през погледа и с интерес (на професионалист-философ и на дилетант (любител) психолог) ще разгледам най-отговорно. Обаче предвид колко (несвойствено за твоя стил) почна да засягаш всякакви странични и полустранични теми, да излизаш с някакви риторични "хватки" и да молиш повече да не те "предизвиквали" - сигурно няма смисъл да се нядявам (но няма да го забравя това; по-натам да се оправя един път в живота, може наистина, ако друг не го стори, да отворя темя в някой психологически форум и да ми разяснят какво е това. А имаше една доцентка, от нашите, която даже пишеше директно запитвания до най-големите светила по дадена тема - професори и академици, и те й отговаряха. Та не ми пречи.) И, понеже имам чест, АКО се окаже, че наистина има такова нещо и е обосновано смислено, и още повече - използва се сериозно в сериозен тест, да се покая и да се извиня (макар че то за какво да се извинявам? Че искам да ми се покаже нещо? Ама, ако с нещо си засегната - ще се извиня.)
"И освен това и в гугъл не го пише."
Нали? И защо ли за всякакви други понятия (психологични, психиатрични, антропологични) пише в Гугъла (т. е. Гугълът намира, ако някъде е записано), а точно за свръхпрактичността (като психологически термин) с микроскоп да търсиш няма нищо написано? Защо ли? (Защото го пазите в тайна!
"Хората" ти го казаха!
)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
За форума - с 2000, но да са уникални, ако правиш по няколко евро, няма да забогатееш, но определено (ако се храниш като мен) може да си оправиш храната за месеца (говоря за здравословно хранене, без много месо). Това за мен прави смисъл - вместо да пиша за другите и тези няколко евро да се разпределят за кой ли не, то аз да ги взема. Разумен егоизъм. Е, само с Русия и България едва ли е най-добрият трафик възможен, но 2000 уникални са си 2000 на ден! Това са 60 000 месечно и като за форум на един език не е никак зле. От ясно по-ясно е, че тези няколко еврота (потенциални) е по-добре да си ги прибереш ти, вместо да ги оставяш неополозотворени.
"Пък ако има такива, браво, но според мен са единици, което прави гроздето твърде високо и значи е кисело.
"
Да, НО от това не следва, че ако някой го избива на "графомания" (в кавички, защото като психопатологичен симптом не е никак смешно), по-добре да си работи за себе си, в своя си интерес, с тази "дарба" - писането, вместо да се раздава безплатно напред-назад.
"Цъкане е, когато плащаш на някой да пише материали."
Аха. Не го бях срещал в този смисъл това отглаголно съществително.
"А иначе какво ли? Ами написах. СОБСТВЕН онлайн бизнес (примерно)."
Да де, но аз говоря за хора, които нямат такъв бизнес, а просто пишат като зомбирани. Не всеки може да има бизнес, повечето хора (по света) не се занимават с бизнеси, а работят за някой на заплата. Визирам масата. Който може - да си направи бизнеса онлайн примерно (и пак ще го посъветвам, ако може и 1 стотинка да получи за писането си, да си я получи, а не да пише като улав тук и там.)
За 50-те лева аз те разбрах, но ти не ме разбра. Казвам, че ако от сайт може да вземеш 50 лева и, ако от същия сайт може да вземеш 50, 01 лева, по-добре е да вземеш второто, отколкото първото. Хем вземеш 50 лева, хем вземеш 1 стотинка отгоре от рекламите. Чиста математика. По такъв начин може да се добави към потенциала на сайта. 1 кафе - 1 кафе, ама КОЙ ТИ ГО ДАВА?
И така:
а) Някой не може да прави бизнес, но пише с часове по други форуми, блогове, социални мрежи,... За него/нея е по-добре да си има личен сайт, с реклами, където да изкарва пари от писането.
б) Някой има сайт, който му докарва приходи от бизнес. Прекрасно. Но защо ДА НЕ си докара ДОПЪЛНИТЕЛНИ доходи, ако може (по този пасивен начин - слагаш реклами и вземаш пари)!
"Грешна сметка. 50 лв на час с моя личен труд (както съм уточнила в предния си пост, че това е ОНЛАЙН доход, а не офлайн такъв) няма да имам, ако има 1 ст. клик. Ще рече, че моите 50 лв са отишли при конкурента. А 1 ст. клик е по-малко от 50 лв. Избирам 50 лв. Демек първото. А второто- 1 ст. за мен , водеща до клик към конкурента, който да получи голямата сума, просто няма да се случи, защото на моите бизнес проекти (на нито един от тях) няма адсенс."
Може да си настроиш рекламите да не показват конкуренцията (а и то не е задължително да имаш конкуренция с реклами - не всеки ползва Адуърдс, което вече го прекръстиха на "Адс" - "Google Ads"). Например ти, ако не си купувала реклама от Гугъл, а някой колега си има тези реклами, няма как да му се появиш в рекламите и да го конкурираш.
Като цяло обаче, тази подтема е важна - ако човек не е наясно как да си структурира рекламите и има бизнес в който се рекламира, по-добре да ги избягва, поне докато не му потръгне в бизнеса. А после - малко конкуренция не вреди! Знаем, че това е стимул на човек да се развива. (Не на всеки му влияе така, но като общо, здравословната конкуренция е мотивираща, стимулираща развитието на най-различни нива.)