Отдавна не сме писали тук. Няма значение кой пише, кой не пише, аз (вече с години) не се отказвам да пиша тук, та ще пиша сега по тази тема - попадна ми една притча за
отношението към работата.
На времето бях чел книга (философска), в която се казваше (пишеше), че не е важно кой каква работа работи (кой какъв е по професия), а какво му било отношението към работата. Идеята беше, че всяка работа е полезна за обществото (щом като е работа и има нужда да се работи), та не е важно какъв си, а дали си гледаш добре работата (дали я работиш добре и отговорно). Това, от обществена гледна точка, е вярно - по-добре да си добър (и добросъвестен) чистач, отколкото некадърен (и безотговорен) хирург; по-добре да си добра (и добросъвестна) шивачка, отколкото некадърна (и безотговорна) готвачка. Примери много! Но достатъчно с тях; нека си ви разкажа (преразкажа) сега въпросната притча. Ето я:
Вървял си един човек по света. По едно време видял трима работници, които пренасяли тежки дялани камъни. Поспрял се човекът край тях и попитал единия:
- Какво правиш?
- Печеля пари. - отговорил му семпло работникът.
Попитал втория:
- А, ти? Ти какво правиш?
- Влача тези проклети камъни! - отвърнал раздразнено вторият работник.
Попитал накрая и третия:
- Ами ти какво правиш тук?
- Строя един прекрасен храм! - възкликнал ентусиазирано третият работник. Е, всъщност тези тримата са строели "прекрасен храм", влачейки "проклети камъни", за да спечелят/изкарат пари. Всеки е бил фокусиран върху отделен аспект от работата - един върху заплатата, друг - върху трудностите на работата, трети - върху резултата/постижението от работата. Такова им е било отношението към работата. Същото може да се случи към всяка работа - един може да си мисли за заплатата/парите, друг - за трудностите, трети - за смисъла на труда (постиженията, резултатите). Може да има и по-комплексни отношения - например някой да си мисли "Влача тези проклети дялани камъни за пари." или "Изкарвам пари, строейки прекрасно нещо." Може да има и още по-комплексни отношения, например, "Пребивам се от работа, за да изкарам пари и да образовам добре хората." или "Изнемогвам, за да изкарам пари и да допринеса за развитието на държавата ни."
Всякакви ги има, както казват мъдрите хора.
В заключение, няма как да не добавя, че наистина отношението е важно и съществено нещо, но в днешното капиталистическо (предимно и основно) време, най-голямо значение има
колко пари се изкарват. Защото като нямаш ти пари/капитал, нещата са лоши - ограничен си/ограничена си в достигането на много от целите си (стоки, услуги) - в края на краищата, важно е да добруваш и да можеш да си купуваш неща, които са ти потребни (храна, напитки, дрехи, спортни принадлежности, пътувания, лекарства и какво ли още не).