[boyanova6]

Да, това което пишеш, според мен също е вярно и си прав. Дори да са добри приятели, нещо някъде се къса нишката, като опре до вършене на работа. Навремето щяхме с един колега да правим собствен бизнес на тема психология, но нищо не се получи, защото започвам от мързела и изреждам всичко натам, което и ти си написал. Дълго време считах, че просто не съм случила на избор на човек за партньорство за идеята си, но сега като гледам и твоя опит, май не е само до "не случих". Има и други причини. И май наистина е нещо, дето масово ходи по народа.

[MSL]

 Да! Дори и в Китай - останали са много хора с впечатление, че "всеки китаец" е предприемчив - отиде ли в чужбина, веднага прави ресторант, масажен салон, докторски кабинет за традиционна медицина, магазин за китайски стоки, фризьорски салон и какво ли не. В самия Китай - на всяка уличка си има бизнес от различен вид - някой продава плодове, друг подстригва, трети масажира, четвърти продава тръби, пети готви закуски, шести си има аптека... и така, ДО МОМЕНТА, в който не решиш да намериш предприемчиви хора да направите нещо.  Е, тогава вече виждаш, че повечето китайци са си "аз съм на заплата и ми стига", "е, нали вече имам един бизнес, не искам да правя още един", "много добре си го намислил, просто мога да ти пожелая успех!", "нищо няма да стане, повечето бизнеси не успяват", "ти трябва първо да почнеш като чистач в ресторант, после да станеш сервитьор, после управител и чак като научиш всички детайли, тогава да говориш за собствен ресторант"... Да не изреждам. Та, това е положението - общочовешки проблем - истинските кадърни и желаещи бизнес са малко.

[MSL]

 Голям спор се заформи по темата (до голяма степен безполезен, защото човекът, който се включи не дава никаква градивна идея, само критикува и то от някакви субективно-етични позиции), но ето, все да прецени. Ще му отговарям тук и занапред, защото май не може да престане да пише.

 Почна се с моето това:

"Относно работещите бедни: "Има нещо такова - работещият има повече пари от едно неработещо дете (от сходно семейство, а не от семейство на милиардери, например, където може джобните пари на дете да надхвърлят средна работна заплата на човек от средната класа!), но за забогатяване не може да става и дума. Трябва НАЧАЛЕН КАПИТАЛ - пари-бизнес-пари прим (по Маркс, колкото и някои да не го разбират и/или ненавиждат). А като нямаш начален капитал (или просто казано - пари, за да се закачиш - да почнеш бизнеса - да си платиш: разрешителни, данъци, наем, заплати на наемни работници, ток и какво ли не!), то не става нищо!... Работникът (продаващият труда си, защото няма просто какво друго да продаде, изключая тялото си, по Джек Лондон и не само!), не може да се надява на "имам пари", демек на "богат съм". (Сега, предвид опита ми с Фейсбук, мисля че повечето няма да го разберат какво съм казал (затъпяването е прогресивно в много отношения!), но дано поне 1-2 човека са разбрали какво имам предвид.)""
 
 Той се намесва, че "Като чуя или прочета "по еди кой си" и веднага разбирам, че това е човек, който не прави това, за което говори, поради най-вероятната причина, че не му стиска."

 Обяснявам му, че " "Стискането" (осмеляването) е едно на ръка и е валиден фактор за успешна дейност в много отношения (не само в бизнесовите) - важно условие, но не единствено. В поста (отговор на една шега, че "ако като малък си мислиш, че като порастнеш и почнеш работа, ще си богат, значи си тъпо дете") аз наблягам на началния капитал - ако нямаш пари, няма как да почнеш нещо, даже и да имаш останалия комплекс от достатъчните условия: смелост, креативност, образованост (незадължително, но помага), добра социално-икономическо-политическа среда и другите. В конкретния случай - аз искам да направя ресторант в Китай, защото тук хората са много, пари за храна поне имат в изобилие (макар средният китаец да не е по-богат от средния българин), обичат чуждата кухня, но с години не мога да намеря началния капитал (иначе ми стиска, дори неистово го желая това да се случи, че да излезна от дъното на средната класа, в което се намирам с години вече), НО уви - роднини, приятели, познати - всеки се спотайва като стане дума за включване в такъв бизнес със споделен капитал и/или няма пари, за да се включи. Та - вода газя, но жаден ходя, както казали едно време някои от народа - милиони потенциални клиенти около мен, ама йок парици (лихвите по заемите са високи и заем не е решение на проблема)."

 Той казва: "Кажи това на Марк Цукерберк, Бил Гейтс и всички други, започнали без лелеяният от теб капитал. Когато пък чуя някой да ми говори за начален капитал, веднага става ясно ц че това е някой, който търси чужди пари."

 Камен Иванов се намесва с "Темата е сложна. Един от проблемите е заложен от физичните закони: текущото положение на нещата е следствие от предходните положения на нещата. И като се добавят и ефектите на глобализацията, мъката става пълна, защото на думи има равни условия, свободи и справедливост, но на практика ги няма за всички."

 Аз отговарям: " Kamen Ivanov, то това може да влияе на по-големите бизнеси. За малки идеи като моята - ресторант, едва ли има и 1% влиянието на международното положение. Става дума, че БЕЗ ПАРИ не може (Освен ако Георги Даракиев не предложи нещо за което не съм се сетил, ще го видим, но едва ли - това без капитал да почнеш бизнес направо е като заслужаващо Нобелова по икономика. Още никой досега не го е измислил за условията на живот, където за всичко се плаща - никой няма да ти даде нито безплатен ток, нито безплатни картофи... Капитал се иска.)"

 Пак Камен Иванов с " Ами международните разлики по-скоро. Примерно, в Китай фамилиите са големи (все още) - и където са задружни - ще се съберат и ще си отворят ресторанта. А в България - фамилия от един или двама човека си е равна на толкова човеци. Ето ти разлика. Това кой на какви родители, държава е случил - вече не го коментирам. В частност и дали си жена или мъж, дали си хубав(а) или грозен и т.н. Ако си мъж, не много хубав, и роден на кофти място в кофти семейство нямаш същите условия както някоя хубавица в перфектно семейство на банкери някъде по западните държави."
 
 И пак аз: " Kamen Ivanov, о, не надценявай фамилиите тук. Повечето са същите като в България - стане ли дума да те подкрепи някой със заем - "Ама ти сам защо не си спечелиш пари?", "Ами нямам.", "Ама то това няма да има клиенти!", "Не всеки ресторант успява!", "Ами предпочитам да си гледаме работата на заплата, защото е по-сигурна."... То, ако беше иначе - всеки китаец щеше да е бизнесмен. Повечето работят на заплата. (Иначе - да, хората не се раждат равни. Но тук пак повтарям - става дума за пари, които ги нямаме, а ни трябват. И всеки само ръси акъл, ослушва се, но не ще да се включи, макар че и за него ще има приход. Имена няма да цитирам, ама си ги знаем до един "хубавците", които имат и могат, но НЕ желаят.)"

 Давам отговор (пореден) и на главния спорещ по темата: " Georgi Darakiev, би ли обяснил как се започва ресторант в КНР БЕЗ пари? Че то само наемът за 1 година на помещението (тук искат да си плащаш така - за 1 година напред) ти отива примерно колкото 400 заплати. Ами пари за маси, столове, декорация (някаква), пари за продукти, разходи за ток, вода (и всичко това, ако си готвиш и сервираш сам). Така че някакви изключения (и то не много валидни) на успешни бизнесмени не отменят по никакъв начин правилото, че в капиталистически условия за започване на бизнес се иска КАПИТАЛ. Никой няма да те пусне безплатно (даже за разрешителни пак пари се искат). И да, прав си - КОЙТО НЯМА СОБСТВЕНИ ПАРИ, търси ЧУЖДИ ПАРИ (например като теглиш кредит от банка за закупуване на нещо си там, това са ПАРИ НА ЗАЕМ, НЕ-твои, ЧУЖДИ пари). И какво от това? Ако после си ги върнеш парите, не виждам никакъв морален, нито икономически проблем в цялата работа. Сериозно питам - аз ти споделям като човек каква ми е малката бизнес-мечта, ти кажи, ако имаш идея как без пари да го завъртя ресторантчето тук, и ти гарантирам доживотно 15% от приходите! Не се майтапя. Гледам четеш в. СЕГА, като мен, имаш добри попадения по политиките, изглеждаш ми образован човек - кажи каквито идеи ти дойдат на ум, слушам с внимание.
"
 Той: "Като видя пък много приказки, съвсем става ясно." + "Или прави това , което ще правиш или се захващай с нещо, което смяташ да направиш."

 Аз: " Georgi Darakiev, ясно стана нали? Ами аз нали това обяснявам - без пари нищо не може да се започне. Никой няма да ти даде безплатно помещение, продукти, маси и пр. Всеки разумен човек и без много приказки ще го проумее."
 
 Той: "Много приказки, ти нищо няма да започнеш, само ще приказваш и никой няма да ти даде пари за тези приказки."

 Аз: " Georgi Darakiev, правенето зависи от възможностите, а те са силно-ограничени, ако нямаш пари. Бедният може само да продава труда си на работодатели. Кратко, точно и ясно." + " Georgi Darakiev, ами не дават ми. Нали за това става дума. Затова и си остава на ниво "МЕЧТА". Иначе аз не стоя безработен - преподавател съм, отделно правя сайтове, работя и онлайн това-онова. Понякога и по 20 часа на денонощия работя, но си оставам работещ беден."

 Той: "Ти да не си уонаби богаташче? От ония с МЛМ-а или застраховките или "инвестициите", дето си търсите чужди пари да "инвестирате"?"

 Аз: " Georgi Darakiev, според теб кое е по-естествено? Някой да иска да е богат или да е беден? Че то без пари даже на автобуса не те пускат (тук) да се качиш. Иначе аз съм дипломиран магистър от СУ, работя като преподавател на езици в КНР, търся си СЪРАТНИЦИ/ОРТАЦИ за бизнес, защото имам МАЛКО спестени пари. Мисля, че няма нищо лошо в това, нали така?"

 Той: "Щом искаш да си прахосаш парите... гледай само да не баламосваш други да си ги прахосат с теб. И да - жалко е да искаш да си богат. Не е лошо, но е жалко да ти е цел."

 Аз: " Georgi Darakiev, защо смяташ, че ресторант в Китай е равносилно на прахосване на пари? Всеки бизнес си е риск, но тук има много чужденци, които успяха - японци, руснаци, французи и пр., точно с ресторантьорство. Предлагането на партньорство за бизнес НЕ Е баламосване. Всеки може да си прецени ползите и рисковете, все пак това е ресторант, а не е ядрена физика. Няма нищо жалко в това, ако навсякъде ти искат пари, да искаш да ги имаш. Това се нарича адекватно отношение към реалността. Мисля, че приключихме темата, няма повече какво полезно да си кажем. Със здраве!"

 Той: "То и преди това нямаше. Просто не дразни такова изпаднало поведение, надушвам уонабитата от километри."

 Аз: "Georgi Darakiev, виждам че имаш желание за спор. Сега трия всичко тук, прехвърлям го в сайт, където модерирам. Заповядай там да спорим, ако толкова ти се спори. Няма нищо изпаднало да иска човек да направи бизнес и да търси партньорство! Няма нищо лошо да си уонаби (стига това, което уон-иш да е добро и полезно). Етическите ти визии не съвпадат с моите, но може да дойдеш да си спорим там. След 5 минути трия всичко тук и го слагам в темата за ресторанта си, заповядай там, ако решиш (нищо лично, но просто редовно си трия от Фейсбука нещата, защото не ща да дарявам съдържание на Зукърбърг ). Ето ти линк, по-нататъшни отговори на евентуални твои постове тук, ще четеш само там." (И му дадох линк към тази тема, да заповяда, ако иска, макар че не е кой знае колко приятно да се чати на такава заядлива основа, която той предлага, а и на емоционална). Сега си трия нещата във Фейсбука, защото както знаете, не обичам да давам излишно съдържание на Зукърбърг и сие. Както каза и преди малко Камен Иванов в личен чат: "Те двама се карат Зукърбърг печели  ". Е, не точно.

[boyanova6]

Като се погледне съотношението брой хора на Земята (над 7 милиарда май беше, ако не ме лъже паметта) и брой на успелите от нищото, ще се получи според мен нещо такова. Успелите от нищото ако са  поне 1 % от броя на хората по Земята, ще е постижение за тях. Обаче идеализацията на този 1% е нещо страшно.

А най-страшното е, когато в този списък, да речем, човекът ти е включил Бил Гейтс. Не съм религиозна, ама то поне малко обща култура. Уилям Хенри Гейтс III-ти или иначе казано Бил Гейтс, е от заможно семейство с огромни връзки в бизнеса и политиката.

Аналогично и Зъкърбърг. Родителите му не са бедни евреи (защото са евреи), щом могат да му платят да учи в Харвард.

Та не разбрах, какво да им кажеш на тях "успелите от нищото" само благодарение явно на прекрасния начален старт, който са получили от богатите (Зъкърбърг) или от свръх-богатите (Гейтс) си родители.

А дори да не беше така. Този 1% успели от нищото, не променя нищо от това, което важи като правила на финансовото състояние за останалите 7 милиарда, нали така.

[MSL]

 Аз даже не реших да обръщам много смисъл на такива твърдения, че въпросните от 0-та са почнали и реших, все пак да призная, че дори и да е така, то това са много малко хора от всичките богати (еле пък от всичките свръхбогати!), които наистина биха могли с нищо да направят нещо.
 ТОВА, КОЕТО МЕ ВТРЕЩИ В СЛУЧАЯ НА ТОЗИ ГОСПОДИН бяха някакви такива етически нормички като онези, че да си "уонаби-богаташче" (да искаш да станеш богат) не е добре; че да търсиш съдружие/партньорство е равносилно на измамничество; че бизнесът с ресторант е задължителна загуба на пари и че да искаш да правиш бизнес и да констатираш икономически закони е "изпаднало поведение"  . Странна птица, определено. 

[Dimitroff]

Някои нямат достатъчно добра връзка с главния мозък явно.

Да искаш да си богат и да ти е цел = жалко? А да се поболее близък и да не може да си платите лечението в чужбина, да почнете да просите пари навсякъде не е ли жалко? А да умреш зимата от студ, че нямаш за отопление не е ли жалко?

Да искаш чужди пари за бизнес = зле? Ясно, банките с техните кредити (чужди пари са това!  ) са същинското зло.

Идея за ресторант = прахосване на пари? Виси по 10 часа на ден във Фейснята и си прахосвай времето, па се надявай на пари! Сигурно тва е начинът.

А бе... изпаднала работа. Изпаднал вика на друг "изпаднал".

[Nadia]

Хапе го щъркелът?

[MSL]

 Има нещо нередно при него - не знам какъв точно му е проблемът. Беше решил да ми спори и по Тибетските въпроси.
 Аз обаче не се включвам тук заради него. Даже мислех да не отварям пак темата за това лице, но нали влезнах да дам един друг линк, та добавих и този.
 Ето, малко ъпдейт (опресняване) на информацията (макар че почти нищо ново няма): Почти никаква надежда не остана; сам трудно ще се справя, но пък като се справя, ще съм много щастлив, знаете как е.

[MSL]

 Ето, по темата, за ресторантите колко добре им върви бизнесчето на индийци готвещи в Китай. Много са умели, безспорно.

[MSL]

Тъга и безпомощност

 За сетен път ще споделя (досега съм го правил много пъти къде по чатовете, къде публично, както го правя сега), че се чувствам много, ама много тъжен и безпомощен, защото никой не може и/или не иска да помогне за започването на бизнес, който да ни направи по-независими, по-богати (да мога да се наспивам качествено, а не да живея в шумен, едностаен апартамент и да се поболявам от недоспиване) и т. н. Страдам. Истински страдам! (И да, оплаквам се, но то е не само с цел "оплакване, че да ми олекне", а да си знаят всички, които сега НЕ помагат, а после, ако и когато /да се надяваме/ успея, ще полепнат за мен като мухи на мед, но тогава пък аз няма да горя от желание да им давам. На всеки ще се отмери по заслугите.)

[MSL]

 Както споменах вече на много хора - изгубих почти всякаква вяра, че нещо ще се получи от това - няма на кой да се разчита: роднини, съседи, приятели, съученици... НИКОЙ и НИКОЯ! Я не искат, я не могат, я и двете...
 Все пак, имам още 2-ма съученика предвид (хора, които имат възможността да се включат в нещо такова), които доколкото предполагам обосновано, на база на това, което чувам от тях, не ми вярват и/или не разбират за какво става дума (или просто се правят, защото не искат да ми откажат пряко... знае ли човек?) Та ето какво им пуснах, заедно с едно мое видео (което нямам намерение да давам тук, защото на него изглеждам грозен, а аз съм суетен  ):
 
 До М. М.: "ЧНГ!  Китайската Нова настъпи... изкарах курс за TEFL, продължавам с още няколко курса и колкото и доколко станат нещата (защото се е видяло, че явно на 100% сам ще трябва, защото на никой не може да се разчита. Е, тая надежди до край, но в крайна сметка си е унижаващо например да чакаш с години на хора и само да те мотаят). Ето едно видео от мен (ако ти е интересно). Адресирах го до Б., че все ми говори за бизнес-план и все му казвам, че преди да е избрал място няма как да изчисля нещата дори приблизително. За човек завършил математически науки като него едва ли е трудно да разбере; предполагам, че отново е проблемът "Не вярвам дали това е Гешо." Та си поиграхме да снимаме това видео - хем доказва, че съм аз; хем, че съм в Китай, хем обяснявам с думи прости за бизнес-плана. Това, като последен опит, защото вече почти 1 година опитвам и... както казваше една колежка-философ: "Старах се, опитвах с всички възможни средства - който разбрал - разбрал." /Не е нещо оригинално, но просто го чувствам по същия начин и аз вече.../ Отивам да уча. Не знаех, че на стари години ще ми дойде това чудо на главата - да уча като студент и да се преквалифицирам от философ и учител на какво ли не, ама с бедняците като мен е така..."
 До Н. Б. .: "Днес е Китайската Нова година. Едно видео от мен - хем да ти докажа, че съм истински (ако това е проблемът), хем да обясня с думи български прости за този вече станал прословут бизнес-план. Това, като последен опит, защото няма с какво друго и как иначе да докажа и обясня."