[MSL]

Московия

 "Московия" идва от "Москва". В исторически смисъл, това е Московското княжество (на руски - "Московское княжество"). В днешно време се употребява шегаджийски, подигравателно, презрително и пр. за Русия (чиято столица е град Москва). Днес четох, че украинци предлагат да започне официално да се назовава Русия като "Московия". В днешно време Русия е не толкова "Московия" колкото "Путиния" (по името на Путин, който й е станал нещо като едноличен владетел, т. е. като цар). Неологизмът "Путиния" не е измислен от мен за първи път, виждам че онлайн вече е използван. В друг пост ще разгледаме и него (с подобните му).

[MSL]

За "реимператоризация"

 Вече споменах реимператоризация и рефеодализация в коментарите на дебат от преди доста време. Сега пояснявам какво означават. Рефеодализацията е ясна - възстановяване на феодалните механизми и отношения. Реимператоризацията може да позатрудни някои, защото мисля че е термин, който аз за първи път съм употребил (т. е. възможно е да е мой неологизъм). Идва от "императоризация" (което пък идва от "император"). Под "реимператоризация" имам предвид установяването на все по-пълен контрол от страна на един-единствен автократ в общество, което по-рано наистина е имало императори (например, както е случаят с Китай към днешна дата).

[MSL]

За "Путиния" и други такива

 Та ето и за подобните на Путиния (което, както вече обясних, значи "Русия на Путин", днешна Русия). Идва от "Путин" + "-ия". Други подобни:
 
1. Путинланд, Путинландия, Путинленд (на руски - "Путинлэнд"). Идва от Путин + "-land".
2. Путинистан и Путинстан. Идва от Путин + "-истан" или "-стан".

[MSL]

"Китайчовци", "китайчуги"

  Има неучтиви, подигравателни, снизходителни, неуважителни и, ако не расистки, то поне полурасистки названия на китайците. Едни такива са следните две, които съм срещал отдавна онлайн:

• китайчовци
• китайчуги

.
 Живея в Китай от 2004 година. Колко още ще живея не знам, но предвид рефеодализирането и реимператоризирането му, не мисля да е дълго занапред. За това време съм видял какви ли не китайци - и добри, и лоши, и просто обикновени. Така че - всякакви ги има. Против съм такива епитети за наричане/обозначаване на целия китайски народ.

[MSL]

Жалкар (жалкари)

 Жалкар (ж. р. жалкарка, ср. р. жалкарче, мн. ч. жалкари, желкарки, желкарчета) означава някой, който е жалък. Примерно използване "Тия какви жалкари са!"
 Производни думи: жалкарски, жалкарска, жалкарите, жалкарките, жалкарчетата, желкарския, желкарският, желкарската, желкарското; желкарщина, желкарлък, желкарство.

[MSL]

Специалната военна осерация

 "Специалната военна осерация" идва от т. нар. "Специална военна операция" (известна и съкратено като "СВО") на Путин, което е хумористично, вулгарно-критично, саркастично словосъчетание, изразяващо провалените планове и/или престъпните действия на рашистите в Украйна, дискредитиращи ги в очите на нормалните хора по света. В нечленувана форма е "специална военна осерация".

[MSL]

Какво е "убитак"

 "Убитак" е жаргонна дума, която идва от "убит" с наставка "-ак". Използва се в негативен, обиден, осъдителен смисъл за човек, който бива възприеман като нещо по-лошо, по-неспособно, по-грозно, по-недъгаво и пр. от останалите наоколо (или тези от въпросния социален кръг). Множествено число - "убитаци".

[MSL]

Относно "аналогов нет", "аналоговнет" и "анало-говнет"

 Тези трите са свързани. Идват от руското "нет аналогов", което значи нещо уникално, без аналози, безподобно. "Аналогов нет" е инверсия със същия смисъл. От нея идва "аналоговнет" (има и песен, която се казва така), а най-сетне и хумористично-вулгарното "анало-говнет" (което има противоположна или почти противоположна смислова натовареност - например нещо, което въобще не е уникално и/или нещо, което е с доста лошо качество, доста некадърно, безполезно и т. н.)

[MSL]

За мартеничкалар

За мартеничкалар, в случай че някой се интересува.

[MSL]

Относно "мурзилки"

  Ако се чудите какво е това "мурзилки", ще обясня. Това е множествено число на "мурзилка". Членувана форма - "мурзилките". Напоследък, с този неологизъм, се обозначават путинофили и/или русофили (или обикновени онлайн тролове), които заявяват проруски, прорашистки, антиукраински и пр. позиции онлайн. Идва от името на списание "Мурзилка". (Например, "Мурзилките пак започнаха да бълват отвратителните рашистки опорки!")
 В по-малко известни и по-редки употреби - като синоним на "студ", "студено" ("Бях навън и, да ви кажа, днес е голяма мурзилка!")
 В някои части на Русия използват думата като галена дума за котки. Използва се и като разговорно за инструкция (ръководство).
 Измисленият персонаж Мурзилка прилича на нещо като жълто антропоморфно мече.
 Фонетично "мурзилка" напомня на татарското "мурза" (титла), но не е задължително да имат нещо общо.

[MSL]

Неологизми за днешната Русия

 Днешната Русия (неофеодализирана, неомператоризирана или неоцаризирана, рашистка Русия) има нови неологизмични названия. Понеже символът "Z" (това е латинската буква "зед", която на английски се приознася и като "зи" или "зий"; на някои места вече този символ е обявен и за незаконен) се асоциира с рашизма, неологизмите включват такива с него: "РуZия", "РуZZия" (това двойното явно е по асоциация с нацисткото "SS"), както и такива с малко "z" - "Руzия", "Руzzия".

[MSL]

Какво е "мекере"

 Ами ето - ако сте попадали на думата "мекере" (с варианти - "мекерета", което е множествено число, "мекерето", което е членувано, "мекеренце", което пък е умалителната форма) и не знаете какво означава, тук ще обясня. По-младите, които са учили английски, да речем, може да се заблудят, че "мекере" има нещо общо с mackerel [ˈmækrəl] (няколко риби се наричат така), но няма. Думата е с турски произход. Употребявана е и в по-ранната журналистика, например Христо Ботев пише "За пари Генович е станал шпионин, Найденов мекере, а Михайловски подлец - само нашите букурещки патриоти не работят за пари в кафенето, а за да им се смеле ястието в стомаха. " ("Това ви чака! " във в. "Будилник“, г. I, брой 3 от 20 май 1873 г.) Както разбираме, става дума за турцизъм, с който се има предвид негативен смисъл, обиден дори - сродно е с днешното "подлога" (в множествено число: "подлоги"); някои го обясняват и като "подлец", но предвид че Ботев е бил литературно и езиково грамотен, и го използва в различен смисъл - Найденов бил мекере, а Михайловски бил подлец, то явно значението на думата не се припокрива с "подлец". Другото, с което се свързва е "подлизурко", което пък е с различни синоними от рода на "угодник", "ласкател", "лакей" и "блюдолизец".

[MSL]

За "калчър" (или "кълчър")

 Като видим "калчър" (или "кълчър") може за миг да си помислим, че е нещо тюркско (например има такова татарско име - Калчар (Калшар)), но в българския език става дума за нещо друго - за английска чуждица, която значи "култура", "културен", "културна", "културно" и "културни" и може да се използва в редица (най-различни) названия. Става дума за английското "culture", което се произнася като [ˈkʌltʃər] или [ˈkʌltʃə], т. е. формата "калчър" е по-близка до английското произношение. Ако се стремите да говорите английски без много забележим акцент, съветвам да го изговаряте като "калчъ" (т. е. в този британски вариант[ˈkʌltʃə]).

[MSL]

Расийската, расийското, расийските, расийския (расийският)

 Относно всички тези (расийската, расийското, расийските, расийския (расийският)), както и нечленуваните им форми - расийска, расийско, расийски - първо превеждам, че това е подигравателно, шегаджийско, презрително назоваване на съответните руски неща (тези неологизми са прилагателни - например "расийските тролове" = "руските тролове", "расийската армия" = "руската армия" и т. н.) Идват от руското назоваване на Русия, което е "Россия", но се произнася като "Рассия" или "Расия", както и от съответните прилагателни, тоест - "российская", "российское", "российский", "российские" (на руски език).

[MSL]

Какво значат тези "А хич?", "А ич?", "А 'ич?"

 Това са въпроси (риторични), форми на един и същи въпрос, който означава "А никак?", т. е. "По-добре ли ще е, ако и толкова няма?" или "А никак?", "А без?". Смисълът е "По-добре от нищо." "Хич" е с тюркски произход - на турски е "hiç" (което е по-близо до "хич"), на татарски е "һич" (което е по-близо до "'ич"). Татарското "һич" означава "николко", "никак", "нищо", "напълно нищо", "без". Примерно, "һичбере"/"һичберсе" - нищо, нито едно, нито един/една/едно, "һичкем" - никой/никоя/никое, "һичбер" - никакъв/никаква/никакво, нито един/нито една/нито едно, "һичнәрсә" - нищо.
 Примерно използване:

• - Спечелих само тройка от лотарията.
  - А хич?
• - Имам пари само за зеленчуци и малко гъби.
  - А ич? ("А 'ич?")

Според Иво Инджев, във въпроса "А хич?" е изразена победата на оптимизма (над дремещия в него потенциал за песимизъм); това е вид "практика на компромиса". (Източник - https://ivo.bg/2008/12/24/а-хич/.)