[Nadia]

Не знам кога за последен път съм си свършила всичко, което имам да направя през деня. Много рядко свършвам. Не мога да свършвам почти никога. Това ми е проблем.

[MSL]

Не мога да свършвам

  Става ли дума за това, то веднага се сещам за зависимостта между това да свършиш всичко, което си си набелязал/-а и неговото количество. Аз също го имам този проблем, когато си поставя повече и/или трудни задачи за денонощието. Още по-лошото е, когато си зависим от някой/някои и няма как да не ги свършиш тези неща! Въпреки това, аз не спирам да се самоангажирам, защото знам, че го има и този момент - ако днес си поставя за цел да направя 30 неща, може да стигна само до свършването на 20, но ако си поставя за цел да направя 100, то тогава може и да свърша над 30.
 Хубаво е, когато човек не може да свършва със задачите си, да има алтернативи някакви, да има, например, помощник/помощници или пък, ако е в реда на нещата, да има пари да си заплати за извършването на дадена работа, за която няма време и/или не са му останали сили, нерви, желание и/или просто му е досадно и няма значение дали той/тя или друг/друга ще изпълнят въпросната работа; за пример давам направата на сайт. Ако искаш да си направиш добър собствен сайт, но имаш и куп други неща да свършиш, то е добре, ако имаш и достатъчно пари, за да платиш на някой, който се занимава с направата на сайтове, за да ти свърши тази работа.
 Гледам и да спазвам принципа "Не оставяй днешната работа за утре."
 Спирам по тази тема, защото мисля, че написах достатъчно, понеже не искам и днес да съм в състоянието "не можах да свърша". Това и показва, че трябва да проявяваме умереност (в случая - в дължината на постовете си, когато обстоятелствата го налагат.

[И.]

  Днес вече свърших.