[MSL]

За множеството китайски пословици/поговорки/идиоми

  Китайският език е древен, китайската култура е една от най-старите в света. За толкова време в езика на китайците са се появили(и утвърдили) много поговорки, пословици и идиоматични изрази. Без допълнително изучаване и обяснения, те не са много понятни дори за хората, които са изучавали китайски език вече.
 Ако някой не разбере дадена поговорка, например, това не значи, че не разбира китайски език добре. То и при изучаването на българския език е същото положение. Някой чужденец, знаещ български може да разбира най-различни неща от рода на "Искам да си купя кожено яке тази есен.", "Най-много обичам да ям лимони и ягоди.", "Утре ще има гей парад.", "Луната е естествен спътник на Земята." и т.н., но може да не разбере смисъла на "Всичкото Мара втасала"(не съм сигурен дали се пише точно така) или на "Атовете се ритата, магаретата страдат."
 Все пак, препоръчвам да се понаучава по някоя друга китайска пословица, поговорка и пр., като начинаещите може да започват с по-лесни от рода на "理想很丰满，现实很骨感"(Lǐxiǎng hěn fēngmǎn, xiànshí hěn gǔ gǎn; приблизително: ли-сиянг хън фънг-ман, сиен-шъ - хън гу-ган), което значи, например, "Идеалното/мечтаното е дебело/охранено, а реалното/реалността - слаба/мършава."

[MSL]

На китайски "Обичам те"

  Много хора искат да знаят как е на китайски "Обичам те", дори и такива, които не изучават китайски език. Затова ще отбележа, че вече съм писал превода на тази фраза, който може да видите тук: http://www.seo-forum-seo-luntan.com/other-languages/o-a-!/msg4417/#msg4417.

[MSL]

  Учудвам се, че все още има хора, които да търсят буквално

на китайски азбуката

, т.е.

китайската азбука

 
 Няма такова нещо като китайска азбука(ако изключим пининът - латиница, която се използва в Китай за заучаване и поясняване на йероглифите). Китайският език използва за писане йероглифи, а не букви. Затова и не съществува такова нещо като китайска азбука. Същата работа е, ако някой пита за "българските йероглифи" или за "френските йероглифи". Няма такива неща като български или френски йероглифи, защото българският и френският език си имат азбуки, а не йероглифи. Така и с китайския - не използва азбука за писането, а използва йероглифи. Някои езици пък са безписмени - нито имат йероглифи, нито имат букви/азбуки, нито имат руни...
 Това, че някой може да вземе английската азбука(A, B, C, D и т.н.) и да напише как се изписва произнасянето на тези букви на китайски(от рода на А 诶, B 比, C 西, D 迪 и пр.), не значи, че е открил как да направи китайска азбука или пък, че това може да се използва, за да пишете правилно на китайски. Трябва да се учат йероглифите, няма (азбучен) начин. Това е положението.

[MSL]

  Много хора не знаят каква е разликата между числа и цифри и като искат да намерят

цифрите на китайски

си търсят "числата на китайски", но аз разбирам какво имат предвид и ще им представя тук китайските цифри от 0(нула) до 10(десет).
 Първо, искам да кажа на интересуващите се, че в съвременен Китай цифрите си се пишат по същия начин: 0, 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10.
 Второ - така, както в българския си има ДУМИ за тези неща(напр. 5 като дума е "пет", а 0 е "нула"), то и на китайски е така - имат си думи(йероглифи) за числата и точно това ще представя тук, от нула до десет, както вече споменах малко по-горе:
零 - нула
一 - едно
二 - две
三 - три
四 - четири
五 - пет
六 - шест
七 - седем
八 - осем
九 - девет
十 - десет.
 Забелязахте ли, че "десет" си има собствен йероглиф, който не е съставен от 1 и 0, както е при арабските цифри? Това е както при римските цифри, където десет е "X".
 А как се четат приблизително цифрите на китайски? Ето как:
линг, ий, ар, сан, съ, уу, льоу, ци, па, дзиоу, шъ. Може и да ги изпишем с пинин, ако има някой желание за по-голяма прецизност. Засега - толкова.

[MSL]

  В продължение на темата за китайските цифри, ще кажа, че има и китайски цифри, които не съществуват на български, по-точно няма същите понятия за количество. Най-добрият пример е с цифрата 万(приблизително четене: уан). Това означава "десет хиляди" и, ако искаме да придобием представа за истинската му същност, то може да се преведе с някакъв неологизъм като "десетхиляд" и пак няма да е съвсем точно. В други езици също има такава цифра/понятие за 10 000(десет хиляди), част от тях са заемки от китайското(напр. корейското "ман" - 만), може да ги видите тук: http://en.wikipedia.org/wiki/10000_%28number%29.
三万(приблизително - "сан-уан") значи "три уан-а", т.е. трийсет хиляди, на български.
Така че това е още една малка трудност, за която трябва да бъдат подготвени и осведомени начинаещите в изучаването на китайския език.
В случай, че ви се наложи - да знаете още по-големите китайски цифри, прилагам ги тук с математическото им обозначение и с четенето им на пинин:
亿 yì = 100 000 000
兆 zhào 10¹²
京 jīng 10¹⁶
垓 gāi 10²⁰
秭 zǐ 10²⁴
穰 ráng 10²⁸
沟 gōu 10³²
涧 jiàn 10³⁶
正 zhēng 10⁴⁰
载 zài 10⁴⁴

[MSL]

Нула(0) на китайски

 На китайски, както бях писал по-горе, нула(0) е 零, но може да се срещне и опростената й форма, която прилича на кръгче: 〇. Пример за използването: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Muyu-G209-1620km-5469.jpg

[MSL]

Речниците - Китайско-бълграски речник и/или Българо-китайски речник

  Българите, които учат китайски и китайците, които учат български (или по-точно казано - хората от България и други страни/територии говорещи на български, които учат китайски език и хората от Китай и други страни/територии, които учат български език) сигурно се запитват по въпроса за речниците и конкретно за тези два вида:
1.

Българо-китайски речник

и 2.

Китайско-български речник

Най-много ползвам и съм най-доволен от този Българо-китайски речник и Китайско-български речник, т.е. от речниците на Google Преводач-а. Въвеждате думата на български, например и получавате веднага китайския превод - примерно думата "речник", на китайски - 字典 (на пинин - Zìdiǎn): http://translate.google.bg/#bg/zh-CN/%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA. И обратно - въвеждате 字典 и получавате "речник": http://translate.google.bg/#zh-CN/bg/%E5%AD%97%E5%85%B8.
 Другото предимство на този Гугълски речник е, че може да избирате дали думите да са преведени на/от опростен китайски (както думата дадена за пример по-горе) или да е на традиционен китайски, който се използва в Тайван, например. Ето, да вземем за пример, димата "китайско", която на традиционен китайски е 中國的: http://translate.google.bg/#bg/zh-TW/%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE
 Забележете, че говорим за онлайн речници. Ако търсите книжен речник, то може да използвате Гугъл-търсачката и да намерите, каквото ви трябва, ето и удобни връзки за незабавно търсене:

• Българо-китайски речник
• Китайско-български речник

В днешно време е доста по-лесно да се намерят онлайн и книжни речници, свързани с китайския, българския и много други езици. Спомням си едно време на какви лишения се бях подложил, за да се сдобия с един антикварен речник с китайски език (а също с руски и корейски), но това е отделен въпрос и само го прилагам като пример за това колко по-лесно е днес на хората, които имат интернет.

[MSL]

За класификаторите в китайския език

  Въпреки гъизацията, в китайския език, в днешно време, съществуват доста класификатори. Добра представа за въпросните класификатори в китайския език може да се придобие от следния урок(31) тук: http://bulgarian.cri.cn/241/2010/08/31/1s99432.htm

[MSL]

За думата "лаошъ"

  Някои погрешно пишат/произнасят думата като "лаоши". Думата се пише на китайски "老师", а на пинин - "Lǎoshī". Вероятно тези, които не знаят как да четат пинина правят и грешката да си мислят, че думата е "лаоши", но всъщност произношението й е по-близко до "лаошъ", така че и на български най-правилната й транслитерация е точно това - лаошъ. В превод тази дума означава "учител".

[MSL]

Българо-китайски

и китайско-български онлайн речник

 За Гугълския преводач е ясно, че може да се ползва да превежда някак от български на китайски и от китайски на български, но ако ви дотрябва нещо по-различно, а и, в някои случаи, с повече информация, то може да ползвате един друг също БЕЗПЛАТЕН онлайн-вариант. Имам предвид този онлайн речник, който не е мой, но в който, по-рано, съм превеждал-и-въвеждал някои думи и/или статийки: българо-китайски и китайско-български онлайн речник.
 

Надявам се, че това бе една полезна добавка

  Успех с изучаването на китайския език ви пожелавам!

[И.]

 Това няма научаване просто! Аз не знам дали някой чужд език може да се научи напълно, обаче китайският не може, в това съм сигурен! Изключвам 1, 2, 3 гения, които ще го научат. Аз ви казвам повечето не могат да го научат на 100 процента никой чужд език. А китайският не е от лесните за учене. Дано да съм допринесъл към темата заспала.

[MSL]

  Темите не са заспали дотогава, докогато има кой да ги чете. Не е казано, че трябва да се пише по някоя тема, за да е "незаспала".
 А сега малко по въпроса за диалектите, който писах в чат, където ставаше дума, че една приятелка от България, която учеше в Северен Китай имала северен акцект. Какво й писах (с малко съкращение):
 "Предполагам, че ще имаш северен акцент, аз преди също бях научил по кошмарен северен начин думите - "мър", вместо "мън" (门), "сия-бар", вместо "сия-бан" (下班), "баобър", вместо "баобей" (宝贝) и добре, че се преместих на юг, където няма толкова ротацизъм и изчанчване на путунгхуа-то (иначе казват, че не можели точно да налучват тоновете много от южняците, но аз съм "глух" за тоновете, така че не ми пречат). Имаше едно място - Тунг-хуа, където освен ротацизма и "ш" не можеха да казват, та за малко да почна да викам "лаосъ", вместо лаошъ (老师)... за някои този акцент е окей, за други - не е."

[MSL]

Това беше сериозно да се знае.
А дали китайският е най-трудният език на света?

Първо, както съм отбелязвал и преди в този омнилогичен форум, това е относително, защото ЗАВИСИ ЗА КОГО даден език е труден или лесен. Например за някой японец, който е учил само японски език, сръбският език може да е труден, но за тебе няма да е труден, защото голям процент от сръбските думи са еднакви или подобни на българските. Същата работа е и с китайския език - за някои, които в езика си имат много китаизми(например виетнамци, корейци и японци), китайският език няма да е толкова труден за научаване говоримо. За тези пък, които използват сходна писменост(японците) ще е лесен за научаване и писмено. Но за някой с различен език, който не е учил нито китайски, нито някой език с много китаизми(японски, корейски, виетнамски), нито дори език от сино-тибетското езиково семейство, то китайският ще му е труден или много труден, за най-труден - не мога да преценя, защото не познавам всички езици по света. Знам, че някои кавказки езици, например, са също доста трудни, а с африканските не съм добре запознат(като изключим арабския в либийския му вариант), така че не мога да кажа на 100 процента, но за трудност - мога да кажа, че ще има. Тя е не само свързана с това, че думите са различни, а и с това, че писмеността е йероглифична(трябва да се помнят хиляди йероглифи, някои от които доста сложни), както и с това, че езикът е тонален(4 тона + 1 нулев, направо го смятай като 5 тона), а и граматиката си е своеобразна.
 Та, накратко, за българи и много други български граждани(с турски, ромски, арменски, еврейски, татарски и пр. произход), които знаят само българския и майчиния си език, а даже и за тези, които знаят руски или някой западен език(английски, френски, немски, испански) китайският би съставлявал трудност и то немалка. Изключение биха правили само българските граждани с виетнамски произход, които знаят виетнамския на прилично ниво, както и тези с корейски и японски произход, които също си знаят корейския/японския на прилично ниво, заради китаизмите в езиците им.
 Ще приведа и примери. Думата "Китай" на китайски е, приблизително, "Джун-гуо". Пише се "中国". Няма общо с българското "Китай", очевидно. Няма общо и с турското Чин(Çin), нито с татарското Кътай(Кытай)... В същото време езиците с традиционно китайско влияние имат сходни думи за назоваването на Китай: виетнамски - Trung Quốc(Чунг-куок), корейски - 중국(Чун-гук), японски - 中国(Чуу-гоку); на японски даже се и пише по същия начин както на китайски, ако забелязвате. Друг пример - думата "математика":
- китайски: 数学 - шу-сюе
- корейски: 수학 - су-хак
- японски: 数学 - суу-гаку
 Мисля, че ви стана, поне малко, ясно.

  Нека се спра на китаизмите в българския език. Сигурно много от вас няма да се сетят за повечко китаизми или поне не веднага, ако бъдат запитани да назоват няколко. Аз ще напиша някои от китаизмите в съвремения български език тук:
- чай
- кетчуп
- фъншуй
- кунгфу/ушу
- дао (даоизъм, даоист и пр.)
- ци (или "чи")
- цигун
- хунвейбин (хунвейбини и пр.)
- женшен.
 В прабългарския език (който е бил тюрко-алтайски) също е имало китаизми, но това е друга тема.

[MSL]

Изречението "我越学中文越会说中国话。", което се чете приблизително "Уо юе сюе джунг-уън, юе хуъй шуо джун-гуо хуа" и означава "Колкото повече уча китайски език, толкова по-добре говоря китайски." Това не е кой знае каква мъдрост/сентенция, но е добра отправна точка за размисъл у всички любители и професионално-учещи китаисти, който се отчайват от своите резултати. Просто не бива да престават да учат, а след като научат нещо - да го затвърждават. Случва се на един ден да научим и 30 нови думи, но, при повечето от нас, ако не ги упражняваме или срещаме редовно по телевизия, интернет, общуване с хората, то се забравя. Други пък съвсем мързеливо спират да натрупват нови знания и се чудят защо китайският е толкова труден. Той, че не е лесен - не е, но неупоритото му учене води до липса на качествен напредък. В моя опит 3-4 човека почваха да учат китайски и след около 100 думи се отказваха. В същото време други, които почваха да го учат доста по-късно от мен, но го учеха систематично и упорито, в крайна сметка достигаха моето или много по-добро ниво от моето. Изводът е, че китайският език, както и всеки друг език, изисква упорито, системно и постоянно изучаване.

Да добавя малко по темата от своя опит. Аз разбирам китайски сега малко по-добре, отколкото, когато писах първата част на въпросната тема. Имам, така да се каже, скромен, но забележим успех. На какво се дължи той? Най-вече на това, че не се презорвам - на ден уча по малко (нямам за къде и защо да бързам, понеже). Например тези дни научих думата 抽象 (приблизително изговаряне - "чоу-сян(г)" и значение "абстрактен/-на/-но/-ни") и известната поговорка "有志者事竟成" (приблизително изговаряне "Йоу джъ-джъ шъ дзин(г)-чън(г)" и значение "Има ли воля, има и начин."; на английски: "Where there's a will, there's a way."), както и преговарях йероглифа 换 (приблизително изговаряне - "хуан"). Така го уча аз - бавно и полека.

[MSL]

 

Малко информация за китайските имена

  Китайските имена са различни: например има такива с по два йероглифа, с по три и (рядко) с по четири. Примерно: Ли Пън (2 йероглифа), Лунг Джун Хун (3 йероглифа), Оу Ян Йен Джюен (4 йероглифа).
 Според мен най-правилно е да се изписват личните имена (когато са съставени от 2 йероглифа) с тире - напр. Лунг Джун-Хун, Лунг Съ-И, Джан Дзъ-и. Така по-ясно си личи кое е фамилно име (то е първото) и кое е личното име (след фамилното, на второ място). Още едно пояснение, за тези, които още не са рабрали - на китайски първо е фамилията, а после е името - да речем, ако побългарим името на Дън Сяо-пин, то ще звучи като Сяопин Дънов, но на китайска подредба ще е Дънов Сяопин. За още по-лесно разбиране може да приведем примера с руски имена, където официално фамилиите също са на първо място - например сестрата на Ленин - Ульянова Ольга Ильинична (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BB%D1%8C%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0,_%D0%9E%D0%BB%D1%8C%D0%B3%D0%B0_%D0%98%D0%BB%D1%8C%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0).
 Много от по-младите китайци имат (неофициално, самостоятелно избрано или избрано им от родители, учители) чуждо име - например английско като Джон, Хенри, Мери, Линда и т.н. или пък руско (при тези, които учат руски) - Мария, Николай и пр., или дори българско (при тези, които се занимават с български език). Това е и с цел улесняване запомнянето на името им от чужденците, защото много чужденци срещат трудности със запомнянето на китайските имена.