"Дано час по-скоро пукнат всички носталгици!" (рекла ядно една литераторка)
Тези дни научих, благодарение на статия на Бойко Ламбовски във в. "Сега", че някаква литераторка ядно рекла "Дано час по-скоро пукнат всички носталгици!". Реших да взема отношение не само, защото това само по себе си е противно, невъзпитано, отблъскващо (да проклинаш огромна група хора заради тяхно естествено виждане е емоционалност), а защото и лично се чувствам засегнат, понеже имам доста носталгии по едно или друго.
Не е ясно по какъв повод и с какви мотиви е произнесено проклятието, обаче моите коментари са следните:
1. Носталгията по добрите неща, които са били преди е нещо добро, защото по този начин не се губи представа какво може да е по-добре и какво е (било) по-добре. За пример може да вземем носталгията по обществото с по-ниска престъпност, по-малко наркотици и по-евтини стоки (и услуги).
2. Носталгиците са доста хора. Несъмнено една част от тях (малка или голяма) са полезни за обществото. От "пукването" им няма да има полза. То и без това отрицателният прираст свидетелства за доста пукване (и напускане), свързани с България (а и не само).
3. На мен в последно време не ми се живее чак толкова, колкото ми се живееше преди, но нямам намерение да съм пуквал, защото съм бил носталгик и са ми липсвали добрите стари неща като: безплатно образование, безплатно медицинско обслужване, доста по-ниска престъпност и т.н.