[MSL]

Корейско-узбекски

 И корейският, и узбекският са алтайски езици. Ето малко корейски и узбекски думи:

저 - MEN
아니요 – YO`Q
가수 – QO`SHIQCHI
캐나다 - KANADA
태국 - TAILAND
베트남 - VIETNAM
영국 – BRITANIYA
사람 - ODAM

[MSL]

Қанағаттандырылмағандықтарыңыздан

  Қанағаттандырылмағандықтарыңыздан е на казахски език. Казахският е един от алтайските езици. Думата қанағаттандырылмағандықтарыңыздан се смята за най-дългата казахска дума. Пише се с 33 букви.
 Още по темата: https://informburo.kz/novosti/samoe-dlinnoe-kazahskoe-slovo-pytayutsya-vygovorit-inostrancy.html.

[MSL]

Ето как е "Обичам те!" на узбекски език

  Това може да послужи на хората, които се интересуват от следните неща: 1. Как е на узбекски "Обичам те!", 2. Какво означават някои надписи на бележки/писма в узбекски филми, гледани от хора, които не разбират въобще узбекски език. 3. Почитателите на фундаменталната алтаистика (по аналогия с фундаментална наука), т. е. на почитателите на алтаистиката заради самата алтаистика (по аналогия с френското "l'art pour l'art", изкуство заради самото изкуство; изкуството като автономна ценност, като самоценност), т. е. алтаистиката като самоценност (когато всяко ново алтаистично знание си е ценно само по себе си).
 И на темата - Мен сизни севаман! на кирилица (или Men sizni sevaman! на латиница) означава "Обичам те!" на узбекски (буквално преведено е "Аз Ви обичам!"). По-фамилиарното е "Мен сени севаман!" (и на латиница - "Men seni sevaman!").

[MSL]

Тюрклък

 Съвсем кратко включване в темата - за значението на думата "тюрклък". "Тюрклък" може да се преведе като "тюркство" или "тюркщина" (за сравнение - "българщина") и да означава тюрките, тюркските култури, езици и пр.

[MSL]

За аварите

  Просто малко размисли за аварите (тюркски народ, родствен на прабългарите):

 1. Думата "авари", в единствено число - "авар"... малко не звучи на тюркски, а по-скоро е позападнена (погърчена; повизантийчена). Защо ли? Ами, защото в гръцката азбука няма "б". Даже "България" е "Βουλγαρία" (Вулгариа), на гръцки, ако не знаете.
 2. В Орхонските надписи (старотюркски) името се изписва като "апар".
 3. В славянските варианти имаме "обри".
 Според тюрко-алтайските фонетични закони, този етноним би трябвало да е нещо като "ауар", "абар" или "апар". Обаче, предвид, че "в"-то не е чуждо на чувашки и прабългарски (огурските тюркски езици, известни още и като ЛиР-езици, към които се отнасят аварски и хазарски), то не изключвам самоназванието да е било с "в", т. е. наистина като "авар".

[MSL]

Каратека, джудока, айкидока - японски думи

 Японските думи "каратека", "джудока", "айкидока" означават, съответно, "каратист", "джудист" и "айкидист". За да звучат по-родствено, бихме ги превели и по-диалектно (неологично) като "каратеджия", "джудоджия" и "айкидоджия". Има една теория, че тази тюркска наставка "-джия" (която я има и в други тюркски варианти - например "-чъ"/"-шъ") е с китайски произход, както и японската (и корейската) "-ка".

[MSL]

"Ниндзялар" и "нинджалар"

 Думите "ниндзялар" или "нинджалар" в някои тюркски езици означават "нинджи" ("нинджа" в множествено число). Формата "ниндзялар" е с руско влияние, защото "нинджа" на руски е "ниндзя".

[MSL]

 Преди малко писахме за доларите в трейдърския блог, та се присетих да напиша и нещо в алтаистичната тема тук относно тях. Значи, в много тюркски езици "долари" е "долларлар". Двойното "л" е поради руското влияние в тези езици. Същото е и в друг алтайски език (тюркските езици, да не забравяме, включително и прабългарският, са алтайски езици) - корейския. В него "долари" е "달러들" - "дальодъль" (-лар суфиксът е сходен с -дъль суфикса, който по принцип, според мен, е бил "-дър", близък до днешния казахски "-дар". На казахски "долари" е "доллардар". А казахският е тюркски език.) Като стана дума за "-дар", на това ще обърна внимание, когато пиша за "нандар" (да не се бърка с "нандор") - "нановете" в следващия си пост тук.

[MSL]

 Има едно уйгурско (а и не само уйгурско) тестено изделие, което се нарича "нан". Когато говоря с някои уйгури, освен на китайски, използвам понякога смесица от татарски с малко казахски, собствено уйгурски и други думи, за да постигна някакво ниво на разбиране (за неучил почти никак уйгурски език) с помощта само на алтайски (тюркски) думи и изречения.
 Преди години не знаех коя точно множествена форма (можествено число) използват за "нан" на уйгурски. Та пробвах с "нанлар" - не разбират, замислих се дали няма да е като на татарски в такива случаи (примерно - "хун"-"хуннар" ("хун"-"хуни")) - "наннар", но ми се стори малко вероятно. Оказа се, че като в казахския език (например "адам"-"адамдар" ("човек"-"хора")) - използват "-дар", та формата е "нандар". На казахски "нан" означава "хляб" - напр. въпросното ястие се нарича "тандыр нан" ("тандър нан"), защото се приготвя обикновено в печката, наречена "тандър" (модерните се правят от метал, традиционните са от глина или нещо такова - не знам точно). Други примери: "ақ нан" = "бял хляб", "таба нан" - вид нан, който се приготвя с мляко, "қара нан" = "черен хляб" (в някои български източни диалекти се казва и като "чер хляб") и т. н.

[MSL]

Озънборън (озынборын)

  Преди малко споменах за една комаризация, та се сетих, че подобно нещо (толкова много комари изведнъж) съм виждал преди само, когато бях в Казан (Татарстан). По онова време много от местните татари си употребяваха руското "комар" (произнася се "камар" или по-точно - [kɐˈmar]), в множествено число, разбира се - "камарлар", та само аз знаех, че баш татарското "комар" е "озънборън" (на татаски - "озынборын"), което буквално значи "дълъг нос" или "дългонос". Тук идва и множественото число, за което вече говорихме в предишната тема когато стана дума за "наннар"; то е "озынборыннар". Ето и още за въпросната дума: https://ru.wiktionary.org/wiki/озынборын.

[MSL]

За алтаизмите

  Познати са ви, вероятно, англицизми, русизми, арабизми и др. А кои са алтаизмите (не "алтаистизмите"  )?

Алтаизми

 В лингвистичен план "алтаизъм" е всяка дума произлизаща от някой от алтайските езици (или конкретно от един от тюркските езици, които се нарича "алтайски" и се говори в република Алтай - "алтай тил"/"алтай тили"). Не бива да се бърка с политическото явление наречено "алтаизъм" (което е вид идеология за сближаване на алтайските народи/алтайско-говорящите и от сорта).
 Ето ги и видовете алтаизми:
 1/ тюркизми - например "сазан" (което значи "шаран") в руския език е тюркизъм.
 2/ монголизми - например "далай" (което значи "океан") в тибетския език е монголизъм.
 3/ тунгусо-манджуризми - например "阿哥“ (приблизително произношение "агъ"/"а-гъ") в китайския език е тунгусо-манджуризъм (по-конкретно - манджуризъм). Да, за всички, които се чудят дали има общо с други алтайски (вкл. тюркски) думи като "акка", "акай", "ага" - мисля, че са родствени.
 4/ кореизми - например "김밥" ("кимбап", което е корейското суши) в различни езици е кореизъм.
 5/ японизми - например "нинджа", "карате", "кимоно" и т. н. са все примери за японизми. Един сравнително по-нов японизъм, например, е думата "манга".
 Засега толкова. Другия път, ще пиша по въпроси, свързани с някой друг алтайлък.

[MSL]

 Освен в казахския, уйгурския и дори в корейския (под формата -дъль (-дър)), това нещо (множествено число образувано с "-тар") го има и в якутския (саха) език. Якутският е един от тюркските езици. Интересен е с това, че е най-близък до древнотюркския, както и до чувашкия ("новопрабългарския", както го наричам), защото исторически е вторият отделил се, след булгарския ЛиР езици (прабългарски, аварски, хазарски...) от общотюркското езиково семейство, та затова и е запазил най-много (на второ място след новопрабългарски, т. е. чувашки) ламбдацизми (ш --> л) и ротацизми (з --> р).
 В случая, обаче, имам предвид наставката за множествено число, която срещнах преди малко. Гагаузите на много тюркски езици са си просто с "-лар" - "гагаузлар". Да, ама на якутски "гагаузи" е "гагаузтар".

[MSL]

 Сега продължавам отново с множественото "-нар" (наставката за множествено число), както и с интересен пример, а именно, как се казва "кумани" на татарски. Ето така: "команнар". Има и алтернативен вариант - "сары кыпчаклар" ("саръ къпшаклар", т. е. жълти кипчаки; кумани и кипчаки/кипчаци е едно и също; понякога европейските кумани, т. е. тези, които са пред Волга, са приемани за западни кипчаки/западни кипчаци.)
 Казвам, че този пример (с куманите на татарски) е интересен, защото самите татари говорят на кумански (новокумански); самите татарски езици (с малко изключение) принадлежат точно към куманските (кипчакските) езици.

[MSL]

 Аглутинацията с няколко интересни и полезни примера. (Полезни, поне за изучаващите и занимаващите се професионално, иначе - както съм установил, на повечето хора не им пука колко си научил във връзка с някой алтайски език, та за ползи в живота - много малко вероятно).
 Първо, какво е аглутинация. Това е термин, който се използва в много науки - в психология, в биология и т. н. В случая става дума за аглутинацията в езикознанието и, конкретно, за аглутинацията на алтайските езици. Някой да не си помисли, че само тюркските езици са аглутинативни? Не. Японски, корейски, тунгусо-манджурски, монголски... всички са аглутинативни. Примерно в корейския аглутинацията се нарича "교착성" ("гьочаксонг", което идва от китайски, но това е естествено, защото корейският е пълен с китаизми). Давам прост пример с корейския език с приблизителна транскрибция - "집" (джип) - "къща", "집에" (джибе) - "в къщата". Съответен пример от татарския език с приблизителна транскрибция - "өй" ('йой") - "къща", "өйдә" ("йойде") - "в къщата".
 И нека сега да преминем към онзи пример, който е свързан с това как да кажем "европейци" на татарски. Образуването на "европейци" става изключително по аглутинативен начин: (Започвам с варианта "Европа", който е по-русизиран) 1. "Европа"  - "Европа", 2. "европалы" (европалъ) - "европеец", 3. "европалылар" (европалълар) - "европейци". В друга вариант, който е с по-тюркска същност (понеже в тюркските езици рядко може да се срещне исторически "в") - "Ауропа": 1. "Ауропа" (със значение "Европа") - ауропалы (ауропалъ) - ауропалылар (ауропалълар).
 В заключение същия пример с корейските аналози: 유럽 (Юроп) - 유럽인 (юробин) - 유럽인들 (юробиндъль).
 Надявам се всичко това да е допринесло за вашето разбиране на алтайската аглутинация.

[MSL]

 Ето и част от едно изречение, в което са споменати различни чужди езици на узбекски: "Русча, инглизча, туркча, қозоқча, қирғизча, тожикча, туркманча ва бошқа тиллар..." Превеждам: "Руски език, английски език, турски език, казахски език, киргизки език, таджикски език, туркменски език и други езици..."
 Толкоз по айтайлъка, засега.