"Твоята философска диплома и твоите знания каква полза имат?"
Аз бях роден в една европейска социалистическа държава. Когато бях малък родители, книги, учители, медии, всички и всичко, ме учеха/убеждаваха, че знанието (знанията) е ценност. Аз им вярвах. Аз и досега така смятам. Завърших "Философия". Тази специалност е една културна (част от културата) специалност (има едно гледище, което постановява, че културата е сбор от наука + философия + останалото знание). Аз лично най-мнгого обичам научната философия. Магистратурата ми е свързана с философската антропология. Всеки ден чета книги, ежедневно научавам някаква нова информация. Чувствам се по-умен с всеки изминат ден. Наистина. Да, обаче, често някои (не казвам "всички", само казвам "някои") ме питат: "Твоята философска диплома и твоите знания каква полза имат?" Тези, които са учили философия и много от хората, които разбират нещата, знаят, че този въпрос е един прагматичен (или утилитаристичен) въпрос. За прагматиците (или уталитаристите) "Няма полза = няма смисъл." ("Няма полза = безсмислено.") Аз не съм прагматик, нито утилитарист. Аз съм социалистически настроен човек. Обаче чувствам как трудно е да обясня, че моите знания и диплома имат полза, защото аз съм един сравнително-беден човек. Няма човек, който може да поиска да си купи философските ми познания. Та затова и онези (някои) хора смятат, че "Тоя е беден = неговите знания и специалност нямат полза." Това е логическата грешка наречена латински "Argumentum ad crumenam" (което може да се прилага/тълкува по един или друг начин, но значи, че ако си богат, то си прав, а ако си беден не си или пък "Като си толкова умен, що нямаш пари?")... Честно казано не съм съгласен с такива аргументи, ама проявявам разбиране към мислещите по този начин мъже и жени. В много от съвременните общества човек без пари (или без друг някакъв капитал) е човек без възможности. Ето, например, някой може да разбира от неща като: конфуцианство, диалектика, елементарни частици, комарджийската заблуда (на английски - "gambler's fallacy", а на китайски - "赌徒谬误"), Вазов, съзвездието Андромеда, Верди, няколко чужди езика и т. н., но това дълбоко и разнообразно (широко) знание няма някакво отношение към доходите на човека. Всичко (стоки и услуги) иска пари. Не ще знания. Например да се качиш на автобуса трябва да си купиш билет за еди-колко си пари, а не да им рецитираш новото стихотворение, което току-що си написал; като отидеш да си купуваш хляб (ориз, макарони или нещо подобно), също искат да си платиш с пари, а не да им кажеш за научената от теб етимологична логическа грешка ("etymological fallacy" на английски, а на китайски - "词源谬误"); когато отидеш да си купиш книга също искат да си платиш с пари, а не, примерно, да им кажеш за историята на западната опера, която учиш. Тъй че, ясно е "Имаш пари = имаш стоки и услуги", но ако си просто от онези, които имат знания, това не ти гарантира, че ще се заимаш и със стоки, и услуги. Така че, в днешно време, животът на богатите сравнен с живота на умните, но бедни, е по-добър. Обаче да имаш знание има смисъл, бе! Има и полза, бе! Примерно тези, които имат знание, знаят поне как да избягват прости грешки, които допускат онези, които нямат знание. Примерно някой богат глупак не си мие ръцете, затова се разболява, рано умира. Умният, макар и беден човек, си мие ръцете, затова и не се разболява твърде много, не умира толкова рано. Друг пример - богатият глупак не знае коя чужбина е опасна и произволно емигрира в някоя опасна държава след което съжалява. Умният човек, лека-полека изучава къде е опасно, къде е безопасно, та после не съжалява. Така че, определено като имаш знания е смислено и полезно. Само че този смисъл и тази полезност не са лесни за разбиране (узнаване). Този вид смисленост и полза са почти невидими (понеже повечето хора, като цяло, не са много образовани).
В заключение: Знам, че животът на бедния човек е труден и болезнен; аз също искам да съм богат, но моля ви не казвайте, че знанието и дипломата ми са безполезни. В много от днешните общества тези неща сравнени с парите са по-маловажни, но все пак са ценност!