Аглутинацията с няколко интересни и полезни примера. (Полезни, поне за изучаващите и занимаващите се професионално, иначе - както съм установил, на повечето хора не им пука колко си научил във връзка с някой алтайски език, та за ползи в живота - много малко вероятно).
Първо, какво е аглутинация. Това е термин, който се използва в много науки - в психология, в биология и т. н. В случая става дума за аглутинацията в езикознанието и, конкретно, за аглутинацията на алтайските езици. Някой да не си помисли, че само тюркските езици са аглутинативни? Не. Японски, корейски, тунгусо-манджурски, монголски... всички са аглутинативни. Примерно в корейския аглутинацията се нарича "교착성" ("гьочаксонг", което идва от китайски, но това е естествено, защото корейският е пълен с китаизми). Давам прост пример с корейския език с приблизителна транскрибция - "집" (джип) - "къща", "집에" (джибе) - "в къщата". Съответен пример от татарския език с приблизителна транскрибция - "өй" ('йой") - "къща", "өйдә" ("йойде") - "в къщата".
И нека сега да преминем към онзи пример, който е свързан с това как да кажем "европейци" на татарски. Образуването на "европейци" става изключително по аглутинативен начин: (Започвам с варианта "Европа", който е по-русизиран) 1. "Европа" - "Европа", 2. "европалы" (европалъ) - "европеец", 3. "европалылар" (европалълар) - "европейци". В друга вариант, който е с по-тюркска същност (понеже в тюркските езици рядко може да се срещне исторически "в") - "Ауропа": 1. "Ауропа" (със значение "Европа") - ауропалы (ауропалъ) - ауропалылар (ауропалълар).
В заключение същия пример с корейските аналози: 유럽 (Юроп) - 유럽인 (юробин) - 유럽인들 (юробиндъль).
Надявам се всичко това да е допринесло за вашето разбиране на алтайската аглутинация.