Саможив
саможивник
саможивец
саможивляк
Не зная коя дума е най-подходящата - саможив (това май е прилагателно), саможивник, саможивец или саможивляк ( 
Това едва ли?), но я да си поговорим вие такива ли сте и, ако сте защо сте такива, а ако не сте... поне какво мислите за саможивите хора? 
Напоследък така съм станал аз - саможив. Е, почти де, не на 100%. Повечето ми приятели и контакти са онлайн (някои от тях познавам от преди, т.е. офлайн). Ето и какво писах почти по темата тази вечер:
Дори и да си делите сметката, ПАК е натоварващо - вместо човек да си купи някоя обувка, дреха или просто да отиде на кино да види някой любим филм, трябва да слуша на някой простотиите 2 часа и да похарчи пари. Ако човекът е много умен и/или забавен - нещо да има за какво да се хванеш/да осмисли виждането - хубаво, ама ако е обикновен прост човек (а на мен повечето ми се струват такива, защото постоянно чета нещо и съм с образование) - то даже и да ме черпи, пак не ми е приятно.
Това го пиша, защото много хора около мен не могат просто да се видят с теб на някоя пейка в парка, на плажа, под някоя беседка, в някоя градинка, а трябва да се ходи да се яде, да се пие, да се пее (караокета), а аз нямам много-много такива навици. Така че - дори и да ми плащат, пак не ми се ходи и, ако е възможно, откланям поканите.
Едно време имах добри компании - събирахме се, четяхме си собственоръчно написаните стихотворения, разкази... говорихме за култура, наука, философия... поигравахме и на белот, гледахме телевизия, филми... Сега, къде ти?!... Просто не намерих подходяща среда около мен по една или друга причина (а причини и то съществени - бол!)...
Според мен лошо няма човек да е саможив/саможивец (саможив/саможивка). Особено, ако използва тази своя самодостатъчност и самота (а тя е относителна), за да твори, да се развива и да се радва на живота си.
Topic: Саможив, саможивник, саможивец (Read 4209 times)