За думите спамър, спамер, спамаджия и пр.
"Спам" първоначално означава нежелана поща (нежелани имейли), непоискани реклами по мейл (електронна поща), а по-късно значението му се разширява и означава непоискани, неочаквани реклами на нещо в различни сайтове (социални мрежи, форуми, видеоплатформи и т. н.), например като се сложи връзка (линк), известна като "спамлинк" в дадено рекламно съобщение или в офтопик или дори в онтопик (всякакви начини, в които присъства непоисканата реклама/връзка (линк) може да се приемат (или да не се приемат) за спам).
"Спамър" идва от английското "spammer", което се изговаря [spæmər] (и в някои английски произношения е по-близко до "спемъ", отколкото до "спамър", но това е отделен въпрос). Има и форма "спамер". И двете са в мъжки род, означават човек, който спами (който изпраща спам). На български език, по-пуристично (става дума за чистотата на езика) би било, ако думата беше преведена/въведена с някоя от традиционните наставки (индоевропейски или алтайски по-произход, няма значение, все са традиционни) от рода на "-ар" (като в "млекар", "обущар"), "-яр" (като при "огняр", "леяр"), "-джия" (както е в случаите с "калайджия", "пощаджия"), "-ач" (напр. в "готвач", "секач") и пр. Всъщност има, но рядко се среща, и форма "спамаджия". При едно пуристично, славянобългарско (индоевропейско) оформяне на думата бихме имали "спамар", но нямаме. Е, не е болка за умиране, все пак имаме и други навлезли по-директно думи от подобно естество - например такива като "шофьор", "миньор", "контольор", "боксьор" (през френски) - които за много хора дори не се усещат като чужди.