Психологията е хубава наука. Едно време (2-ри или 3-ти курс), когато изучавах философия в СУ-то неизменно отделях внимание и на психологията - спорех със заклети философи (колеги), за които психологията не е наука и/или е нещо много по-нисше от философията, отделило се сравнително наскоро от нея (както и повечето науки, между другото). Четях доста психология и психопатология (вкл. психиатрия - от учебниците на родителите си и на дядо си - 2 поколения работещи в психиатрии). Имах няколко приятели-психолози по онова време.
И до ден-днешен, когато отворя Уикипедията (а то е почти ежедневно, за да се образовам по случайна или неслучайна тема), попрочитам нещо психологично (например кой какъв експеримент провел). Та, да не казвам голяма дума, но съм нещо като почти 100% психолог, макар и самоук (в смисъл, че от толкова учене и четене и то
с НЕПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС - това е психологически термин - за разлика от онези учили психологията насила, т. е. по ОПОСРЕДСТВЕН ИНТЕРЕС мога да се похваля със стабилни и почти системни знания по психология). Поради тази причина, основно, избрах и да се профилирам (като магистър) по "Философска антропология" - дисциплина, която освен философския поглед върху човека, включва огромни частни науки като - етология, психология, психопатология, невропсихология и прочие.
Някои може да се комплексират и да завидят, но аз съм си прям и честен - малко са по-начетените от мен, особено в сферата на човекознанието (човекопознанието).
Ето защо, щом като е станало дума, ще проявя внимание по-професионално и аз (пък и е файда за форума - 1-2 цента, ама кой ти ги дава?!)...
1. Практичността. Това нещо сме го засягали най-вече в дисциплината "ЕТИКА" - например, ако някой не вярва, да погледне теории като
прагматизъм (
https://bg.wikipedia.org/wiki/Прагматизъм),
утилитаризъм (
https://bg.wikipedia.org/wiki/Утилитаризъм) и др., за да се убеди, че такова понятие като "практичност" (по-ученолюбивите философия) сме го "изяждали на закуска", както казва изразът. И, да си знаете, че като всяко понятие от този род, то е с РАЗЛИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ - за Яна практичността е едно, за Минтимер прагматично е друго, а за Съ-И и Ецуко - трето и четвърто. Няма единна концепция нито на лично ниво (Янко, Асан, Джим), нито на високо-философско (Тома Аквински, Ленин, Щирнер...)
При мен нещата се мислят ОТВЪД практичността, а именно - на ниво
"ПОЛЕЗНОСТ + СМИСЛЕНОСТ" В този смисъл, мога да избера нещо, което (по дефинициите на този или онзи) да не е практично, но пък да е смислено-и-полезно. Пример (от простите, да не се приема за изцяло-завършваща аналогия, нито за пълна традукция!): Днес ходих пеш. За много хора (особено тези с леките автомобили, за които е ужас да се качат в обществен транспорт; а и за някои, които ползват общественият транспорт, както и за малкото фенове на колоезденето вероятно) това е много непрактично:
губиш време (вместо за 3 минути, ще стигнеш за 25 минути),
изморително е (ходиш, вместо да седиш или поне да караш колело; изкачваш надлези, чакаш на светофари...) Да, НО, макар за тях това да е "
непрактично", то за мен е ПОЛЕЗНО-И-СМИСЛЕНО. "Как така?!" чудят се сигурно някои от вас, които наистина ме четат и са стигнали до този момент, а не само претендират, че четат. Ами ето така:
1) Изразходвам калории и си спестявам надебеляването (а оттам и проблеми със здравето, проблеми с привлекателността).
2) Ходенето е полезно за здравето.
3) Губя около 20 минути време, но пък спестявам 1 юан за транспорт (около 25 стотинки)!
Е, сега разбирате ли как нещо дори и НЕПРАКТИЧНО, може да е СМИСЛЕНО и/или ПОЛЕЗНО? Това са просто различни нива, като ПОЛЕЗНОСТТА (И СМИСЛЕНОСТТА) в моята йерархия на ценностите заемат по-високото място. 
2. Нормирането на практичността.
Нормирането (нормата) е винаги било проблем от гледна точка на философията - КОЙ приема каква е нормата, КАК я приема, ЗАЩО я приема точно "такава", а не "онакава", има ли обективни критерии?... Много въпроси може да се задават, защо точно при ЕТИЧНИ и ПСИХОЛОГИЧНИ въпроси като тези гледните точки са най-различни и варират диаметрално според: изходни предпоставки, светоглед, културни особености и пр. на тези, които нормират.
Конкретно, "практичен извън норма, практичен в норма и непрактичен" е нещо, което е интуитивно (или почти интуитивно) - почти същото като това, че има "малки държави, средни държави и големи държави" или "отрицателните числа са по-малки от нула, нулата е равна на нула, а положителните числа са по-големи от нула".
В този смисъл, едва ли някой ще оспори, че практичността или което и да е друго качество на човека е "свръх-, средно/нормално и хипо-/липсващо" - вземете ревността примерно - "Някои ревнуват много, дори може да убият от ревност. Други ревнуват умерено. Трети ревнуват малко или никак."; вземете трудолюбието - "Някои са работохолици, други са умерено работещи, трети ги гони мързелът". Така че нещо да се нормира линейно по този начин (две крайности и една среда) е интуитивно и логично.
Нататък:
"Има определени критерии, на които трябва да се отговаря, за да се попадне в коя да е от тези категории. Критериите са от-до за всяка от 3те скали. Примерно от тук до тук правиш така и си в норма. Или не правиш така и си извън нормата някъде в другите две скали."
Аз съм сигурен, че тези критерии са толкова "обективни", че ако ги правят 10 различни психолога (от начало, без да си влияят, самостоятелно) в крайна сметка ще имаме 10 различни
методики. А това, коя точно ще си изберем, че да класифицираме хората си е наш избор (или догматичен избор в стил "Решихме да ползваме тази, защото е по-Фройдистка." или "Мани го Фройд! Тази ще ползваме, че е по-Адлерианска, ние сме за Адлер!") Така става, защото за ПРАКТИЧНОСТТА няма единно мнение по света.
"Това, което ми описваш, е практичност ИЗВЪН норма."
Напротив. Защо да е извън норма? А това, че отивам към 44 години и още нямам бизнес, даже без работа останах, нямам и достатъчно спестявания в банката за започване на нещо ДАЛИ Е В НОРМА? Ако питаш всички онези (баш практичните), които ще преценят такъв мъж като мен (с голяма доза основание) като "лузър", ще ти кажат, че съм наистина ИЗВЪН нормата, ама точно от такива глупости, с които съм се занимавал С ГОДИНИ (писане за без пари с часове, прекарване на цели нощи да мисля как да помагам за любовния проблем на приятел, който после даже не чете за моите проблеми, слушане до 3-4 сутринта оплаквания на друг приятел, който после даже се опита да ми задигне компютър и стигнахме до съдебен спор...) В същото време хората (които вече са успели сами, защото не всеки е с богати родители, късметлия от лотарията и пр.) не са си губили времето така и сега КЪДЕ СА ТЕ, КЪДЕ СЪМ АЗ!
"Нищо вън от нормата не е на хубаво. И влече след себе си съответните последици."
То ясно, че е така, но нормирането не е лесна работа (ако държиш да е обективно; ако е догматично - лесно. Всеки може на базата на 5-6 критерия да бъде обявен за "вещер", "луд" и всичко.) За относителни и силно субективни понятия като ПРАКТИЧНОСТ не може да става и дума за обективно нормиране. Нещо подобно е като да се опитваш да нормираш ЩАСТИЕТО.
"Това, че ще изпъди хората около теб е най-малкият проблем."
Да, ама не.
Няма да повярваш колко много хора съм ги пъдил (ама директно) и пак се връщат ли връщат! Всеки с късмета си, но определено поне на 1 човек трябва да си попадала, който е такава "лепка", че и да му викаш, и да го обиждаш и да го унижаваш, той/тя си знае, че иска да е с тебе и това е! Така че, не всички хора са еднакви (това и по друг повод сме го говорили - има различни ТЕМПЕРАМЕНТИ, които пък са основа за още по-различни ХАРАКТЕРИ). Да, някои ще бъдат изпъдени и никога няма да се върнат (какво облекчение!), но други въобще няма да се мръднат толкова лесно... а има и едни междинни групички такива, които се махат, ама ХОП, като пийне малко или като го зареже някой, или като се разболее нещо, ДАЖЕ И СЛЕД ГОДИНИ ДА Е, пак ще ти цъфне!
Мен лично никога не ми е било да намирам приятели - винаги има готови да се сприятеляват. Моят проблем е обратния - нямам време за приятелства (особено в момента, защото и с няколкото приятели с които съм онлайн и офлайн губя страшно много полезно време за НАИСТИНА НЕОБХОДИМОТО В ТЕЖКИЯ МИ ЖИВОТ НА ТОЗИ ЕТАП). А и, все пак, всички знаем, че има хора по-затворени, по-интровертни, които почти нямат нужда от толкова приятелства - стига им и самички (или с 1 любим човек и 1-2 познати) да се чувстват ПРЕКРАСНО. Ако човек емпатира по тази линия ще го разбере - за някой може да е ад да е сам, но за друг това е блаженство! По същия начин по който за някой в дискотеката е супер-приятно и весело, а за друг е задушно, гнусно и стресиращо. Не за всеки е възможно вживяването и разбирането, но ако опитате, то ще видите, че е поне донякъде постижимо.
"Днес Пешо казал, че е искал да пишем в неговия форум, отказано му е, а утре Пешо дори няма да чете в нашия форум не само, но изобщо няма да ни погледне."
Възможно е. Само че, както е доказала практиката, ако човек разчита само на Пешовци да му четат и пишат по форумите, доникъде няма да стигнат тези форуми. Без една "критична маса" от СТОТИЦИ потребители (четящи поне), всеки сайт е обречен.
От друга страна, притегляш на везните "Аз да пиша ли за този дето вее гората, че на Пешо да му е хубаво?" или "Аз да си чета ли за изпита?"... Защото по-натам Пешовци много, ама като не се дипломираш, Пешо няма да дойде и да ти каже "Аз съм готов да те спонсорирам за един бизнес, защото си много готин човек!" (Говорим за болшинството Пешовци /като обобщение за "приятели", някой да не си помисли, че сме нарочили хората с името Петър. Аз нямам нищо против, даже 2-ма от главните ми герои в последния роман са Пешовци/, разбира се. Някои, единици, може да се окажат супер-полезни и да подадат ръка, но нали не говорим за изключения.)
3. "Почват увредите на психиката."
Разсмях се. Наистина се усмихнах физически и се размях в себе си. Почват увреди на психиката ТОЧНО АКО нон-стоп Пешовци ти досаждат - натоварват те (примерно като онзи, който ми се обаждаше да ми говори за проблемите си до 3-4 сутринта понякога), губят ти времето (даже и да не е умишелено - днес като 5 човека ти пишат макар и малко и се наложи поне по 40 минутки да им отделиш за отговор - ето ти над ТРИ ЧАСА време отишло - а то трябва и да се работи, трябва и да се спи, трябва и да се почива/релаксира... Само 5 човека са в състояние толкова ДА ТИ СЪКРАТЯТ ВРЕМЕТО ЗА ПОЧИВКА, че наистина да почнеш да "изперкваш" - казано с по-научен термин - да се невротизираш)... Да не говорим за разни още по-тежки случаи (също са се случвали) - на Нова година да ме вика да ходя с него в заведение, че имало един да не го бие! Е, това дори на Нова година да не можеш да си при семейството си (тогава имах още живи баба и дядо), а да ходиш да го играеш бодигард, не вреди ли на психиката?!
Така че, всеки сам да си преценява как се чувства по-добре и кое наистина му вреди, включително на психиката. (А и да не забравяме, че НАУЧНО Е ДОКАЗАНО - всяка психика си има ИНДИВИДУАЛЕН ПРАГ на натоварване - например за някой смъртта на близък човек може да отключи депресия, а за друг да е просто леко неприятна новина, за която да е забравил след 48 часа!) Така че едно такова слагане на всичките психики "под общ знаменател" не е полезно (за истината).
"Спира развитието в интелектуален план за цяла поредица от възможности."
О-о-о, ама сигурно! Особено като гледам "Пешовците", които имах късмета да ми се разкарат от главата какво "развитие в интелектуален план" и какви "възможности" проявяват! Примерно един такъв "Пешо" основното му (не мръдна през годините!) е да говори за спорт (много е важно кой колко гола вкарал, кой кога ще има среща и кой треньор къде сменили), да пуска вицове (които и сам може да си намериш, ако искаш), да се оплаква от жените (на времена стига до мизогиния), защото той толкова супер, пък те - "глупачки, които не знаят кого да харесват"!...
ВМЕСТО ТОВА, аз си чета примерно Димитри Иванов (https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитри_Иванов) и смея да твърдя, че от този журналист и преводач съм научил и добил знания в интелектуален план, които ако бях чакал да ги получа от спортомана-вицофил-вечен ерген, за който споменах, щях да стана на 38128631316 години и още да не съм ги получил! 
"Например прекратен на средата спор пречи да се доизгради гл. т."
Това не е вярно! Гледна точка може да се изгради ПО МНОГО И РАЗЛИЧНИ КАНАЛИ (НАЧИНИ). Нима, например, ако прочетеш мненията на 5 авторитета по дадена тема, няма да ти помогне да си изградиш по-добре гледната точка, отколкото ако спориш с Пешо по темата, по която той нищо не знае или е прочел една книга и се мисли за капацитет вече по въпроса?!
Всъщност аз бих се замислил за степента на умност у някой, ако само чака да си изгражда гледни точки при спорове. Гледни точки (ако още не са изградени, особено у висшист и постоянно четящ човек) се изграждат правилно с ЧЕТЕНЕ и УЧЕНЕ на АВТОРИТЕТНИ ИЗТОЧНИЦИ, а не в СЛУЧАЙНИ СПОРОВЕ с този или онзи. Нещо повече - споровете може да са "помощно средство", но в никакъв начин ИЗТОЧНИК на формиране на гледни точки!
Защото, ако попаднеш на някой по-убедителен (но недочел), може да ти изгради НЕВЯРНА гледна точка! Пълно е с такива "знаещи" хора, които успяват да убедят дори сравнително-учени в ЗОДИИ, "ДОКАЗАН" ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА и какво още се сетите. Дори някои РЕЛИГИОЗНИ успяват да убедят УЧЕНИ да вярват в Бог! И то след СПОРОВЕ!... Така че - по-внимателно със споровете и не надценявайте тази тяхна ПОТЕНЦИАЛНА (но НЕ-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!!) страна да са полезни за формиране на гледни точки. "Защото какво толкова има да и доизграждаме, дай да не губим време за време, че то и да четем е губене на време, освен след това и да мислим, да спорим. Я по-добре един курс."
Ми зависи от КУРСА! Ако курсът се позовава на АВТОРИТЕТИ (а не само на Пешовци), много ясно, че е 100 пъти по-полезен за доизграждане на нещо, отколкото Пешо или Пешка, дето решили, че тяхната гледна точка е правилната и ще ти спорят с МЕСЕЦИ за неща, които после даже няма да ти донесат нито възможност за работа (за разлика от курсовете), нито за спокойствието ти (точно на теб ли да казвам, че колкото повече спориш с някой, толкова повече се повишава шансът да се изпокарате и то жестоко?)
За четенето - това
reductio ad absurdum (
https://en.wikipedia.org/wiki/Reductio_ad_absurdum) е понятно, но лично аз не го приемам за удачно, защото повечето интелигентни хора (дотолкова интелигентни, че поне да схващат кога и колко има смисъл и полза от спорове + да осъзнават приоритетите в живота си правилно) едва ли ще са нечетящи или еднокнижници. (А в четенето също трябва да има много МЯРА - колко четеш, какво четеш, защото не всяко четене е ценност. Например, ако някой чете дебела книга с лъжи по астрология не е по-добре от друг, който предпочита да не чете тази книга, а да се образова с 1 научно-популярен филм по астрономия).
"Спира умението да се чувства."
То това умение си е първо достатъчно вродено (някои са си чувствителни по природа). При някои чувствителността е дори до степен на сензитивност (прекалена) или патологична (например хистеричната такава).
Смятам, че умението да се чувства може да се развива по много начини - например като гледаш любовен филм с интерес или четеш нещо чувствено. Откъде-накъде точно в споровете ще е рога на изобилието за умението да се чувства?! Даже, като погледнеш по-навътре, чувстването е свързано с дясното полъкълно, а споренето с лявото полукълбо. Няма кой знае каква връзка и, ако някой се надява да се развива като чувства в спорове - да не се надява много. Чувствата се развиват и то повече по други начини. (Друг е въпросът, че на по-безчувствените хора им е доста по-добре, защото са по-защитени от развитие на депресии и дори на соматични проблеми, които засягат много чувствителните.)
"Ама после Пешо ще върне жеста."
Има едно за такива случаи - "Надай се, Пено!"
Предвид, че повечето хора са егоистични (някои дори егоцентрични), връщат по-малко, отколкото получават (а някои даже не намират и за нужно да връщат). Това си е наследено и от животните, еволюционно. Разбира се, има и алтруисти, има даващи, но като процентно изражение са доста по-малко. Аз съм се НАПАТИЛ ДОСТАТЪЧНО от Пешовци-егоисти, Пешовци-егоцентрици и Пешовци-лицемери (едно ти говори, ама си прави съвсем различни сметки подмолно), та вероятността "Ще..." (Пешо ще върне...) ми е нисичка в очакванията. Абе, хората ЕДНА КНИГА вземат да четат и после "забравят" да ти я върнат... това трябва да говори достатъчно за връщането. То, ако беше така, нямаше да имаме "Златно правило" на този свят - а светът ни - от най-малкото ниво (вируси и бактерии) до най-голямото (геополитиката) показва ЕГОИСТИЧНОСТ.
"Ще последва или живот в несподеленост, или по-зле, живот във фалш."
Несподеленост?!
Това за кой век? Ако е за 20-ти, когато самотниците можеха да споделят само по предавания за запознанства по телевизията или в някой вестник - да, така е. Ама в днешно време?! Че то сега даже ОБРАТНИЯ ПРОБЛЕМ ГО ИМА - споделиш нещо в Нет-а и после не знаеш дали не е трябвало да си мълчиш, като почнат да го ползват срещу тебе!
Фалш? Живот във фалш? И това, защото го няма Пешо да ти надува главата в 4 през нощта, да те вика да го охраняваш на Нова година или другия да ти мрънка да му пишеш стихотворение, че той не може, за гаджето, а после да ти надуе главата как тя искала да излиза насаме с неговия приятел, а той не давал и пр., та се скарали иииииии... "Моля ти се да ми направиш план как да се сдобрим!", след което аз не спя цяла нощ да правя плана (А ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ХОРА СА ПРАВИЛИ БИЗНЕС С ОБУВКИ, ДОКОЛКОТО РАЗБИРАМ И СЕГА КЪДЕ СА ТЕ, А КЪДЕ СЪМ АЗ, А?)... Айде, нека ми е "фалш", ама с достатъчно:
- време за учене
- време за спорт
- време за четене и гледане на полезни неща
- време за изкарване на някакви пари (дали с частни уроци, дали с онлайн майкроджоб, но ПАРИ!!!)
Ей тъй, на! Пък нека да ми е "зле".
"В бонус точно така се "убива" умението да се споделя."
Е, виж, да ти кажа честно, 1000 пъти съм съжалявал, че нещо съм споделил и НИКОГА, че нещо не съм споделил! Това - споделянето - дори някои познати са го критикували ЯРОСТНО. Примерно "Защо споделяш това, вместо да го пазиш в тайна, че да не се притеснява за теб баща ти?!" Демек, за тях ТАЕНЕТО (пазенето в тайна) е по-ценно, защото "не натоварваш хората". Въпрос на ЦЕННОСТИ (субективна работа). А аз споделям, дори ми е на времена наистина съвестно, защото:
а) губя времето на хората с моите неща (които в някои случаи НЕ СА ИМ ПОЛЕЗНИ).
б) не знам кой кога ще "превърти" и ще ме изклюкари за всичко, което съм споделял (ама поне не ми пука вече, защото съм се зарекъл да съм искрен, ЧЕ ДА СИ ПЕСТЯ ПАК ВРЕМЕТО!)
"А човекът, колкото и да е неприятен този факт, не се справя въобще с това да функционира вън от обществото."
Да, ама това не предполага приятелства с Пешовци. Един човек, който води интровертен, затворен начин на живот, ако има стабилна работа (поне) може супер да си се справя (айде, нека е "обществото", макар че обикновено става дума за МИКРООБЩЕСТВО - примерно влиза в комуникация и зависимост от не повече от 15 човека - къде го "обществото"? Да не говорим, че за някои социолози такова нещо като "общество" точно няма - всичко е "индивид до индивида" - нещо като "природа" като понятие - общо понятие)...
"Дори да е интроверт, му трябва поне малка допирна точка със света и без нея, нещата на психично ниво почват да светят в червено."
Да, но всеки разумен интроверт, трябва да си прецени КОЯ допирна точка е най-добрата за него/нея. Когато някоя допирна точка ти е ПРОТИВ ИНТЕРЕСИТЕ (например губи ти ценно време, през което може да свършиш много по-добри неща за себе си - пак казвам: ДОКАТО АЗ СЪМ СЕ ЗАНИМАВАЛ ДА ПОМАГАМ НА ПРИЯТЕЛИ ДА ИМ ПИША СТИХОВЕ И ДА ИМ ПРАВЯ ПЛАНОВЕ ЗА СДОБРЯВАНЕ С ГАДЖЕТА, ЕДИН ЧОВЕК Е ПРАВИЛ БИЗНЕС С ОБУВКИ! И сега човекът има толкова развит бизнес, че може да ни "купи и продаде" всичките тук 100 пъти. Да! Докато ние се чудим как ще вържем двата края, той се чуди какъв нов бизнес да закупи!)
"Накрая животът свършва. Свръхпрактичният може да си дръпне чертата. И какво правил? Бил свръхпрактичен, пропуснал това. Бил свръхпрактичен, пропуснал онова. Полза от свръхпрактичността? Ми нула. Или малка. Вреди- с лопата да ги ринем. И защо е живял? За себе си до ниво да остане сам със себе си? Срещу нищо."
А непрактичния? Той, докато си е губил времето с други, безполезни и дори ВРЕДЯЩИ МУ Пешовци, дали въобще ще доживее до времето, когато "животът свършва от СТАРОСТ" или ще си умре, защото даже не може да си плати болничното обслужване? Или просто, защото от стреса заради Пешовците (заради които дори не си е доспивал и се е натоварвал) го е лепнала някоя НЕЛЕЧИМА болест?
В същото време свръх- или несвръх- практичните хора и голями къщи са построили, и почивки по екзотични места правят, и качествена храна ядат (а не преоценена или евтина като мен в повечето случаи)... Та като сложиш "на везните" и цялата "романтична представа" за света отива на кино."Практично е ПОЧТИ всичко, което носи удоволствие и с което не се злоупотребява и НЯМА ШАНС да доведе до увреда на физическото и психичното здраве."
Такава дефиниция на
практичното му противоречи понятийно. Ако бавозовото е УДОВОЛСТВИЕТО, значи тук не става дума за
практичност, а за
хедонизъм (наслаждение в живота). Практичното (семантично) включва поне малко ПРАКСИС, РЕЗУЛТАТИВНОСТ, ЕФЕКТИВНОСТ... Удоволствието, само по себе си и в различни форми, може да бъде тотално непрактично - удоволствие заради самото удоволствие. Пример: слушаш любима песен. Чисто удоволствие, незадължително свързано с каквато и да е практичност (дори може да се окаже непрактично в някои ситуации).
"Практичността в норма изисква умение да се постъпва ОТГОВОРНО не само спрямо себе си, но и спрямо другите."
Отговорността, обаче, задължителна ли е, когато другата страна не е отговорна?
Златното правило, нещо?
"Непрактично е всичко, с което се злоупотребява. Непрактичността е свързана с дар безотговорност."
АМА НЕ ВИНАГИ! Да, някои безотговорни си навличат проблеми. Оказва се, че е било по-добре да са отговорни, отколкото да са безотговорни. Но за други точно безотговорността е път към ПРАКТИЧНОТО (разбирай - УСПЕШНО) съществуване.
Не подкрепям такива хора, но отчитам онтологично (с хладен ум), че ПРОСТО ГИ ИМА: жена се омъжва за богат мъж по сметка, после го зарязва безотговорно и (според законите на държавата, а има доста такива) му взема половината (или голяма част) от капитала! Ужасна жена, безотговорна, но... в крайна сметка - практична, прагматична, утилитаристична, "успешна" (както ще кажат доста хора). Мога до утре да давам примери с комбинацията "безотговорно-но-практично". Просто няма зависимост, че всяко отговорно поведение е практично и обратно.
За мен лично отговорността е проста: държа си на обещанията (надеждност), казвам си нещата в очите (откровеност), грижа се (НАЙ-ПОСЛЕ!) за себе си (а не да поставям все този и онзи пред себе си)... Това е. Все някога трябваше да се осъзная, че с толкова безплатно пълнене на сайтове на други, с толкова заделяне на време за проблемите на други, с толкова усилия в не-бизнес насоки, някой ден ще дойде време да се кая! И ето ги - дните дойдоха! Покайвам се за глупостта си и вече си действам по-мъдро (а това, че на някои няма да им хареса, че искам да се грижа ПЪРВО ЗА СЕБЕ СИ и, че ИСКАМ ДА НЕ СЪМ БЕДЕН + ИСКАМ ДА НЕ ГУБЯ ВРЕМЕ С ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ... ами това е нормално. Един психолог беше казал нещо умно: "Няма как да се харесаш на всички.", а аз добавям, че дори НЕ Е НЕОБХОДИМО да бъдеш харесван от всички.)
Topic: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това (Read 3681 times)