Ами аз не съм имал много
тройки. Поне не си спомням да съм имал в училище. Чак в университета (и то само
една тройка). Завършил съм със среден успех над "Много добър 5". В училище също имах основно петици и шестици. Много рядко четворки. А за
тройките ("Среден 3"), както казах, нямам никакви спомени. Интересно е, че имах една-единствена двойка ("Слаб 2") и то по биология (в основното училище). А бях, общо взето, с интерес към биологията, а и я схващах в повечето случаи (т.е. разбирах повечето уроци).
Двойката дойде някакси изневиделица. Учителката ни по биология ме изкара на дъската. (Или както има един друг термин - "вдигна ме".) На път към черната дъска един от съучениците ми - Ицо (Христо) ми даде някакво бележниче (тефтерче имам предвид, а не ученически бележник) с незнайно шеговит, подигравателен или сериозен тон (и намерения) и каза нещо приблизително такова: "Ето ти вълшебния тефтер! Носи щастие!". И аз (тогава на 11 години май бяхме) го взех, за да ми донесе късмет.
Простотийка, ама карай - история е това, та споделям. Иначе вече не вярвам (с години) в такива суеверия (вярвам само, когато има доказателства за нещо - особено научни такива!) Та, отидох аз при даскалката, тя ме разкара из целия учебник (или поне из доста из уроците), но не остана доволна от отговорите ми и изненадващо една двойка! След това Христо заключи, когато си прибра тефтерчето нещо от рода на: "Явно на тебе вълшебният тефтер не ти донесе щастие."
Та такава една "весела" историйка за двойка.