Малко от моите
размисли относно две неща:
1. Природата на човека.
2. Ненаучното "деца-кристали" или "кристални деца".
В едно клипче гледах Руслан Белъй (руски комик от Воронеж, който живее в Москва, доколкото знам) казва, че човекът е звяр по природа. Естествено, че Руслан Белъй не е първият, който казва това. Да се твърди нещо подобно е вид биологизъм, опростенчество, защото човекът, в днешно време, като цяло е "обществен звяр" с различни култури, цивилизации... Но, природно, т.е. в чисто биологичен и до голяма степен в психологически план, хората са си животни. И по този повод ми се каза от една приятелка, че тя пък не е съгласна със звяра в човека... Тя смята, че човекът го научава лошото/зверското от "превзети хора", а по природа си е добричък, само дето лесно се влияе от разни "неприятни нашественици". Като човек на науката, аз веднага реагирах и представям някои от моите
чатови реакции на вашето внимание
:
Е, аз нали ти обясних, че от моите наблюдения над децата и от това, което съм учил по антропология,
човекът БЕЗ ВЪЗПИТАНИЕ си е звяр - основно само инстинкти има: за ядене, бой, бягане, съвкупление... все пак, не забравяй, че сме част от животинския свят. (Знаеш за т.нар.
вълчи деца, например, които са отгледани от зверове в природата - те дори не може да се научат да говорят, защото животинското доминира в човеците). Как по природа едно дете е добричко, когато още не можещо да говори ходи и примерно си ОТНЕМА със сила (бой, блъскане и хапане) каквото му потрябва от други деца? Близо 100% сходен геном с този на шимпанзетата - няма място за съмнение, че без култура/възпитание, човекът няма никакви шансове (някои даже и с възпитанието - пак нямат
). С времето ще усетиш как все повече и повече хората са зверове по природа и няма как да е по друг начин. А това, което виждаш - как на някой му става жално за коте или нещо друго - то също е наследено от животните - по-дребните същества предизвикват едно съчувствие и инстинкти - имаше филм как ягуар изяде маймуна, но пък маймунчето му се стори беззащитно и си го осинови (
https://www.google.com/#q=jaguar+adopts+baby+baboon).
Последно по въпроса тук:
На едно място имаше маймуни в клетка. Давах им тревички и цветя да си играят или да ги ядат, ако са им вкусни - грабваха ги и, естествено, не казваха нищо.
Детето, което още не може да говори и детето на повече години (без възпитание), също като маймуната, грабва от ръката ти каквото си хареса и забягва без едно "мерси" дори. Това ми е най-простия пример за човекът-животно, който си остава животно, ако не го отгледат и възпитат хора.
...
Малко встъпление по втората тема, за ненаучността:
Ама книжката не на 100%, а на 900% няма да съвпада с твоята философия;D При тебе е някаква приказка, в която всичко е баланс, песен, справедливост, птички пеят, ангелчета милват нещастните, а Божественото сипва с пълни шепи на всеки, и ние просто трябва да "прогледнем", за да видим в какъв вълшебен свят живеем... А моето е само спрямо това, което е ДОКАЗАНО, а не ИЗМИСЛЕНО - метеорит удря земята и унищожава милиони живи същества, звезда избухва и стерилизира всичко наоколо с радиацията си, лъв изяжда човек, атомна бомба избива стотици хиляди... при мен всичко е
жестоката реалност с широко отворени очи. Дълго време живях с илюзиите, които ни пробутват за пари или просто, защото са ненормални и си вярват - съчувстваща вселена, левитации, русалки и не знам какво си, което само те забатачва още повече в живота, вместо да ти помогне да си стъпиш на краката и да видиш, че можеш да разчиташ само на
реалността, а не на
недоказаните измислици.
...
А сега и за новото, но уви, ненаучно понятие "кристални деца" или "деца-кристали". За него научих тази вечер. Веднага се усъмних, че е нещо ненаучно подобно на "деца-индиго" и излезнах, разбира се, прав. Разбрах от тук първо -
http://psiholog.souee.org/index.php?page=62§ion=8 - че авторът е същия като на понятието "деца-индиго". Научното ми усещане се оказа правилно! След това се зачетох за него тук -
http://en.wikipedia.org/wiki/Lee_Carroll и работите се изясниха - човекът е завършил икономика, всъщност... ще си спестя останалите неща, защото наистина мисля, че за учените въпросния линк ще е достатъчни, за да се убедят в ненаучността на неговото творчество.
Още по темата за научното, ненаучното и псевдонаучното:
Ах, много надушвам псевдонауката аз!
... Ей така се печелят пари - пишеш една голяма измислица,
неуките вярват на всичко, което е по-така
странно и завладяващо, и ето ти
приход... Аз утре, ако анонимно, публикувам книга, че има "диамантени хора", които като са близо до теб и се успокояваш + ти хрумват добри идеи... и ще видиш колко народ ще повярва, ама си имам принципи и не съм изпаднал до там, иначе мога да излъжа милиони...
...
... всеки
трябва ДА ТЪРСИ И НАМИРА достоверни източници и да са научни - напр., ако
физик ти обяснява нещо за
триенето е по-вероятно да е прав, отколкото, ако някой парапсихолог ти обяснява как триенето те свързва с ангелите и е изобретено от самия Божествен ум... Не може да се вярва ей-така на всичко, което е по-интересно, защото много лъжат и то за пари. А ти си твърде лековерна на такива тематики и въобще не се усъмняваш поне малко, както е съветвал Декарт, в нещата, а после да потърсиш дали научно от някоя академия, от някой научен експеримент са доказани - по-лесно е така да се живее, предполагам, но дано да не ти изиграят някоя лоша шега в живота - напр. да почнеш да се молиш на Вселената да полетиш и да направиш някоя беля... все пак, мисля че в реалния живот, си имаш една граница и полусъзнателно си даваш сметка, че това са недоказаности и действаш по-прагматично (в смисъл - по-рационално).
...
Завършвам с това:
... не знам с какъв акъл веднага може да се захапват понятия като "децата-индиго", "обичащата ни вселена" и пр., без никакво проучване, изследване и прилагане на здрава, научна логика. Пише някой си някъде нещо, преписват го няколко човека, разпространява се и се намират милиони да го повярват, все едно, че е истина от последна инстанция!... Тъжно.
Topic: Размисли на Гесер Курултаев (Read 66872 times)