"Ако те интересуваше наистина за какво става въпрос, то логично щеше да е поискаш тази информация , която касае аргументирането на твърденията ми, преди всичко, което изписа."
Всеки си има своя логика на искане на информация, търсене/изискване на информация и пр. Мен в момента ми "пари на главата" сдобиването с работа и разчитах на малко снизхождение, че дори и да съм сгрешил нещо (барабар с всичките му там възможни логически грешки, неучтивост, прямост и всякакви грехове, в които може да ме привидиш), то ще посочиш поне едно източниче на информацийка - хем да обосновеш себе си с повече от едно "аз съм специалист и правя такива неща; знам такива неща", хем да помогнеш за образованието на останалите, хем и да докажеш тезата си, че видите ли, аз който вече не пиша по чужди сайтове съм взел да ставам "свръхпрактичен" (и това по смисъла на някакъв несподеляем тест с незнаен автор и НЕНАМИРАЕМО ПОНЯТИЕ)...
"А сега го чувствам като заяждане, в което не ми се участва."
А аз го чувствам по друг начин. Като невъзможност за посочване на поне един източник на понятието "свръхпрактичност" онлайн или офлайн, поради което реагираш също със заяждане (или поне - иронизиране на по-неуките постове, които искат само едно - да получат малко инфо, но явно не може).
"При това не съм дори с лек конформизъм и какво кой ще си мисли , мен не ме вълнува."
Е, то няма и смисъл човек да се вълнува толкова, но фактът си остава: казваш нещо, не можеш да го докажеш после и... всичко олеква. Това е обективно - без значение дали някой ще го обмисли/премисли или не. Нещо като дърво, паднало в гората - и никой да не го види, то си е паднало.
"Дори, ако някой иска да търси криви и прави, че то света свободен, нали? Все ще намери. Ако иска и хиляда мотива не с една, ми с две лопати - всеки желаещ може да рине. Върви като право към свободата или каквото там. И не ме впечатлява. Както писах по темата, тестът е реалност, аз го знам, на мен това ми стига. А разните прочие дъвкала са ми , ами убиват ми желанието за нормален разговор."
Тестът го остави настрана. Кажи защо няма никъде, при такова изобилие на психологична литература, материали за понятието свръхпрактичност като психологично или около-психологичното? Ако аз утре ти кажа, че правим един тест и според него си "йх4к32йх432к" и никъде в нета, по книгите, които си чела и отникъде, никой не ти обяснява какво е това, няма ли да си помислиш "Този човек нещо бърка.", най-малкото?
"Всеки избира за себе си. Нали? =)))"
Аз избирам да намеря поне 1 доказателство, че има такова нещо като "свръхпрактичен", в което бях диагностициран от теб, защото иначе не приемам диагнозата.
А много държа на правилните диагнози - ето примерно някой да ми каже, че съм се неврастенизирал от толкова нещастия и стрес - одма приемам, ама с такива съмнителни и НЕНАМИРАЕМИ понятия като "свръхпрактичен" вашия мил Гешо не е съгласен.
И понеже виждам, че доста хора ще се запалят и повлекат по сарказма, заяждането и пр. (а то е много лесно, особено в такива случаи като този "Тя не можа да докаже! Хванахме я в крачка! Сгази лука! Я сега да й натякваме до безкрай как сбърка и как си измисля!"), то веднага тегля ключа на тази тема, за да уважа желанието ти и да те/да се предпазим от неприятности!
Но, ако решиш да се изкажеш пак по нея, чувствай се свободна да отвориш нова тема - например "За свръхпрактичността" или "По въпросите, които дискутирахме по-рано" - както искаш, така си я озаглави, за да не излезне, че пък аз съм я заключил тази, защото ме е страх от публичния спор - аз си умирам за публични спорове - все пак ГЕНЕРИРАТ СЪДЪРЖАНИЕ, а то ми е ценност.
Topic: Как се осъзнах ДА ПЕСТЯ ВРЕМЕТО СИ в интернет (онлайн) и защо е добре това (Read 3679 times)