[И.]

Искате ли да живеете вечно?

  Като ще си говорим за вечен живот, да ви питам направо:

Абе, вие искате ли да живеете вечно?

 Някои искат, някои пък не искат. Вие какво искате?
 И става дума за истински живот, за такъв, който живеете сега, а не за "живот в отвъдното", "живот след смъртта" и други религиозни такива. За да няма недоразумения ето го въпросът поставен и така: "Искате ли да не умирате никога?" И защо?

[MSL]

 Чшшш, че как бе?! Много ясно, че да!!!
 Аз винаги съм се удивлявал (учудвал) как може да има хора, които не искат да живеят вечно, защото щяло "да им омръзне", защото "нямало смисъл", защото "само ще страдат" и др. такива обосновки! Това са хора без достатъчно въображение и/или без достатъчно образование.
 Ето и някои "за" относно това колко е хубаво да живееш вечно (или поне няколко милиона години):
 1. Да започнем с парите и богатството (материалното), защото за много хора днес (не без основание) това е най-важното (или едно от най-важните неща). Ако сега един живот е средно 80 (или дори 120) години и вие може да спестявате по само 1 лев на ден, то е ясно, че за година ще спестите само около 365 лева. Можете ли да направите някакъв качествен бизнес с тях? Можете ли да си купите жилище? Едва ли!
 А я си представете, че живеете и спестявате поне 50000 години! По 1 лев на ден. Определено ще имате десетки милиони спестени левове (и при неголяма инфлация), ще можете да имате нещо по-така като личен бизнес или ново жилище.
 2. Представяте ли си, ако Хегел беше жив и можеше да коментира или да общува с Ленин, Мао и т.н.? Представете си какво вие ще изпуснете от бъдещите мислители (философи), политици, актьори, певци, художници, компютърни игри и т.н., ако умрете и не живеете вечно! Колкото по-дълго живеете, толкова повече интересни и/или полезни неща ще видите от науката, изкуството и т.н.
 3. Ако живеете вечно, ще може да научите всички науки, да изгледате всички филми, да изслушате всички песни (опери, концерти), да пътувате по всички точки на земното кълбо, които искате.
 4. Ако живеете вечно ще се възползвате от открития в науката и изобретения в техниката, които сега даже не можете и да си представите.
 Помислете само - ако Сократ можеше да се повози в метро или ако Декарт можеше да поиграе на някоя компютърна игра...
 5. В много случаи умирането е придружено с болка, задушаване, дълги мъки и други неприятни изживявания. Защо ви трябва всичко това, ако може да живеете вечно/да не умирате? Все пак инстиктът за самосъхранение е един много основен, базов и важен инстинкт.
 6. Като говорим за инстикти, помислете и за друг много важен, базов, важен - този за продължение на рода! Няма да продължавам.
 Надявам се всичко това да е било достатъчно.

[boyanova6]

Аз съм от онези, дето вечен живот не им трябва.

1. Не искам забогатяване в огромни количества, а пари, които да ми покриват нещата, които искам да купя с тях, плюс запас за проблеми, искащи пари, за да се решат. Пари за украса в банката (има хора, които имат милиарди, отлежаващи именно по този начин и никога не ги харчат за нищо- т.е. пари за украса в банка) са ненужно нещо, а притежателите им поне аз третирам много лошо като хора с психични проблеми. За изкарването на пари, които да покриват това, което се иска да се купи с тях и решават внезапно възникнали проблеми от естество с финансово решение, един живот е предостатъчен. Всичко под и над това по отношение на пари (недостиг или прекомерен излишък на пари), не е средата, която е моята мярка. За другите мярката за пари може и да е различна, но за мен е тази мярката.

2. Имам един познат, който много обича едни животни. На 20 път, когато повтори темата за тях при разговор... Уф. Ами представих си за миг как живеем безкрайно и след 1000 години ми подхваща разговор на същата тема за тези животни. УЖАС! Ами още 2000 години разговори на същата тема? 5000 години? Безкрайно във времето! Това е слушането на въпросната грамофонна плоча до безкрай. Мне. Бих пропуснала.

3. Това вече го опитах като дете. Накрая установих, че мозъкът има ограничен капацитет, а науката във всичките и разклонения никога не спира да се развива. Освен това стават и други проблеми. Реших ги окончателно като прекратих всякакви опити да разбирам от всичко. Безсмъртието, ако не е съпроводено от младост и изцяло нов мозък, психика и прочие, способни да го понесат, е живо мъчение за човека. По-страшно е от смъртта да остаряваш, да се разпадаш и да учиш неща, които мозъкът не побира, защото не е устроен да побира.

4. Сещам се за баба ми. Видя технологиите, които ги е нямало, когато е била млада. Но както споменах, мозъкът си има капацитет и макар да може да се добавя нова информация, но това е до определен момент. Тя виждаше тези технологии, но така и не можа да ги възприеме, защото нервната система е устроена да намалява приема на информация с увеличаването на възрастта. Масово е, не е мое откритие- има изследвания такива правени. Та- децата учат и възприемат информация в такива обеми, каквито са огромни. И според тези изследвания (вече не помня кой психолог ги правил) , ако едно дете възприема толкова информация, колкото 25 годишен, то това при детето е патология (твърде малко информация му идва на детето понеже). Примерът го давам да се сравни за какви разлики в усвояването на информация става въпрос. Декарт и компютър може да се окаже като индианец и пишеща машина или може и да е по-зле, ако мозъкът му е съвсем изветрял от времето и постоянното пълнене с информация, която не е способен да обработи.

5. Хич не ме блазни да вземе да се окаже, че хем живеем вечно, хем вечно ни е гадно, понеже Законът за всеобщата гадост все си намира начини да се прояви. УжасТ! По-добре смърт- там поне знаем, че накрая сме стабилно мъртви, каквото и да става при смъртта. Особено, ако сме стари и виждаме как се разпадаме физически, често пъти психически, умствено и т.н. Да не споменавам и болестите, които идват с напредването на възрастта и са егати мъчението от един момент натам. То затова и някои държави за нелечими болести дават право на евтаназия.

6. Продължение на рода. То един живот е достатъчен, ако няма физически проблеми. Ако не- осиновяване и готово. За това един живот също е достатъчен. И това е ок. Защото болката от това да виждаш как си отиват наследниците ти, които надживяваш с безсмъртието е няма такова наказание за безсмъртния. Освен ако не е някой психопат (социопат) и да не му пука от такава смърт. Ама пък тогава такъв човек по-добре да не живее, защото жал за околните му.

Тази е моята позиция. В отвъдно не вярвам. Живот след смъртта няма, до колкото разбирам от биология. Но вярвам в смъртта. Болезнена, каквато-такава. Не може да се промени, освен ако не се въведе евтаназия, но и тогава пак няма гаранция за безболезненост. Но примерно първо да дават приспивателни, после отрова и край. Такова нещо е ок за хора на възраст, дето искат да си умират вече или ако са тежко и неизлечимо болни и искат да прекратят страданията си от болестта.

Смъртта е краят и той трябва да присъства. Ако не, трябва да се промени тотално човешките физика, психика и какво ли не, защото в този им вид- безсмъртието е по-зле и от най-най-лошото възможно мъчение, болка и т.н.

Малко объркано писах, ама ми е уморено и хич ме няма в мисленето.

[MSL]

 Първо да уточня, че нямам против, ако някой иска да не живее вечно, да си живее невечно. (Т.е. ако ти смяташ, че не ти харесва вечен живот, аз не искам да казвам "Ама няма такива работи! Ще живееш! Казах!!!"). Признавам правото на всеки да си избере (дори и да сме вечни) колко иска да живее.
 Тук, обаче, ще си пиша с какво не съм съгласен в написаното (по принцип):
 1. За парите - на мен ми се завива свят само като видя колко струва нещо като лечение на левкемия. Да не говорим за още по-сложни неща... Тръпки ме побиват. Наистина човек може да е милионер и пак да се разори, ако го "подгонят" по-сериозни заболявания. А като сложиш разни прищявки (примерно на половинките) от рода на "Ама аз искам поне 1 път годишно на екскурзия в чужбина" (където може и 30% от годишните ти приходи да отидат на кино), то, поне от гледна точка на живеещите на минимална и средна работна заплата - един живот не е достатъчен. (Ако някой не вярва, може да му дам цени на жилища из разни средни градове по света, да сметне едно жилище на колко заплати се равнява - може и на над 100 години заплати да се равни. Нещата с парите и скъпотията са много сериозни, който си прави труда да ме чете от останалите, да им натъртя, че парите не са за подценяване и ще съжаляват, когато им дотрябват, а ги нямат).

 2. Има теория, че всяко нещо може да омръзне. (За конкретни неща говорим, а не за базови неща като ядене, пиене...) Предполагам, че ако човек се занимава с едно хоби 5000 години, то може да му омръзне (поне за дълъг период) и да се ориентира към други неща. Омръзването (дезинтересирането) си е с много сериозно присъствие в човешкия живот, затова и аз залагам, че при един клонящ към безкрайност живот ще има смяна на хобита (или поне редуването им).
 
 3. Безмъртието ОПРЕДЕЛЕНО трябва да е съпроводено с НЕОСТАРЯВАНЕ (защото иначе няма логика - безкрайно стареене няма - в един момент всичко остаряло се разпада - дори постройки, които ни изглеждат "вечни"). Така че, когато аз си представям безсмъртие си го представям и като пребиваване в една и съща биологична възраст.
 
 4. Предвид, че аз не си представям вечния живот като едно "вечно стареене" (просто не е възможно физически да си представиш едно живо тяло на 1000 години - то още на 120 вече изглежда не много стабилно), наистина няма какво да се добави (не, че няма единици старци, които са почти знаменитости, защото работят с компютри и какво ли не ново).
 При една вечна млада или средна възраст, обаче, за един интелектуалец  си е огромно удоволствие да овладява нови знания, култура и пр - напр. да изчетеш всички философски книги, да посетиш всички музеи по света, да видиш всички картини нарисувани някога, да изслушаш всички песни и мелодии, и пр. (А аз познавам и неинтелектуалци - ами те просто ще са доволни ако могат вечно да ядат любимата си храна, да пият любимия си алкохол и да "изтаковат" "всички фенки". С това искам да кажа, че и по-тъп човек би могъл да се радва безкрайно - уиски, пури, кино, плажове, деликатеси, моделки... е-хеее; или някои особи от женски пол - шопинг из Лондон-Париж-Ню Йорк-Шанхай-Токио-Сидни и обикаляне по разни шикозни курорти за такива би било вечно удоволствие.)
 Вярвам, че човешката алчност е ненаситна (както се отбелязва в някои народни приказки).
 5. За "всеобщата гадост" или по-нависоко - за ентропията - има такива неща, но зависи все пак кой си. Гледал съм разни богати чичета - един техен ден минава общо взето така: сутрин на плажа: палмички, кокосови коктейли, лазурна вода, някоя нежна красавица до тях. Обед - в най-интересни и любими ресторанти - калмари, октоподи, миди, филета, салатки, тропически плодчета. Следобед - сауна, масажи всякакви, фитнес (евентуално "на работа", която се свежда до няколко телефонни разговора или наглеждане на някой обект за 1-2 часа максимум!). Вечер - някой романтичен бар или интелектуална сбирка и пр. КЪДЕ им е всеобщата гадост при тези хора? Много рядко си имат някакви (сериозни) грижи те. (Например един имаше, когато му се повредила колата, а не се сетил да си купи втора и "Сега трябва да пътувам с градския транспорт!" Е, и? "Ами много е бавен! Виж сега трябва да чакаме тук 20 минути и още 20 докато стигнем! Това са 40 минути!!! А ако бях с колата за 10 минути и съм там! Сега половин час ще СТРАДАМ!" )
 6. Продължението на рода не е нещо задължително (аз като почти убеден "child-free" го казвам). В смисъл, че ако някой още няма деца и никога няма - ами това не е някакъв проблем (особено, ако може да е вечен). За населението, Земята и Вселената е напълно безразлично дали примерно родът "Ким" или родът "Каракольови" ще продължи или няма да продължи. Обективно погледнато - всеки си избира, но не е задължително, особено ако видът остава. Извън човешкото общество - примерно "има елени" и "няма елени" - това е важното, но дали, когато има елени, това ще са рода на елена от А и Б или родът на елените от Б и В - едва ли освен на генетиците би му било интересно.
 Тъй че, смъртта е не край, който трябва да присъства, а несъвършенство, срещу което много умове през вековете искат да се борят - от най-древни имена има опити (примерно при даосите; даосизма) за постигане на безсмъртие. За мен не е нормално и не е честно (както казваше един колега) да живееш, да се мъчиш, да се бориш, да трупаш знания и накрая всичко да се разпадне и да свърши.

[boyanova6]

=) Мдам. Справедливо е, ако съществува вариант за безсмъртие, всеки да избира каквото го влече.

Сега отново по въпроса с мозъка. =)

Ама ако човек ще е вечен, освен промени в устройството на мозъка (които не виждам как биха могли да се случат) и психиката, освен посочената от теб вечна младост, му трябва и физическо здраве на ниво. Щото да се влачи човек цяла вечност болен, демек всичко да го боли, това е кофти начин да прекараш вечността. Определено. В смисъл, съгласна съм с MSL че си трябват физически младост и здраве. =)

Започнах в предния пост да обяснявам за ученето, как намалява с годините, но не съм дообяснила нещата.

Малко от далеч почвам, че да стане ясно какво имах предвид. Аналогията не е много подходяща, защото човешкият мозък е в пъти по-сложен от компютър и не обработва и съхранява информация по същия алгоритъм като компютър, ама горе-долу като пример, ще стане за онагледяване.

Та за компютъра. Той има памет, която е крайна. Да речем, че сме филмови маниаци и искаме да си запишем на нашия компютър огромен брой филми. Почваме да записваме. И записваме де що намерим. Никога нищо не трием от паметта и само записваме и записваме. До един момент, когато компютърът вече няма свободна памет и...

Ама компютърът е лесен, защото може да се поизтрие нещо, без значение къде се намира и да сме ок в това отношение.

При човека не е точно така въпросът с триенето. Паметта на човек също не е безкрайна. Мозъкът също си има начин да не си претоварва паметта (забравяме). Но има и друго. Ние имаме процес на обработване на нещата за помнене на нива. Имаме едно нещо, наречено дълговременна памет и там се засилва информация от кратковременната памет. Информацията в дълговременната памет си стои там и даже понякога да не я искаме, си намира начин да ни напомня за себе си. Демек, не трием спомени и памет по желание от мозъците си, както по аналогия можем да трием от компютъра.

Затова, за да се избегне информационното претрупване на мозъка, се намалява с възрастта и желанието за учене и фактически малко хора на възраст продължават да учат, а огромната част хора на възраст спират да учат като защитна реакция за пестене на паметта на мозъка.

Опитвам се да си представя как биха работили тези процеси на натрупване и съхранение на памет в мозъка (спомени, информация и подобно) при човек, който е безсмъртен, дори да е с физическа младост и здраве. Ми не се получава частта с паметта и нейната обработката от мозъка.

Човешката памет е крайна. Не може произволно да си забравяме какво сме преживели, научили и т.н. Т.е. може да има краен брой спомени в нея. Безсмъртието предполага вечност. Да речем, че е възможно да се докара физическо здраве и физическа младост. Ама за справянето с проблема за това, че човешкият мозък е в състояние да събере краен брой спомени и информация и пр., поне аз идеи никакви си нямам. Изглежда ми нерешим проблем.

А ако приема все пак забравянето като вариант за освобождаване на памет, то тогава се обезсмисля самата идея на безсмъртието. Защо да си безсмъртен, ако няма да помниш миналото си?! То и при психиката предвиждам проблеми, но това с крайността на паметта, съхранявана в мозъка си е Проблем с главно П. Затова си мисля, че никога няма да бъдем безсмъртни.


 

[boyanova6]

MSL, за парите във връзка със здравето, ми е една такава тегава тема. Ами аз в момента имам този проблем, че здравето ми е увредено и всичките пари на света да имам, това няма да ми го върне. Има неща, които понякога не могат да се купят с пари. Има нелечими болести. За съжаление, някои от тях са смъртоносни.

Затова си харесвам средата по отношение на парите. Парите трябват, но са нещо полезно само тогава, когато ги има с мярка. Също така трябва да се харчат с мярка, защото да се купуват глупости от глезотия е тъпо, а прекаленото пестене също е тъпо. В един момент се остарява и като се тегли чертата, ако човек не е бил разумен в харчовете, то той/тя може да се ядосва както защо е прекалил с разточителството, така и да се ядосва защо е бил прекалено пестелив.

Щото животът е само един и не е вечен (за сега поне де, пък кой знае бъдещето какви изненади може да довее). И ако сме прекалено пестеливи, ще изпуснем някои нормални удоволствия, после на старини ще е късно за тях и ще се вайкаме що не сме ги преживели на младини. Пък ако сме разточителни и не пестим, то може на стари години да се вайкаме за насъщния и що сме били такива с широки пръсти на младини. А като е средата и ми се струва като вариант най-ок.

Пари за евентуално лечение са хубаво перо за спестяване, но и там трябва да е с мярка. Поне аз така си мисля. Щото. Ми лично зная, че има моменти, когато здравето наистина не може да се купи с пари.

[MSL]

 Аз лично, моят ученолюбив и жаден за нови знания, усещания и впечатления мозък, си го харесвам и така - не искам промени. Сигурен съм, че разни хора тип "батка", "мутра" и пр., които искат пък вечен лайф тип "жени, коли, ядене, пиене и пр.", също нямат нужда от промени, защото ще им е кеф така вечно (или поне в скромния срок от 2-3 хиляди години).
 Самата идея за райско блаженство (вечен живот в Рая) се базира на нещо такова - вечно удоволствие. В опитие пък там с мишки ли, плъхове ли, също установяват, че дадеш ли (с електродите в мозъка, центровете на удоволствието) възможност за "вечно удоволствие", мишоците натискат само това копче, да им стимулира щастието и въобще даже не им пука за храна, вода - може да си умрат така, "щастливи".
 Залагам на тезата, че един вечен живот ти дава шанс за постигане на щастие (даже само по 1 лев на месец да спестиш, в рамките на една вечност, някой ден ще имаш за дори 10-стаен апартамент, за 2-3 яхти, за всички класически книги по света и за каквото си искаш). Това е по теорията/теоремата, че ако безкрайно голям брой маймуни безкрайно много време набират произволно текст, то някой ден ще се получи смислено произведение (напр. текст от Шекспир) - повече за тази теорема: https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0_%D0%BE_%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85_%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D1%8C%D1%8F%D0%BD%D0%B0%D1%85 (на руски).
 
 За боледуването - мисля, че безкрайно боледуване е невъзможно - рано или късно от боледуването или ще се умре, или ще се приспособи тялото (все пак това е безкрайен срок за приспособяване!) или самите болести (в безкрайността) ще отшумят (ще се изтощят, понеже те, по дефиниция, не са безкрайни). Това само теоретично, разбира се, защото болестите са най-различни.
 Ами то мозъкът си има механизми да "обезличава" неизползваните паметови следи, да ги "складира", казано дилетантски - да ги забравя. (Ясно, че абсолютно забрявяне няма, но някои даже и под хипноза трудно си спомнят, та го приемем като поне "задоволително ниво на забрава".) (За мен, често, е удоволствие да си припомням някое позабравено знание - примерно забравил си коя е столицата на Буркина Фасо и търсиш - намираш: "Уагадугу"!
 Сигурен съм, че много хора ще са радостни да си спомнят/припомнят безкрайно неща като вкуса на нещо, страстта от нещо и пр.)
 Да не забравяме и самите по-нисши, не-паметови удоволствия - примерно да си лежиш в джакузи и да си пийваш любим коктейл; да ти правят любимия масаж; да гледаш нови филми с любими актьори... Леле-леле, толкова много удоволствия на този свят - само вечен живот ми дай на мен! Жаден съм за тях! (Може би, защото ги познавам и оценявам повече от доста други хора по света, неуспели да се докоснат до тях или поне не успели по този начин.)
 Според мен тези от старите, които не искат да учат, са просто от по-несвикналите да учат. Защото си има учени и философи, които до последен дъх са учещи и интересуващи се от тематиките. Даже влизат в универститети и записват висше на преклонна възраст. Имаше един китаец такъв. Питат го: "Защо? Нали скоро ще умреш?", отговаря: "Защото в момента съм жив и ми се учи, докато съм жив."
 Приемам в един момент да спра да уча и всичко да ми е на 100% запълнено. Нямам грижи - тогава нон-стоп на друго ниво вечен живот: любима храна, любими напитки, любими спортове, любими занимания, любими изживявания (вече споменах - масажи, сауни... и разни в стил "мъжете знаят защо"  ). Все пак само малка част от човека е интелект - повечето е инстинкт, потребност (какво беше казал един психоаналитик - че като легне на кушетката един човек - той вижда не само човек в мозъка му, но и бозайник, и влечуго). Искам да кажа, че по-нисшите нива в мозъка са си жадни за удовлетворение - замисляйки се, много мислители стигат до извода, че повечето е удоволствие - дори самото облекчение, което човек изпитва, когато се храни или когато пие вода - това е вид удоволствие! Има ли вечни удоволствия - значи и самото
безмъртие не само не е обезсмислено, а е нещо супер-яко!

"Защо да си безсмъртен, ако няма да помниш миналото си?!"
 А, ако умреш и пък съвсем нищо не помниш, къде му е смисълът да си живял? Кое те прави по-различен от мравката? Толкова много еволюция и мъки, че да се достигне такова ниво на организирана биологична материя (мозъчната) и накрая просто да умре, да се разпадне... (а като гледаш как някои, дори и големи умове, тънат в забвение, не се надявай на "родовата памет"!!! Пък и всъщност, ако ТЕБ вече те няма, какво значение има дали те помнят или не те помнят! Така че - аз по-добре да си живея колкото се може по-дълго и да се радвам на животеца, а който иска - да си мре).
 Аз проблеми с психиката нямам, ако ми кажат, че ще живея; имам, ако ми кажат, че ще умирам. Не ми се мре. Това да ти се мре (ако не си съвсем в нужда за умиране) не е нормално - противоречи на инстинкта за самосъхранение (да не говорим пък за инстинкта за продължение на рода, демек - секса, който е толкова важен за всеки здрав, прав и нормален мъж - за жените няма да повдигам дума, че там е "сложно" - някои са наистина фригидни, някои се правят на такива или на много морални, трети искат, но не толкова колкото мъжете, четвърти пък искат, но "само ако ще се оженим", някои се замонашват, има и лезбийки... и пр., и пр., и пр. - много сложна темата).
 

[MSL]

 Продължавам си отговора, защото преди малко се наложи да оправям офлайн задължения + неминуемото спортуване (че без него съвсем "ще я втасам", както гласи един идиоматичен израз).
 Определено парите и здравето са не просто тегав, а най-върховно важен проблем - в един свят на живи същества и капитализъм (а не примерно на ангелчета и райска идилия) - всичко най-важно ще се сведе до здраво тяло и пари! Да, при някои заболявания и с пари, и без пари - все тази, но за повечето - искат се пари (иначе, както знаем и както казват често някои тук - "който няма пари и заболее, просто чака да умре") - за справка, който не вярва, че парите са важни за болничното лечение (защото има и такива шемети), нека да погледне как вървят цените на операциите по света (и то само на простите - примерно някоя кожна операция на меланома и от сорта). Ако още не му стига - да се погрижи да види колко струва лечение на левкемия в Китай, примерно. След това може и да му просветне, че повече оживяват хора, които са с пари и могат да си платят лечението, отколкото тези, които не могат (а вече там, че имало различни здравни застраховки, които покривали еди-колко си, ако ги имаш - това са други теми за размисъл).
 Мен също ме дразнят някакви такива, които постоянно са с фикс-идея "Не изкарвам достатъчно! Ако утре майка ми и баща ми заболеят как ще им покрия лечението?!" или "Ама ти си толкова беден, че не можеш всеки ден да ме каниш по скъпи ресторанти!", обаче, идеята им (принципно, в ядрото) е правилна: в света на капиталистическите отношения, ти не можеш да същесвуваш не-капиталистично, извън-парично (сега, имало някакви, които се отказвали от парите и ядели само от боклуците - социално движение някакво и от сорта - примерно този другар: https://en.wikipedia.org/wiki/Mark_Boyle_(Moneyless_Man), но и това не решава проблема с ПЛАТЕНИТЕ МЕДИЦИНСКИ УСЛУГИ (ПЛАТЕНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ)...)
 Къде е мярката на парите? Аз съм голям привърженик на мярката (във философията известна като "мярата"), равновесието, хармонията и пр. Няма как да не се съглася, че и при парите си трябва някаква мярка. Обаче тя е много РАЗМИТА и ПЛАВАЩА - ето пример с инфлацията: реален случай: родителите ми цял живот ми събират някакви пари в ДСК-то, застраховка ли какво беше точно, дойдоха после "Промените" и "Демокрацията", инфлацията изяде почти всичко и аз взех някакви 20 лева май. А с онези пари, които по онова време са влагали, са можели да купят доста повече неща, отколкото с онези 20 лева! Затова тук някои казват (а аз не мога да не се съглася с тях), че човек трябва постоянно да трупа пари! (Те никога не са достатъчно, предвид постоянната инфлация, а и предвид постоянно нарестващите "духовни и материални потребности", както казват по-висшите източници). Примерче: имаш 1 милион юана и си мислиш, че имаш доста. Да, но в един момент се оказва, че това са просто 100 квадратни метра нов апартамент в града ти! И какво? Купуваш апартамента и оставаш с 0. Достатъчен ли е бил този един милион? Съвсем не, другари и другарки! Така че, къде е ДОСТАТЪЧНОСТТА, къде е МЯРАТА на парите - това е много индивидуално, субективно и зависещо от какво ли не (да вземем и пример с дете - едно е да нямаш деца, друго е да имаш дете, което ще учи в Софийския университет, а трето е да имаш дете, което ще учи в Харвард и после ще иска още едно висше и в Оксфорд - разходите са много, много, много различни между 1. Издръжка на дете, което ще учи в Харвард и Оксфорд и 2. 0 деца.) ЗАТОВА, аз предпочитам да имам пари над мярката (пък, ако хартисат, ако останат - лошо няма, защото принципът е: "По-добре да имаш пари в излишък, отколкото да нямаш пари." - това, разбира се, за капиталистическите и полукапиталистическите системи, в които се намираме, а не за разни дарономики - https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B0.)
 За харчовете - няма какво да добавя; така е и се знае от всеки що-годе по-разумен и/или размишляващ човек.
 А за перото (перата) за спестяване - това също е много хубава (и трудна тема) - нещо като държавните бюджети - примерно колко е най-разумно да се задели за отбрана, за образование, за здравеопазване... Семейният бюджет не е нещо кой знае колко различно; зависи от това колко имаш, какви са ти приоритетите...
 И така.
 Благодаря за включванията тук, защото аз сам не мога да си говоря толкова (ако няма с кой да събеседвам). (В смисъл, че аз редовно си пиша сам - споделям си вижданията или просто пиша за неща, които мисля, че се търсят онлайн, но, често, ми се получава по-лаконично. А като има събеседници/събеседнички - "съвсем друга бира"! )
 Отивам да прегледам и ЛС-тата.