За т. нар. "ерозия на авторитетите" и въздигането на нови авторитети
Когато се разсъждава за нещо е първо важно да се уточни понятието. Под "авторитет" може да се разбират много неща. Например в един Казахстански филм видях, че местен престъпник ("мутра", "мафиот") е наричан "авторитет" (и то сериозно, а не подигравателно, не иронично, не осъдително). Заинтересувах се и разбрах, че има такова понятие - "престъпен авторитет". Сигурно се досещате, че едно е да говорим за научен авторитет (например за Айнщайн, Маркс, Павлов и др.), а съвсем друго е за едри престъпници (т.нар. престъпни авторитети).
Оставяйки настрана тези 2 противоположни авторитета, може да говорим и за много други - например за "местен авторитет" (някой, който в селото си е най-начетен и го вземат под внимание, да речем). Във всяка една общност може да има авторитети. Колкото е по-проста, необучена, неука една общност, толкова по-лесно може да приеме за авторитети хора, които не са нещо кой знае какво (а някои може да са и същински мошеници). Преди много години имах по-млада от мен приятелка (с 11 години), та се бях присъединил към нейната компания съставена основно от средношколци и средношколки (от различни гимназии и техникуми, но в голямата си част не особено ученолюбиви като някои дори бяха на ниво "двойкаджии" или "тройкаджии". Имаше един ученик, който дори не знаеше кой е българският писател на който е кръстено училището му.) За да не си помислите, че говоря за някакви абсолютни олигофрени, ще кажа, че това беше едно средно ниво (или малко под средното в най-лошия случай), защото и преди това съм имал наблюдения за компаниите във въпросния град на тази възраст (малко преди да станат абитуриенти), та това си беше едно преобладаващо на доста места ниво. След като ви въведох по този начин в общността от няколко десетки човека (от двата пола), да ви кажа и кои им бяха авторитетите (хората на които се възхищаваха, които им бяха идоли, модели на подражание, обекти на благородна или неблагородна завист и пр.): 1. Безспорен лидер в авторитетността беше един едър престъпник (мафиот). Някои се прехласваха с минути (и до половин-един час) да обсъждат как този човек го видели, че карал еди-каква си много скъпа кола, как чували че продавал или пласирал много наркотици, как някакъв от квартала твърдял, че работел за него като крадец на коли, как преди едрият престъпник пребил някакъв тук и друг там. Такъв им беше авторитетът: с престъпно натрупан капитал, занимаващ се с най-различни разбиващи и нараняващи обществото или отделни негови членове дейности.
Нямаха за авторитети хора, които дават нещо на обществото: художници, писатели, медицински професори и други с които градът бе пълен.
2. Говорейки за авторитети в областта на изкуството няма да е справедливо, ако не отбележим, че имаше и такъв - рапър. (Доколкото рапът е изкуство; музика.) Репертоарът на въпросния рапър включваше песни с лирични герои агресивни и престъпни; текстовете - изпълнение с агресия, вулгарност и деградация. Някои от тези хора пееха с гордост (а и избивайки комплекси) неговите песни или куплети от тях. Изпяваха ги повторно и потретваха.
Е, не е ли ясно защо тези хора имаха за авторитети местен едър престъпник и вулгарен рапър? Ами, защото "
такова им беше нивото", "
толкова им бе акълът". Ако цял живот ядеш
зеле, свинско и ябълки няма как да станеш фен на неща, които не знаеш като
лотосов корен (корен от лотос) (
https://en.wikipedia.org/wiki/File:A_delicacy_made_of_LOTUS_STEM.jpg),
магарешко месо и нони (
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%BD%D0%B8). Та и с онези младежи така беше - нямаше как да са с авторитети Енгелс, Айн Ранд, Дебюси, Реноар или, примерно, Джоу Дзиелун (Джей Чоу) (
https://en.wikipedia.org/wiki/Jay_Chou).
"В царството на слепите едноокият е цар." (така гласи правилно една стара мъдрост).
Друга причина за техния недоразвит, нисш избор на авторитети бе това, че нямаха добре възпитан вкус, идеали, морални норми и пр. "Битието определя съзнанието.", според марксизма-ленинизма, та в тази връзка: как като баща ти и майка ти по цял ден слушат чалга, от радио и телевизия също ти се предлага такава музика, ти да развиеш афинитет към Павароти или към Едит Пиаф? Ами ти сигурно даже не си ги чувал/-а като имена, камо ли да им знаеш музиката (а и да я знаеш, да я харесаш повече от чалгата)? Много рядко има такива "пробиви", защото "
Крушата не пада по-далече от дървото."
Димитри Иванов правилно отбелязва, че простотията достига нови и нови върхове във всички области (от писмената до политиката).
Когато прочетох, че той мисли така, се зарадвах, че има и други на моето мнение (а то е, че въпреки интернета, който задава много повече възможности за образоване и самообразоване, повечето хора стават по-глупави, като цяло). Ами, при положение, че общото ниво спада, как авторитетите да не ерозират? По мое време (когато бях ученик) всички знаехме, че Енгелс е голям учен и философ (поне това знаеха даже двойкаджиите). Преди около 10 години попаднах на хора, които въпреки че бяха добри по биология не бяха чували за този Енгелс (но, поне, им беше интересно да научат, че имало и такъв велик ум). В днешно време авторитетността на много бивши авторитети - Аристотел, Декарт, Бейкън, Фойербах, Маркс, Ленин и много други е "ерозирала" (в масовото съзнание, а не в съзнанието на професионални философи като мен и други високо-образовани културни хора), и се въздигат някакви (от всякакъв вид!) местни, регионални и по-всеобхатни нови "авторитети", чиито умствени заложби и способности нямат сигурно и 20% от тези на горе-посочените мислители-философи-учени, но като за това ниво (на изпростяло и изпростяващо население в по-голямата си част по света) - толкоз.
Във филма "Идиотокрация" много добре (в художествена и хумористична форма) е представено как даже един средно-интелигентен човек може да минава за гений в общество, което е оглупяло и деградирало до голяма степен (повече за него (филма) на английски в Уикипедия:
https://en.wikipedia.org/wiki/Idiocracy).
Това беше като част от
размислите тук. Не претендира за изчерпване на всички причини за ерозирането на авторитетите. А те са доста - например някои могат да бъдат ерозирани чисто политически/идеологически с насилие. Други могат просто да бъдат заменени от наистина по-добри авторитети и т. н.
Topic: Размисли на Гесер Курултаев (Read 67476 times)