Гярб Вечнълс
разказ
Автор: Гесер Курултаев
Той беше един човек. Може това да изглежда и да звучи много елементарно, и дори скучно, но ние не знаем, а и той не знаеше какъв точно човек бе. Беше ли красив? Някои го харесваха, а други не го харесваха; трети пък бяха просто на мнението, че е едно нормално младо момче. Тя, всъщност, самата красота е нещо субективно - за един най-красивите птици са пауните, за друг - папагалите, за трети - лебедите, а четвърти даже смята птиците за страшни(познавам и такива хора). Ако питате дали нашият герой(да го наречем Гярб Вечнълс) беше харесван, това вече е съвсем друг въпрос! Той имаше зад гърба си голям опит с момичетата/жените - даже и да приемем, че някои са били с него заради пари("да има кой да ме почерпи"), заради престиж("всички в класа си имат гадже, трябва и аз да си хвана някой, пък даже и да е Гярб Вечнълс") или заради някакви други свои мотиви, то самият брой на всички хора от женски пол били с него, заедно с броя на хомосексуалистите, които понякога му се натискаха не на шега и заедно с броя на тези жени на различна възраст, които се обръщаха след него по улиците, показваше че Гярб Вечнълс е един сравнително-харесван или много харесван човек.
Беше ли той умен човек? Ако красотата е нещо субективно, то умът е нещо относително. Според "парадокса на глупавия професор" един великолепен професор по математика със сигурност ще разбира математическите въпроси идеално, но на изпит по медицина може да го скъсат още на ниво "първи курс". Помислете си, ако един човек е програмист и може да направи невиждан сайт, но в същото време не може да отговори на елементарен географски въпрос като "Къде се намира курортът Слънчев бряг?", то този програмист умен ли е или е глупав? Сега, вероятно, разбирате, че човек в едно отношение може да е умен, в друго - пълен невежа, а в трето и четвърто, например, да има някакво средно ниво на своите знания. От тази гледна точка трябва да кажем, че Гярб Вечнълс беше образован, умен и надарен в някои области като литература и история, и доста невеж в други области като металообработване и иврит; в някои трети области като чужди езици пък имаше едно средно ниво. Значи, да приемем, че Гярб Вечнълс не бе необразован и се водеше за сравнително-интелигентен човек.
По подобен начин бихме отговорили и на въпроса дали този Гярб Вечнълс беше здрав, чист и т.н. По-скоро бихме казали "да", отколкото "не", каквито и стандарти да използваме за красота, ум, здраве, чистота, сила, творчество и каквото друго се сетите.
* * *
Познаваше я отдавна, още от 1998-ма година. Знаеше името й отдавна, защото имаше една съученичка със същото име, а после и състудентка. Тази въпросната съученичка беше невъздържана, нагла, несъобразителна... Много беше намразил това име, но... когато срещна това момиче, за което ще ви разкажем, със същото име, то за Гярб Вечнълс вече нямаше по-добро, по-красиво, по-уместно дори женско име всред всички имена по света... Тя се казваше... да я наречем "Ая".
Как Гярб се влюби в нея? Съвсем, съвсем неочаквано, непланувано и, да кажем, неетично. Последното - не по негова вина. Един ден беше у тях, защото бе приятел на брата на Ая, а беше отишъл за пръв път у тях тогава, защото тя искала да се запознае с него, виждала го била на малкия екран(наистина, локално, за неголемият им град. Гярб Вечнълс беше много популярен по онова време) и той й се представи... Но после тя се отказа от идеята си да го харесва... Вечнълс не знаеше защо така стана, а междувременно той се развиваше - спортуваше повече, сътвори нови филми и дори предаване по местната телевизия, даже собствен вестник имаше по едно време, но уви... не сполучи, въпреки че правеше много трогателни жестове за Ая. На един "Св. Валентин", например, я беше чакал с часове пред специализираната й гимназия, за да й поднесе кокиченце и малко подаръче, което беше взел за нея... преди това й беше написал едно красиво любовно писмо; помагал й бе за домашна работа и, най-интересното - за една електронна игра - "Марио". Всъщност тогава бе успял, докато учи Ая да играе играта с джойстика, за пръв път да докосне "скришом" пръстите й и това му остана единственият допир с нея, но все така го помнеше този момент, този допир. Въпреки всичко написано дотук, аз не знам дали може да си представите колко много Гярб обичаше Ая - обичаше я дотам, че дори един път беше взел случайно паднал косъм от красивите й дълги коси върху масичката в хола... и си го пазеше в една от любимите книги - някаква френска енциклопедия по хуманитарна наука. А друго романтично нещо, което правеше заради обичта си към Ая бе, понякога, в дългите нощи(а те бяха дълги, защото нея я нямаше) да извърви около час път от неговия дом до нейния блок, независимо дали бе в летен зной или в зимен мраз, само и само, за да зърне светлината от прозореца й и да си каже: "Видях и аз частица от светлината, която огрява твоето прекрасно лице и тяло, и която виждат омайните ти очи тази нощ, принцесо моя!"
Малко хора разбираха, разбраха и ще разберат тази истинска, силна и доста чиста негова любов. Обичаше Гярб Вечнълс Ая с години, но понеже тя така и не отвърна на чувствата му, той опита да е с различни други момичета. Не беше трудно за него и си намери няколко по-млади от нея приятелки(не само, защото като повечето мъже обичаше млади жени, а защото по онова време Ая смяташе, че не може да ходи с толкова "възрастен" мъж, макар и да имаха само по-малко от 8 години разлика)... Това, обаче, не я накара нито да ревнува(или поне той не разбра да има нещо такова, като изключим някои непотвърдени слухове), нито да разбере, че някакви си години не са пречка, ако човекът те обича, ако е добър, ако е способен и, особено, ако не му личат тези проклети години.
С никоя от следващите той не се почувства така щастлив, както би могъл да се почувства с нея, макар че беше примерен приятел/гадже и, че уважаваше доста половинките си, правеше за тях почти същите жестове, които бе правил и би правил с гордост за нея.
* * *
Минаха малко години, тя замина да учи в чужбина. Гярб Вечнълс също успя да замине в любимата си страна в чужбина... Интересното беше, че след още няколко години Гярб и Ая станаха приятели по интернет, общуваха си в Скайпа, донякъде ги сближи това, че са далече от България, в която и двамата бяха родени и израстнали. Тя беше доста порастнала не само физически, но и като интелект - призна, че разликата в годините нямала толкова голямо значение... споделяше му за проблемите си с език на образована жена, а и той й споделяше за неговите и всичко вървеше весело. Веднъж се случи така, че имаше опасност тя да е забременяла от един неин вече бивш годеник, с който бе невъзможно да продължава да живее заедно. Макар и да беше привърженик на философията чайлд-фрий(доброволно бездетство), господин Вечнълс нито за миг не се поколеба да реши твърдо и да й заяви най-отговорно, че той лично би не просто напуснал любимата си страна, за да иде в нейната(според него) студена и безинтересна държава, но и, че би приел това детенце като свое! Все пак щеше да се грижи и за него, и за нея, ако ще да трябва за целта да работи неща, които никога не е работил и не си е представял, че може да работи като: поливач на рози, разносвач на мляко или монтьор в автосервиз, защото, най-вероятно, нямаше как да преподава по специалността си там, без да знае местния(според него) труден език. Оказа се фалшива тревога това със забременяването й. Не беше бременна, но тази случка само доказа безрезервната му обич към нея!
По време на тези месеци и години чат онлайн, Гярб Вечнълс подкрепяше много Ая, особено когато имаше проблеми с нейния тогавашен груб, избухлив, властен, нетактичен и дебелокож годеник. Беше готов, въпреки разликите в категориите им(за сравнение може да си представите Кейн от една страна, а от друга - Алберто Дел Рио - нещо такова беше, ако застанеха един срещу друг онзи и Гярб Вечнълс) да се изправи пред него и да я защити с всички сили... В един от тези моменти тя в знак на слабост и/или на признателност изпрати на Гярб една виртуална целувка(емотиконка) по Скайпа. Можете да си представите, че това му беше сигурно най-щастливото неща за цялата година и дори за няколко години напред! Единствено толкова щастлив се беше чувствал само, когато я беше докоснал по пръстите, за което вече споменахме и, когато беше могъл да дойде в любимата си страна!
Ако си помислите, че след това Гярб Вечнълс започна да я обича по-егоистично и да я иска за себе си на всяка цена, да стига до крайности, както при повечето лудо влюбени хора, то ще сбъркате. Той просто израстна много в любовота си, направо започна да обича, като биха казали религиозните хора, "божествено" - "Като не мога да я имам, нека поне да я направя щастлива!" и наистина, на практика, реално й помогна да... да... да си намери следващия любим годеник. Много психологически съвети й даде, доста време задели и накрая тя успя да е с този, който й беше грабнал сърцето... Какво ли си мислите сега? Предполагате ли, че всичко оттам нататък стана още по-сплотено между Ая и Гярб Вечнълс? Ако сте си го помислили, то може и да си имате основание, но, факт е, че това не се случи. Един ден Гярб Вечнълс срещна емоционални проблеми в собствения си живот, малко след като се беше развел с една предала го и психично-болна жена. Беше му тъжно. Плачеше му се, душата му плачеше, макар и очите му да оставаха сухи. В същото време любимата му Ая изживяваше една прекрасна ексурзия с новия си годеник в една красива европейска страна. Е, нали си пишеха и споделяха като най-истински приятели, Гярб Вечнълс написа на Ая, изплака мъката си, дори сложи 3 емотиконки-плачещи... Какво обаче УЖАСНО разочарование беше, когато се оказа, че тя - Ая - въобще не е прочела какво е написал, но се направи, че е прочела с думите "Виждам, че си добре." Каква гротеска, какво неуважение, какъв позор след всички тези години на обич, обожествяване, подкрепа и какво ли не от негова страна! Така приключи историята между Гярб Вечнълс и Ая... Вече от няколко години не са се чували, камо ли - виждали. Подобна съдба сполетя и отношенията между Гярб Вечнълс и брат й - след години споделяне и подкрепа към него, когато веднъж на Гярб Вечнълс се наложи да бъде изслушан(изчетен) и посъветван по жизнено-важен проблем, съчетаващ в себе си професионални, етични, екзистенциални и др. моменти - проблем от най-върховна важност за живота му досега, брат й го пренебрегна и то много очеизвадно. Гярб Вечнълс, не реагира веднага, написа си проблема втори път, а накрая и трети път! НИКАКЪВ ОТГОВОР! Гротеската се повтаряше, но под друга форма. Явно той-братът беше зает с по-важни(според него) неща като някоя новопоявила се девойка, която не е познавал до вчера и/или с някое спортно събитие като шампионат по тенис. Накрая, когато реши да пише на Гярб Вечнълс(месеци след това) той писа нещо съвсем не по темата и тогава Гярб го отряза, и му написа в прав текст "ами не ставаш, еди-кой си, просто не ставаш!"... Оттогава и с него не се чуха, нито видяха. От бивш общ приятел след 2-3 години, узна, че братът го е търсил да си говорят пак, защото "много време било минало", но Гярб Вечнълс не разбираше така нещата - ще направиш ти нещо лошо, ще нараниш някой незаслужено и после, само защото е минало време, да му дадеш пак шанс, все едно, че нищо не се е случило! И то да дадеш шанс, да простиш на човек, който се е провалял системно - не веднъж, не дваж. Хайде, няма нужда! - както обичат да казват някои на място.
Тези две решения - да не говори отново нито с Ая, нито с брат й, бяха за Гярб Вечнълс едни от най-правилните решения и той съзнателно НЕ съжаляваше за тях, напротив - гордееше се, че най-после се е отскубнал от това да прощава нескончаемо на някой/някоя само заради това, че имат чар или, че са казали някоя по-подмазваческа и впечатляваща фраза.
На подсъзнателно ниво, обаче, нещата не стояха така. Сега, спорно е дали има подсъзнателно или има само несъзнателно, и ако има, дали сънищата са свързани с него(а и дали всеки един сън или само отделни сънища). Затова без да се ангажираме с някакво научно заключение, само ще кажем като факт, че Гярб Вечнълс, без да планува, без да предполага и без дори да си представи за момент, че това е възможно сънува... Ая! Не просто я сънува, а беше с нея... в някакво интересно нощно барче-пицария с дървени, красиви маси на втория етаж. Обслужваше сервитьор, който приличаше на известен чернокож американски актьор, ако това имаше някакво значение - навън беше вече тъмно, а те бяха заедно - Гярб Вечнълс и Ая. Той не знаеше въобще, че сънува. За него беше истинско и не просто истинско, а прекрасно-и-истинско! Тя се беше съгласила да излезне с него, бяха в това романтично местенце, а тя беше толкова усмихната, ведра, СГУШЕНА до него. Личеше си, че това им е нещо като първа среща и вече са бъдещи гаджета, най-късно от утре! Говориха си за няколко различни неща и всяко нещо - независимо дали беше свързано с морето, с планината, с Азия или с Луната беше интересно, защото си го говореше с Ая! Всяка тема се изпълваше с красота, осмисленост и интерес, когато тя я чуваше или когато изговаряше нещо по темата със сладкия си, звънлив глас!
По едно време той хвана нежно и преклонно двете й длани. Почувства ги истински прекрасни - нито студени, нито горещи, гладки, меки с млада, стегната кожа и красиви пръсти с добър естествен маникюр. Това, заедно с усмивката и красивите й очи, които го гледаха беше за него чутовен миг, който господин Вечнълс бе чакал от 1998 година до днес, до този миг, който му се искаше никога да не изтича - "О, миг, поспри!"...
- Толкова ли трудно беше да постигнем това? - попита той, но толкова беше опиянен от щастието си, че не разбра дали това му мина само през ума или освен това и го изрече пред нея, пред тях в тази вълшебна, по-вълшебна, най-вълшебна нощ!
Симпатичният чернокож, подобен на известен американски актьор, сервитьор по едно време се появи да каже, че са останали последните клиенти, но той чак сега се е усетил, че е минало толкова време, но понеже са толкова симпатична двойка - можело да си стоят колкото искат, той отивал на първия етаж да си поспи пак. Това усмихна и двамата. Гярб Вечнълс не искаше нощта да свършва, сега щеше да измисли къде да заведе Ая на друго място, след като си постоят в това красиво заведение поне още няколко незабравими минути, а защо не и час. Ая беше толкова красива и мила! И...
Събуди се!!!
Незнайно от какво - дали беше от шума на хистеричните съседи, дали от шума на някой камион от улицата срещу него... - няма значение. Имаше значение, че се събуди и тази приказна, вълшебна, най-желана, красива, сякаш неземна и изцяло щастлива сън-реалност свърши. Всичко бе просто САМО СЪН! Идеше му да извика "НЕ! НЕ! НЕ!" по подобие на един популярен кечист в момента - Даниел Брайън. За пръв път в живота си на Гярб Вечнълс му идеше да извика толкова яростно, примитивно, но истински и пряко това "НЕ!"... Защото въобще не искаше тази красива, но съвсем нормална, нетрудна и истинска приказна "реалност" да свърши!
Малко по-късно същия ден, на свечеряване се свърза по Скайпа с баща си и си говориха, оправяха разни проблеми със софтуеъра на компютъра. По едно време, след години и дори десетилетия несподеляне на нещо по-интимно, той написа на татко си:
"... сънувах снощи и ми е още прясно... сънувах, че сме в някакво тихо барче със сестрата на твоя съсед по квартал, 'дето май само нея съм обичал толкова много време... и беше много хубаво, и красиво... нещо, което никога няма да стане наяве, та поне да го опиша в един разказ за Гярб Вечнълс..."
За пръв път почувства какво означава "една топла сълза падна от очите му", защото една гореща сълза наистина се стече от очите му и падна върху оголените му крака(живееше почти до екватора и беше само по бермудки)...
Излезна вън... топла нощ, ясно небе с блещукащи звезди, лек полъх нежно разклащаш палмите, фикусите и другите тропически и екваториални растения наоколо... океанът беше само на няколко километра... можеше да иде до него дори пеш, но... Остана около дома си. Взря се за няколко дълги минути в красивото, звездно небе и романтичните според неговата естетическа нагласа, палми... Взе "важно" решение - да си купи няколко местни островни бири и да ги изпие, с надеждате да се поопие и да забрави за Ая. Сърцето му я искаше много, но умът му казваше "Стига!... Баста!!!... Ю хед инаф!"... Приятно беше да отпива бавно от бирите си, ако не броим комарите и това, че я нямаше до него Ая... Ая, Ая, Ая... След малко се прибра и заспа отново.
* * *
Този път не я сънува и по-добре така. Защото едва ли този красив образ от сънищата му имаше нещо общо с реалната, истинска Ая. Време беше тази несподелена и адски продължителна, възраждаща се като феникс любов, някакси да има край.
Topic: Гярб вечнълс - какво е това (Read 10084 times)