Интересни факти за . (точката) Щом вече четете това, сигурно сте се заинтересували по някакви причини от
. - точката. Сега ще ви представя няколко интересни факта относно този знак.
1) Точката, като препинателен знак, не е съществувала винаги в писмената култура. Смята се, че за пръв път е започнала да влиза в употреба при Аристофан Византийски, който използва система от три вида точки: висока (
.) средна (.) и ниска (
.)
2) Точката, в качеството си на знак, който отбелязва край на изречението, се използва в китайски език, обаче това не е същинска точка, каквато ни е позната от българския (и други езици), а е малко кръгче: "。". Още по-интересното е, че в опростения китайски език на КНР то си се поставя по същия начин, както и точката - в края на изречението, след последната буква на последната дума, в долния край (на реда на изречението), но в традиционния китайски език, използван в Тайван, Хонконг, Макао и на някои места по света с китайски общности, въпросното кръгче се поставя на по-високо, на средна височина. Примери с изречението "我写书了。" можете да видите тук
http://en.wikipedia.org/wiki/Full_stop В тайландския език пък точка няма. Изреченията се пишат без интервали, а когато има интервал, това показва, че изречението е завършено, т.е. интервалът играе ролята на точка.
В езика урду точката се пише така "۔" (има разлика с ".", колкото и да е трудно да се направи такава).
В някои индийски езици вертикална линия служи за край на изречението, т.е. ролята на точката се изпълнява от вертикална линия.
3) Точката се използва и в математиката (алгебра и геометрия).
4) Точката играе роля на делимитър в информатиката - напр. ".com", ".asia", ".eu" и т.н. или "
optimizatsiya.txt", "
SEO.txt", "
optimizator.txt"...
Topic: . (Read 3149 times)