Талига
Сигурно, ако не сте виждали, то поне сте чували "
талига". Това е стара дума. С тюрко-алтайски произход е и сигурно е наследство от прабългарите (хунобългарите/тюркобългарите). На старобългарски "талига" се е изписвала като "
телѣга". Думата означава "кола" (не "автомобил", разбира се, а "каруца"). Тюркската етимология иде от tilgen, което означава "колело". Освен др.-тюрк. tilgen "колело", има връзка и с монголското тэрэг (терег) "каруца"; бълг. талига, заета в унгарски talicska "ръчна количка". В унгарския език има доста прабългарски думи.
Всичко това, а и още по прабългарското езикознание можем да научим тук:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA Ето и още информация за талигата (талигите):
"
Талига е носещата част на вагона, на която са прихванати колелетата. Разстоянието между релсите по българския стандарт е 1435 mm, а по руския 1520 mm. При преминаване на границата от Румъния към Русия се налага да се сменят талигите.
С талига се обозначават и дървените конски каруци. Крайните коне от конския впряг се наричат логои. Два коня са главни, а другите два крайни се смятат за логои — помощни коне. При колесниците обикновено имало само по един логой."
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B0 Интересно е да се знае, че
талига имала и значение, различно от традиционното й.