Сега намерих малко време да продължа по реда на номерата.
8. Образованието беше наистина на високо ниво. Само че не всички бяха отличници, още по-малко пък си учеха добре уроците. В днешно време (поради по-напредналите комуникации, особено интернета) даже и по-неуките могат да получат доста по-бързо вярна информация (а лошата страна е - да получат невярна от фалшивите новини и всякакви пропаганди). Давам малък пример - да речем, ако сега ме интересува нещо за Кемерово (град, свързан с шорците - една малка тюркска народност в Русия), то мога да ползвам търсачка (в случая - Бинг и Байду ползвам най-често) и да видя много неща за този град - даже хора по улиците му и някакъв нов комплекс "Кемерово сити". А ако беше по-рано, по времето на социализма в България, когато нямаше интернет никъде (включително и в целия свят), то трябваше да ходя до библиотеката или до книжарница, където едва ли щеше да има точно в нашия град книга, свързана с Кемерово. Обикновено намирах някоя енциклопедия, където можеше да прочета общи сведения за града и толкова. А повечето хора по онова време въобще и не си правеха труда да ходят да търсят такива неща. Та, искам да кажа, че сега хората имат многократно повече възможност да учат, понеже чрез интернета могат да достигат до всякакви научни, образователни ресурси, но няма ли желание - няма и напредък в знанията.
9. Престъпността, като цяло, беше по-малко количествено и качествено. Обаче и нямаше толкова масова информираност както сега (пак, защото, главно нямаше толкова много развитие на информационните източници, а и самата власт не акцентираше на това да си информиран толкова за престъпленията, а повече да си информиран как да не правиш престъпления, как да си бдителен и съвестен, че да ги предотвратяваш и да предупреждаваш в милицията (тогава така се казваше полицията)...) Та, абсолютно безопасно не е било, но наистина нямаше такива големи опасности каквито има в днешно време - да те хапят улични кучета, да те нападат групи от наркомани, организирани престъпни групи, скинари и какво ли още не... Та едно, че нямаше толкова много престъпност, второ че и да станеше нещо лошо (а то ставаше от време на време), то повечето хора нямаше и да научат никога за това, защото не се разгласяваше. Поради тези две причини спокойствието беше по-голямо.
10. Спортното и космическото дело си бяха развити.
11. Наистина, повечето хора не живееха богато, но не живееха и бедно. Просто имаше една средна задоволеност от рода на това - имаш поне едно жилище, можеш да си платиш всички сметки, остават ти пари за някоя и друга дреха, обувки, храна, някоя и друга напитка и дори няколко лева да внесеш в банка или да спестиш в касичка вкъщи, а и да идеш няколко пъти на ресторант, както и на кино многократно в месеца. Разбира се, това е едно осреднено положение. Имаше си малко по-богати от това - например хора, които можеха да си построят вила, както и малко по-бедни от това - хора, които даже и по 1 път месечно не можеха да отидат на ресторант.
12. За партийната върхушка - безспорно там са си живели доста по-богато от средния български гражданин, а и са имали много повече привилегии.
13. Какъв е бил режимът - поначало си беше
партокрация - главната и основна власт беше съсредоточена в БКП. По-сетне, когато за десетилетия начело застана Тодор Живков и зае доста от властта в самата тази БКП, то нещата вече станаха доста в стил "еднолична власт" (т. е.
авторитаризъм) и може да се определят като тоталитарни. За почитателите на демократичността това беше неприятно и дразнещо, но пък за тези, които държаха най-много на стабилността (и неизменността), това беше добре. Всеки си има политически и социални вкусове. На някои си им харесва да живеят и в монархии, например.
14. България просперираше икономически, научно, образователно, спортно и т. н., като според някои тогава постига най-високото си развитие от самото си основаване, но това беше защото се субсидираше от СССР. Както Жан Виденов беше казал, НРБ е била субсидирана икономика. То и сега е нещо подобно - ако не е в ЕС, без европарите, няма да е на същото икономическо развитие, само че сега разслоението е много по-голямо - има една част, които са супер-богати (дори и да не са от политическите върхушки, както едно време), но има и огромна част, която е под средното, която е от малко бедна до много бедна.
15. Смъртността в България днес е отчайващо висока. Абсолютен факт, че е много по-висока от тази едно време. Причини - бол.
16. Да, в днешно време много повече хора напускат България. Разбира се, една от причините е, че по-рано наистина не се напускаше толкова лесно (имаше "изходни визи", а и не беше лесно да пътуваш навсякъде по света; имаше разлика в коя държава възнамеряваш да ходиш.) Когато границите са отворени, тогава вече наистина трябва да имаш привлекателни условия за живот, за да задържаш населението си - спокойствие и сигурност, добри заплати и пр., и пак някои хора ще предпочетат другаде (поради климатични причини или поради културни причини, етнически причини, религиозни причини, политически причини и всякакви други мотивации).
17. Не мисля, че евроатлантическите съюзници подкрепят или не подкрепят "геноцид" в България. Нямам никаква вътрешна информация какво точно подрепят, но впечатлението, което имам е, че по-скоро големите държави не ги е грижа или гледат да използват малките за своите си интереси - т. е. има егоизъм, но чак целенасочено желание за геноцид - едва ли. То е нещо като това, когато лично си в беда - примерно аз като живеех в онзи малък, шумен апартамент, който дори много лесно хващаше мухъл и постоянно имаше проблеми с мишки, хлебарки, мухи, независимо от постоянното му поддържане (боядисване, проветряване, запълване на дупки, чистене, миене...) почти на никой не му пукаше за мен - тези с парите си правеха оглушки и не искаха да ми дадат поне един заем да започна малък бизнес, че поне да мога да си купя по-голям апартамент или поне да имам пари за нормална квартира. Да, но едва ли тези хора чак са ми пожелавали да пукна, просто не са можели да емпатират (съчувстват) достатъчно, били са стиснати и/или притеснени дали имам достатъчно бизнес умения и добра среда, за да успея с бизнеса и така. По-натам, дано и те да стигнат до някакво такова лошо положение, че да мога и аз да им откажа помощ.